О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30 27.01.2020
г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година,
в закрито съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Частно наказателно дело № 81 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 - 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от адв. Н.К. от АК – Хасково, повереник на Б.С.Б. срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.01.2020 г. на РП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 28/2019 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо преписка № 1729/2018 год. по описа на РП – Хасково водено срещу Ф. Х. Х. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. С цитираното постановление е отменена мярката за неотклонение „Подписка“ взета по отношение на Ф. Х. Х., а препис от него е постановено да се изпрати на Ф. Х. Х., защитника й – адв. Н. М. – АК – Хасково, Б.С.Б. и адв. Н. К. – АК – Хасково - за сведение. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково. Твърди се от жалбоподателя, че въпреки значителната продължителност на разследването, в хода на същото не бил даден отговор какво точно престъпление било извършено – такова по чл. 194, ал. 1 от НК или по чл. 20, ал. 1 НК. Постановление на прокурора било и необосновано, поради направена едностранчива оценка на доказателствения материал, като били възприети изцяло обясненията на обвиняемата, а показанията, дадени от пострадали били игнорирани, като така били интерпретирани и фактите по делото – изцяло в полза на обвиняемата, без за тях да били събрани доказателства, като се излагат конкретни съображения, основани на анализ на доказателствата, приобщени в хода на разследването. Неправилно бил приложен и материалния закон от гледна точка ограничаване на предмета на престъплението и извода за малозначителност на деянието с предмет процесния автомобил, до който било достигнато от прокуратурата и за подбудите на обвиняемата. Моли се съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на разследващите органи със задължителни указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, от участник в процеса, легитимиран да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:
Досъдебно производство № 28/2019 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо преписка вх. № 1792/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково е образувано с Постановление на прокурор при РП - Хасково на 20.12.2018 г., на основание чл. 212, ал.1 НПК и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че в през месец август 2018 г. са отнети чужди движими вещи, от владението на Б.С.Б. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на разследването са събрани писмени доказателства, приобщени са и веществени доказателства, назначавани са съдебни оценителни експертизи и ангажирани гласни доказателствени източници, чрез разпита на свидетели, въз основа на които могат да се приемат за установени следните обстоятелства:
От началото на 2005 г. Б.С.Б. живеел на семейни начела с обв. Ф. Х. Х.. От съвместното им съжителство имали три деца, като през това време придобивали заедно различни вещи, сред които дрехи, накити, както и лек автомобил „Фолксваген“ „****“ с рег. № *****, закупен през месец февруари 2016 г., като видно от приложеното на досъдебното производство свидетелство за регистрация част I, Б.С.Б., както и от справките за собственост, издадени от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, превозното средство било регистрирано само на името на жалбоподателя Б.С.Б.. Последният бил заминал да работи в А., откъдето изпращал парични средства, с които Ф. Х. Х. покривала негови собствени задължения, както и разходи за издръжка на децата. През месец януари 2018 г. отношенията между свод. Б.С.Б. и обв. Ф. Х. Х. се влошили и двамата се разделили, като трите деца останали да живеят при обв. Ф. Х. Х. в гр. Х. След заминаването му за А., Б.С.Б. заживял на семейни начала с А. С. Б. от град Д. до връщането им в Р. Б. през м. март 2018 г., а на 18.08.2018 г. от съвестното им съжителство се родило детето Е. Б.. Междувременно, след като през месец януари 2018 г. той заявил на обв. Ф. Х. Х., че бил взел решение да се разделят, а още при второто му заминаване в Англия бил взел вещите си от дома им, в проведения телефонен разговор помежду им, Б.С.Б. поискал обв. Ф. Х. Х. да му върне дрехите, златен синджир 38,61 грама, 14 карата, както и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Г.“ с рег. № *****, за които твърдял, че били негови. Според показанията му, свид. Б.С.Б., обв. Ф. Х. Х. отказала да му върне посочените вещи, а последната в рамките на проведените разпити и очна ставка твърди, че това не отговаряло на истината, тъй като автомобилът имал дефект и не бил в движение, като бил оставен на съхранение в гаража й на ул. „А.“ № * в гр. Х., а другите вещи, Б.С.Б. ги бил взел от дома им, когато заминал за А. втория път през лятото на 2016 г. Златният синджир пък, бил неин, закупен от майка й - свид. Н. С. С. по повод раждането на внука й М. Б.Б.. През месец февруари 2018 г. се наложило да оперират сина им М. Б.Б., като обв. Ф. Х. Х. не разполагала със средства и решила да продаде автомобила, който закупили двамата със свид. Б.С.Б. по време на съжителството им през 2016 г., за да покрие останалите разходи за домакинството като такси за детска градина, в каквато връзка провела през месец февруари 2018 г. телефонен разговор със свид. Б.С.Б. и му казала, че изнемогва с издръжката на децата, не можела да ги издържа и щяла продаде автомобила, който закупили двамата, а той й казал да прави каквото иска и ако иска да го продаде. Тъй като автомобилът бил стар и не бил в движение, през месец март 2018 г., обв. Ф. Х. Х. отишла до автоморга в кв. „Б.“ в гр. Х. и обяснила, че има автомобил, който искала да даде за скрап. На мястото, където се намирал автомобила, дошло неустановено по делото лице, за да го види, като впоследствие го взел за скрап, а обв. Ф. Х. Х. получила сумата от 400 лева за автомобила, видно от приложените писмени доказателства, удостоверяващи плащането, като на 06.06.2018 г. регистрацията на моторно превозно средство била прекратена служебно.
С Решение № 303 от 27.07.2018 г., постановено от ОС – Хасково по гр. дело № 260 по описа за 2018 г., в сила от 06.03.2019 г., е признато за установено, че Б.С.Б. е биологичен баща на децата М. Ф. Х.н, Ю. Ф. Х. и У. Ф. Х., родени от Ф. Х. Х., допусната е промяна в бащиното и фамилното име на децата, упражняването на родителските права по отношение на тях е предоставено на майката Ф. Х. Х., съответно определен е режим на лични отношения с бащата, а той е осъден да заплаща месечна издръжка за децата М. Ф. Х. и Ю. Ф. Х. в размер на по 140 лева, месечно за всяко от тях, а за детето У.Ф. Х. – месечна издръжка в размер на 180 лева, месечно.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването оценителна експертиза, от която е видно, че пазарната стойността на автомобила в периода 01.01.2018 г. – 17.08.2018 г. е 650 лева
По досъдебното производство са разпитани всички свидетели, имащи отношения към случилото се, а именно свидетелите С. Б. Б. – баща на Б.С.Б., С. С. Б.– сестра на свид. Б.С.Б., А. С. Б.– съпруга на Б.С.Б., Ф.А.А. и А. Т. Б. – братовчеди на Б.С.Б., Н. С. С. – майка на обв. Ф. Х. Х., като е било възложено и извършване на оперативно – издирвателни мероприятия с цел установяване кога, къде и на кой е бил продаден лекия автомобил, но не е било установено местонахождението, както и лицето, в чието владение се намира.
Изложената дотук фактическа обстановка е изяснена въз основа на съвкупен и анализ на приобщения по делото доказателствен – материал, съдържащ се в съответните писмени документи, приобщени като писмени доказателства и коментирани на съответното място по – горе, от заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването оценителна експертиза, възприето от решаващия на съответния етап орган като компетентно и безпристрастно изготвено, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели. Техните показания са подложени на детайлен и задълбочен анализ откъм достоверност и са очертани основните моменти от предмета на изследване, приети като безспорни от прокурора и тези, по отношение, на които е налице разминаване в твърденията.
В тази връзка, настоящият съдебен състав, счита в рамките на правомощията си и едновременно с това на задължението да изгради собствени изводи, относно осъществената фактическа обстановка, въз основа анализа на доказателствата, че съвкупната преценка на доказателствените източници не оставя съмнение относно характера на първоначално установените между Б.С.Б. и Ф. Х. Х. лични отношения, като и за факта на раждане в резултат на съвместното им съжителство на три деца, чиито биологични родители двамата са. Факт, установен с влязъл в сила съдебен акт, а след това, липсва съмнение и за факта на придобиването на различни движими вещи през време на съжителстването им, включително и моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. № *****, както и за този за заминаване на жалбоподателя Б.С.Б. в А. и заживяването му със свид. А. С. Б. на семейни начала и настъпване на раздялата с обв. Ф. Х. Х.. От гледна точка въпросите за наличие на деяние по някой от текстовете от Особената част на НК обаче, бе важно да се отрази сериозното разминаване в показанията на разпитаните свидетели помежду си, а някои, и с дадените от привлеченото в качеството на обвиняем лице лице, обяснения. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като е необходимо да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Разкритите противоречия в гласните доказателствени източници не се преодолени и с извършване на допълнителни процесуални действия – преразпити, включително и такива по реда на чл. 143 НПК с поставяне на свидетели в очна ставка. Установени факти и невъзможността да бъдат установени други такива с оглед констатираните противоречия и последиците от това ще бъдат коментирани на съответното място по същество.
Въз основа на установената на досъдебното производство фактическа обстановка, прокурор от РП – Хасково, с Постановление от 10.01.2020 г., направил извод, че въз основа на събрания доказателствен материал се налагал правният извод, че не можело да се установят по безспорен и категоричен начин уговорките между обв. Ф. Х. Х. и свид. Б.С.Б. относно лекия автомобил закупен по време на съвместното им съжителство и относно него не са били уредени отношенията между страните. По отношение на златния синджир е налице спор за собственост, доколкото всяка от страните твърдяла, че синджирът е нейна собственост и без да е разрешен този спор не можело да бъде обсъждан въпроса има ли извършено престъпление, какво престъпление е извършено, кога и от кой. В конкретния случай нямало данни за извършено престъпление от общ характер, включително и такова по чл. 206, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 от НК. Налице били неуредени гражданско - правни отношения между страните. От друга страна, ако се приеме, че извършеното деяние, макар формално и да осъществява признаците на престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, то поради своята малозначителност, с оглед стойността на автомобила, подбудите за извършване на разпореждането с автомобила, както и чистото съдебно минало на обв. Ф. Х. Х., се характеризира с явно незначителна обществена опасност, което на основание чл. 9 ал. 2 от НК изключва определянето му като престъпление по смисъла на чл. 9 ал. 1 от НК. Налице било основание образуваното досъдебно производство да се прекрати.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна, че с оглед констатираната фактическа обстановка и след мотивирано обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен извод, за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 НК за прекратяване на наказателното производство, тъй като не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер.
Най – напред следва да се отбележи, че в случая установените фактически положения в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство са възприети обосновано от страна на прокурора и преценката му по отношение на осъществената фактическа обстановка съвпада в общи линии с тази на съда, предвид изложеното по - горе.
По отношение на процесния златен синджир, е необходимо да се отбележи, че липсват категорични доказателства, които да индивидуализират вещта, а оттам така също и доказателства, които да определят собствеността ѝ, за да се прецени наличието на обективните признаци от състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, тоест дали вещта е чужда за дееца. От една страна се сочи от част от разпитаните свидетели, че жалбоподателят бил закупил, следователно притежавал златен синджир, макар представеният талон за покупката сам по себе си да не е от естество да установи, нито конкретната вещ, нито придобилото я лице, поради липса на друга информация в него, освен за грамажа и качеството на благородния метал. Действително, част от разпитаните свидетели - С. С. Б. – сестра на свид. Б.С.Б., Ф. А. А. и А. Т. Б. – братовчеди на Б.С.Б. твърдят, че са виждали жалбоподателят да носи непрекъснато подобен синджир на врата си до момента на заминаването си А., а А.С. Б.– съпруга на Б.С.Б. твърди била, че била виждала този синджир и познавала „плетката“ на метала, но пък същата заявява, че макар да познавала отдавна Б.Б., заживели с него заедно в А., едва след заминаването му за там през 2016 г. Това всъщност, чисто житейски и според правилата на логиката, консолидира тезата за достоверност на обясненията на обвиняемата, че още със заминаването си за А., жалбоподателят бил взел всички лични вещи от жилището, което двамата обитавали, заедно с децата, тъй като няма как в по – късен момент – през 2016 г., когато заживява заедно със свид. А. С. Б., същата да е могла да види този синджир, ако се приеме, че е бил оставен в Р. Б. у обв. Ф. Х. Х., та да може го разпознае на врата ѝ на кадри от фотоснимки в по – късен момент. Или, анализирайки целия комплекс от обстоятелства, изяснени в хода на досъдебното производство въз основа на приети за меродавни писмени и гласни доказателства, се установява, че действително за процесния синджир липсват доказателства, които да го индивидуализират като вещ, още по – малко като вещ собствена на определено лице, за да се изследва дали е чужда за обвиняемата, та да се изследва начина на придобиване на владеенето по отношение на нея, включително и от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК. По отношение на процесния лек автомобил пък, следва да бъде отбелязано, че нито осъществяване на тази фактическа дейност по избор и закупуване на превозното средство, нито посочване и вписване на името на един от участниците в събитията в съответния документ означава снабдяването му с безусловен и неоспорим титул на едноличен негов собственик, елиминиращ сам по себе си възможността на претендиране на такова право и от друго лице – свид. Ф. Х. Х.. Или, казано с други думи спорът между двамата е относно принципния въпрос придобита ли е с общи средства тази движима вещ и съответно била ли е на това основание съсобствена на Б.С.Б. и Ф. Х. Х., както и за обема на конкретното участие на всеки от тях в съвместната дейност по придобиване и оттам за квотата на съсобствеността. Това разбиране е логично и обосновано от обрисуваната цялостна картина на динамиката в развитието на личните им отношения. В обобщение, принципно правилно е възприето от прокурора и настоящият съдебен състав се солидаризира с извода, но граден на база единствено очертаната хипотеза по делото, че в се случая се касае за неуредени гражданскоправни отношения между жалбоподателя Б.С.Б. и обв. Ф. Х. Х.. Защита на правата си, посочените лица следва да търсят по реда на гражданското правораздаване, а не със средствата и способите на наказателното право. Липсват каквито и да е доказателства за обективен признак от състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно индивидуализирана движима вещ, което да бъде предмет на това посегателство. А по отношение на лекия автомобил, който няма спор, че е категорично установена движима вещ, индивидуализирана с всички признаци, следва да се приеме, че най – малко липсва съзнаване у обвиняемата, или умисъл у нея за противоправно поведение по чл. 206, ал. 1 от НК при разпореждането с частта на жалбоподателя, поради обстоятелството, че по категоричен и несъмнен начин е установено на формираното у нея знание за обективирано съгласие от страна на свид. Б.С.Б., тя да се разпорежда с нея както намери за добре. Това съгласие и да бъде оттеглено впоследствие от лицето, собственик или съсобственик на вещта, или отречено като факт, не променя извода за липсата на умисъл при разпореждане от страна на обвиняемата с вещта при предаване на автомобила за скрап. Поради отсъствие на обективен признак относно собствеността на вещта – по отношение на златния синджир и при пълна липса на субективен момент, сочещ на какъвто и да е умисъл, правилно прокурорът е приел липсата на съставомерност в поведението на свид. Ф. Х. Х., както по чл. 206, ал. 1, така и по чл. 194, ал. 1 НК. Оттам и на престъпен елемент в развитието на тези граждански отношения, поради което не може да бъде търсена наказателна отговорност за кражба на чужди вещи или за присвояването на такава. Възникналото такова последващо оспорване следва да бъде реализирано със средствата на защита, предоставени със закона в гражданското правораздаване.
Тези изводи са достигнати при пълнота на доказателствата и събирането на допълнителни доказателства в тази насока в рамките на настоящото производство, каквито се сочат от жалбоподателя, макар и принципно възможно, е излишно, поради невъзможността с тях да бъде променен достигнатия и вече затвърден извод, че не е налице престъпление от общ характер, конкретно по чл. 194, ал. 1 или чл.206, ал. 1 НК, а всъщност и по чл. 323, ал. 1 НК. Тази преценка подкрепя и доводите за прекратяване на наказателното производство от страна на прокурора, при упражняване на правомощието си в съответствие с материалния закон.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея постановление на Районна прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство – потвърдено.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.01.2020 г. на РП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 28/2019 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо преписка № 1729/2018 г. по описа на РП – Хасково водено срещу Ф. Х. Х. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.