О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 234
град Бургас
, 07.02. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
...........07.02 …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 143 по описа
за
2019
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на Л.Д. *** –ищец по гр.д. № 1404 /2017 год. по описа на Районен
съд-Карнобат против решение № 250/29.11.2018 год.
постановено по същото дело ,с което е
отхвърлен иска за делба против Ж.К.К. *** на недвижим имот ,находящ се в гр. Карнобат ,ул.“Васил
Левски „ № 25,а именно – самостоятелен обект –магазин за промишлени стоки със застроена площ от 74,68 кв.м. ,състоящ се
от магазин и офис,построен в УПИ IX-384 в кв. 49
по плана на града ,както и е оставена без разглеждане исковата молба на П. срещу Ж.К. и К.К. за делба на имот
,представляващ ½ ид.част от дворно място
с площ от 365 кв.м.
,образуващо УПИ IX-384 в кв. 49 по плана на гр.Карнобат ,при съответните
граници и е прекратено производството в
тази му част.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи
се на първо място ,че неправилен е
изводът на решаващия съд,че процесният имот не е придобит в резултат на
съвместен принос по време на брака между
въззивницата и първия ответник Ж.К. ,прекратен с влязло в сила решение
.Сочи се ,че с влязлото в сила решение по гр.д. № 211/2004 г. на КРС е обявен за окончателен предварителния
договор за продажба на недвижим имот ,сключен на 25.09.2000 г. между Ж. и К.
Куневи в качеството на купувачи и Жени
Димова и др. в качеството на продавачи ,с който Куневи са закупили процесната ½ ид.част от дворното място от 343 кв.м. в
гр.Карнобат,както и от построената в същото място къща-близнак-западната част
на жилищната сграда и подобренията в
западната част на дворното място за
сумата от 9000 лв. .Решението е влязло в сила на 22.11.2005 г./т.е. по време на
брака между ищцата и първия ответник /
С
нот. акт № 143/18.05.2010 г. на нотариус Стоева
Полина Дончева като собственик на 2/4 ид.части ,К.К. и Недялка Кунева
като собственици на ¼ ид.част от
процесния парцел са учредили на Ж.К. правото да построи със свои средства масивна
пристройка към съществуващото западно отделение с отделен вход на масивната жилищна сграда ,която пристройка
е със застроена площ от 21 кв.м. ,изградена от западната страна на описаното
отделение и която пристройка
представлава обект „магазин“.Правото на строеж е отстъпено възмездно ,издадена е виза за проектиране на допълващо застрояване на 04.05.2010 г. и
строителството е осъществено .
От
заключението на СТЕ е било установено
,че на името на ответника Ж.К. е издадено разрешение за строеж ,влязло в сила на 07.09.2010 г. за обект
„магазин за промишлени стоки „,като за този обект е изработен инвестиционен проект ,обхващаш пристрояване към съществуваща жилищна сграда
и преустройство на жилищна сграда ,като се обособява „магазин за промишлени
стоки „ с тоалетна и офис към магазин.Според вещото лице в площта на този
магазин влиза и площта на магазина от 21. Кв.м. ,за който е
2.
учредено правото на
строег.застроената площ от 74,68 кв.м. ,от които площта на преустроената
жилищна сграда е 52,68 кв.м. ,а площта на пристройката е 22 кв.м. Вещото лице
сочи ,че пристройката може да се обособи като самостоятелен обект след
изработване на инвестиционен проект и значителни преустройства на съществуващия
обект – „магазин за промишлени стоки „.
При
тези описани от въззивната страна факти се твърди ,че процесният недвижим имот представлява
съпружеска имуществена общност,тъй като плащането на продажната цена за имота е извършено по
време на брака на въззивницата и първия ответник /т.е. след 2004 г. /,като
подробно се излага във въззивната жалба
тезата ,че твърденията на ответната /въззиваема страна /в противния
смисъл не са били доказани по делото –нито с представените писмени
доказателства –предварителния договор и
разписката на гърба му,нито по друг начин
,още повече ,че документът
/разписка / не може да се противопостави на ищцата ,доколкото тя не е автор на
удостоверителното изявление за неизгоден
факт .Затова и се счита ,че съдът неправилно
се е позовал на удостоверителното
изявление на разписката ,като е зачел несъществуваща доказателствена сила на
документа спрямо ищцата.
