№ 479
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202080 по описа за 2021
година
Производството е образувано след като е препратено по компетентност от
Административен съд Бургас на БРС по повод жалба на „****” ЕООД, ЕИК **** против
наказателно постановление № 24/05.02.2021г., издадено от Кмет на Община Созопол, с
което за нарушение на чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 100 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се намира, че е издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Липсвало бащино име на издателя на НП, не била
индивидуализирана длъжността на издателя, било изписано с черен химикал, а НП
подписано със син. АУАН бил издаден на 05.02.2021г., а АНО била разгледана на
04.03.2021г. Не били посочени дата и място на нарушението. В АУАН не бил посочен
свидетел, не била посочена длъжността на К. в пълнота. Моли за отмяна на НП. Отделно
счита, че неправилно не е приложен чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител депозирана е молба от
адв. И.Ф., с която представя пълномощно и доказателства за допустимост на жалбата,
претендират се разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение.
За Административнонаказващия орган, не се явява представител. Депозирано е
писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на 11.03.2021г. като
жалбата е подадена с п.к. от 18.03.2021г. същата е депозирана в срока по чл. 59 ЗАНН,
срещу акт, който подлежи на обжалване и от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне от св. К.К. –
1
старши инспектор на АУАН срещу **** ЕООД за това, че на 05.02.2021г. е подадена
декларация по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ за извършена туристическа дейност за обект находящ
се в гр. Черноморец, к-с Г.Б. за ап. 3 на ет. 1 с номер на категоризация 6036 като
декларацията била подадена след законоустановения срок 31.01.2021г.
АУАН е връчен на управителя на 10.02.2021г. като е вписано възражение, че не е
съгласен, не е ощетен бюджета.
АНО е възприел констатациите и на 04.03.2021г. е издал обжалваното НП като е приел,
че е налице нарушение на чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ и е наложил имуществена санкция в размер на
100 лева.
Тези факти се установяват от събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Съгласно чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ данъчно задължени лица, предлагащи нощувки подават
декларация по образец до 31 януари на всяка година за облагане с туристически данък за
предходната календарна година.
Този съдебен състав не споделя изложените в жалбата съображения, че не е ясно
индивидуализирано лицето издател на наказателното постановление, както и
актосъставителя. В НП е посочена длъжността, която изпълнява лицето и това е кмет, като
същият в достатъчна степен може да индивидуализира и без посочване на бащино име, ясен
е издателят на наказателното постановление. Ясен е и съставителят на АУАН – старши
инспектор като в АУАН е посочено в горен десен ъгъл Община Созопол като
актосъставителят беше установен и се яви в съдебно заседание.
Не се споделя и съображението, че в една част било изписано името на издателя на НП
с черен химикал, а подписа бил със син като в този ред на мисли една част от наказателното
постановление е изписано с печатни букви, а в друга с ръкописен текст. С това обаче по
никакъв начин не е засегнато правото на защита на жалбоподателя като се установява какво
автора на НП, така и на АУАН.
Не се споделя възражението за липса на дата на извършване. Такава е посочена като
краен срок, в който е следвало да се подаде декларация. Нарушението е довършено с
изтичане на определения в закона срок, а това е дата различна от датата на откриване, т.е. на
установяване на самото нарушение, която визира момента на субективното узнаванe от
страна на длъжностното лице-актосъставител за съответното адм. нарушение.
Споделя се от този състав, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, тъй
като липсва посочено място на извършване на нарушението като не е посочено къде е
следвало да се подаде декларацията.
Същественото нарушение според този съдебен състав е неизпълнението на изискването
на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН не е посочена законовата разпоредба, която е
нарушена. С това съществено се засяга правото на защита на привлеченото към АНО лице
като същото следва да има възможност още в първия възможен момент да се защити.
Липсата на посочена норма, която е нарушена води до липса на индивидуализация на
нарушението и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Нарушената разпоредба е посочена в НП – чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ, но е нарушена нормата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН като отново не е посочено мястото на извършване на
нарушението, както и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В наказателното постановление АНО не е
посочил санкционната норма въз основа на която приема, че е извършено нарушението.
2
Разпоредбата на чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ предписва правилото за поведение, което липсва
посочено в АУАН, но е посочено в НП като тази норма не съдържа санкция за неизпълнение
на това правило за поведение. Вероятно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 127, ал. 1 ЗМДТ, която предвижда, че при
неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните
лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните
търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Дали това е така обаче може да
се гадае и не следва да се извлича по тълкувателен път. Административнонакзателното
производство е строго формално и АНО следва да е посочил всички признаци на
нарушението от обективна и субективна страна, фактите, срещу които лицето следва да се
защитава и АУАН и НП трябва стриктно да отговарят на изискванията на чл. 42 и ч. 57
ЗАНН. Предвид това, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, както и
санкционната норма, въз основа на която се ангажира отговорността на жалбоподателя за
този съдебен състав са налице основания за отмяна на НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски като е заплатил
възнаграждение за адвокат в размер на 100 лева, което следва да му се присъди.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24/05.02.2021г., издадено от Кмет на Община
Созопол, с което на „****” ЕООД, ЕИК **** за нарушение на чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „****” ЕООД, ЕИК **** сумата в размер на
100 /сто/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3