Решение по дело №280/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 4

гр. Видин, 14.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

Четиринадесети декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

В.Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Административно дело №

280                       

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на И.С.Л. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20 – 0953 - 000481 от 02.11.2020г. на Началник  сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените разноски.

Ответникът по жалбата  чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира присъждането на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На Л. е съставен АУАН GA266999 на 01.11.2020г. за нарушение на чл. 173 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП за отказ да бъде проверен с техническо средство и медицинско изследване за употреба на алкохол след извършена проверка при управлението му на л. а. „Шкода фабия“ № В 6857 ВМ. Жалбоподателят  бил поканен за извършване на проверка за наличие на алкохол с техническо средство. След множество опити на лицето не била изпробвана за алкохол с алкотест.

След отказа за проверка с техническо средство за употреба на алкохол, бил направен опит да и бъде връчен талон за медицинско изследване за наличие на алкохол, който последния също отказал да получи. Отказът за получаване на въпросният медицински талон е оформен по надлежния ред, в присъствието на свидетел, видно от приложения талон на л.18 от делото.

АУАН е връчен на същата дата, при условията на отказ.

Тези фактически констатации са потвърдени и от приложената по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Колев и Александров.

От страна на жалбоподателя е направено възражение, с което се твърди, че описаните факти и обстоятелства, не отговарят на действителността. Твърди се, че  не е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство, а е направил няколко опита да издиша въздух в техническото средство, но не е успял.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Съдът дава вяра на показанията, дадени от свидетелите, тъй като те са подробни и непротиворечиви, както и се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Двамата заявяват, че лицето действително е направило няколко опита да издиша въздух в техническото средство, но така и не е издишало необходимото количество въздух, за да бъде отчетена действителна проба, въпреки техните подробни обяснения как да бъде извършена пробата, за да бъде отчетена успешно. След това бил връчен талон за медицинско изследване, за да може да и бъде извършена кръвна проба в рамките на 45 минути след връчването му, но също е отказан.

С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните администра-тивни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Такъв безспорно е Началник, сектор ПП при ОД на МВР Видин, тъй като ПАМ е наложена от него.

По смисъла на чл.171,т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на алкохол – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП. В конкретния случай Началника в сектор ПП е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, която обаче негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа за проверка с техническо средство за наличието на алкохол, както и отказа  да получи талон за медицинско изследване и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,т.4,пр.1 от АПК. Същите не са оборени от по надлежния ред.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно са изброени нарушените разпоредби. Налице са мотиви. При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон.

 Неоснователно е възражението, че в случая  не е отказал извършването на проба с техническо средство, но въпреки опитите, такава не е извършена, тъй като е имала възможност да отиде и да даде кръв за биологично изследване.

Мярката по чл.171,т.1,б."б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка.

Предвид изложеното, обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Воден от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                             Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Л. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20 – 0953 - 000481 от 02.11.2020г. на Началник  сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП,  като неоснователна.

ОСЪЖДА И.С.Л. *** да заплати на ОД на МВР – Видин, сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Административен съдия :