О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №490
12.03.2020 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско
отделение, VІ-ти граждански състав, в закрито заседание на дванадесети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Куршумова
в. ч. гр. дело № 438 от 2020 г. и установи следното:
Производство по реда на чл. 274 -
279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 6192 от
21.02.2020 г. в регистратурата на ПОС от Н.Д.Р. с ЕГН ********** ***, против
определение от 28.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1793/2019 г. на РС
Пловдив, ХII гр. състав, с което е отказано да се допусне изменение на предявения в
производството иск от искане за присъждане на обезщетение за вреди към искане
да се осъди ответникът да върне на ищеца 1/3 ид. част от отстъпено право на
строеж на недвижим имот с идентификатор 47295.125.16, ведно с находящите се в
него постройки - вила от 51 кв. м. и гараж от 14 кв. м. Излага оплаквания за
неправилност на обжалваното определение с довода, че основанието на предявения
иск е едно и също и същото представлява решение по гр.д.№ 5521/2018 г., с което
е развален договорът за издръжка и гледане на собствения му имот. Счита, че за
по-пълното изясняване на гражданския спор е необходимо да се изиска и приложи
гр.д.№ 5521от 2018 г. на ПРС, ХVI гр.с. Иска да
се отмени обжалваното определение и да се допусне исканото изменение на иска.
Представя скица на ПИ с идентификатор 47295.125.16.1 и на ПИ с идентификатор
47295.125.16.2, находящ се в с.М., о.Р., о.П., и платежни документи за вписване
на решение в Служба по вписванията-Пловдив.
Ответникът по частната жалба Р.Р.Г., ЕГН: ********** ***,
чрез пълномощника адв.М.Д., взема становище за недопустимост на жалбата и за
нейната неоснователност с искане за връщане на делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноските по делото.
Представя договор за правна защита и съдействие.
Настоящият съдебен състав на ПОС, след преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните,
приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба вх. № 7512/01.02.2019 г., предявена от Н.Д.Р. против Р.Р.Г.. В
исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с нот.акт № 134, том 80, нот.дело
№ 20348/1997 г. на Нотариус при ПРС е прехвърлил заедно със съпругата си Б. Д.Р.
на сина си К.Н.Р.*** срещу задължение за издръжка и гледане, придобит от
последния в режим на СИО. С решение от 04.01.2019 г., постановено по гр.д.№
5521/218 г. на ПРС, XVI гр.с. горепосочения договор е
бил развален, при което съгласно чл.88 от ЗЗД, ответницата му дължала
обезщетение от дължимата издръжка за период от три години в размер на 7 725 лева и прави искане за нейното
присъждане.
С допълнитена молба от 08.02.2019 г. ищецът уточнява,
че претендира обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на задължение за гледане и издръжка, които по вид са
посочени в т. 1 от допълнителната молба. В т. 2 от същата молба конкретизира, че
се претендира „неиздължена издръжка“, като се посочва период на търсеното
обезщетение- три години назад от 25.01.2019г.
С молба вх.№ 5988/27.01.2020 г. на осн.чл.214, ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за допускане на изменение на иска по отношение на
искането/петитума/ като вместо присъждане на обезщетение по чл.88 от ЗЗД да се
постанови връщане на 2/3 ид.ч. /уточнена като 1/3 ид.ч. в с.з./ от отстъпено
право на строеж от недвижим имот, находящ се в с.М., ул.“М.“ № 67 с
идентификатор 47295.125.16, което искане е оставено без уважение с обжалваното
определение.
Съгласно чл. 274,
ал. 1 ГПК, подлежат на обжалване определенията преграждащи по-нататъшното
развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. В случая обжалваното определение, с което се оставя
без уважение искането по чл.214 от ГПК, не се включва в подлежащите на
инстанционен контрол определения по чл.274, ал.1 от ГПК.
Определението по
чл. 214 ГПК - независимо дали се допуска изменение или се оставя без уважение
такова искане, не прегражда развитието на спора (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и
обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК).
В случай, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал и не е допуснал
изменение на иска, проверката за процесуална законосъобразност на действията е
в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Поради
това, самостоятелното обжалване на определението по чл. 214, ал. 1 ГПК е лишено
от правен интерес./ в този смисъл Определение № 759 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 743/2011 г., I т.
о., ТК, Определение № 77 от 1.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 427/2010 г., II г.
о., ГК/.
Следователно атакуваното определение не подлежат на
самостоятелно обжалване и частната жалба, по която е образувано настоящото
производство, следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Искането на ответника по частната жалба за присъждане
на разноски ще се остави без уважение, доколкото настоящото производство не е
самостоятелно. По направените от страните разноски следва да се произнесе
районния съд с крайния си акт.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частна жалба вх. № 6192 от 21.02.2020 г. в регистратурата на ПОС от Н.Д.Р. с
ЕГН ********** ***, против определение от 28.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 1793/2019 г. на РС Пловдив, ХII гр. състав, с
което по реда на чл.214, ал.1 от ГПК е отказано да се
допусне изменение на предявения в производството иск от искане за присъждане на
обезщетение за вреди към искане да се осъди ответникът да върне на ищеца 1/3
ид. част от отстъпено право на строеж на недвижим имот с идентификатор
47295.125.16, ведно с находящите се в него постройки - вила от 51 кв. м. и гараж
от 14 кв. м.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: