ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1788
гр.Бургас, 21.07.2023г.
Административен съд Бургас, двадесет
и първи състав, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и трета година,
в състав :
СЪДИЯ : Веселин Белев
като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1117 по
описа на съда за 2023 година, взе предвид следното :
Съдебното
производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от лишения от
свобода А.Х.А., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание в затвор Бургас. Предявен
е установителен иск относно правото на А. да получи от ответника ГДИН София
обезщетение в размер 3 000лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от административен акт – заповед № БС 183/20.12.2022г. на
началника на затвор Бургас, отменена с решение № 420/25.04.2023г. по а.д. №
7/2023г. на Административен съд Бургас. Във връзка с проведена от съда
процедура по отстраняване на неясноти в исковата молба, в отговор на
разпореждане № 2949/11.07.2023г., със заявление вх.№ 7488/17.07.2023г. А.
изрично и ясно е потвърдил, че не желае присъждане на дължимото обезщетение, а
само установяването му. Изявление в този смисъл е направил и осъществяващия
правна помощ адвокат П.Г. ***.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че производството по
настоящото дело е недопустимо, поради липса на интерес от предявяване на
установителен иск относно претендираното право на обезщетение. Разпоредбите на
чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК предвиждат друг ред за защита на спорното
право, а именно чрез предявяване на осъдителен иск. Както е посочено в решение
№ 14111/22.12.2015г. по а.д. № 15440/2014г. на ВАС, V о., Административните
съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни и
осъдителни искове, различни от исковете по специалните норми в чл.128 ал.1 т.5
и т.6 АПК,
а именно искове за обезщетения, които по същността си са граждански, но
подведомствеността им на административните съдилища се основава на цитираните
специални норми.
Що се отнася до установителният иск по чл.128 ал.2 АПК
то той от една страна се прилага само по спорове относно административни
правоотношения, а от друга е субсидиарен – допустимо е предявяването му само в
случаите, за които кодексът или друг закон не предвиждат специален ред за
решаване.
Липсва и основание по чл.144 от АПК за субсидиарно прилагане разпоредбата
на чл.124 ал.1 от ГПК (в частта относно установителните искове), тъй като
защитата на спорните правоотношения във връзка с правото на обезщетение за
вреди от незаконосъобразна административна дейност има уредбата си в чл.203 и
сл. от АПК и това обосновава извод за липса на интерес от предявяване на
установителен иск относно това право.
При
тези данни съдът приема, че заявената претенция е при липса на интерес –
основание по чл.159 т.4 от АПК исковата молба да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба (озаглавена „установителен иск“) вх. № 6557/22.06.2023г.,
подадена от А.Х.А., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание в затвор Бургас, с
която е предявен установителен иск относно правото на А. да получи от ответника
ГДИН София обезщетение в размер 3 000лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от административен акт – заповед № БС 183/20.12.2022г. на
началника на затвор Бургас, отменена с решение № 420/25.04.2023г. по а.д. №
7/2023г. на Административен съд Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 1117/2023г. на АС Бургас.
Определението
подлежи на обжалване с частна жаба пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд Бургас, в 7-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :