РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Силистра, 05.11.2021 г.
Административен
съд – Силистра, в открито заседание на шести октомври, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Павлина
Георгиева-Железова ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
разгледа КАНД № 69 по описа на съда за 2021
г., докладвано от съдия Георгиева-Железова, при участието на секретаря Виолина
Рамова и при участието на представител на Окръжна прокуратура прокурор Г.В., и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на „Интертурс-АС“
ООД срещу Решение № 38/20.05.2021 г. по НАХД № 20203410200199/2020 г. по описа
на Районен съд-гр.Дулово.
С оспореното решение е
изменено НП № 19-001208/11.11.2020 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Силистра, с което за извършено
нарушение,представляващо неизплащане на заплата в предвидения по ведомост срок,
на касатора е била наложена санкция в размер на
2 000 лева. С атакуваното решение имуществената санкция е намалена от 2000
лева на 1 500 лв.
С
касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението
поради съществени нарушения на производствените правила и нарушение на закона –
районният съд не обсъдил възражения и доказателства, относими към предмета на
делото. Претендира се, че процесният случай съставлява маловажен, тъй като в
хода на проверката е било висящо производство за реализиране на ограничена
имуществена отговорност на работника, приключило с насрещни изпълнения на
задължения.Моли се за отмяна на атакуваното решение и потвърденото наказателно
постановление,респ. за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно
заседание касаторът -чрез адвокат П., поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и претендира разноски.
Ответникът
Дирекция „Инспекция по труда“, чрез юрисконсулт А.,оспорва жалбата като
неоснователна. Навежда доводи, че Дирекция„Инспекцията по труда“ не е
упълномощена да следи относно наличието на материално-правните предпоставки за
реализиране на ограничена имуществена отговорност по „Кодекса на труда“. Счита,
че посочената отговорност на работника не освобождава работодателя от
задължението му да плаща в договорения срок и размери дължимите трудови
възнаграждения.Моли за отхвърляне на оспорването и за присъждан на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура поддържа заключение за оставяне на жалбата без уважение.
Производството
пред Районния съд е образувано по жалба на „Интертурс-АС“
ООД срещу Решение № 38/20.05.2021 г. по НАХД № 20203410200199/2020 г. по описа
на Районен съд-гр.Дулово, с което е изменено оспореното НП.
С измененото НП №
19-001208/11.11.2020 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" Силистра имуществената отговорност на касатора е била ангажирана за това, че към датата на
извършваната проверка – 29.10.2020 г. трудовото възнаграждение на Ш.Ф.за месец
август, 2020 г., дължимо по ведомост на 30.09.2020 г., все още не е изплатено.В
хода на проверката са били налични данни, че работникът е материално-отговорно
лице,на което е поверено за управление МПС, по което,по писмено заявление на
управителя на касатора от 29.10.2020 г./л.15/, са
нанесени финансови щети. Изведен е извод за изпълнително деяние – неизплащане в
срок на трудово възнаграждение съгласно нормата на чл.128,т.2 от КТ . На
основание чл.414,ал.1 от КТ контролният орган е ангажирал имуществената
отговорност на работодателя в размер, надвишаващ минимума от 1 500 лева, а
именно – 2000 лева.
За
да измени НП, въззивният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила.Осъществено е нарушение по
повдигнатото с АУАН обвинение.Легалният принцип, обективиран
в чл.27 от ЗАНН,касаещ съответствието на размера на
имуществената санкция със степента и тежестта на извършеното нарушение, е
приложен неправилно чрез налагане на санкция над законоустановения
минимут и е намалил размера й до 1 500 лева.
Пред въззивната
инстанция са били представени писмени доказателства – заповед по чл.210 от КТ,
заявление на работника по заповед по чл.210 от КТ, приемо-предавателен
протокол и извлечение от разплащателна ведомост с твърдение за относимост на същите спрямо предмета на делото предвид
развиващото се производство за ограничена имуществена отговорност по КТ.
Единственото споменаване на тези доказателства от страна на въззивния съд е, че
същите са представени едва в съдебната фаза на процеса.Липсва изложение на
естеството им, преценка за доказателствената им стойност и за наличието или
липсата на връзката им с предмета на делото.
Процесното изпълнително деяние е неизпълнение на
задължение на работодателя да изплати в
срок трудово възнаграждение съгласно чл.128,т.2 от КТ.
Разпоредбата на чл.
272, ал.1 КТ изброява случаите,при които, работодателят, без съгласието на
работника или служителя, може да прави удръжки от трудовото му възнаграждение и
една от тези хипотези е реализиране на ограничена имуществена отговорност по КТ
– чл.272,ал.1,т.6 от КТ.
Пред въззивната инстанция са
били представени цитираните по-горе писмени доказателства във връзка с
посочената по-горе теза, но същите не са били коментирани.Не са били подложени
на анализ и възражения в тази насока.
Въззивната инстанция е длъжна да изясни
обективната истина за правно-значимите факти.За тази цел тя служебно събира
доказателства. В тази връзка обстоятелството ,че доказателствата са представени
в съдебната фаза на производството не е основание за необсъждането им.Този
подход съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
отмяна на решението и връщането му за ново разглежда от друг състав.
При новото разглеждане на
делото съдът следва да очертая обективните рамки на изпълнителното деяние в
контекста на относимите правни норми, да извърши анализ на представените
писмени доказателства, съставляващи приложение към писмените бележки на
процесуалния представител на въззиваемия- заповед по
чл.210 от КТ, заявление на работника по заповед по чл.210 от КТ, приемо-предавателен протокол и извлечение от разплащателна
ведомост.Респективно,следва в изпълнение на служебното си задължение, да събере
и допълнителни доказателства ако е необходимо изясняване на обективната истина.
Относно разноските съдът
следва да се произнесе при решаване на делото по същество – чл.226,ал.3 от АПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 2212,ал.2,т.1
от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН административен съд
гр.Силистра
РЕШИ:
Отменя Решение № 38
от 20.05.2021 г. по н.а.х.д. № 199
/2020
г. на Районен съд гр.Дулово, с което е изменено НП № 19-001208
/ 11.11.2020 г. на Директора на Д“ИТ“-Силистра и
връща делото за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ:2. 3.