О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1267 26.07.2022 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 947 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „Черноморски
бряг“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, ул.„Индустриална“ № 94,
чрез упълномощен процесуален представител, против Разрешение за строеж № В-104
от 01.12.2008г., издадено от Главен експерт „АС“ в Община Бургас.
Сочи се, че оспорващото дружество е собственик
на поземлен имот с идентификатор 07079.659.450, който е образуван от имот от 50
дка, закупен от фирмата след процедура по приватизация. Този имот е отреден за
улица, но не е отчужден и към момента на подадената жалба, респективно продължава
да бъде собственост на оспорващото дружество.
Изтъква
се, че издаденото Разрешение за строеж № В-104 от 01.12.2008г. е за построяване
на обект в ПИ с идентификатор 07079.659.483, УПИ ХХIV-87,
кв.5, по плана на ПЗ „Победа“- гр.Бургас, а според заявеното в жалбата,
единственият достъп до имота, в който ще бъде реализирано строителството е през
собствения на оспорващата страна ПИ. Твърди се, че няма издадена заповед за
прокарване на временен път от Кмета на общината, нито е подписан договор по
смисъла на чл.190, ал.6 от ЗУТ. Според жалбоподателя разрешението за строеж е
незаконосъобразно, предвид липсата на осигурена транспортна достъпност до
имота, в който ще се строи. Издаването на това разрешение за строеж при
използване на имота на жалбоподателя за осигуряване на транспортна достъпност,
без такава да е осигурена по начините предвидени в закона засяга правата на
„Черноморски бряг“ЕАД, поради което това дружество е следвало да бъде уведомено
за наличието на процесното разрешение за строеж, но това е осъществено едва на
27.05.2022г. при отправено запитване до общинската администрация и след
получаването, в законният 14 дневен срок дружеството го оспорва пред съда.
Иска
се отмяна на Разрешение за строеж № В-104 от 01.12.2008г., издадено от ответния
административен орган.
Прилагат
се писмени доказателства за установяване правото на собственост в посочения
съседен имот.
Жалбата
не е постъпила по предвидения в чл.152, ал.1 от АПК ред, поради което препис е
изпратен на ответната страна за окомплектоване с преписката по издаденото
разрешение за строеж.
С
писмо, вх.№ 5948 от 22.06.2022г. е постъпило заверено копие на преписката по
оспореното разрешение за строеж, ведно със становище на процесуален
представител на общинската администрация за недопустимост на оспорването. Иска
се прекратяване на производството по делото, тъй като оспорващото дружество не
е адресат на атакуваният административен акт. Сочи се, че след надлежното му
обявяване на заинтересованите лица и осъществен контрол о ДНСК разрешението за
строеж е влязло в законна сила, поради което е неотменимо, на основание чл.156,
ал.8 от ЗУТ. Оспорва се наличието на правен интерес от оспорване на този акт,
тъй като дружеството- жалбоподател не притежава вещни права в процесния имот, в
който е разрешено строителството. Заявява, че не е налице активна процесуална
легитимация на оспорващото юридическо лице, поради което жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане. Иска се присъждане на разноските по делото, в това
число свързани с копирането на обемни материали по административната преписка,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 988
от 23.06.2022г. по настоящото дело жалбата е оставена без движение, като са
дадени указания на оспорващото дружество за уточняване на прекия и непосредствен
правен интерес от оспорване на този адм. акт, с оглед заявеното от ответната
страна и наведените доводи за влизане на разрешението за строеж в законна сила,
поради което същото е неотменимо.
В уточнение на оспорването /с вх.№ 6627 от 08.07.2022г./
се заявява, че поземленият имот с идентификатор 07079.659.483, за който е
издадено процесното разрешение за строеж е достъпен само от недвижим имот,
собственост на дружеството „Черноморски бряг“ЕАД и нанесен в КК като имоти с
идентификатори 07079.659.450 и 07079.659.461. Съгласно чл.14, ал.4 от ЗУТ
изисква съответният УПИ да има изход към улица, към път или по изключение към
алея в парк. В тази връзка, проектът следва да предвижда осигуряване на
транспортен достъп до имота, в който ще се строи и се позовава на норми от
Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти. В случаят, такъв транспортен достъп на имота, в който се реализира
строителството не е осъществен по надлежния ред, поради което правната сфера на
юридическото лице –жалбоподател се засяга неблагоприятно. Сочи се, че въпреки
липсата на предвидена в закона хипотеза по чл.149, ал.2 от ЗУТ, според която
собствениците на имоти, през които се осигурява транспортен достъп се считат за
заинтересовани лица, следва да намери приложение общата норма на чл.147, ал.1
от АПК, а именно неблагоприятно засягане правата на дружеството-жалбоподател,
поради което за него е налице правен интерес от оспорване на процесния
административен акт. За това дружество адм. акт не е влязъл в сила, тъй като не
е уведомено за разрешението за строеж своевременно, а едва след запитване през
настоящата 2022г., поради което нормата на чл.156, ал.8 от ЗУТ е неотносима
според тезата на жалбоподателя. Независимо от извършване на строежа и неговото
въвеждане в експлоатация, не е изключена възможността да бъде изследвана
неговата /на разрешението/ законосъобразност от съда, по жалба на лицата, за
които не е влязъл в сила. Сочи се, че община Бургас е имала възможността за
целия период от издаване на акта до подаване на жалбата да изключи оспорващото
дружество, като лице, чиято правна сфера е засегната, чрез отчуждаване на
предвидените за улица два ПИ, съответно с идентификатори 07079.659.450 и
07079.659.461 или чрез издаване на заповед на Кмета на общината, по смисъла на
чл.190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временен път, с което дружеството счита,
че е обоснован правният интерес от оспорване на този адм. акт, който според
заявеното не е влязъл в сила по отношение на този субект.
СЪДЪТ, като прецени доводите на страните и представените писмени
доказателства, включително приложените от жалбоподателя и материалите от
административната преписка и съобрази предмета на оспорване, намира подадената
жалба за процесуално НЕДОПУСТИМА, поради следното:
От материалите приложени по
административната преписка се установява, че по искане на „ЕЛКА КО“ ООД-
гр.Бургас е издадено разрешение за строеж № В-104 от 01.12.2008г. относно обект
„Офис сграда с шоурум“, четвърта категория, която да бъде изградена в
недвижимия имот УПИ ХХIV-87, кв.5, по плана на
ПЗ „Победа“- гр.Бургас. От материалите по преписката се установява, че този
имот е идентичен с ПИ с идентификатор 07079.659.483 по КК на гр.Бургас.
Разрешението за строеж е обявено
на възложителя „ЕЛКА КО“ ООД- гр.Бургас на датата 01.12.2008г., а с нарочен Акт
от 15.12.2008г. за резултатите от обявяване на разрешението по реда на чл.149
от ЗУТ общинската администрация е констатирала липсата на постъпили възражения
в законния срок.
В процесният случай,
разрешението за строеж се обявява по реда на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като строежът представлява нова
сграда.
Според
разпоредбата на чл.149,
ал.2, т.1 от ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване
на проекти и издаване на разрешение за строеж в случаите на нов строеж,
пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1
- възложителят и собственикът на земята. Видно от материалите по преписката
заинтересовано лице по смисъла на приложимата хипотеза се явява единствено „ЕЛКА КО“ ООД.
Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено
право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон. Въпреки тезата на дружеството – жалбоподател, в настоящият
случай "Черноморски бряг" ЕАД
не е заинтересовано лице, по смисъла на посочените разпоредби.
Правният интерес е положителна
предпоставка за допустимост на оспорването от категорията на абсолютните и
липсата му обуславя извода за недопустимост на оспорването на това самостоятелно
основание. Както правната теория и съдебната практика приемат, правният интерес
в този случай се обосновава от наличие на неблагоприятен за адресата акт, с
който за съответното лице се пораждат задължения или се засяга по някакъв начин
правната му сфера неблагоприятно. Обаче, нормата на чл.149, ал.2 от ЗУТ е
специална по отношение на АПК и следва съдът да се съобрази с изчерпателно
посочените лица с правен интерес за обжалване, а не да разширява техния кръг,
прилагайки общите разпоредби на АПК. Правото на оспорване на индивидуалните административни
актове, визирано в общата разпоредба на чл.147, ал.1 АПК,
следва да се преценява в контекста на разпоредбите на специалния закон - ЗУТ,
на основание на което е издаден административния акт. Целта на
съдебно-административното обжалване е чрез отмяна да се отстранят
неблагоприятните преки правни последици, които обжалваният административен акт
налага в правната сфера на оспорващия. Ако законодателят не предвиждаше
ограничение относно заинтересованите да обжалват РС лица, то нямаше да предвиди
изрична разпоредба в тази насока и приложение би намерила общата разпоредба на
АПК относно кръга на заинтересованите лица, но законодателят е предвидил
лимитативно определени лица, които имат право да оспорят РС, като съвсем
закономерно кръгът на заинтересованите лица за оспорване на РС е стеснен. РС е
последен етап от разрешителния режим за извършване на строежите, като всеки
предходен етап е с по-разширен кръг лица с право на оспорване, за да се стигне
до РС, за оспорването на което кръга на лицата е значително ограничен.
Жалбоподателят не притежава
качеството на възложител, нито въвежда твърдения за собственически или
ограничени вещни права върху имота, обхванат от оспореното разрешение за
строеж. Липсата на качеството на заинтересована страна, по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване и е пречка да се
осъществи валидно това процесуално правомощие. В този смисъл е и константната
съдебна практика, например Определение №
1296 от 05.02.2015г. по адм. дело № 288 от 2015г. на Върховният административен
съд на РБ- Петчленен състав.
Липсата на проведена процедура по отчуждаване на предвидените за
улица два ПИ, съответно с идентификатори 07079.659.450 и 07079.659.461, за
които жалбоподателят се легитимира като собственик и факта, че не е била
издадена заповед на Кмета на общината, по смисъла на чл.190, ал.6 от ЗУТ за
прокарване на временен път не могат да обосноват правния интерес на
дружеството- жалбоподател от оспорване на издаденото през 2008г. разрешение за
строеж. На първо място, следва да се отбележи, че отчуждителната процедура няма
отношение към издаването на процесното разрешение за строеж, нито е
предпоставка за реализиране на строежа от страна на възложителя „ЕЛКА КО“ООД,
нито е условие за законо-съобразност на издаденото разрешение за строеж.
Колкото до прокарването на
временен път, регламентирано със съответна заповед на кмета на общината, по
реда на чл.190, ал.6 от ЗУТ позоваването на този институт също не може обуслови
правен интерес от оспорване на процесното разрешение за строеж, при положение,
че от приложените по преписката материали се установява издаването на Удостоверение № 205 от 14.12.2013г., на
основание чл.177, ал.3 от ЗУТ за въвеждане
в експлоатация на процесния нов
строеж „Офис сграда с шоурум“. Следователно, строежът вече е реализиран и
не би могло след неговото извършване и въвеждане в експлоатация преди повече от
8 години да се иска издаване на подобна заповед за прекарване на временен път.
Доводите на жалбоподателя за транспортна достъпност до
реализираният и въведен в експлоатация строеж в съседен на жалбоподателя имот
по-скоро са относими към института на чл.192
от ЗУТ, а именно правото на преминаване през чужд поземлен имот, но тези
въпроси и уреждането на отношенията между собственици и държавни и общински
органи в този аспект няма връзка с предмета на настоящото дело, с оглед
оспорване разрешението за строеж от 01.12.2008г. В случай, че фактическото
ползване на реализирания и въведен в експлоатация строеж засяга имуществени и
собственически права, както се твърди от жалбоподателя, то уреждането на тези
взаимоотношения става по общия исков ред. В този смисъл са и указанията на
съдебната практика, например Определение
№ 2457 от 16.03.2022г. на Върховният административен съд на РБ по адм. дело №
1833 от 2022г. по описа на ВАС- Второ отделение.
Обобщено,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като за жалбоподателя не е
налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесния
административен акт /Разрешение за строеж
№ В-104 от 01.12.2008г./, поради което образуваното съдебно производство
следва да се прекрати, съгласно чл.159, т.4
от АПК.
При
изпращане на административната преписка в съда и изразяването на становище по
допустимостта на оспорването, упълномощеният от ответната страна юрисконсулт е
направил изрично искане за присъждане на съответно възнаграждение, което при
този изход на спора следва да бъде уважено. Определянето на юрисконсултско
възнаграждение в случаят е дължимо, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.25а, ал.3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. При положение, че е
извършен труд от процесуалния представител на ответната страна по
окомплектоване на преписката и изготвяне на две становища с изпратените
материали по преписката- л.11-12 от делото и допълнително след направеното
уточнение на жалбата- л.95 от делото, с оглед определеният в наредбата диапазон,
съдът намира, че в случаят справедливо би било възнаграждение в размер на 100.00
/сто/ лева, което жалбоподателят следва да заплати в полза на Община Бургас.
Мотивиран
от горното, Административен съд–Бургас, първи състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от
„Черноморски бряг“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Бургас,
ул.„Индустриална“ № 94, чрез упълномощен процесуален представител, против
Разрешение за строеж № В-104 от 01.12.2008г., издадено от Главен експерт „АС“ в
Община Бургас, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 947 от 2022г.
по описа на Административен съд-гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Черноморски бряг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Индустриална“ № 94, да заплати на Община
Бургас сумата от 100.00 /сто/ лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба от оспорващата
страна и от ответника, пред Върховния административен съд на Република България,
в 7-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: