Определение по дело №830/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за обявяване нищожност на определение № 660/02.08.2012 година по гр.д. № 269/2011 година по описа на Окръжен съд – Кърджали.

В исковата си молба ищецът – „В.” Е. Г., твърди, че с определение № 660 от 02.08.2012 година по т.д. № 269/2011 година по описа на Кърджалийски окръжен съд, по искане на „П. И. Б.” , на основание чл. 657, ал.1, т.4 от ТЗ, е сменен синдика в производството по несъстоятелност срещу „Б. Е.Е.В.П..” О.. Твърди, че така постановеното определение е нищожно, поради противоречие със закона и с влязъл в сила акт на по – висшестоящ съд. Размерът на вземането на „П. И. Б.” , на което тя е собственик, бил само в размер на 318 399.81 лева, а вземането в размер на 36 564 241.85 лева било вземане, което принадлежи на „В.” Е. и е възложено за събиране на „П. И. Б.” по реда на чл. 510 от ГПК. С влязъл в сила съдебен акт, а именно определение № 483/ 27.03.2012 година на I – ви състав, Търговско отделение на Апелативен съд - гр. Пловдив, постановено по т.д. № 296/2012 г., било прието, че извършеното овластяване по редÓ на чл. 510 от ГПК не превръща „П. И. Б.” в кредитор на несъстоятелния длъжник, като с него бил конституиран като кредитор по т.д. № 269/2011 година по описа на Окръжен съд – Кърджали „В.” Е.. В нарушение на чл.297 от ГПК съдът по несъстоятелността не изпълнявал това определение. Твърди се също, че с атакуваното определение съдът по несъстоятелността давал на „П. И. Б.” права и процесуална легитимация, каквито тя всъщност нямала и съдът нямал право да й ги предостави с атакувания акт. Качеството на кредитор на „П. И. Б.” в производството по несъстоятелност по т.д. 269/2011 по описа на Окръжен съд – Кърджали било спорно и съдът не следвало да й предоставя права, с каквито банката не разполагала. Безспорно било, че „П. И. Б.” не била собственик на вземането на „В.” Е. и нямала право без съгласието на титуляра на вземането и вместо него да извършва подобни разпоредителни действия в производството по несъстоятелност. Относно съществуването и размера на вземането на „П. И. Б.” , ищецът бил завел отрицателен установителен иск на основание чл. 694 от ТЗ, по който пред Окръжен съд- Кърджали било образувано гр.д. № 275/2012 година, а разпоредбата на чл.673, ал.3 от ТЗ предвиждала, че кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ, не можел да участва в гласуването на събранието на кредиторите, освен при изрично разрешение от страна на съда. Ищецът твърди, че кредитор със спорно качество на такъв и кредитор, чието вземане е оспорено по основание и размер с отрицателен установителен иск, не следвало да се ползва от правото на чл. 657, ал.1, т.4 от ТЗ. Още повече, че размерът на вземането на „П. И. Б.” , на което тя била собственик, било само в размер на 318 399,81 лева, т.е под половината от сумата на приетите вземания. С предоставянето на права на „П. И. Б.” да гласува на събранието на кредиторите на „Б. Е.Е.В.П..” О. вместо реалния кредитор „В.” Е. се създавала ясна възможност за увреждане на интересите на длъжника и другите кредитори. Иска се обявяване нищожност на определение № 660/02.08.2012 година по гр.д. № 269/2011 година по описа на Окръжен съд – Кърджали.

Ответникът – „П. И. Б.” Г., в представен в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор излага твърдения за недопустимост и евентуално за неоснователност на иска. Твърди, че искът е недопустим, тъй като атакуваното определение № 660/02.08.2012 година не подлежи на обжалване. Излагат се и доводи за неоснователност, тъй като противоречието със закона не представлява основание за нищожност на съдебно решение или определение. Ответникът твърди, че чл. 297 от ГПК, на основание, на който се твърди нищожност, бил неприложим в случая. Твърди също, че с цитираното от ищеца определение № 483 от 27.03.2012 година на Пловдивския апелативен съд, „В.” Е. било конституирано като кредитор по т.д. № 269/2011година, но с това определение съдът не се е произнесъл, относно конституирането на „П. И. Б.” като кредитор по същото дело. С последващо определение № 555/03.07.2012 година на Окръжен съд – Кърджали, съдът допълнил списъка на приетите предявени вземания, изготвен от синдика на „Б. Е.Е.В.П..” О., с вземанията на „П. И. Б.” , които банката притежавала лично и като процесуален субституент и които били повече от половината от размера на всички приети предявени вземания. В съдебно заседание, чрез своите процесуални представители, излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Ответникът – „Б. Е.Е.В.П..” О. Г., в представен по делото, в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор твърди, че размерът на вземането на „В.” О., което било възложено за събиране на „П. И. Б.” по реда на чл.510 от ГПК и от което банката черпила права на субституента, не било в размер на 36 564 241.85 лева, а всъщност било в размер на 3 026 759.78 лева, като собственик на това вземане бил винаги ищецът „В.” Е.. Излага също съображения за нищожност на атакуваното определение, поради противоречие със закона и поради това, че към датата на определението имало влязъл в сила акт на по – висшестоящ съд. Твърди, че качеството на кредитор на „П. И. Б.” било недоказано и съдът не следвало да й предоставя възможност да упражнява права, каквито банката нямала. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, изразява становище за основателност на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното и прието по делото като доказателство определение № 660 от 02.08.2012 г. по гр.д.№ 269/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд се установява, че в производство по несъстоятелност съдът, по искане на „П. И. Б.” Г. и на основание чл.657, ал.1, т.4 от Търговския закон, е освободил синдика на “Б. Е.Е.В.П..” О. Г. и е назначил нов синдик. В тази връзка, от направената от съда, на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на втория ответник "Б. Е.Е.В.П.." О. гр. Кърджали се установява, че с решение № 60 от 29.02.2012 г., постановено по гр.д. № 269/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на “Б. Е.Е.В.П..” О. със седалище в гр. Кърджали и е открито производство по несъстоятелност по молба на длъжника по чл. 625 от ТЗ.

Видно от определение № 555 от 03.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 269/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, обявено в Търговския регистър на 04.07.2012 г., съдът по несъстоятелността, в производство по чл.692, ал.3 от ТЗ, е допълнил списъка на приетите предявени вземания с вземане на „П. И. Б.” гр. София в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева, възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК и упражнявано от името на „В.” Е..

По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от определение № 483 от 27.03.2012 г., постановено по частно търговско дело № 296/ 2012 г. на Апелативен съд – Пловдив, свалено от сайта на съда, с което е отменено като незаконосъобразно определение № 65 от 23.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 269/2011 г. по описа на КОС, с което е оставена без уважение молба на търговско дружество „В” (наименованието на търговското дружество е заличено) за конституирането му като кредитор по делото, като същото е конституирано като кредитор по гр.д.№ 269/2011 г. От цитираното определение се установява, че със същото търговското дружество „В” е било конституирано като присъединен кредитор по смисъла на чл.629, ал.4 от ТЗ на 27.03.2012 г., т.е. след като с решение № 60 от 29.02.2012 г., постановено по гр.д. № 269/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е била обявена неплатежоспособността на “Б.Е.Е.В.П..” О. и е било открито производство по несъстоятелност.

Видно от представения и приет като доказателство Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 от 02.03.2007 г., сключен между „В.” Е., като заемодател, и "Б. Е.Е.В.П.." О., като заемополучател, „В.” Е. предоставя на "Б. Е.Е.В.П.." О. сума в размер на 18 695 000 евро. На 20.05.2007 г. с Протокол на Общото събрание на "Б. Е.Е.В.П.." О. е взето решение за преобразуване на част от задълженията на "Б. Е.Е.В.П.." О. към „В.” Е. от заемни в допълнителна парична вноска в капитала, предоставена от съдружника „В.” Е.. Във връзка с това е взето решение част от главницата на задължението на "Б. Е.Е.В.П.." О. към съдружника „В.” Е. по договора за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г. в размер на 7 202 500 евро да се преоформи (новира), като дължимата сума в същия размер се преобразува в допълнителна парична вноска на съдружник по смисъла на чл.134 от ТЗ, като за остатъчното задължение (след частичното погасяване посочено по – горе) в размер на 11 492 500 евро да бъде сключен нов договор за заем. Във връзка с това е взето решение договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г. да бъде прекратен.

