№ 3559
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110104755 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „У.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., район В., пл. „С.Н.“ № ** срещу
С. Г. И., ЕГН **********, адрес: град С., кв. С., ул. „А.Н.Л.“ № **, вх. **,
ет.**, ап.**, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 506.07 лв., представляваща главница по договор за кредит
№ ********** от 09.10.2019 г. за периода от 16.06.2020 г. до 24.02.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 25.65 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 16.06.2020 г. до 23.10.2020 г.,
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 82.66 лв., представляваща дължима лихва, начислено за
периода от 23.10.2020 г. до 24.02.2022 г.
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 10а ЗПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 72 лв., представляваща дължими разноски за изготвяне и връчване
на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на Районен съд
– Варна.
В депозираната пред съда искова молба , ищецът заявява, че между
страните е сключен договор за кредит № ********** от 09.10.2019 г. На
16.06.2019 г. е преустановено плащане на дължимите вноски, поради което
ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че с оглед просрочие на дължимите
по кредита вноски за периода от 16.06.2020 г. до 15.10.2020 г., е обявил
кредита за предсрочно изискуем, считано от 23.10.2020 г., с оглед редовно
връчена покана за доброволно изпълнение. Заявява, че и с исковата молба
отправя изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочва,
че преди обявяване на предсрочната изискуемост, дължими са вноските с
падеж 16.06.2020 г., 15.07.2020 г., 17.08.2020 г., 15.09.2020 г., 15.10.2020 г.
Неплатените вноски относно претендираната договорна лихва са с падеж
15.07.2020 г., 17.08.2020 г., 15.09.2020 г., 15.10.2020 г. и 23.10.2020 г. Сумата от
72 лева, включва изготвянето на покана за доброволно изпълнение и разноски
по нейното връчване. Моли за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен
представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
исковите претенции по основание и размер. Заявява, че не е налице валидно
облигационно правоотношение между страните. Оспорва надлежното
уведомяване за извършеното обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди, че обявяването на кредита да предсрочно изискуем е равнозначно на
разваляне на договора по смисъла на чл.10.3.5 от договора и поради
ненадлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем, същият не е и
развален. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 11 от ЗПК относно
посочването на ГПР, съобразно нормативните изисквания. Не е посочен в
проценти, а и липсва посочване на начина на формиране на същия. Поради
това посочва, че договорът за кредит е недействителен. Посочването на
месечния лихвен процент в размер на 1% върху усвоената сума, също не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.15 от договора. Не е ясно как е
уговорена дължимостта на наказателната лихва, а освен това същата се
твърди, че не се дължи, поради нищожност с оглед нейната прекомерност и
поради противоречие с добрите нрави. Моли за отхвърляне на предявените
искови претенции.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа страна:
Приет като писмено доказателство по делото е договор № ********** г.
за кредитна карта за физически лица, сключен на 09.10.2019 г. между „У.Б.“
АД, ЕИК ******* като кредитор и С. Г. И., ЕГН ********** като
кредитополучател, по силата на който банката е предоставила и дала право на
кредитополучателя, който е оправомощен държател на основната карта,
разрешен кредитен лимит в размер на 500 лева, който да усвоява в рамките на
2
периода за клиентски плащания, като се задължава на възстанови ползваните
суми от кредитния лимит като заплаща минимална месечна погасителна
вноска (15 лева, равна на 3% от кредитния лимит). Срокът на договора е до
31.10.2021 г. Годишният процент на разходите се определя от и в рамките на
лихвения процент на банката като таксите за обслужване и обработка на
операции с картата се определят и дължат от кредитополучателя при
условията посочени в отделен договор за предоставяне на платежни услуги,
чрез използването на банкови карти като електронни платежни инструменти и
са в размера, посочен в този договор и в Тарифата на физическите лица на
„У.Б.“ АД. Установява се, че в раздел 2, точка 6 е предвидено, че банката
едностранно и многократно да може по нейна преценка да продължи правото
на ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24
месеца при запазване на останалите условия на договора в случай, че
кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане
срока на действие на договора и е изправна страна по договора за кредитна
карта, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към
кредитора. В т.7 от договора е посочено, че за усвоената сума (ползваната част
от кредитния лимит, в т. ч. надвишен кредитен лимит), кредитополучателят да
заплаща на банката ежемесечно месечна лихва (лихва за усвоена сума) в
размер на 1% за всеки отделен месец през срока на действие на договора,
начислявана ежедневно, от датата на всяка трансакция, на база 360/360 дни.