Тъй
като моментът на предобиване на собствеността върху процесния имот съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния
придобивен способ е влизането в сила на
сочения съдебен акт /с който предварителния договор е обявен за окончателен /,а
ответникът не е доказал ,че вложените за
закупуването на имота средства са лични и са платени преди брака /при съставянето
на предварителния договор за продажба
/,то е следвало да бъде оставено без уважение възражението му за преобразуване
на лично имущество на осн .чл. 23 СК.Затова се счита ,че по отношение на имота ,предмет на делото ,е възникнала в
съсобственост между съпрузите Л.П. и Ж.К. от една страна с общо ½ ид.част
и К.К. от друга- с останалата ½ ид.част ..
По
време на брака на съпрузите са изградени
и пристройката от запад на жилищната сграда ,която заедно с преустроеното
жилище представлява търговски обект –магазин за промишлени стоки на обща площ
от 74,68 кв.м. ,в която площ се включва преустроената жилищна сграда от 52,68
кв.м. и пристройката от 22 кв.м. .В
случая според въззивната страна е възникнала съсобственост при наличието на
хипотезата на чл. 95 ал. 2 ЗС ,тъй като новата вещ е създадена в резултат на
преустройство и обединяване на две самостоятелни вещи вещи по начин ,при който всяка от присъединените губи своето реално
обособено значение и става част от
цялото ..Породило се е право на съсобственост в полза на всеки от
съсобствениците върху идеална част от новосъздадената вещ,като дяловете на
съсобствеността са съизмерими на стойностите на отделните присъединени части .И
тъй като преустройството и пристройката са извършени в случая към един и същи
момент ,квотите следвало да бъдат изчислени според застроените площи ,установени от вещото лице.Оспорва се
възражението на ответниците ,че са
придобили пристройката на осн чл. 97 ЗС като собственици на преустроеното
жилище
Доколкото
процесното дворно място е принадлежност
към самостоятелен обект в хоризонтална етажна собственост ,няма пречки да се
иска делба на една от страдите
,построена върху един парцел ,между съсобствениците на тази сграда.-в случая ще
се подели само сградата и припадащата й
се част от парцеля.
Тъй
като в случая предмет на делбата е отделен обект от съществуваща хоризонтална
етажна собственост и принадлежащата към
този обект ½ ид.част от дворното място ,то делбата следва да бъде допусната и за дворното място ,част от което в размер
на ½ ид.част е принадлежност към този отделен обособен обект..
Затова
се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което
делбата бъде допусната между страните по
делото при посочените във въззивната жалба квоти .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемите ответници в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Считат
,че е правилен
3.
изводът на районния съд ,че не е
налице съсобственост по отношение на придобития по предварителния договор
недвижим имот,тъй като е придобит с лични
средства на ответниците и то преди брака
между ищцата и първия ответник .Въпреки
противните твърдения от въззивната страна – че плащанията са били
извършени по време на брака ,доказателства в тази насока не са били представени
,а приетия като доказателство
предварителен договор и разписките за
извършени плащания по него ,съдържащи се
по гр.д. № 211/2004 г. на КРС / не са били оспорени.
Считат
се за неоснователни и доводите на въззивника за наличие на съсобственост върху
жилищната сграда.Верно е ,че правото на
строеж на пристройката от 21 кв.м. е
било учредено възмездно от другите съсобственици на Ж.К. по време на брака му с ищцата.Изработен е и
проект за строителство относно
построяването на пристройката и преустройството на жилищната сграда,в резултат
на което пристройката е присъединена към жилищната сграда и е преустроена в магазин .От доказателствата по делот ,включително и СТЕ
,се е установило ,че пристройката не представлява самостоятелен обект ,а е
присъединена към съществуващата жилищна сграда,поради което и по отношение на
нея не може да възникне отделна лична
собственост на лицата ,които са я
изградили .Наличе е присъединяванне на новопостроеното към жилищната сграда и
по силата на чл. 97 от ЗС е налице присъединяване към главната вещ и по никакъв начин присъединената вещ не би могла да бъде
отделена от главната по такъв начин ,че да не се стижгне до повреждане на
главната .Затова и собственика на главната вещ придобива собствеността върху
присъединената ,като в случая въззивницата би могла да има единствено
облигазионни претенции към собствениците на
главната вещ ,но не и такива за собственост .
Счита
се за неоснователна жалбата и против решението /с характер на определение / в
частта ,с която е оставено без разглеждане искането за делба на идеална част от дворното място ,тъй като
същото е съсобствено с трето ,неучастващо в процеса лице ,поради което и
делбата се явява недопустима
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство
.Не се сочат нови доказателства .
С
оглед на горното и на осн. чл. 267 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го насрочва за 13.03.2019 г. от 10.10 часа ,за коята дотата да се
призоват страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.