Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Ихтиман, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 28.09.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя
Борисова като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
506 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.Д. против Наказателно постановление № 20-1204-001673
от 13.08.2020 г. на началник група към ОДМВР-София, с
което за нарушение на чл. 25 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т.
5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е основателна.
Свидетелят К. в
качеството на младши автоконтрольор към РУ - Ихтиман съставил срещу жалбоподателя
Акт № 166323 от 20.07.2020 г. за установяване на административно нарушение на
чл. 25 от ЗДвП за това, че на 20.07.2020 г. в 18.40 часа по АМ „Тракия“, км.
19+400 с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, като водач, при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СО3155СВ
не се е убедил, че създава за участниците в движението, като удря в предна лява
част правилно движещия се лек автомобил марка „Опел“ с рег. № К3437АТ, с което
реализира ПТП с материални щети, нарушавайки чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
При същата
фактическа обстановка с обжалваното Наказателно
постановление № 20-1204-001673 от 13.08.2020 г. на началник група към
ОДМВР-София за нарушение на чл. 25 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.
1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за водач на МПС,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно
разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на водач, който поради който
неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне причини ПТП се наказва с глоба в размер на 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.
От изложеното
следва извод, че е налице непълно фактическо описание на извършеното от
жалбоподателя нарушение, както в АУАН, така и НП. Липсва описание на съставомерни
признаци на вмененото нарушение, което препядства преценката по същество на
правните изводи на АНО, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
В АУАН и НП
липсва описание къде се е намирало моторното превозно средство, управлявано от
въззивника, преди предприемане на маневра, каква маневра е предприел преди да
реализира ПТП – дали това е заобикаляне на пътно превозно средство,
изпреварване преминаване в друга лента и за кои участници
в движението не се е убедил водачът, че няма да създаде опасност маневрата си –
движещите се преди него или минаващите покрай него.
Не е посочено
в правната квалификация или поне словесно дали с маневрата жалбоподателят е
нарушил правилата за предимство, за изпреварване или за заобикаляне, всяко от
представлява различно деяние по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
В случая
фактическото описание на местоположението на управляваното от жалбоподателя МПС
преди предприемане на маневрата, т.е. в кое пътно платно се е намирало, каква е
била предприетата маневра, за кои участници в движението е създадена опасност, къде
са се движели, е нужно за законосъобразно развитие на производството, за да
бъде даден еднозначен отговор дали чрез деянието, описано само като „маневра“,
са нарушени правата за предимство, за изпреварване или заобикаляне. При
настоящото фактическо описани това е невъзможно.
Посочването на
тези обстоятелства е от решаващо значение за упражняване правото на защита на
жалбоподателя, за да разбере какво нарушение е вменено от АНО, че е извършил,
както и за преценка правилността на изводите на АНО.
По делото налице
спор относно механизмът на ПТП. Тезата на жалбоподателя е, че същият се е намирал
в крайна лява лента на АМ „Тракия“, когато е бил ударен от л.а. „Опел“, който
се е движел с превишена скорост. При липсата на достатъчно ясно фактическо
описание на извършеното нарушение (къде се е намирало на пътното платно,
управляваното от жалб. Д. МПС преди маневрата, каква маневра е предприел, къде
са се е намирало на пътното платно моторното превозно средство второто МПС, с
което е настъпил сблъсък) е невъзможно на деянието да бъде дадена точна правна
квалификация, дори да се докаже, че такова е извършено. От доказателствата по
делото по-скоро следва извод, че се касае до навлизане изцяло в съседна лента
от жалбоподателя в качеството на водач, като ако с поведението си същият не е
пропуснал движещите се по нея МПС, сред които и л.а. „Опел“ с рег. № К3437АТ, жалб.
Д. е нарушил чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Липсват обаче вменени подобни фактически
твърдения. Неяснотата на вмененото нарушение се задълбочава от посоченото в
АУАН, че жалбоподателят е ударил в предна лява част правилно движещия се лек
автомобил „Опел“ с рег. № К3437АТ. От всички доказателствени източници следва
извод, че е ударена предна дясна част на лек автомобил „Опел“, както и че в
ситуацията не е било възможно да бъде ударена лявата част на лекия автомобил
„Опел“. При това положение допълнително се затруднява преценката какво точно
нарушение от фактическа страна се твърди, че е извършил жалбоподателя, по какъв
начин го е извършил, както и дали то е осъществено.
В този смисъл
настоящият състав напълно споделя доводите, развити от защитника, за наличие на
съществено процесуално нарушение.
Констатираните
нарушения на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 59, ал. 1, т. 5 ЗАНН са съществени и
представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото на основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати сторените от жалбоподателя
разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението по чл. 63, ал. 4 ЗАНН е
неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското
възнаграждение при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Следователно възнаграждението
е определено съобразно законовия минимум
не подлежи на намаляване.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1204-001673 от
13.08.2020 г. на началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 300 лв. разноски в производството.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София
област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: