Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 01.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав,
в
публичното съдебно заседание на десети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 8219/2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 61, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Л.Е. ООД
твърди, че в периода 2013 г. – 2015 г. извършил разходи за авариен и основен
ремонт на собствения на ответника Н.с. ЕАД канал Р-1, преминаващ през землището
на с. М. и с. Е.. Поддържа, че предприетата в чужд интерес работа била
необходима с оглед състоянието на вещта – каналът бил затлачен, с разрушени
стени и спомагателни съоръжения, което го правело негоден за употреба според
предназначението му, а също и опасен за съседните имоти и населението. За да
извърши работата, ищецът сключил договори с трети лица – за изработване на
инвестиционен проект, за изпълнение на предвидените по проекта СМР, за
осъществяване на строителен надзор, както и заплатил дължимите административни
такси по издаване на строителните книжа. Поддържа, че работата била изпълнена с
необходимото качество и това увеличило стойността на притежаваното от ответника
съоръжение. Поради изложеното счита, че в негова полза е възникнало вземане,
равно на стойността на извършените разходи в размер на 2 728 594,80
лв. без ДДС, както и вземане за законна лихва върху разноските, считано от
момента на извършване на всяка от тях до 12.11.2015 г., в размер на
303 705,11 лв. Тези вземания претендира частично, както следва: за сумата
от 100 000 лв. главница и 1000 лв. лихва. Наред с това претендира и
законна лихва от предявяване на иска до погасяването, както и разноски.
Ответникът Н.с. ЕАД оспорва исковете при твърдението, че не се установява
собствеността му върху ремонтираното съоръжение; че не е възлагал извършването
на процесните СМР, а напротив – същите са извършени против волята му; че
работата не е уместно предприета, тъй като каналът не е задоволявал нуждите му;
оспорва извършването на процесните СМР и тяхната стойност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По правната квалификация:
Общата уредба на института на гесцията се съдържа в разпоредбата на чл. 60 ЗЗД – за да се квалифицира едно действие като гесция, то следва да притежава
посочените там характеристики – да е предприето по отношение на чужда работа,
като предприелият го /гесторът/ е знаел, че не е натоварен от лицето, в чиято полза
се извършва работата /доминуса, стопанина/. В следващите разпоредби на глава
ІІ.6 от ЗЗД се уреждат отделните състави на гесцията, които се различават според
отношението на извършващия към работата и според отношението на ползващия се
към нея. Тези специфики най-често се разкриват в хода на доказването по
предявения иск, поради което не обуславят отделна правна квалификация, а имат
отношение само към определяне размера на дължимата сума. Ето защо, независимо
от поддържаните твърдения относно спецификите, при които е извършена работата,
съдът – ако установи друг фактически състав, следва да формира извод относно
дължимата според този състав /чл. 61 – чл. 62 ЗЗД/ сума, без с това да се
нарушава диспозитивното начало в процеса /вж. напр. решение № 242/21.12.2015 г.
по гр. д. № 3664/2015 г., І ГО на ВКС/.
По изложените съображения настоящият иск за главница съдът квалифицира по
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
По основателността на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
Спорни между страните са следните въпроси: 1/ кой е стопанинът
на вещта, спрямо която е извършена работата; 2/ извършена ли е работата и ако
да – с какво качество; 3/ уместно ли е било предприето извършването й; 4/ налице
ли е противопоставяне или напротив – одобрение на работата от стопанина; 5/
какъв е размерът на дължимото от стопанина плащане – съобразно стойността на
разходите или спрямо увеличената стойност на имота. В тази хронология съдът ще
разгледа спорните въпроси.
Кой е стопанинът:
С констативен нотариален акт № 176/2010 г. ответникът е признат за собственик на канал, находящ се в землището
на с. М. и с. Е., обл. Монтана, придобит при условията на чл. 2, ал. 4 ЗДС –
процесният канал. Това е достатъчно да се приеме, че патримониумът, който би се
увеличил чрез извършване на процесните ремонтни дейности, принадлежи на
ответника.
Извършена ли е работата:
За установяване на този факт са събрани писмени доказателства, изслушани са
заключения на СТЕ и е проведен разпит на свидетели. От всички тях
безпротиворечиво се установява, че ищецът е възложил на трети лица извършването
на действия по авариен и основен ремонт на процесното съоръжение – както
изработване на проекти, така и осъществяване на самите строителни дейности и
надзора върху тях. Според заключенията на вещите лица по основната и повторната
СТЕ ремонтът е извършен – изготвен е
инвестиционен проект /какъвто е бил необходим с оглед вида на строежа/ и са
изпълнени предвидените в проекта ремонтни дейности – изкопни и насипни работи,
полагане на бетон и стоманена арматура, изрязване и прочистване на канала от
растителност, възстановяване на мостовите и изпускателните съоръжения /за които
действия сочи свидетелят Захариев/; в резултат е „изградена изцяло нова стоманобетонова конструкция, която е
обхванала трасето на канала“ /заключение на повторната СТЕ/; същата е изпълнена
съобразно одобрен инвестиционен проект, изготвен отново по възлагане на ищеца,
и под осъществен под негово възлагане строителен надзор. За извършените
дейности са съставяни количествено-стойностни сметки и актове обр. 19, а
реалното им извършване е установено и при огледа, осъществен от вещите лица,
изготвили основната и повторната СТЕ. Вещото лице И. сочи, че част от остойностените
действия не са предвидени в одобрения проект – дейностите по Приложение 2 към
договор за изработка от 07.04.2014 г. /за направа на временен път/, както и част
от дейностите по Приложение 1 - доставка и монтаж на почистваща машина за
напорен басейн, пусково-наладъчни работи и ремонт на метални саваци и решетки.
Прокарването на временен път и ремонтът на саваците обаче се установява от
показанията на свидетеля Захариев, а технологичната им връзка с ремонта – от
обясненията на вещото лице И.. Осъществяването
на другите дейности /пусково-наладъчни работи и монтаж на почистваща машина/
пък е ирелевантно – тяхната
стойност няма да бъде отчетена при определяне размера на обогатяването, тъй
като според обясненията на вещото лице И., дадени при разпита й, тези две
дейности не обслужват ремонта на канала, а единствено притежаваната от ищеца
електроцентрала.
От изложеното съдът прави категоричен извод, че в резултат от предприети от
ищеца действия е извършен основен ремонт върху собственото на ответника съоръжение,
при изпълнението на който е изготвен инвестиционен проект, извършени са
описаните по-горе СМР, вкл. прокарване на временен път /чиято връзка с
ремонтните дейности беше установена при разпита на вещото лице И./, осъществен
е строителен надзор и за използването на съоръжението е издадено Разрешение за
ползване от 13.10.2015 г. Въз основа на тези дейности /т.е. без дейностите,
обслужващи само ищеца/ следва да се определи налице ли е обогатяване и какъв е
неговият размер.
Уместно ли е била предприета работата:
Отговорът на този въпрос е фактически и зависи от обективни критерии – дали
извършването на работата е било необходимо
с оглед предназначението на вещта и с оглед състоянието, в което тя се е
намирала преди ремонта. За установяване на тези факти съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели – същите сочат, че преди започване на ремонтните
дейности каналът е бил „в трагично състояние, с много обрушвания по стените“, с
изцяло пропаднали участъци, „затлачен от растителност“ и изглеждащ като
„планинска рекичка“ /според свидетеля Нанов/. Това състояние на канала се е
отразявало както на възможността му да бъде ползван по предназначение, така и
на неговата безопасност като водно съоръжение. За това свидетелстват
показанията на Захариев – каналът е могъл да провежда вода със значително намален капацитет, а използването му е
създавало риск „за пробиви, разкъсвания и аварии“. Тези показания се
подкрепят от обясненията на вещото лице И., която сочи, че по проектни данни
каналът е следвало да пропуска около 4 куб.м./сек., а в резултат от
занемареното му състояние пропусквателната му способност е била около 1,5
куб.м. Вещото лице е установило и данни за наводнения в резултат от скъсвания
на каналната стена. Тези доказателства са достатъчни да обосноват извод, че
съоръжението не е могло да се ползва според обичайното му предназначение /да
провежда вода независимо от целта на ползването й/, както и че представлява
опасност за други имоти/лица. Възражението на ответника, че такава опасност не
е документирана от държавни органи, създадени с цел превенцията й /Басейнова
дирекция, ГД Пожарна безопасност и защита на населението и др./, макар и да е
фактологично вярно, не разколебава така формирания извод – няма пречка тези
факти да се установят както със свидетели, така и чрез специалните знания на
вещото лице, а и същите следват от общоизвестни опитни правила /водно
съоръжение с капацитет като процесното съставлява източник на повишена опасност
предвид неконтролируемостта на природната сила/.
На следващ план уместността на предприетата работа следва да се съпостави с
целта, за която е ползвано съоръжението. Установява се, че процесният канал
съставлява горната част /водосборна/ от по-голям канал, условно разполовен от
притежаваната от ищеца електроцентрала. В горната си част каналът не е бил
използван за напояване, но в долната част /отвеждащата/ тя би могла да служи за
напояване, която цел е съответна на
предлаганите от ответника търговски услуги. Захранването на отвеждащия
канал се осъществява с води, преминали през централата от водосборната част на канала. Следователно като част от едно
цялостно съоръжение процесният канал е следвало да бъде в добро техническо
състояние, за да може да обслужва общата цел на създаването му. Нещо повече –
ответникът е следвало по силата на договор, сключен с ищеца /факт, неоспорен в
процеса/ да доставя вода за целите на
електроцентралата, за изпълнението на което също е било необходима
изправност на канала. Не на последно място – дори каналът да не се използва по
предназначение в нито една от частите си, притежанието
му задължава собственика да го поддържа в състояние, несъздаващо опасност
за съседните имоти, и когато ремонтът, който е следвало да бъде извършен от
собственика на вещта, се извърши от другиго, то собственикът се е обогатил чрез
спестяване на средства за извършването му.
Наред с уместното предприемане работата трябва да е била и добре управлявана. От заключението на
вещото лице Нинова се установява, че строително-ремонтните дейности са
извършени качествено с изключение на появили се впоследствие пукнатини по
каналната стена, които се дължат основно на недостатъчна армировка, и частични
течове. В общ план обаче и двете експертизи заключават, че ремонтът е бил
качествен, за което сочи и издаденото разрешение за ползване.
Поради изложеното съдът приема, че работата е била уместно предприета и
добре управлявана.
Какво е отношението на страните към извършената работа:
Както беше отбелязано, гесторът може да действа както в свой интерес, така
и при противопоставяне на стопанина или да има неговото последващо одобрение.
Това се отразява върху обема на задължението на стопанина. Липсата на първоначално
възлагане, на която се позовава ответникът, е напълно ирелевантна за настоящия
спор с оглед правното основание на предявения иск, поради което съдът не
обсъжда наведените в тази насока възражения /относно представителната власт на
управителя на клона, да сключва договори, относно необходимостта на решение на
управителния орган или принципала и т.н./.
Няма спор между страните, че работата е била предприета и в интерес на ищеца – доколкото
увеличаването на пропусквателната способност на канала е предпоставка за
пълноценната експлоатация на притежаваната от ищеца електроцентрала.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е знаел за
извършване на работата – със заявление от 10.02.2014 г., получено от ответника,
ищецът е поискал съгласуване на техническия проект за реконструкция и такова
съгласуване е получено. Няма никакви доказателства, сочещи на противопоставяне
на извършването, поради което съдът приема този фактически състав на гесцията
за недоказан /макар това да няма практическо значение предвид еднаквия обем на
отговорността по чл. 61, ал. 2 и 3 ЗЗД – вж. решение № 228 от 13.12.2016 г. по
гр. д. № 5571/2015 г., ІІІ Г. О. на ВКС/.
От значение е въпросът, дали
работата е била одобрена от стопанина – доколкото тогава се прилагат
правилата на договора за поръчка. Тежестта за доказване на одобрението се носи
от ищеца. Същият не проведе пълно доказване на този факт – от събраните
доказателства безспорно се установява, че ответникът е знаел за предприетата
работа, както и е съдействал за извършването й в началния етап - чрез съгласуване
на проектите, но няма безспорни доказателства, че е одобрил нейното управление.
Липсата на противопоставяне не означава одобрение /именно затова са налице два
отделни фактически състава/, а съдействието
при част от дейностите не съставлява цялостно одобрение на начина на
извършване на работата – чл. 62 ЗЗД изисква одобрение не на самото предприемане на работата, а на начина на нейното
управление.
Доколкото ако одобри работата, стопанинът се обвързва все
едно че е доверител, то одобрението
следва да обхваща всички съществени елементи на договора, с който ползващият
се би се оказал обвързан – не само предприемането на работата, но и нейното конкретно съдържание, вкл. начина
на нейното изпълнение и нейната финансова част. Това не се установи. Дори
да се приеме, че от името на ответника е изразявано одобрение след извършване
на работата /при нейното приемане/, то не
се установи нито, че одобрението изхожда от лице с представителна власт /според
показанията на свидетеля Захариев, в приемателната комисия е участвал
„представител на Н.с. ЕАД“, като изводът, че лицето е имало качеството на
представител свидетелят прави само от начина, по който самото лице се е
манифестирало/, нито че то обхваща
всички елементи на поръчката /така, както би било постигнато съгласие при
сключване на договор/.
Ето защо съдът приема, че отношенията на страните следва да се уредят по
правилото на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Относно размера на дължимото от стопанина плащане:
Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД заинтересованият отговаря до размера на
обогатяването си. Това е увеличената стойност на имота, получена като разлика
между пазарната му стойност преди и след предприемане на работата.
За установяване пазарната стойност на имота преди извършване на работата са
събрани противоречиви доказателства – според основното заключение на СТЕ
стойността на канала е била 1 лв., а според повторното – около 350 000 лв.
Налице са и данни за балансовата стойност на вещта, които са ирелевантни,
доколкото отразяват субективното отношение на собственика към нейната стойност
– тъй като, макар и да почиват на обективни показатели, няма данни дали тези
показатели са правилно въведени при изчисляване на амортизацията.
Според настоящия състав методът на изчисление на пазарната стойност,
използван от повторната експертиза, е в по-голяма степен годен да определи
реалната стойност на вещта, тъй като отчита обстоятелството, че част от
дейността по създаване на това съоръжение – а именно изкопната – е извършена и
като цяло – незасегната от лошото стопанисване.
Пазарната стойност на вещта след ремонта не е равна на стойността на
извършените разходи за ремонта, но като най-близък неин аналог съдът приема
посочената от вещото лице И. стойност, отчитаща и стойността на некачествено
извършените СМР.
Която и стойност да се приеме обаче, това е без правно значение за
настоящия процес – искът е заявен като частичен, а решението по частичния иск, когато го уважава, формира сила на
пресъдено нещо единствено по основанието. Доколкото при кредитиране и на
двете експертизи размерът на обогатяването надвишава претендираната в настоящото
производство сума от 100 000 лв., то искът следва да бъде изцяло уважен.
Предмет на отделно производство /при липса на доброволно уреждане на спора/ би
била стойността на обогатяването над присъдената с настоящото решение сума.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Както беше отбелязано, отношенията между страните по повод извършената
гесция не се уреждат от правилото на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Ето защо ищецът няма
право на лихва върху направените разноски от момента на тяхното извършване. Същият
има право на обезщетение за забава след покана – така, както е уредена
отговорността за лихва при неоснователното обогатяване /доколкото друг срок за
плащане не е установен в закона/.
В случая покана е получена от ответника на 25.11.2015 г., като в нея е
даден десетдневен срок за плащане. Ето защо ответникът е в забава, считано от
08.12.2015 г. /срокът, броящ се по дни, изтича в неприсъствен ден – събота,
поради което забавата настъпва след изтичане на първия работен ден/.
За периода 08.12.2015 г. – 13.12.2015 г. размерът на лихвата е 4073,26 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер, но
отхвърлен за периода преди 08.12.2015 г.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 8450 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.с.
ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Л.Е.
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 100 000 лв., представляваща част от дължимата стойност на
обогатяването, настъпило в патримониума на Н.с. ЕАД в резултат от предприети от
Л.Е. ООД без натоварване, но и в свой интерес, действия по авариен и основен
ремонт на деривационен напоителен канал Р-1, преминаващ през землището на с. М.
и с. Е., извършени в периода 2013 г. – 2015 г., ведно със законната лихва от 14.12.2015 г. до погасяването, на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 1 000 лв.,
представляваща част от дължимата
лихва за забава за периода 08.12.2015 г. – 13.12.2015 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8450 лв. разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за
периода от извършване на отделните разходи до 07.12.2015 г.
Решението
може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: