Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 535, 22.11.2019г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 1542 по
описа за 2019г.
Искът е с правно
основание чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от С.Х.С., с която
моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумата от 481.92лв. по запис на заповед от 19.12.2008г., въз основа на която е
издадена заповед за незабавно изпълнение №2714/16.11.09г. по гр.д.1616/2009г.
на РРС, ведно със законната лихва от 13.11.09г. до окончателното й изплащане и
сумата от 25лв. разноски по делото. Ищецът се позовава на изтекла в негова
полза петгодишна погасителна давност-новонастъпил факт, като по този начин
обосновава претенцията си. Представя
съобщение за наложен запор, копие на запис на заповед, изп.лист,заповед за
незабавно изпълнение, констативен протокол от НАП, извлечение от сметка, трудов
договор.
Ответникът Лизингова компания Евролий ООД, при редовно връчена искова
молба не е отговорил. На се явява и в
с.з.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 19.12.08г. ищецът е издал запис на заповед в
полза на ответника за сумата от 481.92лв. Уговорен е падеж 19.01.2009г. Поради липса на изпълнение кредиторът е
депозирал заявление по чл.417 ГПК срещу
ищцата 481.92лв., ведно със законната лихва от 13.11.09г. и 25 лв. разноски. С
молба на кредитора вх.№13202/08.12.2017г.
е образувано изп.дело № 751/2017г., респ./№20177620400751/ при ЧСИ Д.Д. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника, което е получено на
24.01.18г.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Предявеният иск е допустим. Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
Задължението
на ищеца е по запис на заповед от 19.12.08г., с падеж 19.01.2009г. Погасителната
давност съгласно чл.114 ЗЗД започва да
тече от момента на изискуемост на вземането- 19.01.2009г.
Тъй
като давността може да бъде спирана и прекъсвана, на установяване подлежат тези
факти.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, както и подаването на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК, не прекъсва давността. В последната хипотеза
давността може да бъде прекъсната, само ако е предявен установителен иск за
вземанията, но в настоящия случай такъв липсва.
В ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че по смисъла на чл.116 б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/, като такива
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други.
В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от
фактическа страна, в настоящия случай съдът констатира, че падежът за плащане е
настъпил на 19.01.2009г. с настъпване
на изискуемостта на вземането. От този момент е започнала да тече погасителната давност съгласно
чл.114 ал.1 ЗЗД. Петгодишната давност е изтекла най-късно на 19.01.2014г., като в този период от време действия на принудително
изпълнение по смисъла на чл.116 б.в ЗЗД, прекъсващи давността, спрямо ищеца не са били извършвани. Изп.дело е образувано едва на 08.12.2017г.
Както се посочи по-горе,
заявлението по чл.417 ГПК, молбата за образуване на изп.дело, връчването на
покана за доброволно изпълнение, както и имущественото проучване на длъжника,
не са действия, прекъсващи давността. Бездействието на ответника в периода 19.01.09г.-19.01.2014г. се установява
от приложените към делото писмени доказателства.
Предвид основателността на иска,
основателна е претенцията на ищеца за разноски в размер на 290лв..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.С. ***, ЕГН **********, че НЕ ДЪЛЖИ на “Лизингова компания Евролийз“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Христо
Смирненски №74-76 ет.6 ап.13 сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1616/2009г. по описа на РРС и образувано
изп.дело №20177620400751 по описа на ЧСИ Д.Драганов, рег.№762, район на действие ОС Р., а именно: 481.92лв. непогасено задължение запис на заповед от 19.12.2008г., ведно със
законната лихва, считано от 13.11.09г. до окончателното й изплащане и сумата
25лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№1616/2009г. по описа на РРС, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА “Лизингова компания Евролийз“ООД да заплати на С.Х.С. сумата
290лв./двеста и деветдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: