Решение по дело №68524/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11784
Дата: 14 юни 2024 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20221110168524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11784
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110168524 по описа за 2022 година
Предявени са от „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД срещу Д. А. Г. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 522,96 лева, представляваща главница за разпределение,
снабдяване, доставка, достъп до газопреносима мрежа и пренос на природен
газ по приложени фактура за периода о т 01.08.2020 г. до 28.02.2021 г. за
обект с адрес: гр. София, ул. „Траян Танев“ № 59, абонатен № **********,
както и сумата от 98,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.07.2020 г. до 15.12.2022 г., ведно със законната лихва от депозирането на
исковата молба - 16.12.2022 г., до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, като
последният е обвързан по силата на договор за присъединяване № 1437
/ГБ/Сх/-184/28.07.2005 г., по който „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД се е задължил да
доставя на купувача-длъжник природен газ срещу задължение на купувача да
приема и заплаща природния газ по цените, утвърдени от КЕВР. (чл. 9 от
Общите условия). Навеждат се доводи, че за дължимите суми са издадени
фактури на обща стойност 653,96 лева за разпределение, снабдяване,
доставка, достъп до газопреносна мрежа и пренос на природен газ за период
от 01.08.2020 г. до 28.02.2021 г. за процесния обект, които ответникът не е
заплатил. Сумата за дължимата главница в размер на 522,96 лева е
1
сформирана по фактури, както следва:
по фактура № 3045772 от 31.07.2020 г. - главница 0,11 лева, дължима за
м.юли 2020 г.;
по фактура № 3074733 от дата 31.8.2020 г. - главница 4,34 лева, дължима
за м.08.2020 г;
по фактура № 3103419 от дата 30.9.2020 г. - главница 3,76 лева, дължима
за м.09.2020 г.;
по фактура № 3158818 от дата 31.10.2020 г. - главница 3,76 лева,
дължима за м.10.2020 г.;
по фактура № 3188691 от дата 30.11.2020 г. - главница 3,76 лева,
дължима за м.11.2020 г.;
по фактура № 3220057 от дата 31.12.2020 г. - главница 173,64 лева за
м.12.2020 г.;
по дебитно известие /фактура № 3249807 от дата 09.01.2021 г. - главница
2,14 лева за период 01.10.2020 г. - 31.12.2020 г.;
по фактура № 3280092 от дата 31.01.2021 г.- главница 312,79 лева,
дължима за м.01.2021 г.;
по фактура № 3311701 от дата 28.2.2021 г. - главница 3,76 лева, дължима
за м.02.2021 г.;
по дебитно известие 3374926 от дата 07.04.2021 г. - главница 14,90 лева
за периода 01.01.2021 г. - 28.2.2021 г.
Лихвата за забава до датата на подаване на исковата молба в общ размер на
98,61 лева, се претендира, както следва:
по фактура № 3045772 от 31.07.2020 г. - лихва за забава върху 0,11 лева
за период 11.08.2020 г. - 15.12.2022 г. в размер на 0,03лв.;
по фактура № 3074733 от дата 31.8.2020 г. - лихва за забава върху
главница 4,34 лева за период 12.09.2020 г. - 15.12.2022 г. в размер на 1
лев;
по фактура № 3103419 от дата 30.09.2020 г. - лихва за забава върху
главница 3,76 лева за период 13.10.2020 г. - 15.12.2022 г. в размер на 0,83
лева;
по фактура № 3158818 от дата 31.10.2020 г. - лихва за забава върху
главница 3,76 лева за период 11.11.2022 г. - 15.12.2022 г. в размер на 0,80
лева;
2
по фактура № 3188691 от дата 30.11.2020 г. - лихва за забава върху
главница 3,76 лева за период 11.12.2020 г.- 15.12.2022 г. в размер на 0,77
лева;
по фактура № 3220057 от дата 31.12.2020 г. - лихва за забава върху
главница 173,64 лева за период 12.01.2021 г. -15.12.2022 г. в размер на
33,90 лева;
по фактура № 3249807 от дата 09.01.2021 г. - лихва за забава върху
главница 2,14 лева за период 11.02.2021 г. - 15.12.2022 г. в размер на 0,40
лева;
по фактура № 3280092 от дата 31.01.2021 г. - лихва за забава върху
главница 312,79 лева за период 11.02.2021 г. - 15.12.2022 г. в размер на
58,47 лева;
по дебитно известие 3374926 от дата 07.04.2021 г. - лихва за забава върху
главница 14,90 лева за период 11.05.2021 г. - 15.12.2022 г. в размер на
2,41 лева.
Посочва се, че в изпълнение на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския
Парламент и на Съвета и Решение № НГП-1 от 01.08.2017 г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране, от 01.10.2017 г. е въведена двукомпонентна
тарифна структура на цените за достъп и пренос на природен газ през
газопреноснага мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД, както следва:
„Пренос през газопреноснага мрежа“ - отразява разходите за
пренесените количества природен газ през газопреноснага мрежа и се
изчислява в лева за 1000 M3;
„Достъп до газопреноснага мрежа“ - отразява разходите за достъп до
газопреноснага мрежа (разходи за резервиран годишен, тримесечен,
месечен и дневен капацитет) и се изчислява като средиопретеглена
прогнозна цена в лева за 1000 M3 за тримесечен период.
На тримесечен период се извършва изравняване между начислените и реално
направените разходи за достъп (резервиран капацитет). При наличие на
разлика се издава коригиращ финансов документ - дебитно или кредитно
известие. В изпълнение на горното било издадено дебитно известие №
3249807 от дата 09.01.2021 г. за дължимо доплащане за период 01.10.2020 г. -
31.12.2020 г. в размер на 2,14 лева, фактура /дебитно известие № 3374926 от
дата 07.04.2021 г. за дължимо доплащане за период 01.01.2021 г. - 28.02.2021
3
г. в размер на 14,90 лева, които също не били платени. Направено е искане за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който е предоставил фискален бон за изплащане на посочените в
исковата молба задължения. Посочва се, че не е знаел и не е бил уведомяван
от ищеца за наличието на задължения, поради което и не е дал повод за
завеждане на делото, съответно не следва да му бъдат възлагани сторените
разноски по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, ответникът не се е явил лично и не е бил представляван.
Ищцовото дружество е било представлявано от упълномощен адвокат, който
е признал факта, че ответникът е извършил плащане в рамките на процеса на
претендираните суми за главница и лихви. На етап устни състезания е
направено искане за уважаване на исковата претенция. Направено е искане за
присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Страните не спорят относно основателността на исковите претенции по
основание и размер. С отговора на исковата молба ответникът е представил
доказателство за извършено плащане в полза на ищцовото, което съдът
преценя като признание на основателността на претенциите по основание и
размер. В последно открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е
признал неизгоден за страната факт за постъпилото плащане. По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че след завеждане на
исковата молба, на 17.10.2023г. ответникът е заплатил на ищеца всички
претндирани суми за главница и мораторна лихва. Следва да се посочи, че
съдът счита, че признанието на неизгодния факт се простира и върху
претенцията за законна лихва като вид лихва за забава, явяваща се законна
последица-следствие на основателността на исковата претенция за главница, а
4
още повече, че ищцовата страна не е възразила, че същата е останала
неплатена.
С оглед изложеното и изявленията на ищцовото дружество чрез
пълномощника му, и ответника, които съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК,
за погасяване на процесните суми, съдът счита за доказани и безспорни
всички елементи от фактическия състав за дължимостта на процесните
вземания. Съдът счита, че процесните вземания са погА.и изцяло от
ответника в хода на производството по делото. С оглед изложеното и по
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, задължаваща съда да вземе
предвид при постановяване на решението си и фактите, настъпили след
предявяване на иска, съдът приема, че с извършеното плащане ответникът е
погасил изцяло задълженията си към ищеца за главница, мораторна и законна
лихва. Предвид това съдът счита, че исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като погА.и чрез плащане в рамките на процеса.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски за държавна такса, такси за съдебни удостоверения и
адвокатски хонорар, за заплащането на които се представят доказателства,
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК в общ размер от 510,00 лева, доколкото
ответникът е дал повод за образуване на делото. Съдът счита, че не следва да
се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не е извършил
изрично признание на иска и ответникът е дал повод за завеждане на спора,
неизпълнявайки задължението си извънсъдебно и доброволно преди
завеждане на спора и поради което ищецът е сезирал съда. Обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба, че ответникът не е знаел и не е
уведомяван за задълженията от ищеца, не се явяват релевантни за преценка
дали лицето е дало повод за завеждане на спора. Доколкото връчването на
фактурата или уведомяването за задължението не се явява елемент от
фактическия състав за пораждане изискуемостта на задълженията за главница
или лихви.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД, ЕИК ................ъс
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 1, срещу Д.
5
А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Веслец“ № 51, ет. 5, ап. 51,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Д. А. Г.,
ЕГН **********, да заплати на „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД, ЕИК
................умата в размер на 522,96 лева, представляваща главница за
разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносима мрежа и
пренос на природен газ по приложени фактура за периода о т 01.08.2020 г. до
28.02.2021 г. за обект с адрес: гр. София, ул. „Траян Танев“ № 59, абонатен №
**********, както и сумата от 98,61 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.07.2020 г. до 15.12.2022 г., ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба - 16.12.2022 г., до окончателно изплащане,
поради настъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Веслец“ №
51, ет. 5, ап. 51, да заплати на „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД, ЕИК ................ъс
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 1, на
основание чл. 78, ал. 1 и по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата в размер на
510,00 лева, представляваща разноски за държавна такса, такси за съдебни
удостоверения и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково
производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6