Решение по дело №1430/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по жалба от Н. Н. Ч., с постоянен адрес: гр. Долни Чифлик, [улица], против Експертно решение (ЕР) № 00124 от заседание 034 от 28.05.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 00135 от 06.03.2024 г. на І състав на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, с което е отменен Болничен лист № Е20233088853 от 08.12.2023 г., издаден на оспорващата.

С жалбата се настоява, че оспореното ЕР на НЕЛК е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че липсват каквито и да е мотиви по какви причини се приема за необоснован определеният срок на временната нетрудоспособност. Изтъква се, че болничният лист е издаден по утвърдения образец, който образец не предвижда болничният лист да бъде мотивиран, няма правно основание ТЕЛК да го отменя като необоснован по същество. Според оспорващата експертната оценка на лекуващия лекар подлежи на контрол, но само по отношение медицинската част, не и по отношение продължителността на отпуска за временна неработоспособност, като липсва такова основание за отмяна в закона. На следващо място се твърди, че ДП „Североизточно държавно предприятие“ – Шумен не е работодател на оспорващата, респ. няма право да обжалва издадения болничен лист, т.к. работодател и осигурител на оспорващата е Държавно горско стопанство – с. Цонево, поради което жалбата е била недопустима. Искането е да се отмени оспореното ЕР на НЕЛК и да се прекрати административното производство. В съдебно заседание и с писмена молба оспорващият, чрез пълномощника си – адв. Н. С., поддържа направеното искане за отмяна на обжалвания акт.

Ответникът – НЕЛК, с писмени молби /л. 14 и л. 40 от делото/, чрез юриск. К. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК като издадено на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, от компетентен орган, в съответствие с медицинската документация в цялост, при липса на допуснати процесуални нарушения. Настоява се, че в решението на НЕЛК се съдържа в голяма степен приетото от специалистите при ТЕЛК, че обичайната продължителност на временната неработоспособност след имплантацията на иол /при липса на следоперативни усложнения/ е 30 дни, а в случая болничният лист е издаден близо два месеца след медицинската интервенция в Турция, като в амбулаторния лист от офталмолог от 08.12.2023 г. и медицинската документация няма описан очен статус, обективиращ усложнения след оперативното лечение, както и описано лечение, налагащи продължаване на временната неработоспособност. Изтъква се, че в случая ТЕЛК и НЕЛК отменят спорния болничен лист не защото в същия не са посочени мотиви, а защото от наличната медицинска документация не се установява основание за неговото издаване. Позовавайки се на чл. 163, ал. 1, чл. 173, ал. 1 и чл. 172, ал. 1, т. 4 от Закона за горите (ЗГ), ответникът твърди, че осигурител на оспорващата е ДП „Североизточно държавно предприятие“, а не ТП ДГС Цонево. Искането е да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски от останалите страни по делото.

Заинтересованата страна - ТП на НОИ Варна, чрез гл. юриск. И. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Аргументирайки се със събраните доказателства и предвид неподкрепените с доказателства твърдения на оспорващата, се настоява, че ЕР е правилно и законосъобразно. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – ЛКК Офталмологична при „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД, представлявано от Председателя – д-р М. Б. А., пояснява следното: Амбулаторният лист за извършения на оспорващата преглед от д-р Д. М. е издаден от друго лечебно заведение, различно от „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД; Установеното при прегледа от д-р М. А. е описано в издадения от нея болничен лист, като при прегледа при издаване на медицинския протокол ЛКК е установила същото; Единственото, което не е прибавила д-р М. А. е отлепване на стъкловидното тяло, при което по принцип се получават мътнини н него и черна точка пред окото, както пациентката го обяснява и което би могло да бъде свързано и като усложнение след операцията на катаракта; Колегата не е посочил каква е зрителната острота, а е пояснил само с какво се коригира; В епикризата от Турция е описано състоянието на зрителната острота преди операцията, но не и след операцията; При посещението за първия болничен лист зрението на оспорващата не е било съвсем възстановено, като за това се дават и поне 30 дни временна неработоспособност; В периода, за който е издаден болничният лист за 23 дни съществува риск – при вдигане на тежко или натоварване на зрението.

Заинтересованите страни - Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, Агенцията за хора с увреждане и „Североизточно държавно предприятие“ ДП – Шумен и І състав на ТЕЛК - Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, не ангажират становище по жалбата.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадената в съда на 03.07.2024 г. жалба е в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ, предвид съобщаването на Ч. на оспореното ЕР на НЕЛК на 20.06.2024 г. /известие за доставяне, приложено на л. 5 от адм. пр./ Налице е правен интерес от оспорването, предвид обстоятелството, че с оспореното ЕР на НЕЛК е потвърдено ЕР на ТЕЛК, с което е отменен болничен лист на оспорващата, т.е. оспорващият се явява заинтересовано лице в качеството му на освидетелстван – чл. 112, ал. 1 ЗЗ.

С Договор за управление № 81/01.02.2022 г., сключен между „Североизточно държавно предприятие“ ДП и оспорващата, предприятието възлага на оспорващата да ръководи и представлява като директор Териториално поделение „Държавно горско стопанство Цонево“, с. Цонево, като срокът на договора е 5 години, считано от датата на подписването му. С Анекс № 1 от 21.02.2022 г. е изменен тестът на чл. 5 от договора, както следва: „в случай на временна неработоспособност поради общо заболяване на Директора на ТП да се изплаща парично обезщетение съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.“

Административното производство пред ТЕЛК първи състав при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е образувано по жалба, подадена на 15.12.2023 г. от „Североизточно държавно предприятие“ ДП – Шумен, с която е оспорен Болничен лист № Е 20233088853 от 08.12.2023 г., издаден от ЛКК Офталмологична при „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД, за временна неработоспособност на Н. Н. Ч., с който са определени 23 дни отпуск в календарни дни – от 08.12.2023 г. до 30.12.2023 г. С жалбата се твърди, че при издаване на въпросния болничен лист са нарушени редът и изискванията за това. Пояснява се, че става въпрос за трети пореден болничен лист за временна неработоспособност в продължение общо на 83 календарни дни, считано от 09.10.2023 г., без прекъсване, поради което се твърди, че е издаден формално и сроковете са неоснователно удължени. Излагат се и доводи за предполагаеми опасения от страна на Ч. за прекратяване на договора за управление, сключен с нея, които са провокирали последователното удължаване на периода на отпуска за временна неработоспособност. Поискано е да бъде извършена проверка за законност на оспорения болничен лист, за здравословното състояние и работоспособността на лицето към датата на издаване на болничния лист и да се отмени болничният лист.

На 03.01.2024 г. ТЕЛК първи състав при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД изисква от Н. Н. Ч. и от ЛКК Офталмологична при „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД представяне на пълната медицинска документация във връзка с обжалвания болничен лист, като на 19.01.2024 г. „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД представя на ТЕЛК амбулаторни листи и медицински протоколи по отношение на Ч..

На 06.03.2024 г. е постановено ЕР № 00135 от зас. № 030 на ТЕЛК – Първи състав Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, с което след преглед, е отменен Болничен лист № Е 20233088853 от 08.12.2023 г., издаден от ЛКК Офталмологична при „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД. Посочените в ЕР мотиви за отмяната се състоят в следното: предвид диагнозата – наличие на интраокуларни лещи и оперирането на освидетелстваната на 05.10.2023 г. – инплантирани иол на дясно и ляво око, обичайната продължителност на временната неработоспособност след имплантация на иол, при липса на следоперативни усложнения е 30 дни; след запознаване с медицинската документация – амб. лист от офталмолог, мед. направление на ЛКК, се отчита, че в амб. лист от офталмолог от 08.12.2023 г. няма описан очен статус, обективиращ усложнения след оперативното лечение, както и описано лечение, налагащи продължаване на вр. неработоспособност. Като приложения са посочени и епикризата в превод от турски език, амбулаторен лист и медицински протокол на ЛКК – 08.12.2023 г.

Съобщението за постановеното ЕР № 00135 от зас. № 030 на 06.03.2024 г. на ТЕЛК – Първи състав Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е получено от Ч. на 08.03.2024 г.

На 20.03.2024 г. Ч. подава жалба до НЕЛК срещу постановеното ЕР на ТЕЛК, с която се твърди, че не е съобразено, че оперативното лечение е и на двете очи, като явяването пред ЛКК е в резултат на извършен преглед във връзка с недоброто състояние на жалбоподателката, изразяващо се в затруднено виждане надалече и близо, свързано с отблясъци, паяжина, сухота в двете очи, за което е съставен Амбулаторен лист № 23342402D3D2 от 08.12.2023 г., с мнение на преглеждащия специалист за продължаване на временната неработоспособност, като отмененият болничен лист е издаден въз основа на Протокол № 400061/08.12.2023 г., след проведени прегледи и изследвания, за които са съставени амбулаторни листи №№ 2334270442A5 и 233428045D0A от 08.12.2023 г. Сочи се, че не е извършван преглед на Ч. от ТЕЛК, а и болничният лист е изплатен от НОИ.

На 28.05.2024 г. НЕЛК – Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ с ЕР № 00124 от зас. № 034 потвърждава ЕР на ТЕЛК, с което е отменен процесният болничен лист. След запознаване с болничните листове и всички медицински документи, приложени в МЕД и констатиране, че лицето е с имплантация на ВОЛ в двете очи на 05.10.2023 г. – Турция, ВОД=1,0, ВОС=1,0 – ВОЛ – позиционирани, както и че очният статус е в норма и без усложнения, налагащ продължаване на временната нетрудоспособност, НЕЛК обективира в ЕР извод, че приетата временна нетрудоспособност не е обоснована по същество.

По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. Р. Б.. След преглед и обстоен анализ на медицинската документация, експертът – лекар–офталмолог заявява, че оспорващата е оперирана за катаракта на двете очи на 05.10.2023 г. в Турция, с имплантация на IOL, като в представената епикриза не са описани усложнения, настъпили по време на оперативната интервенция и в първите часове от следоперативния период. Вещото лице дава заключение, че не са отразени оплаквания и очен статус, обективизиращ усложнения след проведеното оперативно лечение и необходимост от лечение, налагащо удължаване на временната неработоспособност от извършения преглед на 08.12.2023 г., описан в Амбулаторен лист № 233428045D0А от 08.12.2023 г. и в Медицински протокол на ЛКК № 40061/08.12.2023 г. (л. 37 - 36 от МЕД).

При даване на допълнителното заключение експертът съобразява, изследва и обяснява значението и отражението върху крайното заключение на: 1/ отразеното в графата „Анамнеза“ в Амбулаторен лист № 23342402D3D2 също от дата 08.12.2023 г. за извършена по-рано (в 09:34 ч) консултация с д-р Д. М., а именно съобщаването от оспорващата за паяжинка пред Д О, затруднено виждане надалече и близко, свързано с отблясъци, парене, сухота в двете очи (с обсъждане значението му, както и значението на терапията, отразена в този амбулаторен лист); 2. конкретно посоченото в графите „Обективно състояние“ и графите „Изследвания“ на трите амбулаторни листове от 08.12.2023 г. и на Медицинския протокол на ЛКК от 08.12.2023 г. от проведените прегледи (с поясняване дали това са показатели, които са в референтните стойности за здрав човек); 3. посоченото в графите „Придружаващи заболявания и усложнения“ в трите амбулаторни листове от 08.12.2023 г. и Медицинския протокол на ЛКК от същата дата; 4. посоченото в графите „Терапия“ и „Изследвания“ в трите амбулаторни листове от 08.12.2023 г. и Медицинския протокол на ЛКК от същата дата. Предвид и установеното от вещото лице при първоначалната експертиза, експертът дава заключение, че обективното състояние на оспорващата, според отразеното в медицинските документи, не обосновава състояние на нейна временна неработоспособност към 08.12.2023 г. и издаването на болничен лист с режим на лечение: домашен-амбулаторен, с период на отпуска поради временна неработоспособност 23 дни.

Съобщеното от оспорващата при снемане на анамнезата при прегледа в 09:34 ч. при д-р Д. М. и извършените изследвания, вещото лице заявява, че сочат на следното: астигматизъм на двете очи, който не е коригиран при извършената й операция, като човек с астигматизъм не вижда ясно нито наблизо, нито надалече; след операция на катаракта може да се наруши слъзният филм, което предизвиква сухота, като сред симптомите са парене, дразнене, усещане за песачинки и др., които оплаквания са временни и при спазване на лечение на сухи очи, проблемът отшумява в рамките на няколко месеца след операцията; като част от естествения физиологичен процес на стареене на стъкловидното тяло пациентите забелязват плуващи мътнини като „летящи мушици“, „плуващи червейчета“,“паяжинки“ и др., които са част от симптомите на фебрилерна деструкция и най-често не изискват лечение; друзите са жълти отлагания под ретината и не причиняват дегенерация на макулата, появяват се естествено с възрастта, повечето хора нямат никакви симптоми, твърдите друзи не са симптом на заболяване на очите, но наличието на голям брой меки друзи е ранен признак на свързана с възрастта макулна дегенерация, чийто симпоми са неясно виждане, затруднено виждане и празно или размазано петно в центъра на зрението, като измененията в макулата се установяват с допълнителни изследвания. Вещото лице констатира, че описанието на извършените прегледи в 11:55 ч. и 13:30 ч. е идентично, като са описани част горепосочените състояния (няма оплаквания от страна на Н. Ч.) и не установяват усложнения в протичащия следоперативен процес.

Съдът напълно възприема заключението на вещото лице, както и допълнителното такова, като обективни и обосновани, дадени по компетентно извършена експертиза и кореспондиращи с установяващите се от останалите доказателства по делото факти.

Експертът е изследвал представените по делото амбулаторни листове от извършени прегледи на оспорващата на 09.10.2023 г., 11.10.2023 г., 07.11.2023 г. и амбулаторните листове от 08.12.2023 г., както и медицинските протоколи от Офталмологична ЛКК на ДКЦ Варна ЕООД от 07.11.2023 г., 08.11.2023 г. и 08.12.2023 г., а и представеното решение на ТЕЛК от 16.01.2018 г. за обективизиране на общото състояние. Вещото лице подробно отчита данните от офталмологичния преглед на 08.12.2023 г., и в 11:55 часа, за които е съставен Амбулаторен лист № 2334270442А5. Експертът разяснява и обсъжда същността на проведената на оспорващата оперативна интервенция, процеса на следоперативното възстановяване и възможните следоперативни усложнения, паралелно с конкретните за оспорващата данни, извеждащи се от приложената по делото медицинска документация. Според заключението следоперативното възстановяване е индивидуален многофакторен процес, който се мониторира и проследява от офталмолог, като към края на първия месец от процедурата в повечето случаи е достигнато максимално зрение и възстановяване и пациентите могат бързо да се върнат към ежедневните си дейности. Експертът пояснява, че в повечето случаи постоперативните грижи се състоят в прилагане на противовъзпалителна терапия и антибактериална лекарствена терапия, ограничаване на някои ежедневни дейности (избягват се вдигане на тежести, плуване и сауна през първата седмица след операцията и др.), с цел предотвратяване следоперативни нежелани реакции и компликации. Според проучванията времето за възстановяване на пациента след операция за катаракта е индивидуален многофакторен процес, който се влияе от възрастта, местоживеенето, предоперативната зрителна острота, наличието на захарен диабет и др. придружаващи системни или очни заболявания. Вещото лице дава крайно заключение, че епикризата описва нормално протекла оперативна интервенция на оспорващата, дехоспитализиране в добро общо състояние. При проведения първи преглед четири дни след извършената в Турция операция, онагледен в Амбулаторен лист № 2328240АС1СС, липсват описани оплаквания и констатирани настъпили ранни усложнения, а и при прегледите на първия и втория месец след оперативната интервенция (Амбулаторни листа № 23311106В099/07.11.2023 г. и № 2334270442А5/08.12.2023 г.) отново не са отразени оплаквания и настъпили усложнения в резултат на оперативната интервенция.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ, във вр. с чл. 43, т. 1 от Правилника за устройство и организацията на работа на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). ЕР на НЕЛК е взето от специализиран състав по нервни, очни и ССЗ. Изпълнени са и изискванията на чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, заедно с неговия председател.

Експертното решение е постановено в установената форма, същото е мотивирано в съответствие с чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК.

От посочените в решението фактически основания стават ясни юридическите факти, от които органът на медицинската експертиза черпи упражненото от него публично субективно право. НЕЛК изрично посочва, че след запознаване с болничните листове и всички медицински документи, приложени в МЕД, констатира, че лицето е с имплантация на ВОЛ в двете очи на 05.10.2023 г. – Турция, ВОД=1,0, ВОС=1,0 – ВОЛ – позиционирани, както и че очният статус е в норма и без усложнения, налагащ продължаване на временната нетрудоспособност, като е прието, че временна нетрудоспособност не е обоснована по същество. В този смисъл е неоснователен доводът на оспорващата, че липсват мотиви за причините, поради които е приет за необоснован срокът на временната нетрудоспособност.

Съдът констатира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на оспореното ЕР на НЕЛК. Осигурена е възможност на оспорващата да участва в административното производство, посредством изисканите от нея документи след подаване на жалбата срещу процесния болничен лист.

Въпреки че срокът за произнасяне на НЕЛК по чл. 47 ПУОРОМЕРКМЕ има инструктивен характер, а не преклузивен, следва НЕЛК да полага дължимите усилия за произнасяне в този срок.

Обжалваният индивидуален акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), на която разпоредба и оспорващият се позовава, клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в АЛ, съответно в медицинския протокол на ЛКК или във Фиша за медицинско обслужване от спешен екип.

С оглед така разписаното и през призмата на конкретния случай, както и предвид легалната дефиниция на понятието „временна неработоспособност“ - § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, следва, че нормативното изискване е в АЛ, съответно в медицинския протокол на ЛКК да е отразено състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване.

В случая отразяване в горепосочения смисъл, обуславящо временна неработоспособност към 08.12.2023 г. не се установява в медицинската документация на оспорващата.

В графата „Анамнеза“ в Амбулаторен лист № 2334270442А5 от 08.12.2023 г., 11:55 ч., Амбулаторен лист № 233428045D0А от 08.12.2023 г., 13:30 ч. и в Медицински протокол на ЛКК № 400061 от 08.12.2023 г. е посочено само „с-е сл операт лечение на дв очи“. В Медицински протокол на ЛКК № 400061 от 08.12.2023 г. в графата „Мнение относно временната неработоспособност или трайно намалена работоспособност / вид и степен на уврежданията на лицето“ също е посочено единствено „състояние след оперативно лечение на двете очи“. Действително в Амбулаторен лист № 23342402D3D2 също от дата 08.12.2023 г. за извършена по-рано (в 09:34 ч) консултация с д-р Д. М. се установява, че в графата „Анамнеза“ е отразено, че оспорващата съобщава за паяжинка пред Д О, затруднено виждане надалече и близко, свързано с отблясъци, парене, сухота в двете очи. Същевременно идентично съобщаване от страна на оспорващата за такива оплаквания и отразяване на такава анамнеза не се установява при извършените след около три часа по-късно консултативни прегледи от д-р М. А. и от ЛКК, което отразяване да обосновава извод за състояние на оспорващата, препятстващо я да полага труд.

Предвид реквизитите в образеца/бланката на болничен лист, действително няма изискване за мотивирането му, както обаче се посочи, състоянието на неработоспособността следва да се обоснове във вид на становище за временната неработоспособност, което да е отразено в АЛ, съответно в медицинския протокол на ЛКК. Липсата на описан очен статус, не в болничния лист, а в амбулаторния лист и в медицинския протокол на ЛКК е и изрично посоченото основание от ТЕЛК за отмяна на болничния лист. Несъстоятелно е твърдението на оспорващата, че поради липса на изискване за мотивиране на болничния лист, няма правно основание ТЕЛК да го отменя като необоснован.

В този смисъл, дори и без необходимите специални знания на вещото лице по делото, се установява, че в случая липсват каквито и да е данни за конкретното състояние на оспорващата, при което осигуреното лице да не може или да е възпрепятствано да работи.

Независимо от липсата на посочени данни в този аспект в амбулаторните листа и в медицинския протокол, с оглед изследване от съда на възможността обективното състояние на оспорващата действително да я е възпрепятствало да работи, е допуснато извършването на съдебно-медицинската експертиза по делото. От заключението на вещото лице обаче се установява, че още към края на първия месец от оперативната процедура (като тази на оспорващата, извършена на 05.10.2023 г.) в повечето случаи вече е достигнато максималното зрение и възстановяване, като пациентите могат бързо да се върнат към ежедневните си дейности. От друга страна, експертът изследвайки обективното състояние на оспорващата, отразено не само в амбулаторния лист от 08.12.2023 г. и медицинския протокол от същата дата, а и предходните данни за състоянието на оспорващата, дава заключение, че не се установяват усложнения по време на оперативната интервенция и в първите часове от следоперативния период, не са отразени оплаквания и очен статус, обективиращ усложнения след проведеното оперативно лечение и необходимост от лечение, налагащо удължаване на временната неработоспособност от извършения преглед на 08.12.2023 г. И допълнителното заключение на вещото лице по делото е категорично, че при задълбочения преглед и анализ на медицинската документация, в т.ч. отразеното в графите „Анамнеза“, „Обективно състояние“, „Изследвания“, „Придружаващи заболявания и усложнения“ и „Терапия“ на 3-те амбулаторни листа и медицинския протокол, не се установява усложнения и необходимост от лечение, налагащи издаването на болничен лист за удължаване на временната неработоспособност с режим на лечение: домашен амбулаторен, с период на отпуска поради временна неработоспособност 23 дни.

Доколкото не се установява по делото оспорващата към 08.12.2023 г. да е била в състояние на неработоспособност, т.е. не е било налице основание въобще за издаване на болничен лист, то възражението на оспорващия, че на контрол подлежи само медицинската част на експертната оценка на лекаря при издаване на болничен лист, но не и продължителността на отпуска за временна неработоспособност, се явява безпредметно за обсъждане. Следва да се посочи, че съдът намира, че и определеният срок на временна неработоспособност с болничните листа подлежи на контрол.

Противно на твърденията в жалбата, процесният болничен лист е бил оспорен пред ТЕЛК именно от осигурителя на оспорващата.

ТП ДГС – Цонево е териториално поделение на ДП „Североизточно държавно предприятие“ – чл. 163, ал. 1 от Закона за горите. ТП ДГС не е юридическо лице и няма самостоятелна правосубектност. Юридическото лице – осигурител на оспорващата е ДП „Североизточно държавно предприятие“, респ. ДП е заинтересовано лице по смисъла на чл. 112, ал. 1 ЗЗ да оспорва болничния лист, издаден на Директора на ТП ДГС – Цонево.

Обжалваният административен акт /ЕР на НЕЛК/ е законосъобразен, като постановен и в съответствие с целта на закона, поради което и следва да се отхвърли жалбата срещу него като неоснователна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.3 и ал. 4 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се уважи искането на ответника и на ТП на НОИ Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТВЪРЛЯ оспорването по жалбата от Н. Н. Ч., против ЕР № 00124 от заседание 034 от 28.05.2024 г. на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 00135 от 06.03.2024 г. на І състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, с което е отменен Болничен лист № Е20233088853 от 08.12.2023 г., издаден на оспорващата.

ОСЪЖДА Н. Н. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Долни Чифлик, [улица], да заплати на Националната експертна лекарска комисия, сумата в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. Н. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Долни Чифлик, [улица], да заплати ТП на НОИ – Варна, сумата в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му пред Върховния административен съд на РБ.