РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20221880100691 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И.
Е. – чрез пълномощник, против Й. И. А. от гр. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН
**********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за
да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 Гражданския процесуален кодекс ГПК) – 29.04.2022 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 410/2022 г. по описа на Районен
съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с № 237 от 22.07.2022 г. за следните суми дължими от А. : сумата от
1094,63 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., сумата от 240,51 лева – лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 19.04.2022 г., сумата от 14,47 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение за дялово разпределение за периода от 04.2019 г. до
04.2020 г., сумата от 3,50 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г. и
законната лихва върху двете главници, считано от 29.04.2022 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 52,07 лева разноски по делото, от които 25
лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
27,07 лева заплатена държавна такса.
1
Вземанията произтичат от следните обстоятелства : за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., обл. С., р-н „...”, ж.к. „...” бл. , вх. , ет. , ап. , аб. № 104704,
инсталация ********** – за горепосочените периоди. Търсените от А. суми
представляват ½ от общите задължения за имота, като по отношение на
другия съсобственик е издаден изпълнителен лист за същите суми.
Цената на исковете е 1094,63 лева – главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, 240,51 лева – лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, 14,47 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение за дялово разпределение и 3,50 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае
за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и
законната лихва за забава върху главниците, считано от 29.04.2022 г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът, като съсобственик до
31.07.2020 г. на топлоснабдения имот, е бил клиент (потребител) на топлинна
енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързан от общите условия на ищцовото
дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през
процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което
ответникът дължи ½ от цената за нея, платима съгласно Общите условия
месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е
начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо
дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна
собственост по местонахождение на имота.
Й. А. не подаде писмен отговор. В проведено открито съдебно заседание
пълномощникът му посочи, че ответникът е собственик само на ¼ идеална
част от апартамента, а не на ½, както е прието от ищеца. Оспори освен това
размера на търсените суми и направи изрично възражение, че същите са
погасени по давност за периода с обща фактура № ********** от 31.07.2019
г., както и част от сумите, начислени с обща фактура № ********** от
31.07.2020 г., отнасящи се за периода от 05.2018 г. до м. 10.2019 г. Според
пълномощника всички те са погасени по давност, както и задълженията за
лихва по тях. Подробни съображения в горния смисъл са изложени и в
постъпила по делото молба с вх. № 3595/11.10.2024 г.
Третото лице „Техем сървисис” ЕООД не взе участие в производството.
По делото са събрани писмени доказателства и са приети техническа и
счетоводна експертиза.
Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12, и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното :
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява,
2
че имотът е закупен на .... г. от бащата на ответника. Твърденията на
пълномощника на последния, че апартаментът е закупен по време на брака
между И. Н. и Г. Н. не бяха подкрепени с никакви доказателства. При липса на
доказване съдът е длъжен да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да
постанови решението си. В допълнение към така посоченото е и
обстоятелството, че според приетата по делото пълна справка от НБДН бракът
е втори за мъжа. След смъртта на Н. на ...... г. правото на собственост е
преминало по наследство към съпругата Г. Н. и към сина Й. А.. С оглед на
обстоятелството, че по делото не се установи нещо друго, правата на страните
са равни – чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. По делото са приложени
протокол от 16.09.2002 г. за приети 45 споразумителни протокола, сключени
между ищеца и потребителите от бл. на ж.к. „...”, договор от 10.09.2002 г.,
сключен между третото лице помагач и Етажната собственост, Протокол от
30.08.2002 г. от Общото събрание на етажната собственост, списък за броя на
живущите по апартаменти в жилищната сграда, както и списък на клиентите
на „Топлофикация София” ЕАД, с посочен брой на радиаторите, ИРРО
(индивидуален разпределител на разход за отопление), термостатни вентили,
вид на плащане, последните два документа са подписани лично от
наследодателя, декларация от управителя на Етажната собственост.
Посочените документи са подписани от страните по тях/представителите на
етажната собственост (ЕС), като формалната доказателствена сила на
положените подписи не е оспорвана. За съда тези писмени доказателства са
напълно достатъчни, за да се приеме за безспорно доказано, че през исковия
период са били налице валидни договорни отношения, между
ищеца/дружеството за дялово разпределение и ответника, като съсобственик
на топлоснабдения имот. През исковия период услугата за дялово
разпределение се предоставя от „Техем сървисис” ЕООД, като това се
установява от документите представени от ищеца и третото лице помагач. От
дружеството за дялово разпределение са представени и документи за годишен
отчет от 04.05.2019 г. и от 30.05.2020 г., подписани от клиента и предхождащи
продажбата на апартамента.
Фактурите и изравнителните сметки са напълно достатъчни за
индивидуализиране на вземанията, но поради направеното изрично оспорване
по делото бяха назначени техническа и счетоводна експертиза.
От техническата експертиза е видно, че сградата в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през исковия период. За
имота е начислена топлинна енергия (ТЕ) за битова гореща вода (БГВ), за
сградна инсталация и за отопление. Дяловото разпределение извършено от
третото лице – за ЕС, както и за имота на ответника, е в съответствие с
методиката за дялово разпределение описана в действащия ЗЕ. Направените
отчисления за ТЕ са начислени съгласно методиката за дялово разпределение
описана в ЗЕ. Извършените измервания в абонатната станция (АС), начислени
по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената енергия
са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ
действащи през процесния период. Измервателните уреди са преминали
първоначална и последващи метрологични проверки.
Според счетоводната експертиза задължението за ТЕ за процесния
3
период е : главница в размер на 1109,11 лева и лихва в размер на 244,01 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че Й. И. А., като съсобственик – към исковия период, е бил клиент на
топлинна енергия според ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.
С. Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово
разпределение доказва облигационната връзка между ответника и третото
лице – помагач. За процесния период по отношение на имота, на който
ответникът е бил съсобственик, е начислена ТЕ, която е отразена във
фактурите и изравнителните сметки. Така за ответника, в качеството му на
потребител, се е породило задължението за заплащане на стойността на
консумираната в имота ТЕ за исковия период. Конкретната цена на
потребената топлинна енергия е определена в фактурите и изравнителните
сметки, като и в приетите по делото експертизи.
За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена
за топлоенергия и лихва за забава върху нея ищцовата страна следваше да
установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно
претенцията за лихва за забава – съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. Всички
посочени елементи от фактическия състав бяха установени от ищеца в
настоящото производство. При това положение, основанието на предявените
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са изцяло доказани.
Направеното възражение, че част от вземанията са погасени по давност
е основателно. Исковата молба (заявлението по чл. 410 ГПК) е постъпила в
съда на 29.04.2022 г., следователно вземанията станали изискуеми преди
29.04.2019 г. са погасени по давност. В случая това са задълженията по
фактурите от месец май на 2018 г. до месец март на 2019 г. на обща стойност
892,27 лева. Непогасеното по давност задължение на ответника за ТЕ е в
размер на 2174,48 лева – 892,27 лева : 2 = 641,11 лева. Законната лихва върху
погасената по давност главница, изчислена с достъпните на съда интернет
страници за изчисляване на законната лихва, е в размер на 261,66 лева.
Следователно непогасеното по давност задължение за лихва върху главницата
за ТЕ е в размер на 488,03 лева – 261,66 лева : 2 = 113,19 лева. По делото
безспорно се установи наличието и изпълнението на договор за дялово
разпределение, като задължението не е погасено по давност (л. 30 от делото) и
е в размер на 14,47 лева
Съгласно клаузите на приложимите общи условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с изтичането
на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която
се дължи лихва за забава. По отношение на цената за услугата дялово
4
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и
получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, поради което претенцията в тази част се явява неоснователна.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с
уважената част от исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски – за държавна такса, за възнаграждения на
вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя
последното на 100 лева. Според уважената част от исковете, разноските по
делото за държавна такса (199,99 лева), за възнаграждение на вещи лица (700
лева) и на юрисконсулт (100 лева), е в общ размер от 568,19 лева.
Ответникът има право на разноски, според отхвърлената част от
исковете. По отношение заплащането на адвокатско възнаграждение съдът
съобрази, че то е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна
адвокатска помощ. Изявлението за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка в основното
производство за съществуването на посочената хипотеза. Делото не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност, като цената на исковете
е минимална. С оглед на тълкуването дадено в решението по дело С-438/2022
г. на Съда на Европейския съюз, Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) не следва да се прилага.
Дължимото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ответника за оказаната от него безплатна правна помощ следва да бъде
определено от съда не съгласно Наредбата, а в границите за съответния вид
дейност, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ, която не
е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г., при
съобразяване на задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 от
ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на
ВКС. Адвокатското възнаграждение съдът определя общо на 600 лева, по 150
лева за всеки иск, а според отхвърлената част това прави общо 259,08 лева.
Посоченият размер е съобразен с чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от Наредбата за
заплащане на правната помощ, както и с правната и фактическа сложност на
делото и цената на исковете.
Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство,
които следва да се присъдят според установената част от вземанията.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че Й. И. А. от гр.
С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
5
„Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., сумата от 641,11 лева –
главница, представляваща цената на доставената топлинна енергия за периода
04.2019 г. до 04.2020 г. за аб. № 104704, инсталация **********, заедно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 29.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, а до пълния претендиран размер
от 1094,63 лева и за периода от месец май на 2018 г. до месец март на 2019 г.
отхвърля предявения иск като погасен по давност.
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че Й. И. А. от гр.
С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., сумата от 113,19 лева –
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г., а до пълния претендиран размер от 240,51
лева отхвърля предявения иск като погасен по давност.
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че Й. И. А. от гр.
С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., сумата от 14,47 лева –
главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение за
периода от 04.2019 г. до 04.2020 г., заедно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 29.04.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Отхвърля, като неоснователен, иска предявен от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., против Й. И.
А. от гр. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, с който се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3,50
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода
от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г.
Осъжда Й. И. А. от гр. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А.
А. и И. Е., сумата от 568,19 лева – направени разноски за държавна такса, за
възнаграждение на вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №
691/2022 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от исковете.
Осъжда Й. И. А. от гр. С., обл. С., ул. „.......” № , ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А.
А. и И. Е., сумата от 29,59 лева – направени разноски за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 410/2022 г. по описа на Районен
съд Своге, според установената част от вземанията.
Осъжда „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А.
А. и И. Е., да заплати на адвокат И. Т. Г. от ..., личен номер ......., съдебен адрес
: гр. С., ул. „.......” № , ет. , ап. , сумата от 259,08 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ по гр.д. № 691/2022 г. по описа на Районен съд Своге –
според отхвърлената част от исковете.
6
Решението е постановено при участието „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Проф.
Георги Павлов” № 3, като трето лице помагач на ищеца – „Топлофикация
София” ЕАД против ответника Й. И. А., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
7