№ 3786
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110124630 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********” ЕООД и ЕТ
„И. – И. Г.“, чрез адв. К. П., срещу „*********************** „************“ ЕАД, с
която са предявени кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на първия ищец сумата в размер на 51,22 лева
и на втория ищец сумата в размер на 5070,36 лева, представляващи законната лихва върху
заплатената със закъснение главница от 35253,68 лева с ДДС, дължима за периода от
02.10.2020 г. до датата на окончателното плащане – 08.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували облигационни
отношения, възникнали по силата на Договор № 0/7-01-268 от 31.10.2019 г. във връзка с
подготвяне и доставка на храна за пациенти на болницата. След прекратяване на договора
останала дължима сумата по фактура № **********/13.07.2020 г. в размер на 35253,68 лева
с ДДС. Поради липса на доброволно плащане от страна на ответника ищците предявили
искове за нейното присъждане, по които било образувано търг. дело № 1888 по описа за
2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав. С решение № 261078 от
07.07.2021 г. съдът отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД. Съдебният акт бил обжалван от ищците, като с Решение № 17 от 11.01.2022 г.,
постановено по възз. търг. дело № 1005 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, 5-
ти търговски състав първоинстанционното решение в отхвърлителната му част било
отменено и вместо него било постановено ответникът да заплати на ищците стойността на
процесната фактура. Въззивното решение влязло в сила и бил издаден изпълнителен лист.
Твърди се обаче, че в осъдителния диспозитив съдът пропуснал да се произнесе по
своевременно наведеното още в исковата молба искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на образуване на делото в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума. Не оспорва, че присъдената главница била заплатена от
ответника на 08.03.2022 г., поради което същият дължал законната лихва от датата на
подаване на исковата молба пред Софийски градски съд – 02.10.2020 г. до окончателното
1
плащане на дължимата сума – 08.03.2022 г. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. ПретендИ. направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„*********************** „************“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез адв. И.К.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Изразява становище, че ищците имали възможност да поиска допълване на въззивното
решение, но не ангажИ.т доказателства, че са се възползвали от тази правна възможност.
Законната лихва можело да се претендИ. в отделно производство, но само ако същата не е
била поискана изобщо в първоначалното исковото производство, какъвто не бил настоящият
случай. В условията на евентуалност твърди, че ако се дължи изобщо законна лихва, то
началната дата на същата би била 12.07.2022 г., след като претенцията на „УМБАЛСМ
„************“ ЕАД към застрахователя била удовлетворена. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално – да намали
размера на присъдените суми. ПретендИ. направете по делото разноски.
Ответникът не оспорва, че с Решение № 17 от 11.01.2022 г., постановено по възз. търг.
дело № 1005 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, 5-ти търговски състав, бил
осъден да заплати на ищците сумата в общ размер на 35253,68 лева с ДДС по фактура №
**********/13.07.2020 г., както и че задължението било погасено изцяло на 08.03.2022 г.
Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намИ., че не се нуждаят
от доказване.
В тежест на ищците е да докажат:
1. началната дата, от която ответникът дължи законна лихва върху заплатената със
закъснение главница, както и размерът на същата за исковия период;
2. всички факти, на които основават своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендИ.ните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищците доказателствени искания съдът намИ., че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатИ., че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно субективно съединени искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на първия ищец сумата в
размер на 51,22 лева и на втория ищец сумата в размер на 5070,36 лева, представляващи
2
законната лихва върху заплатената със закъснение главница от 35253,68 лева с ДДС,
дължима за периода от 02.10.2020 г. до датата на окончателното плащане – 08.03.2022 г.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че с Решение № 17 от 11.01.2022 г., постановено по
възз. търг. дело № 1005 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, 5-ти търговски
състав, бил осъден да заплати на ищците сумата в общ размер на 35253,68 лева с ДДС по
фактура № **********/13.07.2020 г., както и че задължението било погасено изцяло на
08.03.2022 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦИТЕ е да докажат:
1. началната дата, от която ответникът дължи законна лихва върху заплатената със
закъснение главница, както и размерът на същата за исковия период;
2. всички факти, на които основават своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендИ.ните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че към отговора на исковата молба няма приложено
преводно нареждане от 11.07.2022 г., въпреки направените в тази насока твърдения.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.02.2023 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3