№ 310
гр. Плевен , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600523 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК
Въззивното производство е образувано по протест на Пламен Петков-
Районен прокурор на РП-гр.Плевен, срещу определение № 217/14.06 по ЧНД
№1105/2021 г. на РС-гр.Плевен.
С протестираното определение, РС-гр.Плевен, отменил постанов-
ление от 26.06.2021г. на РП-Плевен за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство ЗМ № 514/2020 г. по описа на
Второ РУ-МВР-Плевен и върнал делото на прокурора.
В протеста се изразява становище за неправилност и незаконо-
съобразност на определението на първоинстанционният съд.Във връзка с
престъплението, за което е водено досъдебното производство по чл.214, ал.1
от НК, прокурорът изразява становище, че изготвените записи от телефонни
разговори, които са в основата на за прекратяване на наказателното
производство, не могат да са веществено доказателствено средство по
смисъла на НПК и съответно не могат да са доказателства за
изнудване.Изразява се несъгласие с указанията на първоинстанционния съд
да бъдат разпитани сочени от пострадалите М. М. К. и В.М. К. свидетели,
които са били свидетели на телефонните разговори.За тези свидетели се
твърди, че са налице данни, че същите трайно се намират зад пределите на
1
Република България, поради което не е възможно да се извършат
процесуалните действи, а и не е ясно с какво биха спомогнали за разкриване
на обективната истина. Твърди се, че и данните за тези свидетели са
оскъдни.Счита се, че липсват безспорни и несъмнени доказателства за
реализирано престъпление от общ характер. Иска се от въззивният съд да
отмени определението на РС-Плевен и потвърди постановлението за
прекратяване на наказателното про- изводство.
Не са постъпили възражения от пострадалия М. М. К., лично или чрез
повереника му адвокат И.Н.-САК-гр.Плевен.Няма данни, на другият
пострадал В.М. К., брат на постарадалия М. М. К., да са връчвани съдебни
книжа.
Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест,
доказателствата по делото и след цялостна проверка на протестираният
съдебен акт намира следното:
Частният протест и процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 16.09.2020г., затова, че за
периода м.Март 2020г. – м.Юни 2020г. в гр.Плевен, с цел да бъде набавена
имотна облага, чрез заплашване е направен опит да бъде принуден М. М. К. и
В.М. К. – от гр.Плевен, да предадат сума в общ размер на 20 400 лева и с това
да им се причини имотна вреда – престъпление по чл.214, ал.1 вр. чл.18, ал.1
от НК. С постановление на органа на досъдебното производство Р.К.Х. е
привлечена като обвиняема, в присъствието на защитник, за извършено
престъпление в периода м.Март 2020г. – м.Май 2020 г. за престъпление по
чл.214, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК (л.22-л.28 от ДП). С постановление на органа
на досъдебното производство е привлечен в качеството на обвиняем в
присъствието на защитник и С.П.П., за това, че на 29.06.2020г. при условията
на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага чрез заплашване
направил опит да принуди В.М. К. да му предаде парична сума в разер на 400
лева и с това да му причини имотна вреда, като опита останал недовършен
поради независещи от него причини – престъпление по чл.214, ал.3, т.2 вр.
ал.1, вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК (л.29 – л.32 от ДП).
2
За да прекрати наказателното производство, в мотивите на
постановлението си от 26.05.2021г. прокурорът приел, че е налице хипотезата
на чл.243, ал.1, т.2 от НПК – поради недоказаност. Приел, че единствените
доказателства, освен показанията на М. М. К. и В.М. К. са проведените
телефонни разговори между тях и привлечените в качеството на обвиняем
лица. Приел, че те не са записани по установения в НПК ред и не
представляват веществено доказателствено средство по смисъла на закона.
Коментирал е изготвената експертиза във връзка с тях, но приел, че от самото
съдържание на разговорите не става ясно дали действително са искани пари с
цел промяна на показания, като следвало да се има предвид, че М. М. К. и
обвиняемата Р.К.Х. били в сложни лично отношения. Приел, че други
доказателства няма по делото, не са установени други свидетели очевидци,
както и към настоящия момент не могат да бъдат събрани други
доказателства. Позовал се е на разпоредбата на чл.246, ал.1 от НПК, а именно,
че прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани
необходимите доказателства за повдигане на обвинение. Приел, че така
събраните доказателства не са достатъчни по обем, за да докажат по
безспорен и несъмнен начин обвинението срещу Р.К.Х. и С.П.П..
Така постановлението е било обжалвано от адв.И.Н. Н. от САК,
повереник на пострадалия М. М. К..
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните гласни доказателствени средства. Приел, че извода на РП
– Плевен е неправилен, необоснован и е довел до нарушение на материалния
закон. Приел, че в хода на разседването не са положени усилия за
установяване на обективната действителност. Конкретно като доводи за
нарушение на чл.12, чл.13 и чл.14 от НПК е посочил, че не са били разпитани
като свидетели Ю.С.А. и А.М., за която се твърди, че по време на
провеждането на един от разговорите с пострадалия е присъствала. Съдът е
посочил, че не е бил издирен и установен свидетел „Ш., който е бил посочен
от един от пострадалите в разпита му от 08.10.2020г. Съответно първоинстан-
ционният съд, изпълнявайки задълженията си е посочил и къде се намират
тези показания в досъдебното производство. Приемайки, че не е налице
3
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
приел, че постановлението на прокурора фактически е немотивирано и
необосновано, което поставя под съмнение неговата правилност.
Въз основа на така събраните доказателства по досъдебното
производство, правният извод на първоинстанционният съд, че към
настоящия етап постановлението за прекратяване от прокурора
неособсновано се споделя от въззивния съд. На първо място следва да се
посочи, че в постановлението за прекратяване от прокурора липсва анализ на
показанията на свидетелите-пострадали - двамата братя М. М. К. и В.М. К..
Сложните отношение на М. М. К. и Р.К.Х., не би могло да се приеме, че са
основание за някаква заинтересованост, да бъде обвинена Р.К.Х.. Това е така,
тъй като няма анализ в прокурорското постановление дали те са приети за
достоверни. Още на досъдебното производство са правени искания от страна
на защитата да бъдат разпитани допълнително свидетели. Те са били
посочени като такива и се твърди, че са присъствали на разговорите между
двамата пострадали и съответно привлечените като обвиняеми лица. Съдът
споделя извода на прокурора, че телефонните разговори не са записани по
установен в НПК ред и следва да се изключат от доказателствения
материал/напр.Решение №456/14.11.2012г., по н.д.№1388/2012г. на първо н.о.
на ВКС/, но същеврменно правния извод от прокурора, че е наице
недоказаност е прибързан. Формалната и правна логика изисква, след като се
приема, че не би могло телефонните разговори и записите от тях да са
доказателствено стредство, да се съберат достатъчно гласни доказателстве- ни
средства. Следователно, направеното искане още на досъдебното
производство за разпит на свидетели, е било основателно, т.е. да бъдат
събрани достатъчно гласни доказателствени средства, които след анализ в
тяхната съвкупност и по отделно да дават възможност за еднозначен отговор
за хипотезите на чл.243, ал.1 от НПК – липса на престъпление или
недоказаност на обвинението. В постановлението си прокурора приел, че
събраните доказателства не са достатъчни по обем за доказване на
обвиненията спрямо Р.Х. и С.П. но същевременно и по същество отказва да
събира такива, за които се твърди, че имат отношение по предмета на
доказване. Посоченото като довод в частния протест, че те евентуално са били
свидетели и че нямат ясна връзка с предмета на делото обективно не може да
4
се приеме преди да бъдат намерени и разпитани тези свидетели. Аргументът,
че се намирали в чужбина и е невъзможно извършването на процесуално-
следствени действия, не се подкрепят от доказателствата по делото. С какво те
биха спомогнали или не за разкриване на обективната истина няма как да
бъде установено преди да бъдат разпитани или най-малкото да положат
усилие органите на досъдебното производство те да бъдат призовани и
разпитани в качеството на свидетели. Конкретно тези на Ю.С.А. явно биха
имали такова значение във връзка с обвинението по отношение на Р.К.Х. по
чл.214, ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че в делото съществува
постановление от 21.01.2021г., с което е отказано да се разпитат като
свидетели Ю.А. и А.М., тъй като същите живеели във Федерална Република
Германия. Същевремнно към тази дата в прокурорското постановление е
записано, че досъдебното производство следва да продължи с внасяне на
обвинителен акт в РС – Плевен по отношение на Р.К.Х. и С.П.П.. При това
положение не звучат убедително мотивите от една страна, че не е необходимо
да се разпитват тези свидетели и следва да продължи делото с внасяне на
обвинителен акт, но от друга страна вече в постановлението за прекратяване
да се приеме, че исканите свидетели не са необходими, но вече пък
обвинението е недоказано. Задължение на органите на досъдебното
производство по чл.13 и чл.14 е да вземат всички мерки да се осигури
разкриванеот на обективната истина, като взема решение по вътрешно
убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. При така събрания до момента доказателствен
материал, изключвайки възможността телефонните записи да не могат да
послужат като доказателствено средство, то е следвало прокурора да уважи
искането, направено още в досъдебното производство и съответно да положи
усилия да бъдат разпитани посочените по-горе свидетели, за които данните
са, че имат отношение по предмета на доказване на престъпленията, за които
са привлечени като обвиняеми Р.К.Х. и С.П.П..С други думи не може да се
приеме довода на прокурора, че въпросните двама свидетели не е ясно с какво
ще спомогнат за разкриване на обективната истина, тъй като това по същество
е предопределеност на техните показания, което е недопустимо. Показанията
на свидетелите могат да бъдат достоверни или недостоверни, като цяло или в
различни техни части, които допринасят или не, за изясняване на обективната
истина и на всички обстоятелства във връзка с предмета надоказване по
5
делото.
Ето защо частният протест е неоснователен, поради което определе-
нието на първоинстанционният съд, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.8 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 217/14.06 по ЧНД №1105/2021 г. на РС-
гр.Плевен, с което е отменено постановление от 26.06.2021г. на РП-Плевеня
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
ЗМ № 514/2020 г. по описа на Второ РУ-МВР-Плевен и върнато делото на
прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6