Представено е по делото и Споразумение от 20.05.2007 г. за новиране на част от задължение във връзка с Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 от 02.03.2007 г., сключено между „В.” Е. и "Б. Е.Е.В.П.." О., с което същите се споразумяват част от отпуснатия заем по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., в размер на 7 202 500 евро, да се новира в допълнителна парична вноска в капитала на "Б. Е.Е.В.П.." О., като остатъка от дължимата сума по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., в размер на 11 492 500 евро, се дължи на заемодателя – „В.” Е., на основание нов договор за заем, приложение към това споразумение. Видно от Договор за заем № ВЕ – БВП – 04 от 20.05.2007 г., сключен между „В.” Е., като заемодател, и "Б. Е.Е.В.П.." О., като заемополучател, „В.” Е. предоставя на "Б. Е.Е.В.П.." О. сумата в размер на 11 492 500 евро, на основание протоколно решение на Общото събрание на съдружниците на "Б. Е.Е.В.П.." О. и Споразумение за новиране на част от задължение по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г.

На 05.01.2009 г. с Протокол на Общото събрание на "Б. Е.Е.В.П.." О. е взето решение останалата част от главницата по задължението на "Б. Е.Е.В.П.." О. към съдружника „В.” Е. по договора за заем № ВЕ – БВП – 04/20.05.2007 г., в размер на 10 953 520 евро, да се преоформи (новира) в допълнителна парична вноска на съдружник по смисъла на чл.134 от ТЗ. Видно от подписаното между „В.” Е. и "Б. Е.Е.В.П.." О. Споразумение за новиране на част от задължение във връзка с договор за заем № ВЕ-БВП – 04 от 20.05.2007 г., двете страни изразяват съгласие цялата сума, дължима по отпуснатия заем по договор за заем № ВЕ – БВП – 04/20.05.2007 г., с главница в размер на 10 953 520 евро, да се новира в допълнителна парична вноска в капитала на "Б. Е.Е.В.П.." О..

По делото е представено и заверено копие от решение № 250 от 09.11.2012 г., постановено по търговско дело № 276/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, видно от което, в производство по предявен иск с правно основание чл.694, ал.3 във връзка с ал.1 от ТЗ, е признато за установено по отношение на "Б. Е.Е.В.П.." О. Г., че дължи на „В.” Е. Г. сумата в размер на 1 547 557 евро с левова равностойност от 3 026 759.78 лева, представляваща дължима лихва за срока на действие на договор за заем № ВЕ – БВП-03/02.03.2007 г. и договор за заем № ВЕ – БВП – 04/20.05.2007 г. Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за обявяване нищожност на определение № 660 от 02.08.2012 година по гр.д. № 269/2011 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, за неоснователен. За да е налице нищожен съдебен акт е необходимо същият да е постановен от незаконен състав, или извън правораздавателната власт на съда, или да не е съставен в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, или когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. В тази връзка, като основание за обявяване нищожност на цитираното по – горе определение на съда в производството по несъстоятелност, не се сочи някое от изброените дотук, а се претендира нищожност на съдебния акт поради противоречие със закона и противоречие с влязъл в сила акт на по – висшестоящ съд. В случая, претендираното от ищеца противоречие със закона и противоречие с влязъл в сила акт на по – горестояща съдебна инстанция се обосновава със следните твърдения: 1.) размера на вземането на „П. И. Б.” към "Б. Е.Е.В.П.." О. е 318 399.81 лева, т.е. под половината от сумата на приетите вземания, колкото е изискуемия от чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ кворум за вземане на решение за смяна на синдика, а вземането в размер на 36 564 241.85 лева е вземане, което принадлежи на „В.” Е. и е възложено за събиране на „П. И. Б.” по реда на чл.510 от ГПК; 2.) с влязъл в сила съдебен акт – определение № 483 от 27.03.2012 г. на Апелативен съд – Пловдив било прието, че извършеното овластяване на „П. И. Б.” по реда на чл.510 от ГПК не я превръща в кредитор на несъстоятелния длъжник, поради което съдът по несъстоятелността нарушил чл.297 от ГПК; 3.) качеството на кредитор на „П. И. Б.” било спорно и с процесното определение съдът дал на банката права и процесуална легитимация, каквито тя нямала и съдът нямал право да й ги предоставя.

На първо място, следва да се посочи, че по принцип противоречието със закона не представлява основание за нищожност на съдебен акт – решение или определение. В тази връзка, доводите относно съществуването и размера на вземанията на „П. И. Б.” , както и относно това има ли банката качеството кредитор, са от значение за правилността, респективно – законосъобразността на определението на Кърджалийския окръжен съд, с което на основание чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ е сменен синдика на "Б. Е.Е.В.П.." О. в производството по несъстоятелност, но не и за валидността на процесното определение. Още повече, че към датата на постановяване на определението, чиято нищожност се иска да бъде обявена – 02.08.2012 г., е налице определение по чл.692, ал.4 от ТЗ, с което съдът по несъстоятелността е допълнил списъка на приетите предявени вземания с вземане в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева, възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК на „П. И. Б.” и упражнявано от името на „В.” Е.. Тук следва да се посочи, че съществуването и размера на вземанията на „П. И. Б.” , както и това има ли банката качеството кредитор в производството по несъстоятелн¯ст, подлежат на установяване в изрично предвиденото в чл.694 от Търговския закон производство по установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане, но не и в производство по предявен иск за обявяване нищожност на определение на съда по несъстоятелността, с което на основание чл. 657, ал.1, т.4 от ТЗ е сменен синдика на длъжника. Ето защо, съдът намира за неотносими представените по делото доказателства, касаещи размера на вземането на ищеца „В.” Е. към "Б. Е.Е.В.П.." О., в това число и цитираните по – горе: Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 от 02.03.2007 г., Протокол на Общото събрание на "Б. Е.Е.В.П.." О. от 20.05.2007 г., Споразумение от 20.05.2007 г. за новиране на част от задължение във връзка с Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 от 02.03.2007 г., договор за заем № ВЕ – БВП – 04/20.05.2007 г., Протокол на Общото събрание на "Б. Е.Е.В.П.." О. от 05.01.2009 г., Споразумение за новиране на част от задължение във връзка с договор за заем № ВЕ-БВП – 04 от 20.05.2007 г., както и решение № 250 от 09.11.2012 г., постановено по търговско дело № 276/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Впрочем, дори и да се приеме, че определението на съдът по несъстоятелността е неправилно поради това, че „П. И. Б.” няма вземане към длъжника, респективно – че не е кредитор с посоченото вземане, то, както се посочи по – горе, това обстоятелство не обуславя нищожност на процесното определение на съда.

Не е налице нищожност на определението от 02.08.2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено в производство по несъстоятелност на "Б. Е.Е.В.П.." О. – гр.д.№ 269/2011 г., и поради поддържаното от ищеца противоречие с определение № 483 от 27.03.2012 г. по частно търговско дело № 296/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че със същото е конституиран именно ищецът „В.” Е. (наименованието на търговското дружество е заличено) като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност на "Б. Е.Е.В.П.." О., то същото е ирелевантно в случая, доколкото това дали едно търговско дружество (както е в случая) е кредитор и какъв е размера на вземането му се определя от съставения от синдика, на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, и одобрен от съда, на основание чл.692, ал.1 или ал.4 от ТЗ, списък на приетите предявени вземания, респективно – в изрично предвиденото в чл.694 от Търговския закон производство по установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане. Поради изложеното, определението на Пловдивския апелативен съд няма твърдяната от ищеца задължителна сила за съда по несъстоятелността, още повече, че със същото ищецът „В.” Е. е конституиран в производството по несъстоятелност като присъединен кредитор по смисъла на чл.629, ал.4 от ТЗ, т.е. до приключване на първото заседание по делото. Ето защо, не е налице и релевираното в исковата молба противоречие на определението на Кърджалийския окръжен съд, постановено на основание чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, с разпоредбата на чл.297 от ГПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Поради изложеното, и доколкото се установява, че определение № 660 от 02.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 269/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което на основание чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, е освободен синдика на длъжника и е назначен нов синдик, е постановено от законен състав, в писмена форма и в пределите на правораздавателната власт на съда, като не е налице абсолютна неразбираемост на волята на съда, нито със същото се повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо или изпълнение на действие, което съставлява престъпление, същото е валидно. Ето защо, предявения иск за обявяване на нищожността му е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се осъди ищецът да заплати на „П. И. Б.” адвокатско възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева, определено на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от "В." Е. със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „Р. №, ЕИК*, против „П. И. Б.” със седалище и адрес на управление в Г., бул. ”Д. Ц. №, ЕИК * и "Б. Е.Е.В.П.." О. със седалище и адрес на управление в Г., ул. „Р.” №, ЕИК *, иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за обявяване нищожност на определение № 660 от 02.08.2012 г., постановено по гр.д. № 269/2011 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, като неоснователен.

ОСЪЖДА "В." Е. със седалище и адрес на управление в гр. К, ул. „Р. № , ЕИК*, да заплати на „П. И. Б.” със седалище и адрес на управление в Г., бУ.Д. Ц. № , ЕИК*, адвокатско възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :