Р Е Ш Е Н И Е
№ 982 /24.10.2023 година, град
Бургас,
Административен съд –
Бургас, XXIV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Димитрина
Димитрова и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 263 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) във вр. с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба и допълнително уточнение към
нея с вх. № 2541/10.03.2023 г. на ищеца И.В.В., към датата на исковата молба - изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр.София
(ГДИН), с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., за периода
15.09.2023 г. - 15.10.2022 г., изразяващи се в незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица в администрацията на затвора – Бургас, свързани
с медицинското обслужване и лечение на ищеца по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ към Затвора – Бургас.
В исковата
молба ищецът твърди, че изтърпява присъда в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас.
Посочва, че има хронично заболяване - киста на опашната кост, както и че
продължително време в посочения период - 15.09.2023 г. - 15.10.2022 г. се е
оплаквал от дискомфорт и хронична болка, но от страна на ответника не му е осигурена
медицинска помощ. Твърди, че на 07.10.2022г., петък срещу събота, кистата
започнала да се възпалява и уголемява, което предизвикало у него силни болки. В
резултат на това помолил служителите на затворническата администрация да му
осигурят преглед в медицинския център към затвора, но му било отказано. Понеже
възпалението се изостряло, той помолил служителите да го заведат и на външен
преглед в специализирана болница. Въпреки това от затворническата администрация
отново не били предприети никакви действия във връзка с лечението на
заболяването му, като едва на 10.10.2022 г. – понеделник той бил заведен на
външен медицински преглед в хирургичното отделение на УМБАЛ-Бургас, където се
наложило оперативно премахване на цялата киста, тъй като същата била възпалена.
Посочва, че бил приет в болницата на 10.10.2022 г. и изписан на 15.10.2022 г.
Ищецът счита,
че в резултат на незаконосъобразните бездействия от страна на ответника са му
причинени неимуществени вреди – нетърпими болки и страдания, съпътстващи
заболяването, което се е развило по време на престоя му в затвора, вследствие
нечовешкото и унизително отнасяне към неговата личност от страна на
затворническата администрация, която не му е осигурила необходимото и
навременно лечение, което представлява нарушение на чл.3 ЗИНЗС, както и на чл.3
ЕКПЧ.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез процесуален представител адвокат М. поддържа
исковата претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.
В писмен отговор, депозиран на 27.04.2023 г. ответникът
оспорва иска по основание и размер, като сочи, че в процесния период 15.09.2023
г. - 15.10.2022 г. не са настъпили твърдените от ищеца вреди по време на
престоя му в ЗО „Дебелт“, тъй като на ищеца е оказана навременна медицинска
помощ във връзка със заболяването му, като същия на 10.10.2022 г. е транспортиран
в УМБАЛ Бургас, където е хоспитализиран и е извършена манипулацията. След
изписването от болницата на В., на същия е дадено предписание за амбулаторно
наблюдение и превръзки, което е изпълнено от медицинските лица в ЗО „Дебелт“. Към
отговора са представени писмени доказателства - медицинска справка и копие от
здравен журнал.
Ответникът сочи, че в настоящия случай на ищеца е
оказана навременна медицинска помощ и е осигурено лечение, което е проведено
успешно, поради което не се доказва наличието на преки и непосредствени вреди в
резултат от бездействие на затворническата администрация, респ.
причинно-следствена връзка между вредите и поведението на ответника, поради
което иска се явява неоснователен.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от упълномощения ст.юрисконсулт Чанев, който претендира
отхвърляне на иска, ангажира доказателства и претендира разноски.
Представителят
на Прокуратурата счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй като е
недоказана по основание и размер.
Административен съд - Бургас,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и се
установява от събраните писмени доказателства, че ищецът В. е бил лишен от
свобода и е изтърпявал наказанието си - първоначално от 23.06.2017 г. в Затвора
Бургас, след това в периода от 13.09.2019 г. до 13.08.2020 г. в Затвора Стара
Загора, когато отново е преместен в Затвора – Бургас, а в периода 21.08.2020 г.
до 25.08.2023 г. в ЗО „Дебелт“ към Затвора - Бургас, когато е освободен поради
изтърпяване на наказанието.
От представената от ответника
справка рег.№ ИЗ-1309/16.05.2023г. (л.61) се установява, че за периода
01.09.2022 г. до 01.11.2022 г., В. е бил настанен в трета затворническа група в
спално помещение № 306 и № 305 по негова молба. В справката е направено
уточнение, че за този период не може да бъде извлечена информация за лицата
настанени заедно с ищеца В., поради голямото текучество на същите, и поради
факта, че не се поддържа информационен масив за разпределението по стаи на
лишените от свобода, като към датата на изготвяне на справката – 16.05.2023 г.
ищеца е настанен в трета затворническа група в спално помещение № 305, заедно с
лицата: К. Д.К., А. М. Г., М. Ж. Ж..
По отношение на Медицинския
център при ЗО „Дебелт“ е установено, че същият функционира от откриването на
общежитието до настоящия момент без прекъсване и е с работно време от 08:00
часа до 16:30 часа. През цялото работното време на лишените от свобода е
осигурен достъп до медицинско обслужване по начин определен от ГД“ИН“ по
предварително утвърден от Началника на ЗО „Дебелт“ график, след записване в
книга при постовия надзирател. Съгласно представения график трета затворническа
група е разпределена за сряда от 09:00 – 12:00 часа и от 13:00 – 15:30 часа
(л.109). Изрично е записано, че спешните случаи са с предимство. За периода от
15.09.2022 г. до 15.10.2022 г. в МЦ при ЗО „Дебелт“ работят мед.фелдшер К. Б. и
мед.сестра З. Т.. От 14.10.2022 г. МЦ при ЗО „Дебелт“ се посещава от д-р Х. –
ОПЛ към Затвора Бургас веднъж седмично. След работното време на МЦ при ЗО
„Дебелт“, през почивните дни и националните празници медицинската помощ се
осъществява при необходимост от ЦСМП (л.108).
Съгласно изготвената от м.с. З.Томова
медицинска справка рег.№ ИЗ-1354/17.05.2023 г. за периода от 01.09.2022 г. до
01.11.2022 г. по отношение на лишения от свобода И.В. в Медицински център – ЗО
„Дебелт“ са извършени следните медицински прегледи, които са отразени в журнала
за медицинските прегледи (л. 64 – 81) както следва:
- на 13.09.2022 г. – амб. № 5013
– посетил МЦ – диагноза – зъбобол. Дадени са му четири таблетки темпалгин;
- на 15.09.2022 г. – амб. № 5089
– диагноза – зъбобол. Дадени са му пет таблетки аналгин и пет таблетки
темпалгин;
- на 23.09.2022 г. – амб. № 5222
– диагноза – болков синдром. Дадени са му осем таблетки ибупрофен;
- на 05.10.2022 г. – амб. № 5461
– диагноза – Absc.reg.sac. Даден му е антибиотик – Зинат 500 мг. –
на 12 ч. х 1 т. и е направена превръзка с ихтиол;
- на 06.10.2022 г. – амб. № 5490
– диагноза – болков синдром. Дадени са му по осем таблетки парацетамол, аналгин
и аспирин;
- на 17.10.2022 г. – амб. № 5839
– диагноза - Absc.reg.sac. Направена е превръзка с Oxycort –
спрей, йодасепт и са му дадени шест таблетки темпалгин;
- на 19.10.2022 г. – амб. № 5409
– диагноза – Абцс. Направена е превръзка с Оксикорт;
- на 21.10.2022 г. – амб. № 5969
– диагноза - Absc.reg.sac. Дадени са му една опаковка антибиотик Амоксиклав на
12 часа по една таблетка;
- на 25.10.2022 г. – амб. № 6001
– диагноза - Absc.reg.sac. Направена е
превръзка с йодасепт, ихтиол и Oxycort (л. 63).
Всички представени от ответника писмени доказателства –
медицински справки, медицински журнал, графици и др., представляват официални
свидетелстващи документи, издадени от длъжностни лица в кръга на тяхната
служба, които не са оспорени от ищеца по надлежния ред съгласно чл. 193 ГПК вр.
чл. 144 АПК в преклузивните за това срокове, а именно - датата на съдебното
заседание, в което същите са били приети, поради което тези доказателства се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
В хода на съдебното производство,
в качеството на свидетели са разпитани лицата К.И.И. и М.Б.М., които също са
лишени от свобода. Според показанията на свидетеля И., същият се познава с
ищеца от около седем месеца, като в началото на месец октомври 2022 г. са били
в една килия. Свидетелят посочва, че в този период ищеца е имал здравословен
проблем – гнойна киста в областта на седалищната част и е вдигал висока
температура, поради което той и другите лица в килията са натискали сигналния
бутон за да повикат старшината на етажа и ищеца да бъде изведен на външен
лекар, но търсената медицинска помощ му е отказвана. Твърди, че оплакванията са
продължили около 15 – 16 дни, като за този период е посетил 1 – 2 пъти медицинския
център и са му били давани аналгин и парацетамол за температурата. Според
показанията на свидетеля М., същият се познава с ищеца, тъй като са били в една
килия в продължение на месец и половина. Заявява, че през този период на ищеца
му се е появил цирей на опашната кост, който е започнал да нараства. Разказва,
че една вечер ищеца го е събудил, тъй като го е боляло, извикал старшината и му
казали, че ищеца има температура, за което му било дадено хапче. След това
твърди, че ищеца е искал да отиде на лекар, но не са го пращали понеже не е по
график. Сваляли са го в медицинския център и той се е връщал с шепа хапчета –
аналгин, аспирин. Заявява, че това състояние е продължило повече от 10 дни,
като за тези дни е посетил медицинския център около 4 – 5 пъти. Обяснява, че
чак след десетия ден са му дали някакво кафяво мазило и антибиотици.
По делото е извършена и приета,
като неоспорена от страните медицинска експертиза, изготвена от д-р П.П., който
след като се е запознал с материалите по делото и след като е провел клиничен
преглед на ищеца е установил, че се касае за пациент страдащ от пилонидална
болест с хронично-рецидивиращ ход и вероятна давност от около 5-6 години със
сформиране на няколко странично разположени фистулни отвора, секретиращи
гноевиден секрет. Установил е цикатрикс от инцизия вляво глутеално. Посочил е,
че естеството на това заболяване е да протича с редуващи се фази на обостряне с
оформяне на абцес и последваща ремисия след спонтанно или инструментално
дрениране. Посочил, че в периода на обостряне в рамките на 5-7 дни се формира
абцесна кухина или кухини, в резултат на което може да се повиши телесната
температура и неизменно да се предизвика околно зачервяване на кожата и различна
по интензитет локална болезненост. Обяснява, че обикновено болката е основата
причина за търсене на медицинска помощ, като след поставяне на диагнозата се
извършва инцизия и дрениране на абцесната кухина. Пояснява, че в много голям
процент от случаите настъпва спонтанно дрениране, което води до облекчаване на
симптомите. Заявява, че в острия период се назначава покой, антипиретици и
аналгетични средства, а антибиотичната терапия е показна в инфилтративния
стадий на възпалението. Вещото лице сочи, че става въпрос за хронично
заболяване, незастрашаващо пряко живота на пациента, което се потвърждава и от
приложената епикриза № 19344 от 15.10.2023 г. – „мъж на видима възраст
отговарящ на действителната, ало и авто психично ориентиран, афебрилен, кожа и
видими лигавици – розови, език – влажен, необложен“, т.е. описание на един
нормален общ статус и наличие на локален проблем. В заключение счита, че
състоянието на ищеца не покрива критериите за „спешност“ и „спешен пациент“ по
смисъла на Наредба № 3/06.10.2017 г., поради което не налага специален
транспорт от екип на ЦСМП. В съдебно заседание вещото лице заявява, че в 90 %
от случаите възпалението минава от само себе си, като в останалите 10 % в срок
между седми и десети ден медицинско лице преценява дали се налага
инструментално дрениране. Направил е подробни разяснения как протича
заболяването и какво е било необходимо да се направи. Разяснява, че при ищеца
се касае за хроничен процес и кистата ще създава проблеми и за в бъдеще.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал.2 за нарушение на ал.1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предвид така дадената законова
дефиниция и описаните в исковата молба факти, съдът преценя, че предявеният иск
е с правна квалификация чл. 284, ал.1 ЗИНЗС вр.чл.3 ЗИНЗС, като същият е
процесуално допустим и се разглежда съгласно ч.285, ал.1 ЗИНЗС по реда на глава
ХІ от АПК (чл.203 и сл. АПК).
За неуредените въпроси относно
отговорността се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ и ЗИНЗС (чл.203,
ал.2 АПК). Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите (чл.205, ал.1 АПК). С оглед фактическите
твърдения, съдът намира, че пасивно легитимиран да отговаря по така предявения
иск е ГД „ИН“ – София – юридическо лице към Министерство на правосъдието, чиито
бездействия се твърдят в случая.
Разгледан
по същество, предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Основателността на предявения иск
предполага установяване на наличие на следните материалноправни
предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, което изисква условията и
обстоятелствата, при които ищецът е бил поставен през исковия период и на които
основава исканията си до съда, да са в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС; 3) неимуществената вреда се
предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена
с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Липсата на която и да е от
посочените предпоставки обуславя неоснователност на исковата претенция.
Според чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Предполага се, обаче, само настъпването на вредите, но
не се предполага настъпването на самите факти, от които ищецът извлича правните
последици и ги свързва с настъпилите вреди. В тежест на ищеца е да докаже тези
факти - че е поставен при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
(ненавременно медицинско обслужване и лечение), и едва тогава като последица от
тези установени по делото факти, настъпилите във връзка с тях вреди могат да се
презумират. Т.е. ищецът носи главна, пълна доказателствена тежест относно
установяването на тези факти, а не е изпълнил това свое задължение по делото.
Отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2 от ЗИНЗС).
В настоящият случай ищецът твърди
бездействие на затворническата администрация, което се изразява в неосигуряване
на необходимото медицинско обслужване (ненавременно осигуряване на лечение
свързано със заболяване – киста на опашната кост).
Задължението на ответната страна
за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128 от ЗИНЗС
и в издадената въз основа на тази разпоредба (чл.128, ал.3 от ЗИНЗС) Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. Съгласно чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода.
Според чл.12, чл.13, чл.14 и
чл.15 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се
извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом.
Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват
в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се
осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването (чл.12 от
Наредба № 2/22.03.2010 г.). Амбулаторният прием се извършва от медицински
специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и
служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в
амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с
латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При
необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за
освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други
медицински препоръки (чл.13 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Болните с
температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или
други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време (чл.14 от Наредба
№ 2/22.03.2010 г.). Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за
лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със
заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение
на директора на медицинския център (чл.15, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г.).
На територията на местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и
насочен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен
акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение към местата за
лишаване от свобода. Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се
упражнява от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване
от свобода“ към ГДИН (чл.66 и чл.67 от Наредба № 2/22.03.2010 г.).
В случая не се спори между
страните, че в Затворническо общежитие Дебелт има медицински център, който се
обслужва от фелдшер и медицинска сестра, а от 14.10.2022 г. се посещава веднъж
седмично и от общопрактикуващия лекар на затвора. Спорът се свежда до това дали
на ищеца е била оказана адекватна медицинска помощ за заболяването му – киста
на опашната кост или дали състоянието му е било спешно, налагащо транспорт от
екип на ЦСМП.
От изготвената и приета по делото
медицинска експертиза се установява, че състоянието на ищеца не е покривало
критериите за „спешност“ и „спешен случай“ по смисъла на Наредба № 3/06.10.2017
г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, поради което не се
е налагало специален транспорт от екип на ЦСМП. Отделно от това от разпита на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че на ищеца е била оказвана
адекватна медицинска помощ. Вещото лице е заявило, че първоначално възпалението преминава през
инфилтративен стадий, в който се появява оток, дискомфорт и може да се повиши телесната
температура, след което започва нагноителният период, като от началото на
симптомите до започване на нагноителния период минават средно около седем дни. Посочено
е, че в началния инфилтративен период лечението е покой, компреси,
обезболяване, аналгетици (ако има висока температура) и изчакване. В настоящият
случай, съгласно приложената медицинска справка и журнал за медицински прегледи
на лишените от свобода се установява, че при първоначалните оплаквания на ищеца
е действано адекватно, като на ищеца е била направена превръзка с ихтиол и са
му били дадени болкоуспокояващи и аналгетици (парацетамол, аналгин, аспирин).
Даването на лекарства за температурата на ищеца и посещенията до Медицинския
център се потвърждава и от показанията на свидетелите М. и И.. Правилно е било
и изчакването, тъй като вещото лице заявява, че така е редно и правилно, да се
изчака за да може възпалителният процес да се самоограничи, и да не се налага
да се правят широки и ненужни инцизии, т.е. разрези в на практика здрави
тъкани, т.е. да се третира само участъкът с гнойна инфекция. Отделно от това
вещото лице заявява в съдебно заседание, че срока на изчакване е бил абсолютно
спазен, тъй като по анамнестични данни от сведения на колегите му, които са
обработили пациента, оплакванията са започнали преди около седмица – по данни
на пациента. Обобщава, че на практика по-рано не е имало никакви индикации
абсолютно нищо друго да се прави, доколкото се касае за хронично заболяване, което се е обострило. От
приложената медицинска справка и журнал за медицинските прегледи се установява,
че са били указани и адекватни действия след извършената интервенция, а именно
били са направени превръзки с Оксикорт, ихтиол и йодасепт, давани са
болкоуспокояващи и антибиотик. Както бе посочено по-горе, състоянието на ищеца
не покрива критериите за „спешност“ и „спешен пациент“, поради което
оплакванията, че не са били предприети действия по транспортиране с екип на
ЦСМП през почивните дни (08.10.2022 г. – събота и 09.10.2022 г. – неделя), а
едва на 10.10.2022 г. са неоснователни.
Изложеното води съда до извод, че
органите на затворническата администрация, които са отговорни за здравословното
състояние на В., са изпълнявали правомерно своите служебни задължения, като са му
осигурили съответния стандарт на медицинско обслужване за съхраняване на
неговото здраве и живот и са действали адекватно и навременно по отношение на
заболяването му – киста на опашната кост.
Предвид изложеното, както и с
оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие
на осъществени незаконосъобразни действия или бездействия на административен
орган и нанесени неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
С оглед крайния изход на делото и
претенцията на ответника за присъждане на разноски, ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника сума в общ размер на 400 лв., представляваща дължимо възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лева и представляваща платен депозит за
изготвяне на медицинска експертиза в размер на 300 лева, съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП, вр. чл.143, ал.3 от АПК и чл.286, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от И.В.В.,
ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, гр.
София за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева, настъпили в периода 15.09.2023 г. до 15.10.2022
г., вследствие на незаконосъобразни бездействия на ответника, свързани с
медицинското обслужване и лечение на ищеца по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ към Затвора – Бургас.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН ********** да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, гр.София, разноски
в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред
тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: