№ 19525
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110159452 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу С. П. Х., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 1 404,85 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ
се в *, ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 188,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 34,76 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
6,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 38931/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случая такава не
била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва да се е
намирал в твърдяното облигационно правоотношение с ищеца през исковия период, респ. в
имота да е била доставяна топлинна енергия в претендирания размер. Оспорва дължимостта
на претендираните суми за лихва за забава. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените
1
искове.
Третото лице – помагач д (с предишна фирма б) не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата на недвижими имоти от
12.03.1991 г., се установява, че през исковия период ответникът е бил собственик на
процесния имот. Следователно съобразно действащата нормативна уредба същият е бил
клиент на топлинна енергия през исковия период, поради което се налага извод, че е налице
договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за процесния период, по
силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е
възникнало задължение да плати дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от
съсобствеността на имота.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност и който е бил
годно СТИ. Установява се, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и
сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. За исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, за отопление на имот, както и за БГВ. Количеството топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по
проект. По отношение на топлинната енергия за отопление е посочено, че в имота няма
радиатори, като сумите за топлинна енергия за отопление се формират от стойността на
топлинната енергия, отдадена от щранг лира в банята без ИРРО, за която се начислява
служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната
енергия за БГВ е начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140 л/денонощие за 1
2
бр. потребител, тъй като през процесния период не е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите, за което сочат и неоспорените и приети протоколи за неосигурен достъп,
представени от третото лице - помагач. Съгласно заключението стойността на потребената
за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 1479,06 лева, изчислена
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки. Претенцията на ищеца е в по-
малък размер, поради което с оглед липсата на твърдения и данни за извършени плащания,
се налага извод за основателност на предявения иск за главница за стойност на доставена
топлинна енергия.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. е в общ размер на 34,76 лева. Доколкото в посочената
по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за
същата се явява основателна.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
12.07.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 12.07.2020
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през
2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това
положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2020 г., започва да
тече от 16.07.2020 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2023 г. Същата обаче е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– на 12.07.2023 г., от който момент се счита предявен разглежданият иск. При това
положение се налага извод за неоснователност на възражението на ответника за погасяване
на вземането на ищеца по давност.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 1,51 лева, тъй като
3
давността за вземането за месец юли 2020 г. изтича на 01.08.2023 г., но същата е прекъсната
с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на
сумата в общ размер на 33,25 лева. Именно до този размер и период предявеният иск за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение се явява основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 34,76 лева и за периода от
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г. върху установения дължим размер на главницата за
стойност на потребена топлинна енергия в общ размер на 1404,85 лева, възлиза на сумата в
размер на 188,27 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца, поради което
предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което
неоснователна се явява акцесорната претенция за сумата в размер на 6,89 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 852,70 лева, от
които 32,70 лева за платена държавна такса, 370 лева за платен депозит за особен
представител, 350 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Определени съразмерно на уважената част от исковете дължимите в полза
на ищеца разноски възлизат на сумата в общ размер на 848,32 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за държавна такса
в размер на 32,70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 82,27 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липса на претенция и данни за такива разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК *, срещу С. П. Х., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. Х., с ЕГН ********** и с адрес *, дължи на т, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, сумата в размер на 1 404,85 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в *, ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 188,27 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в
размер на 33,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
12.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 38931/2023 г., по описа на
СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 33,25 лева до пълния предявен размер от
34,76 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иска за сумата в размер на
6,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. П. Х., с ЕГН **********и с адрес *, да заплати на т, с ЕИК * и със
седалище и адрес на управление *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 848,32
лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 82,27 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– д, ЕИК *.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5