Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 449/05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА
,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на четиринадесети септември ,през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело №192/2020г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.118 ,ал.1 и ал.3 от КСО,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.П.Ц. против Решение №2153-11-11 от 22.03.2019г. на
директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е потвърдено
Разпореждане№2140-11-135/11.05.2017г. на началник отдел“Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана. В жалбата си изтъква
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Директора на ТП на
НОИ-Монтана ,като по указания на ВАС в нарочна молба ,вх.№909/20.05.2020г./л.7,т.ІІ/не
е удовлетворен от незачитането му за стаж на периода от 01.01.1991г. до
31.12.1997г. на длъжност „бояджия“ в ДФ “С*** “,гр.София,и от неправилно
определена категория призната от пенсионния орган като ІІІ категория ,вместо ІІ
категория за периода от 01.09.1978г. до 23.10.1980г. в ППМСПС –с.Габровница ,на
длъжност „шлосер –монтажник“,от 01.12.1972г. до 01.07.1973г. в Т*** “П*** май“с.Габровница
на длъжност „дърводелец“ ,и периода от 02.07.1984г.до 10.11.1985г. в ТК“Б*** “,гр.Монтана,на
длъжност „дърводелец“. В съдебно заседание ,чрез пълномощника си адв.Ц. иска да
се уважи жалбата му и да се отмени решението на директора на ТП на НОИ-Монтана
,като неправилно и незаконосъобразно,по съображения ,изложени в жалбата.Претендира
и разноски ,съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна-Директора на ТП на НОИ-Монтана,чрез
юрк.К. в съдебно заседание иска да се отхвърли жалбата и да се потвърди
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Монтана ,като правилно и
законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.Прилага и писмени
бележки.
Административният съд, след проверка на
оспорения административен акт, доводите на страните и представените писмени
доказателства, приема следното:
Жалбата е допустима ,като подадена от
легитимирано лице и в срок. Решението е връчено на жалбоподателя на 29.03.2019г../видно
от обратна разписка на л.9 , том І/,а жалбата срещу същото е депозирана чрез
административния орган до съда на 11.04.2019г./видно от пощенско клеймо на
л.9,том ІІ/,т.е. е подадена в срока по чл.118,ал.1 от КСО,от легитимирано
лице-адресат на акта ,за който акта е неблагоприятен ,поради което е допустима
за разглеждане. По съществото си жалбата е неоснователна,като доводите на съда
в този смисъл са следните:
От фактическа страна по делото е
установено,че по заявление вх. № 2113-11-292 от 18.04.2017 г./л.62,т.І/ до Директор на ТП на НОИ- Монтана, оспорващият
е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е
приложил четири трудови книжки и удостоверения по
образец. Декларира, че работи и няма непредставен трудов стаж в страната и
чужбина.
С Разпореждане № 2140-11-135 от 11.05.2017 г. /л.54,т.І/на Началник отдел „Пенсии” при ТП на НОИ- Монтана, на оспорващия е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст,на
основание чл.69б,ал.2 КСО.
С жалба,
вх.№1012-11-225/21.06.2017г.разпореждането
е обжалвано от оспорващия пред директора на ТП на НОИ-Монтана ,който с
Решение №2153-11-11
от 22.03.2019г. го е потвърдил.
С жалба вх.№2103-11-4/15.04.2019г. оспорващият е
обжалвал решението на директора на ТП на НОИ-Монтана пред съда ,като е
образувано адм.д.№180/2019г.по описа на АС-Монтана ,приключило с Решение
№477/09.10.2019г.по описа на съда , с което същото е отменено и преписката е изпратена на органа
за издаване на нов административен акт,в съответния законов срок ,при
съобразяване с мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона.Това
Решение е обжалвано пред ВАС ,който с Решение №4984/28.04.2020г. по
адм.д.№14289/2019г. го е отменил и върнал делото за ново разглеждане с указания
при новото разглеждане съдът да укаже на жалбоподателя да уточни спорните
периоди досежно непризнаване от пенсионния орган на трудов стаж или неправилно
определена категория труд .След връщане на делото е образувано настоящето
адм.д.№192/2020г.по описа на АС-Монтана ,с предмет издаденото от директора на
ТП на НОИ-Монтана, Решение №2153-11-11 от 22.03.2019г.,с което е потвърдено
Разпореждане№2140-11-135/11.05.2017г. на ръководителя на НО“Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана. Така установената
фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна
между страните.
Доказателствата са
писмени,изслушано е заключение на вещо лице-основно и допълнително.
При тази фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Решение №2153-11-11 от 22.03.2019г. на директора на ТП на
НОИ-Монтана ,с което е потвърдено Разпореждане№2140-11-135/11.05.2017г. на
НО“Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана,и неговата законосъобразност.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на акта при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК , съдът констатира следното.Решението на Директора на ТП на НОИ-Монтана е правилно и законосъобразно.Същото е издадено от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО във вр. с чл.117,ал.1,т.2,б“а“ от КСО,в кръга на правомощията му по закон и е мотивирано,при спазване разпоредбата на чл.59,ал.2,т.4 АПК във вр. с чл.118,ал.3 от КСО. Спазени са и процесуалните правила при издаването му.
За съответствието на акта с материалния закон
съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза/основно и допълнително заключение /,изготвена от вещото лице Ц.В.Р. ,дадена обективно и безпристрастно от вещото лице и
неоспорена от страните.
Спорният момент в случая е кое е първичния
документ –трудовата книжка или разплащателните ведомости за определяне правото
на пенсия на лицето ,поради различия в тях.Видно от експертизата на вещото лице Р. същата е определила
трудовия стаж по данни от трудовите книжки ,и по данни от намерените в архива
на ОАА с. Невестино към ТП на НОИ-Кюстендил ,разплащателни ведомости.По
указания на ВАС ,при новото разглеждане на делото ,с разпореждането за насрочване
на делото от 12.05.2020г.,съдът е указал на оспорващия да уточни периодите ,за
които претендира неправилно определена категория труд или непризнаване въобще
на трудов и осигурителен стаж ,което същият е направил с молба
вх.№909/20.05.2020г.По указания на ВАС ,със същото разпореждане ,съдът е
изискал и оригинали на удостоверения УП -4 броя ,които са представени при
предходното разглеждане ,но като копия ,и по отношение на които съдът е открил
производство по оспорване истинността им по реда на чл.193,ал.1-3 от ГПК във
вр. с чл.144 АПК.Съобразно посочените периоди от оспорващия в молба
вх.№909/20.05.2020г, съдът е определил и задачите на вещото лице ,а именно да
изчисли стажа на оспорващия по данни от трудови книжки , и по данни от
разплащателни ведомости,за спорните периоди ,като изследва въпроса за
категорията труд и непризнаването на стажа,така както са посочени в молбата.
За периода 01.01.1991-01.01.1997г. ТП на
НОИ-Монтана не е признал стажа на оспорващия,доколкото името му не фигурира в
съхранените разплащателни ведомости в обединен осигурителния архив с.Невестино
към ТП на НОИ-Кюстендил.ДФ „С*** „гр.София е осигурител с прекратена дейност и
разплащателните ведомости са предадени за съхранение в Обединен осигурителен архив с.Невестино към
ТП на НОИ-Кюстендил.С различни приемо-предавателни протоколи е приета
разплащателна и трудовоправна документация на осигурителя ,като за периода
01.01.1982-31.12.1999г. разплащателните ведомости са с непрекъснати периоди.С
писмо,изх.№2113-11-1372-1/03.12.2016г.пенсионния орган е изискал проверка за
положения от А.П. стаж за този период ,като с писмо изх.№1042-09-2211#1/23.12.2016г.на началник отдел “ОАА“ към ТП на
НОИ-Кюстендил е отговорено, че липсват
данни за лицето. Видно от експертизата на вещото лице /основно заключение/, при обследване на това
обстоятелство от вещото лице на място в Обединен осигурителен архив с.Невестино
към ТП на НОИ-Кюстендил ,вещото лице е достигнало до същото заключение ,че
името на А.П.Ц. не фигурира в разплащателните ведомости ,предоставени му в
архива ,като в жалбата същият иска признаване на стаж на основание записа в
трудовата му книжка №191 продължение,където е отразено ,че за споменатия период
,същият е работил в ДФ“С*** “на длъжност „строителен работник“.В съдебно
заседание вещото лице потвърждава ,че този стаж фигурира само в трудовата
книжка на лицето,няма го нито във ведомостите ,приети по надлежния ред в архива
и предоставени на вещото лице при
посещението му там ,нито в заповедите ,които се съхраняват.Трудовата книжка
№191 продължение е издадена при действието на Правилника за прилагане на закона
за пенсиите/ППЗП/отм.,който предвижда в чл.101,ал.1 ,че трудовият стаж се
установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с
документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или
организация.Съгласно ал.2 на разпоредбата, документът се издава въз основа на
изплащателните ведомости или партидни книги, като в б.“а-в“ е регламентирано
съдържанието на документа.В чл.101,ал.3 ППЗП/отм./ е регламентирано как се
удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение ,а именно „В случаите, когато
изплащателните ведомости или партидните книги липсват, предприятията,
учрежденията, организациите или техните правоприемници по изключение могат да
издават удостоверения за трудов стаж и трудово възнаграждение и въз основа на
други документи, щом те съдържат достатъчно данни, че трудовият стаж е
действително положен, а така също и за неговата продължителност. Такива документи
могат да бъдат удостоверения, заповеди или протоколи за назначаване и
уволняване, за класиране, за разрешаване на отпуск и други автентични
документи, издадени по време на полагане на трудовия стаж.В ал.4 от ППЗП/отм./е
регламентирано как се процедира когато няма данни за получаваното трудово
възнаграждение.В действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание
се съдържа в НПОС,като в чл.40,ал.1 от
същата е предвидено ,че „Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец“,а според ал.3
документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд.Следователно първичния документ ,в който се съдържат данни за
осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости ,а трудовите ,
служебни и осигурителни книжки са вторичен документ ,който отразява направените
записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в трудовата книжка трябва
да съответстват на записванията в изплащателните ведомости.При несъответствие
между данните по трудова книжка и ведомости ,меродавно е записването в
изплащателните ведомости.Този извод недвусмислено се налага от съдържавието на
чл.40,ал.1 и ал.3 НПОС.За това и съдът прави извод ,че след като лицето не
фигурира в изплащателните ведомости на осигурителя ДФ„С*** “,не би могло да му
се признае трудов стаж за спорния период единствено на база данните от трудова
книжка №191продължение,доколкото тя би следвало да отразява съдържанието на
ведомостите.
Досежно останалите спорни периоди :
а) ППМСПС с. Габровница, където жалбоподателят е работил като „Шлосер-
монтажник" и ,Монтажник строителни конструкции" за периода от
01.09.1978 г. до 23.10.1980 г.
б) ТПК „П*** май" с. Габровница. където
жапбоподателят е работил като „Дърводелец", за периода от 01.12.1972 г. до
01.07.1973 г.
в) ТК „Б*** " гр. Монтана, където
жапбоподателят е работил като „Дърводелец", за периода от 02.07.1984 г. до
10.11.1985 г.
И за трите посочени периода вещото лице е категоризирало труда на
оспорващия като ІІІ категория,така както е направил и пенсионния орган.За
периода от 01.09.1978 г. до 23.10.1980 г.вещото лице е
посетило правоприемника „П*** “ООД ,на ППМСПС ,с.Габровница и е установило ,че
лицето е работило като „шлосер-монтажник“ и „монтажник строителни конструкции“,което
се зачита за ІІІ категория труд . За периода от 01.12.1972 г. до 01.07.1973 г.лицето е работило
като“дърводелец“ ,като в УП-3 №151/27.04.2016г./л.285,т.І/от Кооперация „П*** май“с.Габровница е записано ,че лицето е полагало ІІІ категория труд. В ТК „Б*** " гр. Монтана, където жапбоподателят
е работил като „дърводелец", за периода от 02.07.1984 г. до
10.11.1985 г.вещото лице се е позовало на т.26 от ПКТП/отм./ ,б“а“
,където „дърводелец по ремонт и поддръжка“ е изключен за ІІ категория ,при
което е определил труда му като ІІІ категория.
Ответникът е оспорил по реда на чл.193,ал.1-3 ГПК във вр. с чл.144 АПК
истинността на шест документа по преписката ,а именно:трудова книжка
№1228/02.06.1970г. ,2бр. удостоверения,обр. УП-30 / 08.01.1991г. на „Ж*** завод“
гр.София,трудова книжка №191 продължение от 27.05.1990г.,Удостоверение обрУП-2№25-2/15.01.1998г.
и Удостоверение обр. УП-30/25-3/15.01.1998г.последните две на ДФ„С*** “гр.София
,удосто-веряващи стаж за различни периоди.Съдът е открил производство по
оспорване на тези документи,като е указал и доказателставената тежест.
Спорът е да се вземе ли в предвид
при определяне правото на пенсия на лицето ,стажа ,заверен в цитираните
документи или същите са неистински.В трудова книжка №1228/02.06.1970г. е
обхванат стажа на оспорващия от 02.06.1970г. до 31.12.1990г.,когато същият е
работил в ЖП завод „Г*** Д*** “ ,гр.София.Този стаж обаче не се оспорва от
жалбоподателя ,видно от молба вх.№909/ 20.05.2020г./л.7т.ІІ/,където по указания
на ВАС са очертани спорните периоди от жалбоподателя.За това и съдът приема ,на
основание чл.194,ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК ,че стажът в тази трудова книжка
е действителен и същата не е неистински документ,до доказване на противното в
друго административно производство ,не и в настоящето такова ,където този стаж
не се оспорва от жалбоподателя.
Същият извод важи и по отношение на оспорените 2бр. удостоверения,обр.
УП-30 /08.01.1991г. на „Ж*** завод“ гр.София /л.6,т.ІІ/,където е визиран стажа
на жалбоподателя като „бояджия“ в ЖЗ София за периода 02.06.1970г.-01.09.1978г.
и от 24.10.1980г.до 31.12.1990г.Този стаж също не се оспорва от жалбоподателя
по делото и съдът не може да се произнася досежно неговата неистинност,като
приема ,че документите са истински ,до оборването им в друго административно
производство.
Що се отнася до
трудова книжка №191 продължение от 27.05.1990г.,в която е заверен стажа на
жалбоподателя от 01.01.1991г.до 31.12.1997г.в ДФ“С*** “-гр.София стана ясно по
делото ,че вещото лице посещавайки архива в с.Невестино към ТП на НОИ-Кюстендил
не е намерило името на А.П. да фигурира в изплащателните ведомости ,и по
обяснение на същото в съдебно заседание ,всички ведомости са му предоставени от
длъжностните лица в архива по години и по азбучен ред ,при което съдът намира
,че така изда-дената
трудова книжка се явява неистински документ ,който не отразява действителни
факти и обстоятелства ,а им противоречи и следва да бъде изключена от
доказателствата по делото.
Досежно последните два оспорени документа-
Удостоверение обр. УП-2№25-2/15.01.1998г. и Удостоверение обр. УП-30/25-3/15.01.1998г.
и двете издадени от „С*** “гр.София, първото
удостоверяващо стаж и доход от 01.01.1992г.до 31.12.1994г. и от 01.01.1997г.до
31.12.1997г.,а второто удостоверяващо стаж от 01.01.1991г.до 31.12.1997г.съдът
намира ,че същите са неистински по горните съображения-лицето не фигурира във
ведомостите ,предадени на ОАА с .Невестино към ТП на НОИ-Кюстендил ,при което
не може да му се признае стаж ,съгласно приложените 2бр. УП,а същите като
неистински следва да се изключат от доказателствата по делото ,на основание
чл.194 ,ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК.
Основният спор по делото е има ли право на пенсия жалбоподателя на основание
чл.69б,ал.2 КСО към момента на подаване
на заявлението до ТП на НОИ-Монтана ,респ. към момента на издаване на оспорения
акт и следва ли да му бъде отпусната такава.В допълнителното заключение ,вещото
лице е изследвало поставения му от съда въпрос досежно отговаря ли
жалбоподателя на условията на чл.69б ,ал.2 КСО за придобиване право на пенсия
или не към датата на заявлението ,респ. към датата на издаване на оспореното
решение на директора на ПТ на НОИ-Монтана,като вещото лице е дало две
разрешения –изчислило е трудовия стаж на база разплащателните ведомости и по
данни от трудовите книжки. В чл.
40, ал. 1 от НПОС/посл. редакция/ е предвидено, че „ осигурителният стаж се
установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се
издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в
който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните
ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ,
който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова
записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на
записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията
в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна
или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е
записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод
недвусмислено се налага от съдържанието на чл.
40, ал. 1 и ал.
3 НПОС. /в. т. см. е трайно установената практика на ВАС -Р. по а. д. №
2325/2017 г. на ВАС; Решение по адм. д. № 580/2014 г., VI о., ; Р. по а. д. №
6681/2016г на ВАС; Р. по адм. д. № 12586/2017 г. на ВАС; Решение
№ 8216 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2019 г., VI о /. За това и
пенсионния орган се е позовал на данните от разплащателните
ведомости, не на данните от трудови книжки.
На база всички разплащателни ведомости в
„Обединен осигурителен архив" с. Невестино, към ТП на НОИ -Кюстендил
,предоставени на вещото лице при посещението му там във връзка с изготвяне на
експертизата ,и след като се установява, че името на жалбоподателя не фигурира
в тях, то осигурителният му стаж е изчислен, както следва:1.трудовият стаж III категория е -14 г. 07 м. 06 д.;2.трудовият стаж II категория ,приравнен към III категория е - 08 г. 06 м. 08 д.; общо
осигурителен стаж приравнен към III категория - 23 г. 01 м. 14 д.
Съгласно чл.69б ,ал.2 КСО
Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия:1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52
години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;2. от 31 декември 2015
г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на
60-годишна възраст.
Към 18.04.2017 год., датата на подаване
на Заявлението обр. УП-1 за отпускане на пенсия, жалбоподателя е с навършена
възраст 64 г. 04 м. 20 д., осигурителният му стаж е равен на 23 г. 01 м. 14 д.
Сбора от двете величини е 84 г. 06 м. 04 д.
Следователно
изводът е ,че към датата на издаване на заявлението и оспореното Решение
,лицето няма 15г. при условията на ІІ категория труд, така както изисква разпоредбата
на чл.69б ,ал.2 КСО ,а има 06 г. 09 м. 24 д., няма и необходимите 100точки ,а
има 84г.6м.04д., т.е. не отговоря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за 15
години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и 100т. сбор от
осигурителен стаж и възраст.В този смисъл ,след като констатациите на
пенсионния орган се потвърждават от заключението на вещото лице Ц.Р. по
назначената от съда съдебно-икономическа експертиза /основно и допълнително
заключение/,неоспорена от страните и приета от съда ,изводът е за правилност и
законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Монтана,като
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Предвид
гореизложеното ,решението на Директора на ТП на НОИ- Монтана, като издадено от компетентен орган,в
установената форма и при спазване на административно-производствените правила и
материалния закон и съобразено с целта
на закона , се явява законосъобразно и следва да се потвърди.Жалбата, като неоснователна
,следва да се отхвърли.
При своевременно направено искане
за разноски от ответника /юрисконсултско възнаграждение/ ,същото му се следва с
оглед изхода на спора и на основание чл.143,ал.3 от АПК.Същото се определя от
съда на 100лв., на основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от
НЗПП.Водим от
гореизложеното,административния съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Ц. *** против Решение №2153-11-11 от 22.03.2019г.
на директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е потвърдено
Разпореждане№2140-11-135/11.05.2017г. на ръководителя на началник отдел“Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.П.Ц. *** да заплати на
ТП на НОИ-Монтана юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: