Р
Е Ш Е Н И Е № 27
гр. Хасково, 11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Хасково, НО, I-ви въззивен наказателен състав, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Радостина Кабадалиева, като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНЧХД № 465 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 35 от 15.07.2019г.,
постановена по НЧХД № 430 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград,
подсъдимият В.С.Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК за това, че на 27.03.2019г. в град Л.,
област Х., причинил на Т.И.С. с ЕГН ********** ***,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо
се в порезна рана в лявата половина на лицето и на основание чл. 305, ал. 5 от НПК вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Свиленград, ведно с 5 (пет)
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъда частично е уважен предявеният
граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от частния тъжител Т.С.
срещу подсъдимия В.Н. за сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва
от датата на извършването му (27.03.2019г.) до окончателното плащане, като
искът е отхвърлен за сумата над 450 лева до пълния предявен размер от 1 000
лева.
Подсъдимият Н. е осъден да заплати част
от направените по делото разноски на частния тъжител С. в размер на 240 лева, а
за сумата над 240 лева до направените 312 лева искането е отхвърлено.
Подсъдимият Н. е осъден да заплати в полза на държавата дължимата държавна
такса за разглеждане на гражданския иск в размер на 50 лева.
Недоволен от присъдата е останал
частният тъжител, Т.И.С., който в законоустановения срок чрез повереника си
адвокат И.И., е подал въззивна жалба. С нея се обжалва присъдата в частта
относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди и на
присъдените разноски. Излага твърдения за нарушаване на чл. 52 от ЗЗД,
доколкото счита, че присъденото обезщетение в размер на 450 лева е занижено и
не отговаря на действително причинените болки, страдания и разстройство на
здравето. Набляга на обстоятелството, че след нанесения удар по главата на
частния тъжител е получена порезната рана в областта на лявата очница, за която
се е наложила медицинска помощ, а срокът на възстановяване бил над 20 дни.
Допълва, че въпреки зарастването на получената от престъплението рана, е
останал постоянен белег на лицето на тъжителя. Изразява несъгласие с
използваните от първоинстанционния съд критерии за определяне на размера на
обезщетението. Счита, че претендираният размер от 1000 лева е справедливият
такъв и ще съответства на причинените неимуществени вреди, поради което моли за
изменение на присъдата в тази й част. На следващо място се изразява несъгласие
с присъдения размер на разноски, направени от частния тъжител. Моли настоящата
въззивна инстанция да измени присъдата и в тази част, доколкото след като
подсъдимият е признат за виновен, той следва да бъде осъден за всички разноски.
Претендират се направените от частния тъжител разноски и в настоящото
производство.
В законоустановения срок срещу
постъпилата жалба не са подадени писмени възражения.
В проведеното на 11.02.2020г. съдебно
заседание по делото частният тъжител Т.С., в качеството си на жалбоподател във
въззивното производство, не се явява, представлява се от адвокат И.И.. Подсъдимият
не се явява, представлява се от адвокат В.Б..
В пледоарията си адвокат И. поддържа
жалбата по наведените в нея доводи. Счита, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени от престъплението, противоречи
на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД. Не са взети предвид
наличието освен на болка и страдание, изразяващи се в нанасянето на порезна
рана, и на разстройство на здравето, на неудобства (посещение на лекар,
зашиване на рана, ходене с превръзка, продължителност на зарастването от 20
дни), както и на оставянето на белег. Макар и почти заличен, от същия има следи
в двата му ръба. Моли съда да уважи гражданския иск в пълния му предявен размер
и да измени присъдата в частта на разноските, като присъди същите в цялост.
Претендира направените в настоящата инстанция разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия, адвокат Б.,
пледира за потвърждаване на присъдата в нейната цялост, тъй като намира същата
за правилна, законосъобразна и обоснована. При определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземе предвид
посоченото при изслушването на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза относно вида на раната и размера на белега от нея. Счита, че не
трябва да се пренебрегват условията, при които е извършено, телесното
увреждане, а именно след спречкване между подсъдимия и частния тъжител.
В поисканата от адвокат И. реплика,
същият изразява несъгласие с доводите на защитата, доколкото по делото не са
били събрани доказателства и доказателствени средства, от които да се направи
извод за наличие на афектен умисъл, неизбежна отбрана или реторсия.
Въззивната
инстанция служебно с цел изясняване на делото от фактическа страна е назначила
съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, заключението, по която е прочетено и прието
в съдебно заседание.
Съдът, след като
се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, констатира следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по депозирана от Т.И.С. тъжба за нанесена му от подсъдимия В.С.Н.
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в
порезна рана в областта на лявата очница.
Подсъдимият В.С.Н. е роден на ***г***, ******, ******* гражданин, с ******* образование, ******,
*******, живеещ в гр. Л.,
ул. „А. К.“ № **, с ЕГН **********. За същия по делото се съдържа ******** характеристична справка по местоживеене.
Свидетелят Д.
П. Б. държи под наем
кафене, представляващо бившето „***“ в град Л., област Х., което е
превърнато в клуб за приятели. На 27.03.2019г. свидетелят Т. М. К. и частният тъжител Т.И.С. играели табла на една от
масите в клуба за приятели, а на друга, на разстояние 2-3 метра, стоял
подсъдимият В.С.Н. пиел бира и гледал телевизия. По повод на излъчваното
предаване с политическа тема подсъдимият Н. направил коментар, възприет от
всички в заведението.
Около 17:00 часа частният тъжител Т.С.
станал от масата си, за да отиде до тоалетната. Минавайки покрай масата на
подсъдимия Н., намираща се на пътеката към тоалетната, му направил забележка да
престане да коментира гледаното по телевизията. По този повод между подсъдимия Н.
и частния тъжител С. възникнал спор и двамата се спречкали – започнали да се
бутат и да ръкомахат. За да предотврати спора, се намесил свидетелят Д. Б., като същият ги
раздалечил един от друг. С мисълта, че спорът по между им е разрешен свидетелят
Б. се обърнал с гръб и тръгнал да се качва на бара.
В този момент подсъдимият Н. ударил в
лявата част на главата частния тъжител С. с уширената част на държаната от него
бирена бутилка. От удара бутилката се счупила и в ръката на подсъдимия Н.
останала единствено горната й част, а именно гърлото на бутилката. Звукът от
удара (от чупенето на стъклената бутилка) бил възприет от двамата свидетели Б. и К.
В следствие на нанесения удар се
образувала отворена рана на главата на частния тъжител, която обилно кървяла.
Измиването на раната и опитите кървенето да бъде спряно със салфетки били
неуспешни. За това частният тъжител бил заведен с кола във филиала в град Л. на Центъра за спешна медицинска помощ – Х., където му била оказана на медицинска помощ – били
направени шевове на порезната рана. В следващите 15-20 дни частният тъжител С.
ходел с превръзка на лицето.
В хода на въззивното
производство е назначена съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 277/19г. при
прегледа на Т.С. е установено, че същият има белег от рана, разположен между
външния ъгъл на лявата очна цепка, назад и надолу до висулката на ушната мида.
Белегът е с дължина 9 см. Към датата на извършения преглед, 21.11.2019г.,
белегът е бил почти заличен, като в двата края (повече предния) ръбовете му са
над околната кожа, но със същия цвят, поради което вещото лице е посочило, че
не е налице значително изменение на лицето, което да води до загрозяване.
Констатираното увреждане представлява порезна рана в областта на лицето, която
е причинила разстройство на здравето, поради нарушаване на анатомичната цялост
на кожата, но без физиологични промени (разстройство или затруднение на някоя
от присъщите функции на организма). Механизмът на причиняване на раната е
движение на остър режещ ръб, което би могло да се получи от ръб на счупена
стъклена бутилка. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание,
уточнява, че белегът, получен от порезната рана, е линеен, с гладки ръбове,
нормално зараснал, без възпаление и усложнения, налице е първично зарастване.
Същият е невъзможно да изчезне напълно, но може да стане напълно незабележим,
като в конкретния случай намира, че установеният белег е в такова състояния.
Относно периода на възстановяване вещото лице е посочило - до 20 дни, като до
премахването на конците е задължително носенето на превръзка, след това
процесът на възстановяване продължава, но не се налага предпазването на раната
с превръзка. Относно твърдението в тъжбата, че към 21.06.2019г. частният
тъжител все още е изпитвал болка, вещото лице разяснява, че порезните рани в
областта на лицето са опасни заради риска от нараняване на троичния нерв. Ако
бъде засегнато някое от неговите коренчата (клонче), може да се изпитва болка
по съседство, поради което е възможно изпитваната болка да е от нараняването,
но може и да бъде от друг източник.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото гласни доказателствeни средства чрез обясненията на подсъдимия (частично), показанията на свидетелите
Т. М. К. и Д. П. Б. В
същия смисъл тя се установява и от събраните и приобщени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – справки за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, фиш за спешна медицинска
помощ, издаден на 27.03.2019г. от филиала в град Л. на
Център за спешна медицинска помощ – гр. Х., съдебномедицинско удостоверение на № 101/2019г., приетото заключение на
изготвената съдебномедицинска експертиза, както и всички
останали приложени и приети по делото писмени доказателства.
