№ 13188
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110158488 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Ж. Г. Т. за сумите от 1703,87 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„Христо Смирненски“, бл.47А, вх. 1, ет.8, ап.43, аб. № 250808, ведно със законна лихва за
периода от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 308,33 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., 528,51 лева,, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 06.01.2022
г.., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№1912/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл.47А, вх. 1, ет.8, ап.43, аб. № 250808,
като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата се цена в определения за това срок и, като не е
изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва. Ето защо моли за уважаване на претенциите.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват пасивната си
материална легитимация, като поддържа, че от ангажираните от ищеца доказателства не се
установявало да е потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота. Твърди, че не
е настъпила изискуемост за вземанията, съгласно приложимите общи условия. Поддържа, че
титуляр на вземането за цената на услугата по дялово разпределение е третото лице-
помагач.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем сървисис“ ЕООД оспорва
твърдението на ищеца, да е извършвало дяловото разпределение за процесните период и
имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №1912/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на
ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ №172, том IV, нотариално дело №772/1988г., решение от
13.07.2001г. по гр.д. № 227/1997г. по описа на СРС, 53 състав и удостоверение за
идентичност на лице с различни имена следва извод, че за процесния период Ж. Г. Т. е била
в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството й на изключителен
собственик на жилището, находящо се в гр. София, на адрес ж.к. „Христо Смирненски“,
бл.47А, вх. 1, ет.8, ап.43. Различен извод по никакъв начин не следва от представената от
ищеца молба /на л. 23 от делото/, защото същата е за закриване на партида поради смърт на
ползвател и изхожда от лице, с което ответницата е била в граждански брак. До влизане в
сила на цитираното по-горе съдебно решение, с което Ж. Г. Т. е призната за индивидуален
собственик на процесния, придобит по време на брака имот, бившият й съпруг също по
силата на закона е имал качеството на потребител на топлинна енергия, с което се обяснява
2
легитимацията му да поиска закриване на партида поради погасяване на учреденото в полза
на трето лице вещно право на ползване. Това обстоятелство не изключва легитимацията на
Ж. Т. като собственик на имота, респ. потребител на топлинна енергия за битови нужди,
поради което съдът не възприема възражението в този смисъл. Ето защо по делото се
приема за установено, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно
ответникът по делото в качеството му на едиствен собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
3
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Директ“ ООД,
който извод следва от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводнатга експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това
обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните на основание чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че
количествено до топлоснабдения имот с адрес, посочен в исковата молба, е доставена
топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, както и че съдебно предявените
вземания за главници и обезщетение за забава са коректно изчислени като размер. Съдът
прецени признанието на ответника за тези обстоятелства в контекста на събраните писмени
доказателства и заключението на ССчЕ и като намери, че същите го подкрепят, го ползва
като основа при формиране на доказателствените си изводи за приетото за установено по
делото.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задълженията за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е този посочен от ищеца в исковата молба –
1703,87 лв.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителното разрешение на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.01.2022 г., от която дата установителният иск се счита
предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Съгласно приложимите общи условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
4
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /. Ето
защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м. 05. 2017 г. до м. 08. 2018 г.
вкл., тъй като вземането за м. 09.2018 г. е станало изискуемо на 15.11.2018 г. и при отчитане
на периода от два месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, то
давността за него не е изтекла.
Поради незачитането на периода, в който давността е спряла да тече по силата на
ЗМДВИП, съдът не възприема изводите на ССчЕ и на основание чл. 162 ГПК изчислява
рамера на погасените по давност вземания за периода от м. 05.2018г. до м. 08.2018г. вкл. на
291,84лева, която сума се формира като 4/12 от общия размер на вземанията за периода от
м.05.2018г. до 04.2019г., равен на сбора между вземането за сумата от 860,38 лева по общата
фактура, 0,05 лева и 15,06 лева по дебитни известия. Вземането за цената на доставената
топлинна енергия, което касае непогасения по давност период, а именно – м. 09. 2018 г. – м.
04. 2020 г. възлиза на сумата от 1412,03 лв.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна до размера от 1412,03 лв. и
за периода от м. 09.2018 г. – м. 04. 2020 г., до който размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 1703,87 лв. и за периода м. 05. 2018 г. – м. 08. 2018
г. – отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 14.01.2020 г. до окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
титуляр на това ваемане.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от ССчЕ, а именно
– 28,51 лв. за периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г. Давността за тези задължения започва да
тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/, поради което и като съобрази
ЗМДВИП съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
неоснователно. Ето защо предявеният иск за сумата от 28,51 лева и за периода от
м.12.2018гг. до м.04.2020г. ще се уважи изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва
от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница
се погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от
срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация
София" ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД.
За вземанията в размер на 1412,03лв. за исковия период от 15.09.2019г. до
06.01.2022г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. /, мораторна лихва в случая не се дължи за
посочения период на извънредното положение. Оттук и размерът на дължимото
обезщетение за забава следва да се определи върху уважената главница за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 06.01.2022 г.
По реда на чл. 162 ГПК с електронен калкулатор съдът определи обезщетението за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до
06.01.2022г. в размер на 241,56 лв. До този размер /241,56лв. / искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 308,33 лв. и за периода от 13.03.2020 г. – 08.04.2020
г. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 5,88 лв. за
периода 31.01.2019 г. – 06.01.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 600,93 лв. в исковото
производство /вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 200
6
лв. /, както и разноски в размер на 90,93 лв. в заповедното производство. От тях по
съразмерност на ищеца се дължат за разноски в размер на 74,74 лв. за заповедното и 493,91
лева за исковото производстви, които ще се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на предоставИ. безплатна адвокатска помощ
на ответника адвокат ще се присъдат 53,42 лв. по съразмерност за адвокатски хонорар в
заповедното производство и 71,23 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес .................
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1412,07 лв.,
главница – представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. София, на адрес ж.к. „Слатина“, бл. 47А, вх. 1, ет. 8, ап. 43 с аб. № 250808 за периода
01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.01.2022 г. до окончателното
погасяване, както и сумата от 241,56 лв. – обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. –
06.01.2022 г., и 28,51 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за
периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.01.2022 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. №1912/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за цената на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния
предявения размер от 1703,87 лева и за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г.,
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 308,33 лв. и за периода от
12.03.2020г. до 09.04.2020г., и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 5,88 лева за периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022г.
ОСЪЖДА Ж. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес ................. да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 568,65 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ЗА„ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.
„Ястребец”№ 23Б, да заплати на адвокат И. А. Н. със съдебен адрес гр. Ботевград, ул.
„Свобода“ 3В, офис 6 сумата от 124,65 лева за предоставената безплатна адвокатска помощ
на Ж. Г. Т. с ЕГН **********в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис" ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8