№ 1177
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110210566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. П., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № СОА22-РД11-637/23.06.2022 г., издадено от Заместник кмет
на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“,
упълномощен със заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на
Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 5 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, вр. чл. 53, ал.
1 ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП).
В депозирана по делото бланкетна жалба се релевират доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се поддържа, че същото е издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи се,
че в конкретния случай процесният автомобил е бил спрян в частен имот с
адрес в хххххххххххххххххххххххх, а не върху публична държавна
собственост – тротоар.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
1
постановление да бъде отменено изцяло.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се
явява лично и с адв.С. Д. – САК, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт по делото. В дадения ход по същество, процесуалният
представител моли за отмяна на процесното наказателно постановление по
съображенията, посочени в жалбата, инициирала производството. В
допълнение се навеждат аргументи, че процесното място, където се твърди да
е бил паркиран автомобилът не представяла тротоар, респективно че
автомобилът е бил паркиран в частен имот. Отделно от това се сочи, че
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП съдържа две отделни хипотези на
нарушение: едната - паркиране на тротоар извън сочените за това места от
собственика на пътя, а другата - паркиране на тротоар на определено за това
място, без да има разстояние от поне два метра за преминаване на
пешеходците. Навежда се, че в процесния случай е налице неяснота коя от
визираните алтернативи има предвид наказващият орган, което от своя страна
е ограничило и правото на жалбоподателя са разбере правилно вмененото му
нарушение. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на съдебно – техническа
експертиза, за което се представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Пенева,
с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото. В
дадения ход по същество и в депозирано по делото писмено становище,
процесуалният представител пледира за потвърждаване на процесния акт като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.03.2022 г. св. А. С. А. – инспектор в ЦГМ към Столична община, се
движел в гр. София, по ул. "Люлебургас" и пред № 3 видял лек автомобил
марка „хххххххххххх“ с рег. № хххххххххххх, който бил паркиран на
тротоара. За констатираното нарушение свидетелят А. съставил неприсъствен
фиш серия СО № ххххххх за глоба в размер на 50,00 лева срещу собственика
2
на автомобила – Д. В. П., за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, изразило се в
неправилно паркиране върху тротоар.
Жалбоподателят Д. В. П. подал възражение срещу фиш серия СО №
ххххххх, с оглед на което срещу него бил съставен АУАН бл. №
003152/04.05.2022 г. от св. А. С. А. – инспектор в ЦГМ към Столична община,
в присъствието на нарушителя и един свидетел на съставяне на акта, за това,
че на 26.03.2022 г. около 15:18 часа е установено неправилно паркиране на
собствено ППС с рег. № СВ1728ВК върху тротоар на ул.“Люлебургас“ № 3.
Актосъставителят квалифицирал нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред
на 04.05.2022 г., който го подписал с конкретни възражения, а именно - че
автомобилът е спрян в частен имот, прилежащ към сградата на ул.“Васил
Друмев“ № 36, като мястото не представлява тротоар, а двор към частен имот.
Въз основа на така съставения АУАН бл.№ 003152/04.05.2022 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № СОА22-РД11-
637/23.06.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, упълномощен със заповед №
СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, вр. чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 178е
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
(петдесет) лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител А. С. А. и изготвеното по делото заключение на съдебно -
техническа експертиза.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля А. С. А., от показанията на
който се установяват обстоятелствата, свързани със съставянето на АУАН бл.
№ 003152/04.05.2022 г. Показанията на този свидетел са обективни и
последователни.
От заключението на изготвената по делото съдебно – техническа
3
експертиза се установява, че предвид описанието на процесното място, на
което е осъществено нарушението, както и с оглед приложения по делото
снимков материал, при нанасяне на габаритите на автомобила върху
комбинирана скица, отразяваща кадастралните и регулационни граници по
действащите планове, автомобил с рег. № хххххххххххх с паркиран на място,
изцяло попадащо в имотните граници на поземлен имот с кадастрален
идентификатор хххххх, идентичен на УПИ VII - за битови нужди, кв. хххх,
м.“хххххххххххххх“, СО, район Оборище. Установява се също така, че
въпреки че от снимковия материал се вижда, че от бордюра до сградата с
идентификатор хххххх.5 са поставени тротоарни блокчета, то уличната
регулация тангира по фасадата на сграда с КИ хххххх.1 и това е краят на
тротоарната линия от запад. Предвид обстоятелството, че тротоарът се
заключва между линията на регулата (пресечната линия на края на уличното
платно и бордюра) и линията, описваща лицата на урегулираните поземлени
имоти, то процесното място, на което е посочено да е осъществено
нарушението, не представлява тротоар по смисъла на ЗУТ и не е публична
общинска собственост.
Съдът кредитира изготвеното по делото експертно заключение,
доколкото също е изготвено от компетентно вещо лице и отговаря в пълнота
на поставените задачи, като постави същото в основата на доказателствените
си изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
4
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на
Столична община, Заповед № РД-09-69/01.06.2021 г. на изпълнителния
директор на „ЦГМ“ ЕАД, Заповед № САО20-РД09-1060/12.01.2020 г. на
кмета на Столична община.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място е необходимо да бъде отбелязано, че е опорочена самата
процедура по съставяне на АУАН, доколкото същият е съставен в
присъствието на един свидетел, за който липсват каквито и да било данни да е
присъствал при извършване или установяване на нарушението, т. е. той е
единствено свидетел при съставяне на акта. Ето защо е налице хипотезата на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в която е необходимо съставяне на АУАН в
присъствието на "двама други свидетели", т. е. такива, които не са
присъствали нито при извършване, нито при установяване на нарушението.
Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по чл. 40, ал. 3
от ЗАНН представлява нарушение на процесуалните правила, достатъчно да
обоснове отмяна на обжалваното наказателно постановление единствено на
посоченото основание.
На следващо място съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление е допуснато нарушение на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на акта и на НП
е налице неясно словесно описание на вмененото за осъществено на
въззивника Д. В. П. нарушение. За да е налице нарушение на вменената за
осъществена разпоредба, следва да са отразени конкретни лимитативно
посочени обстоятелства, изпълващи фактическия състав на нарушението по
посочения текст, което не е сторено нито в АУАН, нито в НП. Съгласно
нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП: "За престой и паркиране в населените места
5
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци". В АУАН и НП не е посочено каква е масата на процесния
автомобил, който се твърди, че е паркирал жалбоподателя, положението му
спрямо на оста на пътя и дали откъм страната на сградите е оставено
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, както и
останалите обстоятелства, налични откъм обективната страна на деянието. В
този смисъл съдът намира за основателни възраженията в жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушения. В този аспект следва да бъде
посочено също така, че приложеният по делото снимков материал не би могъл
да се ползва като веществено доказателствено средство, доколкото не
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 15 ЗДвП – не е изготвен с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Посочените процесуални нарушения са от категорията на съществените,
доколкото ограничават правото на защита на санкционираното лице,
поставяйки го в невъзможност да разбере въз основа на какви доказателства и
за какво го обвинява административнонаказващият орган, респективно да
организира по адекватен начин защитата си. Последното е недопустимо, тъй
като с акта и наказателното постановление се очертават пределите на
административното обвинение и последното следва да бъде ясно, конкретно и
да съдържа всички признаци от обективната страна на вмененото нарушение.
Визираните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила
обуславят извод за отмяна на наказателното постановление на формално
основание.
Отделно от изложеното и с оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че вмененото на въззивника административно нарушение не е
извършено, следователно е недопустимо за него да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. П.. В хода
на производството от страна на наказващия орган не бяха ангажирани
6
достатъчно доказателства, установяващи извършването на визираното
нарушение. Действително, в преценката си дали да се издаде наказателното
постановление административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото
наказателно постановление обаче и по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция е застъпена и в т.7 от Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС. В аспекта на посоченото, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които то е извършено, като дава възможност на
наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези,
посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. В процесния
случай за изясняване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване
по делото в хода на съдебното следствие бе допусната и приета съдебно –
техническа експертиза, видно от заключението на която процесното място, на
което е посочено да е осъществено нарушението, не представлява тротоар по
смисъла на ЗУТ и не е публична общинска собственост. Поради изложеното
съдът намира, че въззивникът не е извършил вмененото му административно
нарушение, респективно и административнонаказателната му отговорност е
ангажирана неправилно.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие от 31.10.2022 г., видно от който претендираната сума е
заплатена изцяло и в брой при подписване на договора, която следва да му
бъде присъдена. Своевременно релевираното възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, направено от
7
процесуалния представител на въззиваемата страна в депозирано по делото
писмено становище съдът намира за неоснователно, доколкото последното е
съобразено с минималния размер, визиран в Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените в
производството разноски в размер на 400,00 лева – депозит за изготвяне на
заключение на СТЕ по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА22-РД11-637/23.06.2022
г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт
и градска мобилност“, упълномощен със заповед № СОА20-РД09-
1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя Д.
В. П. на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, вр. чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет)
лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. В. П., ЕГН **********,
с адрес в хххххххххххххххххххххххххххх, сумата в общ размер на 700,00
(седемстотин) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8