Р Е Ш Е Н И Е
№ 260194
гр. Пловдив 07.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, V-ти
състав, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1354/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и следващите от ГПК, във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от А.Ф.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б.,
против Решение № 968 от 16.03.2020 г. на РС-Пловдив, V гр. състав по гр. дело №
17764/2019 г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от А.Ф.З., против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, искове за установяване на недължимост,
като погасени по давност, за сумата от 960,53 лв. – главница по Договор за
покупка на стоки или услуги Cash-04214895 от 25.06.2008 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 10.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 136,51 лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на ПдРС и е образувана изпълнително
дело № 676/2011 г. по описа на ЧСИ – Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ и е
осъден жалбоподателят да заплати сумата от 55.90 лв. – разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция. С подадената въззивна жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност на решението в атакуваната му част и се
прави искане същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се
уважат исковите претенции като основателни, както и да се присъдят разноски за
двете съдебни инстанции.
С цитираното Решение
е признато за установено, че А.Ф.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
10110/2010 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 676/2011 г. по
описа на ЧСИ – Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, а именно: сумата от 649,85 лв.- надбавка, представляваща печалба
за дружеството и сумата от 214,99 лв.- законна лихва за периода от 18.08.2018
г. до 21.06.2010 г., както и за законната лихва върху главницата за периода от
28.06.2010 г. до 09.08.2017 г., като погасени по давност. Предявените от А.Ф.З.
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, искове за установяване на
недължимост, като погасени по давност, за сумата от 960,53 лв. – главница по
Договор за покупка на стоки или услуги Cash-04214895 от 25.06.2008 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 10.08.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 136,51 лв.- разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на ПРС и е образувана
изпълнително дело № 676/2011 г. по описа на ЧСИ – Константин Павлов, рег. № 824
на КЧСИ, са отхвърлени като неоснователни. Със същото Решение А.Ф.З. е осъден да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, сумата от 55,90 лв.- разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, а „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е осъдено да заплати на А.Ф.З., сумата от 47,38 лв.-
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Въззиваемата страна
– „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез юрк. К.Т., депозира писмен отговор
за това, че въззивната жалба е неоснователна, респективно атакуваното решение в
обжалваната му част е правило и законосъобразно. Направено е особено искане в
писмения отговор – да се укаже на жалбоподателя да представи банкова сметка, по която следва да се преведат присъдените
разноски, с оглед неизвестния към днешна дата изход на спора. В отговора
дружеството посочва банкова сметка и представя списък на разноски.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните,
приема за установено следното:
Районен съд – гр. Пловдив, е сезиран с искова
молба от А.Ф.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров №
21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2. Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК
– за признаване за
установено, че А.Ф.З. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД гореописаните
суми. Ищецът е основал искането си на твърдението, че давността на паричните
вземания, обективирани в изпълнителния лист, е изтекла на 23.02.2017 г. или
най-късно на 28.02.2017 г., тъй като последното изпълнително действие, което би
могло да се приеме за валидно и годно да прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК преди перемпцията на изпълнителното дело, е от 23.02.2012 г. Твърди
също, че ответникът не е надлежен носител на вземането по изпълнителния лист,
тъй като липсва уведомление до длъжника за настъпилата цесия.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД оспорва исковете с писмен
отговор. Посочва, че са предприемани изпълнителни действия, които са прекъснали
срока на погасителната давност. Излага подробни съображения.
По делото пред районния съд са представени и събрани следните доказателства:
разпечатка от деловодна програма относно ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на
Районен съд – гр. Пловдив, XVII-ми гр. състав; копие от изп. дело № 20118240400676 по описа на ЧСИ
Константин Павлов; справка от ТД на НАП за регистрирани трудови договори на
ищеца за периода от 01.01.2012 г. до 30.10.2019 г.;
За да постанови Решението си, районният съд е приел за установено, че на
23.02.2014 г., изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години и е настъпила т.нар. „перемпция“. Прието е
също, че последното изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, е
изпращане на запорно съобщение до Железопътна секция Пловдив на 23.02.2014 г.,
като съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца.
Акцентира се върху факта, че вземанията по договора за кредит, сключен на
25.06.2008 г., се погасяват с общата петгодишна давност, уредена в нормата на
чл. 110 от ЗЗД, като относно лихвите е приложима кратката – тригодишна давност.
Районният съд се е позовал на разрешението, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство давността спира
да тече. Аргументира, че действие, обуславящо
прекъсването на срока на погасителната давност, е налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника, като запорно съобщение било връчено на 10.08.2017
г. Районният съд е приел, че предявените
искове се явяват частично основателни по отношение на сумите, погасяващи се с
кратката тригодишна погасителна давност, а именно – сумата от 649,85 лв.-
надбавка, представляваща печалба за дружеството и сумата от 214,99 лв.- законна
лихва за периода от 18.08.2008 г. до 21.06.2010 г. и неоснователни по отношение на
исковете за установяване на недължимост на сумата в размер на 960,53 лв. – главница по Договор за покупка на стоки или
услуги Cash-04214895 от 25.06.2008 г. и сумата от 136,51 лв.- съдебни разноски.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Основното възражение на жалбоподателя касае
извода на районния съд относно прекъсването на давността с молбата за запор от
дата 10.08.2017 г.
Настоящият
състав намира, че атакуваното Решение, в обжалваната му част, е неправилно, а
възражението на жалбоподателя е основателно, поради следните съображения: В
случая, безспорно се установи, че изпълнителното дело е образувано на
06.04.2011 г., като първото предприето действие от страна на съдебния
изпълнител, е изпращане на запорно съобщение до Железопътна секция Пловдив на
23.02.2012 г. След тази дата не са извършвани други действия по принудително
изпълнение, следователно на 23.02.2014 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години В действителност, на 10.08.2017 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, е връчено запорно съобщение
за налагане на запор на банковите сметки на З.. Неправилен обаче е
изводът на Пловдивския районен съд, че това действие е годно да прекъсне срока на погасителната
давност. В мотивите на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено,
че „при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ...“ За да прекъсне
давността, обаче, действието следва да е „валидно“ извършено, тоест в рамките
на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към
прилагане на изпълнителен способ. Ето защо, не е от естество да прекъсне
давността нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но
извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което, макар и извършено
в рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на изпълнителен способ. Когато
изпълнителното дело е прекратено поради перемпция /независимо от наличието или
липсата на акт на съдебния изпълнител за това/, действията след перемирането не се явяват извършени в рамките на
висящ изпълнителен процес. Затова тези действия не прекъсват давността. В тези
случаи, съгласно т. 10 на цитираното Тълкувателно решение, за начало на новия
давностен срок, следва да се счита датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие – в конкретния казус 23.02.2012 г.
Доколкото вземането произтича от Договор за кредит, приложима е общата
петгодишна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Следователно, давността за
главницата е изтекла на дата 23.02.2017 г., поради което Решението на районния
съд следва да се отмени в обжалваните му части и вместо това да се постанови
ново, с което исковите претенции да се уважат.
По
разноските: С оглед основателността на частната жалба,
съдът намира, че искането за присъждане на разноски както пред първата, така и
пред въззивната инстанция, е частично основателно. Претендираните пред
първоинстанционния съд разноски от ищеца са в размер на 107,48 лв., като съдът
му е присъдил сумата от 47,38 лв., съразмерно на уважената част от исковите
претенции. Предвид това, съдът счита, че първоинстанционното Решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, като ответникът ще бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 107,48 лв., представляваща направени пред районния
съд разноски. Що се касае до
направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция, настоящият състав счита, че същото е неоснователно. Към
исковата молба, както и в хода на производството пред районния съд, липсва
приложен договор за правна защита и съдействие, налице е единствено пълномощно,
което, само по себе си, не представлява доказателство за оказана правна помощ
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Относно искането за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция, съдът намира същото за основателно. Липсва
приложен списък по чл. 80 от ГПК, но от приложенията към въззивната жалба се
установява, че размерът на заплатената държавна такса възлиза на сумата от 25.00
/двадесет и пет/ лева. В Договора за правна защита и съдействие е посочено, че
адв. Б. осъществява безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от ЗА. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
присъденото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 367.33 лв.
Следователно, Дружеството ще бъде осъдено да заплати на А.Ф.З. разноски пред
двете инстанции, в общ размер на 132.48 лв. - 107,48 лв., направени разноски
пред районния съд и 25.00 лв. – държавна такса във въззивното производство. „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД ще бъде осъдено да заплати на адв. С.Б. ***, сумата
от 367.33 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 968/16.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 17764/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, V-ти гр. състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени, предявените от А.Ф.З., ЕГН **********,***, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо
Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, искове за установяване на
недължимост, като погасени по давност, за сумата от 960,53 лв. – главница по
Договор за покупка на стоки или услуги Cash-04214895 от 25.06.2008 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 10.08.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 136,51 лв.- разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на ПРС и е образувана
изпълнително дело № 676/2011 г. по описа на ЧСИ – Константин Павлов, рег. № 824
на КЧСИ, както И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ф.З., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес
център „Люлин 6“,сумата от 960,53 лв. – главница по Договор за покупка на стоки
или услуги Cash-04214895 от 25.06. 2008 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 10.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 136,51 лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул.
Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ф.З., ЕГН **********,***,
сумата от 132,48 лв., представляваща разноски по делото пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул.
Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Л.Б. ***
сумата от 367.33 лв. за адвокатско възнаграждение по въззивно гр.д. № 1354/2020
г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, V-ти граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: