РЕШЕНИЕ
№ 39
21.02.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на ***я Румяна Радева, като
разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
гражданско дело № 796 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2871/11.10.2019 г. на Т.С.Т.
срещу Решение
№ 92 от 26.09.2019 г. по гр. дело № 79/2019 г., с което Районен съд – Г. Т. е
признал за недействителен сключеният между *** с. С., община Г. Т., като
работодател, и Т.С.Т., като служител, трудов договор № 1/30.09.2013 г. за
назначаване на последната на длъжността „***“, поради противоречие със
закона.
Със съдебния акт е отхвърлил, като
неоснователен, иска на Т.С.Т. срещу *** с. С., община Г. Т., за признаване
уволнението ѝ за незаконно и отмяна на Заповед от 10.12.2018 год. на председателя
на ***. Отхвърлил е и акцесорния иск за
възстановяването ѝ на предишната работа.
Ищецът е обжалвал решението на
първоинстанционния съд с доводи за неправилност и необоснованост. Счита, че
районният съд не е обсъдил всички представени по делото доказателства. В тази
връзка сочи, че по делото е приет като писмено доказателство протокол №
5/04.09.2013 г., с който кандидатурата на Т.С. за *** е одобрена. Потвърдена от
*** е и длъжностната ѝ характеристика. На тази основа заключава, че
трудовият договор между *** с. С. и Т.Т. е
действителен.
Прави искане съдебният акт на
първоинстанционния съд да бъде отменен. Претендира и заплащане на разноски.
Не се явява пред въззивната инстанция и
не се представлява.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемата страна. Изразява несъгласие с твърденията на въззивника
за процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, при събирането и
оценката на доказателствените материали. За
протокола, който се споменава в жалбата, сочи, че не съдържа решение за
назначаване на ищцата на длъжността „***“. Не е ясно кое е лицето, положило
подписа си под протокола. Не е уговорено и работно време, възнаграждение,
отпуск. Оттук извежда, че договорът е сключен в нарушение на чл. 16, ал. 2, т.
5 от Закона за народните читалища.
Иска първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да ѝ бъдат присъдени разноските за настоящата
инстанция.
В
съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
В протокол № 5/04.09.2013 г. (л. 78) е
отразено, че на заседание на *** при ***, с. С., кандидатурата на Т.С.Т. за ***
е била одобрена единодушно от присъстващите членове – И. Д., Д. Г., С. Р.и З. С..
На 30.09.2013 г. ***, с. С., община Г.
Т. и Т.С.Т. сключили трудов договор № 01 (л. 77), по силата на който последната
била назначена на длъжността „***“ за неопределен срок. На 03.10.2013 г.
ѝ била връчена и длъжностната характеристика (л. 71 до 73), с която на
ищцата били вменени следните задължения и отговорности: да поддържа цялата
документация на ***, в съответствие със Закона за счетоводството, Държавен
архив, Инспекция по труда и др.; да дава информация за дейността на *** и да я рекламира;
да представлява ***; отговаря за спазването на основните правни и
финансово-счетоводни изисквания; изработва плановете и отчетите за работа на ***;
планира и контролира бюджета на *** като спазва финансовата дисциплина и др.
Установява се, че *** е страна по
приложения колективен трудов договор (л. 121), сключен на 21.02.2017 г. между ***
в общината и Общинската синдикална организация на *** работници и служители в
община Г. Т..
В протокол № 26 от 04.12.2018 г. (л. 39)
са обективирани решения на *** за изменение на
щатното разписание на ***, извършено е съкращаване и заличаване на длъжността „***“
и е формирана нова длъжност – „***“. Взето е и решение, с което е утвърдена
длъжностната характеристика за новата длъжност. В същата (л. 41) са предвидени
следните задължения за ***: приема постъпващата за ръководителя кореспонденция
и я систематизира по установения ред; приема е предава документи за подпис на
ръководителя; приема е предава документи от и на счетоводната кантора, водеща
счетоводната отчетност на ***; разработва поздравителни адреси и картички и др.
От протокол № 27 от 06.12.2018 г. (л.
37) се установява, че на заседание на *** е взето единодушно решение трудовото
правоотношение на Т.С.Т., изпълняваща длъжността „***“, да бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ.
На 12.12.2018
г., в 11, 05 часа, въззивницата е получила уведомление
за уволнението си, изводимо от предизвестие № 001/10.12.2018 г. (л. 36).
Със
заповед № 4/10.12.2018 г., връчена на Т.Т. на 12.12.2018 г., в 11, 10 часа, трудовото ѝ правоотношение
е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 от КТ.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Пред първоинстанционния съд са били предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Ищцата иска уволнението ѝ да бъде признато за незаконно и заповед №
4/10.12.2018 г., с която трудовото ѝ правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, да
бъде отменена.
Претенциите са предявени в рамките на
срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ от лице, притежаващо правен интерес, поради
което същите са допустими.
В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението, като докаже, че съкращаването на щата в ***
е реално. Настоящият състав счита, че това доказване е проведено успешно от
ответника, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен.
С приоритет следва да бъдат обсъдени
твърденията, че работодателят не е спазил процедурата за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 333 от КТ. Конкретно се изтъква, че *** не се е
информирало дали ищцата се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. В тази връзка
следва да бъде пояснено, че предварителната закрила при уволнение има обективен
характер. Прилага се независимо дали работодателят е бил уведомен за наличието
на някое от основанията за ползване на предварителна закрила. Поради тази
причина наличието или липсата на воля у работодателя да получи такава
информация, или изобщо знанието на последния за наличието на някое от
основанията, са ирелевантни при преценката за
законосъобразността на уволнението. Необходимо е единствено да бъде установено,
че обективният факт, основанието е съществувал
към момента на уволнението – работникът е страдал от болест по чл. 333, ал. 1,
т. 3 от КТ или е бил синдикален деец и т.н.
В първото заседание по делото е въведено
твърдение, че ищцата е член на синдикална организация и като такава се ползва
от закрилата по чл. 333 от КТ. Същата не е ангажирала доказателства за
установяване на твърдяното обстоятелство. Представен е единствено колективен
трудов договор (л. 121), в който не е предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ. Следователно към момента на уволнението ищцата не се е ползвала от закрила
по чл. 333 от КТ.
В исковата молба са изложени и твърдения
за незаконосъобразност на решения, взети от общото събрание на ***. В
предметната компетентност на този орган не са включени правомощия по утвърждаване
на щатното разписание на ***, както и по назначаване или прекратяване на
трудовото правоотношение на ***. Същите са от компетентността на изпълнителния
орган – ***. Поради тази причина решенията на общото събрание не следва да
бъдат коментирани от въззивната инстанция при преценката за законосъобразността
на уволнението на ищцата. Релевантни са решенията на изпълнителния орган. От протокол
№ 26 от 04.12.2018 г. (л. 39) става ясно, че *** е взело решение за изменение
на щатното разписание на ***, като е извършено съкращаване и заличаване на
длъжността „***“ и е формирана нова длъжност – „***“. В протокол № 27 от
06.12.2018 г. (л. 37) е обективирана волята на *** да
прекрати трудовото правоотношение на Т.С.Т., изпълняваща длъжността „***“, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ.
Заповедта
за уволнение № 4/10.12.2018 г. е издадена именно въз основа на това решение на ***.
Решението на настоятелството за назначаване на едно лице на длъжността „***“ е
задължителен елемент за възникване на трудовото му правоотношение със
съответното читалище. По аналогия за прекратяването му се изисква решение от
същия орган, каквото в случая е налице.
Ищцата е уволнена поради
съкращаване на щата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 от КТ. Установи се, че щатното разписание е било изменено с решение на
настоятелството, като длъжността „***“ е била съкратена, а е формирана нова „***“.
При преценката за законосъобразността на уволнението на това основание е
необходимо да бъде изяснено положението на трудовата функция за всяка от двете длъжности. От приложените
длъжностни характеристики е видно, че се касае за две различни длъжности с
различни задължения. Очевидно е, че функциите на *** са такива, които имат
обслужващ характер, спрямо другите органи на ***. За разлика от ***я сътрудникът
няма представителна власт, не е натоварен с финансови въпроси, не осъществява
контрол върху спазването на бюджетна дисциплина. Част от изброените задължения
на ***, свързани с финансовата отчетност, са възложени за изпълнение от трети
лица по граждански договори. Тези съществени различия дават основание на
въззивният съд да приеме, че съкращаването на щата е реално. Това е така,
защото трудовата функция, като съдържание на длъжността „***“, е престанала да
съществува. Поради тази причина искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С отговора на исковата молба ответникът
е направил възражение за недействителност на трудовия договор, сключен между
ищцата и ***, с. С..
На първо място е необходимо да бъде
пояснено, че искане за прогласяване недействителността на трудов договор по чл.
74, ал. 1 от КТ може да бъде направено в самостоятелен трудов исков спор или
инцидентно в рамките на висящ исков процес. Въпросът може да бъде повдигнат и
чрез възражение в производство за отмяна на незаконно уволнение, какъвто е
и настоящият случай. В тази насока е
съдебната практика обективирана в Решение № 581 от
10.12.2010 г. по гр.д. № 869.2009 г. на ВКС, IV г.о.
Възражението за недействителност на
трудовия договор е релевирано от ответника, поради
което, в съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта за неговото доказване е
за ***. На тази основа последното излага твърдения за липса на решение на *** за
назначаване на ищцата. Такова е изискуемо по чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ и
представлява задължителна предпоставка за възникване на трудово правоотношение
за заемане на длъжността „***“.
Въвежда се отрицателен факт, който
размества доказателствената тежест, като за успешното
оборване на възражението е необходимо Т.Т. да
установи наличието на такова решение. В тази връзка последната се позовава на протокол
№ 5/04.09.2013 г. (л. 78) с аргумент, че в документа е обективирано
решение на *** за назначаването ѝ на длъжността „***“. В протокола са
налице две писмени изявления или два документа, материализирани на един
носител. В едната си част протоколът е частен свидетелстващ документ, а в частта
на решението е частен диспозитивен документ.
Релевантен за процеса е частният диспозитивен
документ, който по правило не се ползва с материална доказателствена
сила. В случая обаче не се ползва и с формална доказателствена
сила, тъй като не е подписан. Положен е единствено параф, който не е
достатъчен, за да се установи авторът на волеизявлението.
Ответникът от своя страна се противопоставя, като твърди, че не може да се установи, кой е съставил протокола и кой е председателствал събранието. При това оспорване в тежест на ищцата е да установи автора на протокола и лицата участвали в събранието. Т.С. не е ангажирала доказателства, от които да се установят оспорените факти. Доколкото не е доказано кой е авторът на волеизявлението за назначаване на Т.С. на длъжността „***“, то не може да бъде направен извод, че решението е взето от ***, каквото е изискването на чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ. Следователно процесният трудов договор е сключен в нарушение на чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ, а възражението по чл. 74, ал. 1 от КТ се явява основателно.
Ответникът не е повдигнал въпроса за
добросъвестността на ищцата при сключване на договора, което означава, че в
случая е приложима презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ. При това положение недействителността
на трудовия договор има действие за в бъдеще. Този извод следва от разпоредбата
на чл. 75 от КТ, която предвижда, че отношенията между страните се уреждат като
при действителен договор ако работникът е бил добросъвестен.
Изложеното обосновава извода, че трудов
договор № 01 от 30.09.2013 г. (л. 77), сключен между Т.Т.
и ***, с. С., е недействителен поради противоречие със закона.
Акцесорният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също е неоснователен. Този извод следва от
произнасянето по главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Претенцията за
възстановяване на предишната работа подлежи на отхвърляне на още по-силно
основание поради прогласената недействителност на процесния трудов договор. Това
е така, защото след влизане в сила на съдебния акт потестативното
право за възстановяване на трудовото правоотношение не може да бъде упражнено. Основанието
за възникването му е преустановило действието си.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции
Решение № 92 от 26.09.2019 г. по гр. дело № 79/2019 г. на Районен съд – Г. Т. следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да
ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемата страна своевременно е
направила искане за присъждане на разноски в размер на 500, 00 лева. Приложила
е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатила
тази сума на пълномощника си адвокат Д.Ч. за процесуално представителство пред
Окръжен съд – Добрич.
Следователно въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на ***,
с. С., направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 500, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 92 от 26.09.2019 г., постановено от Районен съд – Г. Т. по гр. дело № 79/2019
г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
Т.С.Т., с
ЕГН **********,*** Т., да заплати на ***, с. С., община Г.
Т., сумата от 500, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС,
при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: Членове: 1.
2.