Кредитополучателят не дължи лихва за осъществените безналични плащания
с картата на ПОС терминал в търговски обекти и в Интернет през предходния
период на клиентски плащания, само когато погаси изцяло всички възникнали
задължения до датата на издължаване, но не по-късно от 15-о число на
месеца, следващ периода на клиентски плащания. Когато до датата на
издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част
от кредитния лимит през предходния (отчетен) период на клиентски
плащания, той дължи на банката: лихва за целия дълг, формиран от теглене на
пари в брой считано от датата на съответната трансакция до окончателното
погасяване; лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания до
датата на частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на
частично погасяване до последния ден на текущия период на клиенски
плащания. Съгласно т.8 от договора, в рамките на срока на договора,
оправомощеният държател може да ползва свободния лимит при
предпоставката, че е възстановил сума не по-малка от дължимата за всеки
период на клиентски плащания минимална дължима сума; при неизпълнение
на това изискване ползването на кредитния лимит се блокира от банката,
минималната погасителна вноска, съответно минималната дължима сума, по
кредитната карта е изискуема и дължима до 15-о число на текущия месец,
следващ периода на клиентски плащания, като след внасянето й ползването на
кредитния лимит се отблокира, което позволява използването на свободния
кредитен лимит така, че към всеки един момент от действието на договора
усвоеният от оправомощени държатели кредитен лимит да не надхвърля
3
разрешения по договора. Уговорено е, в т.8.5 от договора, че всички
погасявания на задължения по картата от страна на кредитополучателя да се
извършват чрез внасяне на средства по картовата сметка на каса, чрез банков
превод, нареден от същата или друга банка към картова сметка, чрез служебно
събиране на суми и/или директен дебит от сметка с право на дебитен кредит,
обслужваща дебитна карта или спестовна сметка в банката и чрез депозит на
пари в брой на АТМ. Между страните се установява, че е договорено, в т.8.12,
че ако кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни,
включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за
прекратяване, и независимо от поканите на банката не е осигурил средства за
покриване на дължимите суми, на 62-я ден задължението по договора става
предсрочно изискуемо. Уговорени са и основания на прекратяване на
договора, измежду които е посочено това да може да става едностранно от
банката с двумесечно писмено предизвестие или без предизвестие при всеки
случай на неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по
договора, като банката блокира използването на картата и изисква връщането
й в банката.
От договор № *********** за предоставяне на платежни услуги чрез
използването на банкови кредитни карти като електронни платежни
инструменти, се установява, че същият е сключен между „У.Б.“ АД, ЕИК
******* и С. Г. И., ЕГН **********, на 09.10.2019 г. като на ответника била
издадена и кредитна карта **********, за срок до 31.10.2023 г. при
приложими и съставляващи неразделна част от договора Общи условия за
банкови карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инструменти.
Приета по делото е покана за доброволно изпълнение и уведомление по
реда на чл. 60, ал.2 ЗКИ, изготвена от страна на „У.Б.“ АД, ЕИК ******* и
адресирана до С. Г. И., ЕГН **********, с която кредиторът е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. От констативен
протокол от 04.08.2021 г., изготвен от ЧСИ с рег. № 790 в Камарата на ЧСИ се
установява, че са извършени всички действия по връчване на поканата като
същата е връчена по реда на чл. 47 ГПК единствено на адреса посочен в
договора като е отразила, че следва да се продължи връчване на адресите в
град В..
От заключението на назначената ССчЕ се установява, че е извършено
едно теглене на АТМ устройство в размер на 400 лева и е начислена такса от
17,82 лева за това теглене, плащания на ПОС терминали в размер на 71,75
лева и такси за справка на баланс по картата – 1,50 лева. Отразено е, че
дължимата годишна такса е в размер на 15 лева. Налице са две погасявания по
кредита в размер на по 0,50 лева на 15.01.2020 г. и на 16.03.2020 г. като с тях ся
погасени такси за справка на баланс по картата, начислени на 25.02.2020 г. и
30.12.2019 г. Крайният срок за погасяване на задълженията е 31.10.2021 г.
Общото задължение по кредитната карта е 614,38 лева, от които 506,07 лева
дължима главница за периода от 16.06.2020 г. до 24.02.2022 г., редовна
4
договорна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 23.10.2020 г. в размер на 25,65
лева и наказателна лихва в размер на 82,66 лева за периода от 23.10.2020 г. до
24.02.2022 г. Вещото лице е посочило, че размерът на дължимите суми по
кредита е в размер на 609,65 лева, формиран по следния начин: 506,07 лева
дължима главница за периода от 16.06.2020 г. до 24.02.2022 г., редовна
договорна лихва за периода от 16.06.2020 г. до 23.10.2020 г. в размер на 20,92
лева и наказателна лихва в размер на 82,66 лева за периода от 23.10.2020 г. до
24.02.2022 г. като разликата идва от периода на претендирата договорна лихва,
заявен с исковата молба. В експертното заключение е посочено, че в
счетоводството на ответника има начислена такса в размер на 72 лева във
връзка с разходите за уведомяване за предсрочната изискуемост. Лихвата
начислявана по договора е в размер на 12%, а ако към нея се прибавят и
таксите, дължими по договора същата възлиза на 28,72%.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
извежда следните правни изводи :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, 10а и 33 ЗПК.
Видно от приобщеното ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд - град
Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване
на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на съдения акт,
с дадените от съда указания и на датата на предявяване на исковата молба,
следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се
установява, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, с оглед сключените два договора – договор № ********** г.
за кредитна карта за физически лица и договор № *********** за
предоставяне на платежни услуги чрез използването на банкови кредитни
карти като електронни платежни инструменти, сключени на 09.10.2019 г. Въз
основа на тези договори ответникът е получил кредитна карта ********.
Предоставеният с нея лимит в размер на 500 лв. е усвоен от
кредитополучателя, съгласно условията и сроковете на договора - чрез
многократни операции, състоящи се от плащания на ПОС терминали и теглене
от АТМ.
Кредитополучател по договора за кредитна карта е физическо лице и
средствата не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което и ответникът има качеството на
5
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на
основание чл. 146 от ЗЗП т. е. независимо от наведените доводи за нищожност
от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за
клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за
нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и до
недействителност на процесните договори. Този извод на съда кореспондира и
с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. от 27.04.2022 г., в които е
прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение
от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В настоящия случай договорът за
кредитна карта на физически лица има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. В настоящия случай, в сключеният между страните договор е
налице фиксиран месечен лихвен процент. Видно от съдържанието на
клаузата на чл. 2. 1 от Договор за кредитна карта на физически лица месечният
лихвен процент за всеки отделен месец през срока на договора е 1% или
съответно годишният лихвен процент е 12%. Съдът следва да отчете и
спецификата на договора за кредитна карта, за който не се изготвя
погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата,
която ще бъде усвоявана и съответно дали ще се прави частично или цялостно
плащане, вкл. и датата, на която ще бъдат теглени сумите, както и датата на
погасяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В настоящия случай размера на
ГПР е уговорен в чл. 2. 2 от Договора, където е посочено, че годишният
6
процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на
Банката, посочен в чл. 2. 1 от Договора, т. е. 1% на месец или 12 % годишно.
Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че предвиденият ГПР е
ясно и точно определен и е по - нисък от установения в горепосочената норма,
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Заключението по назначената ССчЕ също посочва, че
ГПР не надминава 5 пъти законната лихва, дори и при включване на
дължимите такси, нито надминава трикратния размер на законната лихва. С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че сключеният между страните
договор е действителен и съответно е породил облигационните си последици.
При извършената проверка за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.
1 ЗЗП в процесния договор, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът не
констатира такива като възражението в тази връзка относно претендираната
лихва в размер на 82,66 лева, доколкото същата представлява лихва за забава и
се дължи на основание чл. 33 ЗПК. Съдът намира, че уговореният размер на
обезщетението за забава в размер на 82.66 лева не противоречи на добрите
нрави.
От приетото по делото уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, съдът намира, че същата не е надлежно упражнена, тъй
като липсва връчване на документите съобразно правилата на ГПК по
настоящ и поС.ен адрес, а кредиторът се е задоволил да извърши уведомление
на посочения в договора адрес, въпреки дадената констатация от съдебния
изпълнител за продължаване на връчване на книжата чрез друг съдебен
изпълнител, доколкото адреса на длъжника попада в район различен от този на
избрания съдебен изпълнител. В т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в частност
договора за кредитна карта на физическо лице и договора за предоставяне на
платежни услуги чрез използването на банкови кредитни карти като
електронни платежни инструменти и при съобразяване на съдържанието на
разписаната клауза на т.6.1, която посочва, че банката едностранно и
многократно да може по нейна преценка да продължи правото на ползване и
възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца при
запазване на останалите условия на договора в случай, че кредитополучателят
изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие на
договора и е изправна страна по договора за кредитна карта, както и не е в
просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора, следва изводът,
че договорът за предоставяне на кредитна карта на физическо лице може да
бъде продължен едностранно от страна на банката за следващ период от 24
7
месеца, колкото е и срокът на договора за предоставяне на платежни услуги
чрез използването на банкови кредитни карти като електронни платежни
инструменти, при условие, че кредитополучателят не е поискал прекратяване
на договора и при условие, че е изправна страна по договора и не е в
просрочие на нито една вноска. В настоящия случай срокът за ползване на
разрешения кредитен лимит е 31.10.2021 г., видно от представения договор за
кредитна карта на физическо лице, съгласно т.3.2 от същия. От приетото по
делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено, се установява, че още преди крайния срок на договора,
кредитополучателят и настоящ ответник, е бил неизправен и е имал
просрочени вноски, поради което не са настъпили условията за продължаване
едностранно на договора от страна на кредитора, доколкото за продължаване
едностранно на договора от страна на кредитора, следва да са налице всички
предпоставки, заложени в разпоредбата на т.6.1 кумулативно. С оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че към датата на депозиране на
заявлението в съда – 28.02.2022 г., претендираните вземания са били
изискуеми, с оглед настъпилия краен срок на договора – 31.10.2021 г.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът по делото е изправна страна по същото облигационно
отношение, тъй като е изпълнил договорните си задължения, съгласно
сключения договор. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал се
установява, че ответникът се е възползвал от предоставения му кредитен
лимит. Липсват насрещни доказателства за погасяване на задълженията по
процесния договор, от страна на кредитополучателя като от приетото
заключение по ССчЕ се установява и размера на дължимите по договора суми
за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава. С оглед гореизложените
мотиви, съдът намира, че исковите претенции относно дължимата главница и
лихва за забава, следва да бъдат уважени в цялост в заявения от ищеца размер,
за претендирания период. Единствено размерът на претендираната
възнаградителна лихва е по-малък от заявения, поради което съдът следва да
уважи тази претенция в установения от вещото лице размер, а не в
претендирания такъв. Основателно е и искането за присъждане на разходите
във връзка с връчването на поканата чрез ЧСИ в размер на 72 лв., доколкото
действително е извършване и доказано от ищеца, с оглед приетото по делото
заключение по назначената ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал и е основателно съгласно разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ. В
случая не се касае за уговорена от страните такса, дължима съгласно тарифата
на банката, а за реално сторен разход от банката във връзка с връчването на
уведомлението чрез ЧСИ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По отношение на претендираните разноски:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни в
8
производството, но доколкото ответникът се представлява от особен
представител и не претендира разноски, такива не следва да му се присъждат.
Ищецът претендира сумата от 200 лева - заплатена държавна такса, сумата от
400 лева – заплатен депозит за особен представител, сумата от 650 лева –
депозит за изготвяне на ССчЕ, сумата от 288 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сторените в заповедното производство разноски, в
размер на 85 лева. В тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 84.41 лева за заповедното производство и в размер на 1527.40 –
исковото производство, съразмерно на уважените искови претенции и при
съблюдаване разясненията дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т.12.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „У.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район В., пл. „С.Н.“ №
** и С. Г. И., ЕГН **********, адрес: град С., кв. С., ул. „А.Н.Л.“ № **, вх. **,
ет.**, ап.**, че С. Г. И., ЕГН ********** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, сумата от 506.07 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № ********** от 09.10.2019 г.
за периода от 16.06.2020 г. до 24.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. ****/2022 г.
по описа на Районен съд – Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „У.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район В., пл. „С.Н.“ №
** и С. Г. И., ЕГН **********, адрес: град С., кв. С., ул. „А.Н.Л.“ № **, вх. **,
ет.**, ап.**, че С. Г. И., ЕГН ********** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, сумата от 20.92 лв.,
представляваща дължима възнаградителна лихва по договор за кредит №
********** от 09.10.2019 г. за периода от 16.06.2020 г. до 23.10.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. ****/2022 г. по описа на Районен съд – Варна като
отхвърля исковата претенция за горницата над 20.92 лева до пълно
претендирания размер от 25.65 лева
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „У.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район В., пл. „С.Н.“ №
** и С. Г. И., ЕГН **********, адрес: град С., кв. С., ул. „А.Н.Л.“ № **, вх. **,
ет.**, ап.**, че С. Г. И., ЕГН ********** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК, сумата от 82.66 лв.,
представляваща дължима лихва, начислено за периода от 23.10.2020 г. до
9
24.02.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. ****/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „У.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район В., пл. „С.Н.“ №
** и С. Г. И., ЕГН **********, адрес: град С., кв. С., ул. „А.Н.Л.“ № **, вх. **,
ет.**, ап.**, че С. Г. И., ЕГН ********** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 10а ЗПК сумата от 72 лв.,
представляваща дължими разноски за изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. ****/2022 г. по описа на Районен съд – Варна
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, адрес: град С., кв. С., ул. „А.Н.Л.“
№ **, вх. **, ет.**, ап.** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район В., пл. „С.Н.“ № ** сумата от 84.41
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски и сумата
от 1527.40 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски,
съразмерно на уважения размер на предявените искови претенции
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10