Р Е Ш Е Н И Е
№260070 09.03.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
деветнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова -
Георгиева
Секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева
административно
наказателно дело № 1101 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Г.2.“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.В.П.от
АК-Бургас/ против Наказателно
постановление № 535346-F565251 от 24.09.2020г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на
НАП/,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление поради
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание, за жалбоподателя се явява процесуалния му представител, който
поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства.
Процесуалният
представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно.
Също представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид
исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена
проверка на 14.08.2020г., в 14.50 часа, в търговски обект – ресторант, находящ
се в с.Р., общ.Несебър, стопанисван от „Г.2.“ ЕООД с ЕИК ********, инспекторите
по приходите при ЦУ на НАП установили, че посоченото дружество е регистрирано
по реда на ЗДДС. При проверка на фискалния касов бон № 002743 от 14.08.2020г. и
дневен „х“ отчет № 002745 от 14.08.2020г., изведени от наличното в обекта
фискално устройство, контролните органи констатирали, че в същите не се съдържа
идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, представляващ
задължителен реквизит, предвиден в чл.26, ал.1 т.5 от Наредба І-18.
Констатираното нарушение било отразено в ПИП № 0036267 от 14.08.2020г., въз
основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият не оспорва установения от инспекторите по приходите
пропуск в данните, отразени на фискалния касов бон и междинния отчет, но заявява,
че същият покрива белезите на маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът в
контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и не се оспорва от жалбоподателя.
Независимо от
горното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
Изложените в акта и в НП фактически положения, при
които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени показанията на актосъставителя Д.И., както и приложените
по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви и
взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено
нарушението по чл.26, ал.1, т.5 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Въпреки горепосоченото, настоящата съдебна инстанция
намира, че случаят касае маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от показанията на акт.И., в дадения на управителят на
дружеството-жалбоподател срок, същият е предприел незабавно действия за
поправяне на установеното от контролните органи административно нарушение
/л.22/. В резултат на нарушението няма настъпил вредоносен резултат, не са
ангажирани и доказателства за извършени от жалбоподателя нарушения
на правилата по ЗДДС и подзаконовите нормативни актове към него, което е
индиция за инцидентност на настоящата проява.
Сочените в случая обстоятелства са съществени
смекчаващи отговорността обстоятелства и отличават процесното деяние и
дееца с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от същия вид, поради което съдът счита, че се покриват белезите на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наложеното по чл.185, ал.2, изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС административно
наказание очевидно не съответства на тежестта на конкретното деяние и неговата
обществена опасност, поради което не отговаря на целите по чл.12 от ЗАНН. В
тези случаи законодателят е решил в нормата на чл.28 от ЗАНН маловажните административни
нарушения да не се наказват, а нарушителят да се предупреди писмено или устно,
че при следващо нарушение ще бъде подведен под административнонаказателна
отговорност. В случая наложената имуществена санкция от 500 /петстотин/ лева на
жалбоподателя, се явява несъразмерно тежка и несправедлива, поради което не би
постигнала превантивния ефект на наказанието.
При това положение, съдът счита, че процесното наказателно постановление
следва да се отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 535346-F565251 от 24.09.2020г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на
НАП/,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Г.2.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***
/чрез адв.В.П.от АК-Бургас/, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: