№ 1245
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501532 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
280226/25.03.2021 г., депозирана от ПЛ. СТ. СТ. с ЕГН **********, чрез адв.
М.Т., срещу Решение № 260841/10.03.2021 г., постановено по гр. д. №
9112/2020 г. по описа на ВРС, ІХ състав, с което на основание чл. 149 от СК
въззивникът е осъден да заплати на децата ВЛ. ПЛ. СТ. с ЕГН ********** и
П. ПЛ. СТ. с ЕГН ********** сума в размер на 3000,00 лв. за всяко дете чрез
тяхната майка и законен представител Р. Р. АНГ., представляваща издръжка
за минало време за периода от 03.08.2019 г. до 02.08.2020 г., както и на
основание чл. 143, ал. 2 от СК – месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за
всяко дете, считано от датата на исковата молба – 03.08.2020 г. до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване. С решението
въззивникът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 300,00 лв.
за адвокатско възнаграждение и 960,00 лв., представляваща държавна такса.
Решението се обжалва в частта, с която е определена месечна издръжка
над размера от 165,00 лв. за всяко дете, в частта, с която бащата е осъден да
заплати издръжка за минало време за сумата над 1830,00 лв. за всяко дете,
както и в частта за разноските. Във въззивната жалба се излага, че
първоинстанционното решение в атакуваните части е необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че ответникът в
1
първоинстанционното производство не е имал физическа възможност да
депозира отговор на исковата молба и да ангажира доказателства в подкрепа
на твърденията си. Сочи се, че след раздялата на страните, бащата не е имал
възможност да вижда децата си и да ги чува по телефона, но винаги, когато е
имал възможност, е изпращал средства за тяхната издръжка. За повече от 10
г. не е имал информация къде живее майката на децата, за да може да
изпраща пари за издръжката им, а впоследствие си е сменила телефонния
номер, поради което за него е станало невъзможно да се свърже с нея.
Въззивникът оспорва размера на определената от ВРС издръжка както
занапред, така и за минало време, по съображения, свързани с размера на
минималната работна заплата през 2020 г. и 2021 г. и с липсата на средства от
страна на бащата, тъй като същият не работи и не реализира доходи. В
жалбата се излага още, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.
Посочва, че ВРС е дал вяра на показанията на племенника на Р.А., който
предвид липсата на контакти с ответника, няма как да предостави достоверна
информация за неговата трудова ангажираност, както и че съдът не е
съобразил служебно изисканата от НАП справка, видно от която последно до
11.09.2020 г. П.С. е имал регистриран трудов договор с възнаграждение в
размер на 700,00 лв. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваните части и постановено ново, с което да се определи издръжка за
минало време и за в бъдеще в размер, съобразен с минималната работна
заплата за страната към 2020 г. и 2021 г.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемите страни
- В.С. и П.С., действащи със съгласието, съответно чрез своята майка - Р.А..
Контролиращата страна ДСП - гр. Варна, редовно уведомена, не е
изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.
143, ал. 2 и чл. 149 от СК, се излагат следните твърдения:
В исковата молба се посочва, че от връзката между Р.А. и П.С. са
родени децата ВЛ. ПЛ. СТ., р. *********** г. и П. ПЛ. СТ., р. ********** г.
Твърди се, че от раждането на децата единствено майката полага грижи за
тях. Ответникът не е плащал издръжка и се е дезинтересирал от децата си,
като дори не се чувал с тях по телефона. Сочи се, че всички разходи по
отглеждането им се осигуряват от майката – за учебни материали, храна,
облекло, електричество, вода, телефон, лекарства и др., които се увеличавали
с всяка година. Твърди се, че месечната издръжка става непосилно голяма за
майката, която се грижи за обучението, възпитанието и отглеждането на
децата.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на
2
исковата молба, не се е явил в проведеното открито съдебно заседание и не е
изпратил представител.
Контролиращата страна ДСП - гр. Варна е депозирала Становище с вх.
№ 279273/05.11.2020 г., в което изразява, че интересите на децата
кореспондират с уважаване на исковата молба, включително и за минал
период в случай, че ответникът не е осигурявал средства за издръжката на
децата.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че
Р.А. и П.С. имат две деца – ВЛ. ПЛ. СТ., родена на *********** г., и П. ПЛ.
СТ., роден на ********** г.
От представеното Удостоверение изх. № 542/11.06.2020 г., издадено от
Спортно училище „Георги Бенковски“ – Варна е видно, че ВЛ. ПЛ. СТ. е
ученичка в IXа клас – дневна форма на обучение, спорт лека атлетика през
учебната 2019/2020 г.
От представената Служебна бележка изх. № УД 15–293/11.06.2020 г. е
видно, че П. ПЛ. СТ. е ученик в ОУ „Панайот Волов“ – Варна в IV клас за
учебната 2019/2020 г.
От приобщеното Удостоверение изх. № 75/12.06.2020 г., издадено от
„Мегаклийн 21“ ООД се установява, че за периода от м. 06.2019 г. до м.
05.2020 г. на Р.А. е начислено нетно трудово възнаграждение в общ размер от
4481,92 лв. или размерът на среднодневното възнаграждение възлиза на 21,24
лв.
От представеното Допълнително споразумение № 58/01.01.2020 г. към
трудов договор № 274/15.10.2018 г., подписано между „Мегаклийн 21“ ООД и
Р.А. се установява, че основното брутно месечно възнаграждение на
последната е в размер на 610,00 лв., а допълнително за натрупан трудов стаж
и професионален опит - 0,6 % за всяка година.
Видно от представения Трудов договор № 6 от 07.09.2020 г., сключен
между Р.А. и „БГ Марек 2“ ООД, основното месечно трудово възнаграждение
на същата е в размер на 305,00 лв., а допълнителното трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка прослужена година.
Видно от изисканата и приобщена към материалите по делото справка
за актуално състояние на действащите трудови договори за ПЛ. СТ. СТ.,
размер на полученото трудово възнаграждение и данни за осигуряване за
периода от 01.01.2019 г. до датата на издаване на справката от НАП
3
/13.11.2020 г./, ответникът, сега въззивник, е бил страна по трудово
правоотношение, учредено с „Уни Експорт - Импорт“ ЕООД за периода от
10.12.2018 г. до 26.03.2019 г. и с „Ветекс 4“ ООД от 05.06.2019 г. до
01.10.2019 г. и от 01.06.2020 г. до 11.09.2020 г., като по трудовите договори,
сключени с „Ветекс 4“ ООД е получавал основно възнаграждение в размер на
700,00 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид.
Ю.П.И. – племенник на Р.А. и братовчед на Вл. и П.. От показанията на
свидетеля се установява, че фактическата раздяла между родителите е
настъпила преди над 10 г., като бащата не е полагал грижи за децата си в нито
един последващ раздялата момент. Двете деца живеят при майката, която
полага непосредствените грижи за тях. Свидетелят посочва, че Вл. и П.
посещават учебни заведения и участват в спортни състезания по лека
атлетика – в София, Варна и Добрич, разходите за които се заплащат само от
майката. Излага, че бащата е в добро здравословно състояние, като и че е
разбрал при среща с него, че работи в Германия в сектора на строителството и
получава около 2000 евро. Знае, че преди това е работил в Побит камък, в
Разград, където получавал над 1500,00 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 143 СК:
С решението си ВРС е определил месечен размер на издръжката от
бащата в полза на децата Вл. и П., в размер на 250,00 лв. за всяко от тях,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.08.2020 г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Определена е и издръжка за минало време за периода 03.08.2019 г. до
02.08.2020 г. в размер на 3000,00 лв. за всяко дете, представляваща сбора от
определената ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лв.
Въззивният състав споделя напълно мотивите на ВРС, изложени в
постановеното решение и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.
За пълнота на изложението и в отговор на твърденията и възраженията,
направени във въззивната жалба, следва да се посочи, следното:
Съгласно нормата на чл. 143 СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като изрично ал. 2 на цитираната норма
предвижда, че издръжка се дължи независимо от това дали родителите са
4
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид
това и доколкото е безспорно, че въззивникът е баща на децата Вл. и П., то
същият е задължен да им заплаща издръжка.
При определяне на издръжката, следва да бъдат взети предвид нуждите
на децата, тяхната възраст, както и възрастта на двамата родители,
материалните им възможности да дават издръжка, здравословното им
състояние или други фактори, които биха ограничили възможностите им да
полагат труд. Задоволяването на нуждите на децата е от първостепенно
значение за родителите, които са длъжни да си доставят месечни доходи,
които им позволяват да откликват на тези нужди – за храна, облекло,
лекарства, учебни материали, спортни и други занимания, забавления и т.н.
Съдът следва да вземе предвид и минималния размер на издръжката към
настоящия момент - 162,50 лв., определен по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК.
Съобразно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС,
„нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Не
следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката.“
Към настоящия момент Вл., р. *********** г. е на 17 години, ученичка
в Спортно училище „Георги Бенковски“ – Варна, а П., р. ********** г. е 12-
годишен и учи в ОУ „Панайот Волов“, видно от представените по делото
Удостоверение изх. № 542/11.06.2020 г., съответно Служебна бележка изх. №
УД 15–293/11.06.2020 г. Няма спор, че децата живеят заедно със своята майка,
както и че същата полага преките и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието им. Същите имат присъщите за възрастта им потребности от
храна, дрехи, обувки, лекарства, както и необходимост от средства за
закупуване на училищни пособия и материали, като не се твърдят и не се
установяват някакви други специални нужди. Вл. и П. учат в спортни
училища и посещават различни състезания, което налага и осигуряването на
допълнителни средства, които към настоящия момент се поемат единствено
от тяхната майка.
Възраженията на бащата, че определената издръжка за минало време,
както и за в бъдеще, е изключително завишена, са неоснователни. Видно от
показанията на разпитания пред ВРС свидетел – ***********, които се ценят
от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, П.С. работи в Германия в
сектора на строителството и реализира доходи в размер на около 2000 евро.
От наличната в кориците на делото призовка, върната в цялост (л. 28 от
делото на ВРС) се установява, че към месец ноември 2020 г. същият е в
Германия (по данни на кмета на с. Топчии), което потвърждава свидетелските
показания в тази част. Въззивникът не представя доказателства, от които да е
видно, че не разполага с достатъчно средства и към настоящия момент е
5
безработен, а отделно от горното не се установяват и причините, поради
които същият не е могъл да вземе участие в първоинстанционното
производство и своевременно да депозира отговор на исковата молба, в който
да изложи своите твърдения и възражения.
Предвид възрастта на бащата, който е в трудоспособна възраст, липсата
на заболявания, които да ограничават възможностите му да полага труд, както
и наличие на задължения за издръжка към други низходящи, следва да бъде
прието, че ПЛ. СТ. СТ. е в състояние да си осигурява месечни доходи в
размер около средната за страната работна заплата. Към настоящия момент
майката Р. Р. АНГ. работи като чистач, хигиенист на 4-часов работен ден с
основно трудово възнаграждение от 305,00 лв., видно от представения по
делото Трудов договор № 6 от 07.09.2020 г., т.е. има доходи в размер на
минималната работна заплата.
Съдът намира за неотносими при определяне размера на дължимата от
бащата в полза на децата издръжка, представените в проведеното на
07.07.2021 г. открито съдебно заседание доказателства – 4 бр. разписки,
съответно от 01.06.2021 г., 21.06.2021 г., 02.07.2021 г. и 09.06.2021 г., от които
се установява, че въззивникът е заплатил в полза на Р.А. общо сумата от
200,00 лв. с основание „издръжка за дете“, доколкото сумите са заплатени
след постановяване на обжалваното решение и са в резултат на допуснатото
предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Не се
представиха и доказателства, от които да се установява, че въззивникът е
заплащал издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца до завеждане на
исковата молба.
Настоящият състав на ВОС намира за неоснователно и искането на
въззивника за намаляване на определената от първоинстанционния съд
издръжка до 165,00 лв. за всяко дете, тъй като този размер е към минималния
такъв, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от СК. Бащата е здрав,
работоспособен и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че работи. Отделно от горното, същият следва да си набавя
доходи, които му позволяват да дава издръжка на децата си в размер, който
позволява правилното им отглеждане и възпитание. Към настоящия момент
двете деца са съответно на 17 г. и 12 г., посещават редовно учебни заведения,
както и различни спортни състезания, имат установени нужди от храна,
лекарства, дрехи и обувки, поради което съдът намира, че определената от
ВРС издръжка в размер на 250,00 лв. би задоволявала техните потребности
във възможно най-голяма степен. Макар двете деца да са на различна възраст,
съдът намира, че правилно е определен еднакъв размер на издръжката, с оглед
интензивните социално-икономически процеси в страната, водещи до
повишаване на разходите, свързани със задоволяване на елементарните
битови потребности на всяко дете.
По изложените съображения бащата следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на 250,00 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на
6
подаване на исковата молба – 03.08.2020 г., с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на основание за прекратяване или изменение
на издръжката.
Решението на ВРС в горния смисъл, с което издръжката е определена
над 165лв. до 250 лв., следва да бъде потвърдено.
Досежно претенцията за заплащане на издръжка за минал период
от време на основание чл. 149 от СК:
Настоящият състав приема, че и за миналия период от 03.08.2019 г. до
02.08.2020 г., задължението на бащата следва да е в размер на 250,00 лв.,
както е приел и първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното
решение.
Установи се по безспорен начин, че от раздялата на родителите до
депозиране на исковата молба, включително през процесния период, само и
единствено майката е полагала преките и непосредствени грижи за децата.
Твърденията на бащата, изложени във въззивната жалба, че когато е имал
възможност е давал средства за издръжка, останаха недоказани. Предвид
определения ежемесечен размер на издръжката от 250,00 лв., настоящият
състав намира, че дължимата за периода от 03.08.2019 г. до 02.08.2020 г.
издръжка възлиза в размер на 3000 лв. за всяко дете, поради което решението
на ВРС следва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част.
Предвид идентичните правни изводи досежно размера на предявените
искове, държавната такса е законосъобразно определена от
първоинстанционния съд и не следва да бъде изменено решението в частта за
разноските.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция. Представен е Договор за правна защита и съдействие от
05.07.2021 г., сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като е оказана
безплатна правна помощ. Предвид горното и на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на адв. И. А. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260841/10.03.2021 г., постановено по гр.
д. № 9112/2020 г. по описа на ВРС, IХ-ти с-в, в частта, с която бащата ПЛ.
7
СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: обл. Разград, общ. Разград, *********, е
осъден на основание чл. 143, ал. 2 от СК да заплаща в полза на всяко от
децата ВЛ. ПЛ. СТ., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител Р. Р. АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „***********, и на П. ПЛ. СТ., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Р. Р. АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „***********, разликата над 165лв. до 250 лв. - месечна издръжка, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 03.08.2020 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, както и в частта, с която е осъден
П.С. да заплати в полза на всяко от двете деца и разликата над 1 830 лв. до 3
000,00 лв., представляваща издръжка за минал период, от 03.08.2019 г. до
02.08.2020 г.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: обл. Разград, общ.
Разград, *********, да заплати на адв. И. А. сума в размер на 300,00 лв.
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.
1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8