Решение по дело №289/2022 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 10
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20221430100289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Кнежа, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100289 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от Ал. Ал. – изп. директор и Ив. Еп. –
председател на УС, чрез юрк. П. Н., с адрес: гр. С., ул. „Ястр.“ № ***, срещу
С. Н. ИВ., с адрес: гр. С., общ. Кр. п., ж.к. „Кр. п. 3“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
**, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата от 5 406.80 лв., от които: 4 769.53 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. май 2018 год.
до м. април 2020 год., ведно със законната лихва от 19.07.2021 год. до
изплащане на вземането; 590.67 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019
год. до 28.06.2021 год., както и суми за дялово разпределение – 39.18 лв.
главница за периода от м. 06.2018 год. до м. 04.2020 год., ведно със законната
лихва от 19.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането и 7.42 лв.
– лихва от 31.07.2018 год. до 28.06.2021 год.
В молбата се твърди, че на 19.07.2021 год. ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
1
срещу длъжника – ответник в настоящото производство, както и че в РС – Кн.
е било образувано ч.гр. дело № 97/ 2022 год., в производството по което била
издадена заповед за изпълнение. Посочва се, че със съобщение от съда
ищецът бил уведомен за възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок поради направено възражение от страна на длъжника, което
е обусловило правният му интерес от предявяване на настоящата искова
претенция.
Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ
и като такъв е длъжен да монтира средства за дялово разпределение на
отоплителните тела и да заплаща цена за топлинна енергия. Твърди се, че
ответникът се е възползвал от доставяна от ищцовото дружество ТЕ през
процесния период за топлоснабден имот в гр. С., но до момента не е погасил
задължението си. Сочи се, че собствениците в СЕС, в която се намира имота
на ответника, са сключили договор за извършване на услуга за дялово
разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД. Твърди се, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата, на база на
реален отчет на уредите за дялово разпределение.
В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на
паричното задължение за реално потребена ТЕ за периода м. 05.2018 год – м.
04.2020 год., ведно със законната лихва, както и сумата за дялово
разпределение за периода м. 06.2018 год. – м. 04.2020 год. заедно със законна
лихва.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът С. Н. Т. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който заявява, че признава изцяло така
предявения иск. Не представя писмени доказателства.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С писмена молба чрез пълномощника юрк. Р. П., с представено
по делото пълномощно, заявява, че поддържа исковата молба и с оглед
направеното от ответника признание на така предявените искове, моли съда
да постанови решение при признание на иска. Претендира деловодни
разноски както в настоящото исково, така и в заповедното производство.
2
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з се явява лично. В съдебното
заседание отв. С. Т. признава изцяло предявените искове.
Представени и приети по делото са следните писмени доказателства:
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, нотариален
акт за собственост върху жилище построено на държавно място от ЖСК №
45, том ХХVІ, дело от 1977 год. на І нотариус при СРС, удостоверение за
идентичност на адрес, договор № 5047/ 27.10.2004 год. между „Техем
сървисис“ ЕООД и Етажна собственост за топлинно счетоводство, протокол
от 10.11.2002 год. на ОС на етажните собственици, съобщение към фактура №
**********/ 31.07.2019 год., фактура № **********/ 31.07.2020 год., договор
при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, по чл. 139в от ЗЕ от 03.06.2020 год., ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. С.,
документ за довнесена д.т., както и пълномощни на юрк. П. Н. и юрк. Р. П..
Приложено е ч. гр. дело № 97/ 2022 год. по описа на РС – Кн..
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. Както писмено, така и с
личното си изявление пред съда ответницата С. Н. Т. признава изцяло
предявените искове. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 от ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед
направеното от ответника признание на иска, съдът намира така предявения
иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита,
че следва да бъде уважен.
Заедно с исковите претенции за заплащане на топлинна енергия и дялово
разпределение, ищецът претендира и лихва за забавено плащане върху
съответните суми. Законната лихва за забава е дължима и същата следва да
бъде присъдена в полза на ищеца.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
3
като на основание чл. 237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 208.14 лв., от
които: 108.14 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от
НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 158.14 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 237, ал.1
от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, че С. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Кр.
п. ІІІ част“, № ***, вх. *, ет. *, ап. ** и настоящ адрес: с. Л., общ. Кн., ул. „Г.
Б.“ № *, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Ал. Ал. – изпълнителен директор и Ив. Еп. – председател
на УС, чрез юрк. П. Н. и юрк. Р. П., двете с адрес: гр. С., ул. „Ястр.“ № ***,
сумата от 5 406.80 лв. (пет хиляди четиристотин и шест лева и 80 ст.), от
които: 4 769.53 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м. май 2018 год. до м. април 2020 год., ведно
със законната лихва от 19.07.2021 год. до изплащане на вземането; 590.67 лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2019 год. до 28.06.2021 год., както и
суми за дялово разпределение – 39.18 лв. главница за периода от м. 06.2018
год. до м. 04.2020 год., ведно със законната лихва от 19.07.2021 год. до
окончателното изплащане на вземането и 7.42 лв. – лихва за периода от
31.07.2018 год. до 28.06.2021 год., за която сума е издадена Заповед № 59 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.02.2022 год. по
Ч.Гр. дело № 97/ 2022 год. по описа на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК С. Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Кр. п. ІІІ част“, № ***, вх. *, ет. *,
ап. **, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Ал. Ал. – изп. директор и Ив. Еп. – председател на УС,
разноски в настоящото исково производство в размер на 208.14 лв. (двеста и
4
осем лева и 14 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство
по Ч.Гр. дело № 97/ 2022 год. по описа на РС Кн. – в размер на 158.14 лв. (сто
петдесет и осем лева и 14 ст.).
Сумите могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG48SOMB91301011253302; BIC: SOMBBGSF – ОБЩИНСКА
БАНКА АД, ФЦ „Красно село“.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, а именно „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г. П.“ № *.
Решението подлежи на обжалване пред Пл. ОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5