РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Бяла, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20244510200325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. З. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.“Св. Св. К. и
М.“ № ., чрез адв. Р. Р., АК – Благоевград, съдебен адрес гр.София, р-н „В.“, ул.“О.“ № .,
офис 2, партер, против Наказателно постановление № 38-0009373 от 31.10.2024г., издадено
от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ.
Жалбоподателят счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми, опорочаващи цялото производство и се иска отмяна на така издаденото наказателно
постановление, алтернативно – да бъде изменено в частта на наложената санкция, като
същата бъде намалена до минималния размер предвиден в нормата на чл.177, ал.1 от ЗДвП.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на
жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.09.2024г., св. Ц. – старши инспектор в РД „АА“ – Русе, изпълнявал служебните
си задължения съвместно с Г. Г. Д. на път II-54, с.Ц., обл.Р., като се били позиционирали в
посока гр.Б. Около 12:20ч., спрели за проверка товарен автомобил „Ф. Т.“ с рег.№ ...... от кат.
N3, извършващ обществен превоз на товари – фракция /пясък/, с пътен лист № 450439 от
17.09.2024г. и кантарна бележка № 1075729 от 17.09.2024г. В хода на проверката и от
1
представената кантарна бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 37 740кг.,
което надвишавало нормите определени с Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, с 11 740кг. За
извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал с отбелязване, че има
възражения. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и процесното НП, връчено
на жалбоподателя лично на 07.11.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. Последният е надлежно оправомощен да издава НП
съгласно Заповед РД-08-107 от 29.02.2024г.
При извършената служебна проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения
във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Нарушението е безспорно установено и е доказано неговото извършване.
Възраженията релевирани в жалбата са неоснователни. На първо място, не се споделя
виждането, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не било
описано в АУАН и НП, дали МПС отговаря на изискванията на чл.6, ал.4 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. Следователно, не ставало ясно защо е взета под внимание
посочената стойност в скоби. Посочва се, че този пропуск съществено ограничава правото
на защита на наказаното лице, тъй като не ставало ясно кои норми са нарушени и какви са
релевантните стойности.
Съгласно §6, т.35 от ЗДвП, допустимата максимална маса е разрешената максимална
маса на ППС в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.
Очевидно, тази законова дефиниция във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП препраща към
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Нормата на чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от наредбата предвижда допустимата максимална стойност
на ППС по пътищата отворени за обществено ползване за МПС с три оси 25 t (26 t).
Съгласно чл.6 ал.4 от наредбата, стойността в скобите се отнася за случаите, когато
задвижващата ос е оборудвана със сдвоени гуми и пневматично окачване или окачване,
което е признато за еквивалентно, в съответствие с изискванията, посочени в Приложение №
1, или когато всяка задвижваща ос е оборудвана със сдвоени гуми и максималното
натоварване на всяка ос не надвишава 9,5 t. Действително, в АУАН и НП липсва изрично
отразяване относно това дали процесното МПС е било оборудвано със сдвоени гуми на
задвижващата ос и пневматично или признато за еквивалентно на пневматично окачване, но
този пропуск по никакъв начин не ограничава правото на защита на наказаното лице. Това
следва от обстоятелството, че в описателната част на АУАН и НП е посочено, че е
надвишена допустимата максимална маса от 26 000 кг. Тоест, посочена е стойността, която
длъжностните лица са счели за релевантна съобразно установените обстоятелства и по този
начин са конкретизирали обвинението. Посочени са и относимите разпоредби, които са били
нарушени и в този смисъл е налице съответствие между описателната част и дадената
правна квалификация. Още повече, че в случая дори това да не е така, нарушителят би бил
поставен в по-благоприятно положение, тъй като за отправна точка при отчитане на
надвишаването на допустимата максимална маса, ще служи по-висока стойност. Нарушение
би съставлявала обратната хипотеза, ако МПС отговаря на изискванията на чл.6, ал.4 от
наредбата, но въпреки това отговорността бе ангажирана за надвишаване над 25 t. В случая
2
теглото на ППС, ведно с товара, е 37 740кг, тоест превишението е с 11 740кг. Ето защо, съдът
намира, че не е налице соченото нарушение на процесуалните правила.
На следващо място, в хода на извършената от служителите на РД „АА“ проверка на
документите е доказано извършването на нарушението, доколкото в кантарната бележка е
отразено теглото на товара (23 560кг) и общата маса на МПС (37 740кг). Неоснователно е
възражението, че кантарната бележка не би могла да се съобразява при налагане на
административна санкция. „Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че
пътното превозно средство е надхвърлило допустимата си маса, представлява частен
свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като при извършване на проверката
водачът не е оспорил верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство“
(Решение № 2024 от 28.06.2024г. по КАНД № 407/2024г. на Административен съд – Русе).
Извършваната от контролните органи проверка е именно по документи, като липсва
задължително изискване да се установи теглото на ППС с измервателно средство, особено
при проверки по ЗДвП, като в случая е налице неприложимост на разпоредбата на чл.35,
ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. (в този смисъл вж. Решение № 102 от 10.05.2021г. по
КАНД № 54/2021г. на Административен съд – Русе).
Неоснователни са и доводите, че в представената кантарна бележка не е налице пълно
изписване регистрационния номер на МПС, като са изпуснати последните две букви. Също
и че не можело да бъде отнесена за въпросния курс, тъй като проверката била извършена
повече от три часа след нейното издаване. Посочените възражения са бланкетни и не внасят
съмнение в нито един елемент от обективната страна по така повдигнатото обвинение за
извършено нарушение.
Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието
административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН. В разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание
глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максимален размер от
3 000 лева, като са изложени съображения за многократно превишаване нормата от 26 000кг.
Съдът счита, че извършеното нарушение действително се отличава с много по-висока
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,
вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 11 740кг, което
попада в т. 4 от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС)
2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) №
1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на
тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и се класифицира като "най-тежко
нарушение". Подобно претоварване много сериозно уврежда пътната инфраструктура с
всички произтичащи от това рискове за безопасността на движението. От друга страна
обаче, наказващия орган не е събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя
или за извършени от него предходни нарушения. С оглед на това, в тази част, НП следва да
бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до размер над средния, а
именно 2 000 лева, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това, че
същото е за първи път.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата. Като
съобрази, че наложената глоба е намалена от 3 000 на 2 000лв., съдът намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 200лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0009373 от 31.10.2024г., издадено от
3
Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на В. З. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.“Св. Св. К. и М.“ № ., на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на
3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1,
т.6, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 2
000 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., бул.“М.“ № ., да заплати на В. З.
Б., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.“Св. Св. К. и М.“ №., сумата в размер на 200 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________
4