№ 236
гр. Перник, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103758 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. П. А., с ЕГН: **********, срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът в качеството си на наследник на лицето
П.А.А., с ЕГН: **********, починало на 27.07.2016 г., НЕ ДЪЛЖИ на
ответника следните суми: сумата от 2238.47 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 31.08.2009 г. относно
топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в ******, сумата от 478.65
лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
30.10.2006 г. до 30.09.2009 г. и сумата от 116.69 лева – разноски по ч.гр.д. №
3166/2009 г. по описа на РС Перник, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на образуване на делото, до окончателното изплащане на
вземането, които суми представляват ½ част от задълженията по
изпълнителен лист от 07.01.2010 г. и заповед от 08.10.2009 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на Пернишкия РС / в
общ размер от 4476.93 лева – главница, 957.29 лева – обезщетение за забава и
233.68 лева – разноски/, въз основа на които документи по молба на ответника
е образувано изпълнително дело № 1134/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и лицето С.П. А. са синове и
наследници по закон на покойния си баща – П.А.А., починал на 27.07.2016 г.
и като такива наследяват по ½ част от неговото имущество, но към момента
1
са във влошени отношения. Твърди се на следващо място, че по искане на
ответника срещу П.А.А. било образувано ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на
Пернишкия РС. В хода на същото срещу П.А.А. били издадени заповед от
08.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
07.01.2010 г. за следните суми: 4476.93 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 31.08.2009 г. относно
топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в ******, 957.29 лева –
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до
30.09.2009 г. и 233.68 лева – разноски по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на
РС Перник.
Въз основа на молба с дата 04.05.2018 г. от ответника като взискател
срещу лицето П.А.А. и след смъртта му е образувано изпълнително дело №
1134/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителния
лист, издаден на 07.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС
Перник, за посочените по-горе суми. Посочва се, че по изпълнителното дело е
извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като е
наложен запор. Други действия по изпълнителното дело не са извършвани,
суми не са събрани, а предвид установяване смъртта на длъжника
изпълнителното дело е прекратено.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото от издаване на изпълнителния лист до
образуване на изпълнителното дело е изтекъл период от повече от три
години. Евентуално, че след последното действие по изпълнителното дело до
образуване на настоящото производство същото е изтекъл този период.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил три години, доколкото се касаело за периодични плащания по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС №
3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази
връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. Уточнява се, че предвид
участието си в наследството ищецът предявява иска за ½ от сумите, за които е
издаден изпълнителният лист срещу наследодателя му.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на
П.А.А..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. №
40/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1134/2018 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев.
В съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г., ищецът не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
40/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищеца П.А.А. за
вземанията, ½ част от които са предмет на настоящото производство – за
вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за
обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от
08.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
07.01.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
26.01.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова,
като на последната е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника
П.А.А..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 40/2010 г. се
установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника П.А.А. като до него е изпратена и покана за
доброволно изпълнение от 29.01.2010 г., връчена лично на 29.04.2010 г. На
10.02.2010 г. е наложен и запор върху пенсията на длъжника, но впоследствие
е върнат отговор, че по същата няма достатъчно средства поради наложен
запор по друго изпълнително дело. Видно от материалите по изпълнителното
дело от съдебния изпълнител в полза на взискателя са преведени следните
суми – четири пъти 100 лева, преведени на 10.02.2011 г., 04.04.2011 г.,
27.05.2011 г. и 12.10.2011 г. Липсват данни как /дали доброволно или в
резултат на запора или друг способ/ и кога посочените суми са събрани от
длъжника.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело
да са постъпвали други суми за погасяване на задълженията.
Въз основа на изпълнителния лист от 07.01.2010 г. по молба на
взискателя ответник от 04.05.2018 г. срещу П.А.А. е образувано и второ
изпълнително дело – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. По посоченото
изпълнително дело е установено, че длъжникът е починал още на 11.05.2018 г.
– съгласно справка в НОИ, но въпреки това е извършена експертиза от
29.05.2018 г., а на 01.06.2018 г. до починалото лице е изпратена покана за
доброволно изпълнение като на същата дата е наложен и запор на банкова
сметка. Едва на 24.07.2020 г. обаче е поискано конституиране на
наследниците на П.А.А. като длъжници по делото, а на 03.08.2020 г. е
поискано прилагане на удостоверение за наследници. С постановление от
10.02.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 488, ал. 1, т.
8 от ГПК като няма данни по същото да са събрани суми.
От представено по делото удостоверение за наследници на П.А.А. се
3
установява, че същият е починал на 27.07.2016 г. като е оставил за свои
наследници двама сина – ищецът по делото А. П. А. и лицето С.П. А..
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на ½ част
от вземанията по изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
3166/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 1134/2018 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев следва да се приеме за прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както
и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила
на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
4
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Посоченият извод за допустимост на исковете в цялост не се променя от
обстоятелството, че наследодателят на ищеца е заплатил сумата от общо 400
лева. Това е така, доколкото предвид размера на дълга и натрупаните за
събирането му разноски, то по правилата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД посочената
сума от 400 лева е отишла за разноски по изпълнителните дела.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
08.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
5
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
08.10.2009 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
06.01.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 06.01.2010 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
26.01.2010 г. при ЧСИ Елена Добренова е образувано изп.д. № 40/2010 г. В
тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 06.01.2010 г. и
датата на образуване на изп.д. № 40/2010 г. – 26.01.2010 г. е изминал период
от едва няколко седмици.
На 29.01.2010 г. до длъжника П.А.А. е изпратена ПДИ, връчена лично
на 29.04.2010 г. Посочените действия обаче нямат отношение нито към
перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия. На 10.02.2010 г.
е наложен и запор на пенсия на длъжника. От длъжника по неустановен
способ е събрана сумата от 400 лева – на четири пъти по 100 лева, преведени
на взискателя на 10.02.2011 г., 04.04.2011 г., 27.05.2011 г и на 12.10.2011 г.
Постъпването на тези суми обаче също няма отношение към перемпцията и
давността, доколкото липсват данни да е искано разсрочване или отсрочване
на изпълнението, нито да е допускано такова от съдебния изпълнител, а
плащането не съставлява признание на дълга.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
40/2010 г. следва да се приеме за прекратено по право на 10.02.2012 г. /две
години след налагане на запор на вземане по арг. от Решение № 37/24.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 26.01.2010 г. –
с образуването на изп.д. № 40/2010 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege
(по закон) на 10.02.2012 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК,
аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
6
действия в продължение на две години. Такова искане взискателят е направил
само в молбата за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за
пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно
изпълнение, извършването на справки за имущественото състояние на
длъжника, както и изпращането на съобщение до НАП, до НОИ и Община
Перник съответно получаването на уведомление от агенцията, НОИ и писмо
от общината, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 40/2010 г. е било
висящо в периода от 26.01.2010 г. до 10.02.2012 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла
давност /същата е била спряна/. От 10.02.2012 г., когато за процесните
вземания е започнала да тече нова давност, до 24.07.2020 г., когато е поискано
конституиране на ищеца като страна по изп.д. № 1134/2018 г. по описа на
ЧСИ Бадев не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от
10.02.2012 г. до 24.07.2020 г. са изтекли повече от пет години, то исковете
следва да се приемат за основателни. В тази връзка не се налага обсъждане на
въпроса относно приложимата спрямо вземанията давност.
Образуването на изпълнително дело на 04.05.2018 г. при ЧСИ Бадев
настоящият състав приема, че не прекъсва давността относно процесните
вземания. Посоченият извод следва от обстоятелството, че изпълнителното
дело е образувано срещу П.А.А., който обаче е починал още на 27.07.2016 г.
Със смъртта на лицето същото губи своята правоспособност, поради което и
предприети спрямо починало лице изпълнителни действия не могат да се
приемат за такива, прекъсващи давността относно процесните вземания. На
последно място предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН /децата наследяват
по равни части/ съдът приема, че ищецът отговаря за 1/2 част от
задълженията в наследството.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира единствено разноски за държавна такса в размер на
113.35 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло, доколкото са и
действително извършени. Списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът не
представя.
Разноски на ответника при този изход на делото не се дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. П. А., с ЕГН: ********** и
адрес: ***** в качеството си на наследник /син/ на лицето П.А.А., с ЕГН:
**********, починало на 27.07.2016 г. НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 2238.47
лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до
31.08.2009 г. относно топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в
******, сумата от 478.65 лева – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 30.10.2006 г. до 30.09.2009 г. и сумата от 116.69 лева
– разноски по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС Перник, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на образуване на делото, до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват ½ част от
задълженията по изпълнителен лист от 07.01.2010 г. и заповед от 08.10.2009 г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на
Пернишкия РС / в общ размер от 4476.93 лева – главница, 957.29 лева –
обезщетение за забава и 233.68 лева – разноски/, въз основа на които
документи по молба на ответника е образувано изпълнително дело №
1134/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на сумите по
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. П. А., с ЕГН: **********
сумата от общо 113.35 лева, представляваща разноски за държавна такса в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8