Главните факти, предмет на
доказване в настоящото производство, се
извеждат по несъмнен начин от събрания доказателствен материал, а именно тези относно деня, мястото, увреждането,
нанесено на частния
тъжител, причиното в следствие на него телесно увреждане, както и механизма на извършването му.
Липсва противоречие в събраните доказателства и доказателствени средства относно датата и мястото на извършване на деянието. От обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания на Т. К. и на Д. Б. (друг случай между подсъдимия и пострадалия не е имало), както и от фиша за спешна медицинска помощ, издаден на 27.03.2019г. от филиала в град Л. на Център за спешна медицинска помощ – гр. Х. се установява датата на извършване на деянието, а именно – 27.03.2019г. Относно мястото на извършване на деянието няма никакви колебания в събраните доказателства и доказателствени средства, че същото е извършено в кафенето, представляващо бившото „***“ в град Л., област Х.
Фактическите констатации за вида на полученото
нараняване на пострадалия (частен тъжител) се извежда от заключението на
съдебномедицинската експертиза, на която съдът даде вяра, тъй като същата е
пълна и обоснована, изготвена въз основа на личните възприятия на вещото лице
(извършен е преглед на Т.С.), както и на теоретичните му познания и
професионален опит. От заключението на СМЕ се констатира, че на пострадалия е
нанесено едно травматично увреждане, а именно порезна рана в областта на лицето
(лявата очница), довело до разстройство на здравето в следствие на нарушаване
на анатомичната цялост на кожата. Заключението на вещото лице изцяло се допълва
от приетите писмени доказателства фиш за спешна медицинска помощ, издаден на
27.03.2019г. от филиала в град Л. на Център за спешна
медицинска помощ – гр. Х. и съдебномедицинско
удостоверение на № 101/2019г., както и от свидетелските
показания на К. и Б., които видели кървящата рана
на главата на частния тъжител.
Механизмът на нанасяне на телесното увреждане също
се установява от заключението на вещото лице и от свидетелските показания,
включително от обясненията на подсъдимия, които в тази част следва да бъдат
приети за достоверни. Съгласно експертното заключение механизмът на причиняване
на раната е движение на остър режещ ръб по допирателната, което може да бъде
открит ръб на счупена стъклена бутилка. Това изцяло кореспондира с възприетото
от свидетелите, а именно звук от удар с бутилка и намиращото се в ръката на
подсъдимия гърло от счупена бирена бутилка.
Авторството на извършеното престъпление също се
доказва по безспорен начин. В обясненията си подсъдимият Н. признава, че е
ударил частния тъжител С. с празна стъклена бутилка от бира. Свидетелят Б. разказва, че не видял нанасянето на удара, но чул звука от същия.
Свидетелят К. също не възприел самия удар, но преди това видял
как подсъдимият Н. хваща бутилката. Веднага след това видял порезната рана на
главата на С.. Същевременно в кафенето на процесната дата са били подсъдимият Н.,
пострадалият С. и свидетелите Б. и К. Преди удара и двамата
свидетели са видели, че подсъдимият Н. и частният тъжител С. спорят, стоели в
непосредствена близост и дори се спречкали.
Противоречие се констатира единствено между
обясненията на подсъдимия и останалия доказателствен материал относно това кой
е започнал конфликта и дали пострадалият първи е ударил подсъдимия. При
обсъждане на обясненията на подсъдимия следва да се отчете двояката им
процесуална роля – на средство на защита и на основно гласно докаателствено
средство. Съдът дава вяра на обясненията в частта им, която се отнася до
присъствието на подсъдимия на датата на извършване на деянието и на мястото, на
което е извършено, както и за механизма, по който е осъществено, тъй като
същите се установяват по същия начин и от останалите доказателства и
доказателствени средства по делото. Но в останалата част дадените обяснения са
недостоверни и следва да се възприемат единствено като защитна версия. В
обясненията си подсъдимият Н. твърди, че частният тъжител С. изведнъж скочил,
тръгнал към него и го ударил в областта на дясното око. Тези твърдения се
опровергават от свидетелските показания на Д. Б. и Т. К., които посочват, че частният
тъжител е станал от масата, на която играел табла, за да отиде до тоалетната,
като пътят до там минавал покрай масата, на който стоял подсъдимия, тоест
тръгването на частния тъжител в посока към подсъдимия не е било с твърдяната
цел. Същевременно двамата свидетели са възприели възникването на спора между
частния тъжител и подсъдимия, като посочват, че причина за него е станала отправената
забележка на пострадалия С. към подсъдимия Н. по повод коментирането на
политически въпроси. Първоначалното спречкване по между им не е било
съпътствано от размяна на удари, противно на обясненията на подсъдимия, че
частният тъжител се е запътил към него и веднага го е ударил в областта на
дясното око. Свидетелят Б. се е намесил в спора между двамата и едва след убеждението,
че конфликтът е приключил, е обърнал гръб на подсъдимия Н. и частния тъжител С.
и се е отправил към бара. Тогава подсъдимият Н. е нанесъл процесния удар.
Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелските
показания на Т. К. и Д. Б. и не е възприел за достоверни обясненията на подсъдимия в обсъжданата
част. Показанията на свидетелите се отличават с логичност, вътрешна
убедителност и добросъвестност. Свидетелите са отговорили на всички поставени
им въпроси, като в показанията им няма противоречия.
Констатацията за съдебното минало и
характеристичните данни на подсъдимия са изведени от приложената справка за
съдимост и характеристична справка.
При така установената по делото
фактология, при анализа на събраните по делото доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира, че
районният съд е достигнал до обосновани
изводи
oт правна страна,
че подсъдимият В.С.Н. е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК на
инкриминираната дата.
От обективна
страна на инкриминираната дата 27.03.2019г., подсъдимият В.С.Н. е причинил на
тъжителя Т.И.С. порезна рана в областта на лявата очница. Посоченото увреждане
по медикобиологичната си характеристика представлява лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно е установено авторството на
извършеното деяние и механизма му. Телесното увреждане на тъжителя е в пряка и
непосредствена причинна връзка с нанесения удар с празна стъклена бутилка.
Съгласно заключението на вещото лице, дадено по съдебномедицинската експертиза,
уврежданията могат да се получат по начина и обстоятелствата, приети за
установени от съда.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл удара в областта на главата със
стъклена бутилка, води до единствен извод, че подсъдимият е желаел
причиняването на телесните увреждания.
За извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК към момента на извършване на
престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или
пробация. Подсъдимият В.Н., видно от справката за съдимост, не е осъждан нито
за престъпление от общ характер, нито за такова от частен, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съответно няма
имуществени вреди, които да възстановява. Не налице и някоя от обстоятелствата,
предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Същевременно когато са налице условията по чл. 78а, ал. 1 от НК
съдът е длъжен да го приложи. Ето защо правилно първоинстанционният съд е
признал за виновен подсъдимия Н., но го е освободил от наказателна отговорност
за извършеното престъпление, като е му е наложил административно наказание
„Глоба“. Доколкото поради определяне на наложеното административно наказание в
минимален размер и липса на съответна жалба от частния тъжител, за въззивния съд
не съществува възможност да преразгледа и увеличи този размер, въпросът за
правилната индивидуализация на наказанието не следва да се обсъжда.
В наказателния процес е предявен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, който е приет за съвместно разглеждане. Разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност включва
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия
състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказаване на противното.
В хода на наказателното производство са
установени всички правопораждащи юридически факти от сложния състав на
деликтната отговорност – извършено престъпление, увреждане – порезна рана в
областта на лявата очница, причинна връзка между увреждането и деянието, както
и виновното поведение на подсъдимия. С оглед на това правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявеният и приет за съвместно разглеждане иск за обезщетение
за неимуществени вреди е доказан по основание.
Във въззивната
жалба, инициирала настоящото производство, се оспорва определеният размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.,
постановено от Пленум на ВС справедливостта като критерий за определяне на
размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактно понятие.
Предполага се извършването на детайлна преценка с оглед на установените
конкретни факти и обстоятелства. Същевременно следва да се вземе под внимание и
целта на обезщетението, а именно - възстановяване на психическото равновесие на
пострадалия и компенсация за претърпените отрицателни емоции.
Следователно при определяне на
обезщетението трябва да се вземат предвид – характерът на увреждането, начинът
на извършването му, интензивността на претърпените болки и страдания, периодът
на възстановяване, както и личността на увреденото лице. В този смисъл
неправилно първоинстанционният съд е възприел като критерий за определяне на
размера на обезщетението нетрудоспособната възраст на подсъдимия, както и
обстоятелството, че характерът и тежестта на увреждането са извън типичните за
подобен тип деяние. Основание за определяне на конкретен размер на обезщетение
може да бъде липсата или наличието на болки и страдания различни от обичайните
за такъв вид телесни увреждания, но не и посоченото от първостепенния съд, а
именно тежестта на увреждането да е типична за лека телесна повреда.
От събраната по делото доказателствена
съвкупност, включително от назначената в хода на въззивното производство СМЕ се
установява, че на частния тъжител е причинена порезна рана в областта на лявата
очница, на която са направени шевове. Срокът за възстановяване на раната е бил
20 дни, като до премахването на конците пострадалият е трябвало задължително да
носи превръзка на раната, намираща се на лицето му. Към 21.11.2019г., почти 8
месеца след нанасянето на телесното увреждане, раната е оставила белег с
дължина 9 см, разположен между външния ъгъл на лявата очна цепка, назад и
надолу до висулката на ушната мида. Оформеният белег е с траен характер, като
вече е придобил цвета на кожата на лицето, но ръбовете на белега са над нивото
на околната кожа. Възможно е изпитването на болка от раната, независимо от
зарастването й.
Претърпяното телесно увреждане е в
областта на лицето, в близост до жизнено важен орган, а именно окото.
Същевременно е извършено с предмет с остър режещ ръб. От изслушването на вещото
лице става ясно, че нанасянето на подобен удар с такова средство в областта на
лицето крие и други рискове освен засягането на очите, а именно възможността да
бъде порязан троичен или лицев нерв. Самата порезна рана е с не малки размери –
белегът, който е образуван от нея, макар и зараснал е с големина 9 см.
Освен болките и страданията, които
пострадалият е изпитал в следствие на нанесения удар и претърпяната лека телесна
повреда, при определяне на размера на обезщетението трябва да се вземат под
внимание и преживените стрес, психически шок, дискомфорт и неудобство.
Същевременно от всички критерии, които следва
да се вземат под внимание при определяне на моралните вреди, трайността на
страданието е този, който се намира най-много в съответствие с принципа на
пълна обезщетение. Ето защо съществено значение за размера на дължимото обезщетение е и трайността на
нанесеното увреждане. Действително раната е зараснала за период от около 20
дни, но от нея е образуван белег, който дори 8 месеца по-късно е видим и
забележим макар и трудно. Вещото лице посочва, че белегът никога няма да
изчезне, а единствено може да намалее неговата видимост.
Всички тези обстоятелства налагат извода,
че справедливото обезщетение за претърпените вреди от извършеното престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК е в размер на 1000 лева, какъвто е и претендираният
размер от частния тъжител, а не както поради погрешно отчитане тежестта и
продължителността на болките и страданията е приел първоинстанционният съд – в
размер на 450 лева. Ето защо присъдата следва да бъде изменена в
гражданско-осъдителната й част като бъде увеличен размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 1000 лева.
Настоящият
съдебен състав намира искането за изменение на обжалваната присъда в частта за
присъдените в първоинстанционното производство разноски за основателно. Съгласно
чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова
искане, а съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по делата от
общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани
по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Следователно възлагането
в тежест на подсъдимия на направените от частния тъжител разноски е обвързано с
признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен,
а не с наказването му или ангажиране на неговата деликтна отговорност чрез
уважаване на осъдителния иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това е следвало подсъдимият да бъде
осъден да заплати всички сторени от частния тъжител разноски, а именно 312
лева, представляващи държавна такса в размер на 12 лева и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Предвид
уважаването на депозираната въззивна жалба следва да се уважи и направеното
искане за присъждане на разноски в настоящото производство. Представени са
доказателства за направените разноски от частния тъжител за държавна такса (6,00
лева) и за възнаграждение за вещо лице (150 лева). Искането за присъждане
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция не следва да бъде
уважавано, тъй като не са ангажирани доказателства за неговия размер.
С оглед изложеното
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият В.Н. следва да заплати на
частния тъжител Т.С. сума в размер от 468,00 (четиристотин шестдесет и осем),
представляващи направените разноски пред първата инстанция в размер на 312,00 лева
и пред въззивната инстацния в размер на 156,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 3 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 35 от 15.07.2019г., постановена по НЧХД № 430 по описа за 2019г. на Районен
съд – Свиленград в гражданско-осъдителната й част, като:
ОТМЕНЯ
присъдата
в частта, в която предявеният от Т.И.С.,
ЕГН **********
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – за обезщетение за неимуществени
вреди е бил отхвърлен за сумата над 450 лева до 1000 лева, както и в
частта за присъдените в полза на Т.И.С. разноски, вместо което:
ОСЪЖДА
В.С.Н., ЕГН ********** да заплати на Т.И.С.,
ЕГН **********
сумата от 550 лева /над присъдения от първоинстанционния съд размер/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на причинената лека телесна повреда, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на вредите –
27.03.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият В.С.Н., ЕГН ********** да заплати на Т.И.С.,
ЕГН ********** сума в общ размер на 468,00 (четиристотин шестдесет и осем)
лева, представляващи направените съдебни разноски при разглеждане на делото
пред първа и пред въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.