Решение по дело №7861/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2281
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20184430107861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 14.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7861 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от И.Ц.М. ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу С.Д.Й. ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.265, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД  с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обща сума в размер на 5900,00 лева,  дадени на отпаднало основание по развален договор за изработка, от които: 2900 лева за изработка и монтиране на кухненско обзавеждане, 1000 лева за изработка и монтаж на гардероб в коридора и 2000 лева за изработка и монтаж на паркет, които е следвало да бъдат изрботени и монтирани в недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се *** ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че с ответника се познавали от 2012 г.  Излага, че в средата на месец януари 2015 г. започнал ремонт на негов апартамент, находящ се ***, по повод на което решил да му бъде изработена и монтирана кухня по поръчка, за което потърсил ответника, за когото знаел, че има цех в гр.Плевен. Сочи, че се свързал с него по телефона и се разбрали да дойде в *** и да вземе размери за направата на кухненското обзавеждане, след което да изготви проект и след одобрението му, да започне с изработката на мебелите. Твърди, че през месец януари 2015 г. ответникът отишъл у тях, изготвил проект и постигнали устна уговорка той да изработи и монтира кухненското обзавеждане за сумата от 2 900.00 лева. Излага, че по настояване от ответника му предоставил сумата от 2 000.00 лева като капаро, за да закупи материали и да започне изработката на кухнята, а останалата сума следвало да му даде на по-късен етап. Сочи, че след около месец ответникът му се обадил по телефона и му поискал остатъка от сумата, след което да извърши монтажа.  Твърди, че се срещнали и му предал сумата от 900.00 лева, като ответникът го убедил, че кухненското обзавеждане е изработено и се уговорили, че след като  се приключи с ремонта на кухнята, той да дойде на място и да монтира мебелите.  Излага, че след това вече започнал да отклонява датата на монтиране на кухненските мебели, заявявайки, че има много спешни поръчки, които трябва да завърши в срок.  Твърди, че междувременно се разбрали да изработи и за две от стаите в апартамента паркет от тиково дърво, като през месец август 2015 година отишли в склад в ***, където той закупил дървен материал за 4 300.00 лева, който дал на ответника, за да изработи паркета. Сочи, че на последния дал и сумата от 240.00 лева за закупуване на лак за паркета. Излага, че след няколко дни ответникът му се обадил и му казал, че паркетът е готов, но тъй като отново има спешни поръчки, не може да дойде до  гр. София и да монтира кухненското обзавеждане и да постави паркета. Твърди, че през месец октомври 2015 г. отново поръчал на ответника да му изработи гардероб за коридора, за което му дал сумата от 1000 лева. Сочи, че в продължение на около една година непрекъснато разговарял с ответника по телефона кога ще дойде да монтира кухненското обзавеждане, гардероба за коридора и паркета, но той все намирал поводи да отложи работата. Излага, че на 16.10.2016 г. ответникът дошъл в апартамента и му докарал само една част от паркета, но не и мебелите, като тогава подписали разписка за дадените му 5900.00 лв. - 2900.00 лв. за кухненското обзавеждане, 1000.00 лева за гардероба в коридора и 2 000.00 лева стойността на паркета. Твърди, че срокът за изпълнение на първия договор за поръчка – за изработка и монтиране на кухненско обзавеждане е след като се приключи ремонта на кухнята, тоест след три месеца. Уточнява е, че това е края на м. май 2015 г. Сочи, че срокът за изпълнение на договора за изработка на паркет е м. октомври 2015 г. Излага, че срокът за изпълнение  по третия договор – за изработка на гардероб е бил  до края на м. октомври 2015 г. Твърди, че многократно е канил ответника да изпълни договорите чрез телефонни разговори и лични такива. Излага, че договорите с ответника са прекратени, поради неизпълнение от страна на ответника.Сочи, че за това е подал сигнал до РП-***, но му било отказано да се търси наказателна отговорност от виновното лице-ответника, тъй като се касае за гражданско-правни отношения. Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си представител молят съда да уважи предявения иск. Моли съда да им присъди сторените по делото разноски. В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск. Твърди, че събраните по делото доказателства съответстват на изложеното в ИМ. Сочи, че от своя страна ответникът не е ангажирал никакви доказателства, с които да опровергае твърдените от тях факти.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба- Твърди, че не е налице документ, който да е подписан от двете страни и да уговоря срок за изработка на кухнята, поради което не е претърпял неимуществени вреди от забавяне монтажа на кухнята. Излага, че при получаване на паркета ищецът му заплатил сумата от 400лв. за неговата обработка и готовност за поставяне му в апартамента. Сочи, че при доставянето на паркета е имало свидетели /съседи на ищеца/. Излага и, че във входа, в който живее ищеца имало и камера, на която се записват влизащите и излизащите и откъдето можело да се види, че ищецът е получил паркета на два пъти, като първата доставка  е била на 16.10. 2016г. когато е подписана и бележката за сумите които е получил от него, а втората доставка станало една седмица по късно при прибирането му от гр. Радомир каквито били неговите изисквания.Излага, че при молба негова страна да се зачертае записания на 16.10.2016г. недоставен паркет ищецът отговорил, че няма за какво да се притеснява. Твърди, че сумите, които е получил са аванс за закупуване на материалите за изработка на мебелите, а не цялата стойност на мебелите.

В проведеното по делото о.с.з ответникът не се явява и не се представлява.

В първото по делото о.с.з. ответникът твърди, че е доставил паркета на ищеца. признава, че не е изпълнил договорът за изработка на кухненско обзавеждане, тъй като бил изгонен от цеха, в който се намирали материалите и машините. Твърди, че след водени дела се решило всичко, което се намира в цеха да остане в него, с изключение на машините.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представената по делото разписка от 16.10.2016 г., подписана от страните по делото, че ищецът е предоставил на ответника следните суми: 2900 лева, представляващи капаро за изготвяне на кухня, капаро в размер на 1000 лева за изработка на гардероб и 2000 лева  изработка на паркет от типово дърво около 25, кв.м.

Установява се от приобщеното по делото ДП №230 ЗМИП 15061/2017 г. по описа на  РУ на СДВР, пр.пр. №50524/2017 г по описа на СРП, че прекратено образуваното НП, по повод на подадена от ищеца срещу ответника жалба, по повод на неизработката на процесните мебели и паркет, поради липса на осъществен състав на престъпление по чл.209 НК.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите *** и ***.

Свидетелят *** свидетелства, че от 1980 г. познава ищецът, а ответникът срещнал през 2015 г.  Излага, че през 2013 г. ищецът си закупил апартамент в гр. София, който се нуждаел от ремонт, по повод на което и търсел варианти да намери хора, които да ремонтират кухнята, едната стая, банята и тоалетната. Твърди, че за ответника разбрал в началото на 2015 г. - януари месец, когато присъствал на огледа и на взимане на размерите в апартамента. разказва, че С. взел размери за шкафчета, за мивки, в кухненския бокс, т.е. за всичко, което трябвало да се направи от него. Сочи, че знае, че първо е трябвало да се дадат 2000 лева, а при приключването и монтирането на обзавеждането останалите 900 лева от договорените 2900 лева. Излага, че идеята била за кратък срок в порядъка на около няколко месеца да се изработи кухненското обзавеждане. Твърди, че след като ответникът не е изработил шкафовете ищецът е наел други майстори, които са ги изработили. Сочи, че И. му е разказал, че ответникът е следвало да монтира и паркет. Сочи, че ищецът си е взел една част от паркета, а друга част не е върната. Разказва, че е присъствал и на уговорка между страните, състояла се в гр. Радомир за изработване на гардероб за сумата от 1000 лв., който гардероб също не е бил изработен.  сочи, че е присъствал на разговори по телефона, по време на които С. обещавал на ищеца срокове и отлагания и, че в скоро време ще изработи договореното, но че това не се е случило и до днес. Твърди, че последният път когато И. си взел част от паркета страните са подписали и разписка за парите, които дължи ответникът. Сочи, че за гардероба от 1000 лв. парите ги е дала майката на ищеца.

Свидетелката ***, майка на ищеца сочи, че през 2013 г. синът й си закупил апартамент в гр. София, който се е нуждаел от ремонт, поради което и прибягна до услугите на майстори, вкл. и на такива от провинцията. Твърди, че ответникът по делото е виждала три пъти. Сочи, че първо С. е идвал да вземе мерки за изработване на кухненско обзавеждане. Излага, че не е присъствала на срещата, но от сина си знае, че при вземане на мерките му е дал 2000 лева, а впоследствие и още 900 лева. Твърди и, че до настоящия момент не е изработено кухненското обзавеждане. разказва, че синът й закупил и паркет, който е следвало да бъде обработен от ответника и после върнат и доставен. Твърди, че ответникът на два пъти превозил до гр. Плевен паркета, като синът й му дал още 240 лв. за лепило, и 400 лв. за обработката и за транспорта. Твърди, че паркета не бил поставен. Излага, че  С. доставил част от паркета, но не го поставил. Излага, че след като не се явил и не го поставил, наели друг майстор, който да го положи. Твърди, че доставения паркет не достигнал за трите стаи. Твърди, че уговорката между сина й и С.  била да се обработи и постави паркета. сочи, че през месец октомври ответникът дошъл в гр. Радомир, за да се договорят със сина й за друга поръчка - "за легло и за печката да бъде вградена". Твърди, че докато вземал размерите попитала жена му колко ще струва за един гардероб в София и те казали, че струва 1000 лв., поради което синът й му платил 1000 лв. за него.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че отношенията между страните са се развили по повод на сключени между тях през 2015 г. неформални договори за изработка и монтаж на кухненско обзавеждане, паркет и гардероб в имота на ищеца. Съглашението между страните е с характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД.

По делото не се спори, а и се установява от приобщената по делото разписка, че ответникът е получил процесните суми за изработка на вещите.

Съгласно разпоредбата на чл.261 от ЗЗД изпълнителят е бил длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

  Съдът, съобразявайки показанията на свидетелите ***, както и изложеното от ответника намира, че последният не е изпълнил задълженията си по сключените договори. Ответникът не отрича факта, че не е изпълнил договорът за изработка на кухненските мебели.  Що се отнася до изработката на процесния паркет безспорно се установи, че договорката между страните е била същият да бъде не само обработен и доставен, но и положен. Действително по делото се доказа, че ответникът е върнал част от паркета, но не е поставил същият, с което и не е изпълнил в цялост задължението си по договора за поръчка. Ответникът с оглед разпределената доказателствена тежест не е представил и доказателства, че доставения от него паркет е поставен, с което да изпълни в цялост задължението си по договора. Беспорно по делото се доказа и, че договорът за изработка и монтаж на гардероб е останал неизпълнен.

   Разпоредбата на чл.265 от ЗЗД предоставя на поръчващия по договор за изработка три алтернативни възможности за защита на неговите интереси в случай на отклонение от поръчката или недостатъци на работата, а именно: 1 - поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2 - заплащане на разходите, необходими за поправката; или пък 3 - съответно намаление на възнаграждението.

Законодателят е дал и право на възложителя да развали договора в случай, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. За да се породи това право на възложителя е необходимо такова лошо изпълнение на задълженията на изпълнителя, приравнимо на пълно неизпълнение.

В случая, с оглед установеното от гласните доказателства и кореспондиращите с тях писмени, съдът счита, че е налице пълно неизпълнение на договорите за изработка на гардероба и кухненското обзавеждане и лошо изпълнение на възложената работа за изработка и поставяне на паркет,  тъй като същият не е бил поставен, поради което и, не може да се приеме, че е бил годен да служи според предназначението му.

При установените факти за горепосочените недостатъци на извършената работа, недоказани останаха твърденията на ответника, че договереното по отношение на изработката на паркета е извършено, доколкото в негова тежест е било да докаже, че е изпълнил качествено, съобразно договореното възложената му работа, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани.

Предвид горното, съдът намира за основателно възражението на възложителя по чл.265, ал.2 от ЗЗД за пълното и неточно изпълнение на задълженията на изпълнителя, приравнимо на пълно неизпълнение. Поради това за възложителя е възникнало потестативното право за разваляне на договора на соченото от него основание – лошо изпълнение. Това е могло да бъде сторено с неформално изявление, доколкото договора не е бил в писмена форма, но по делото не са ангажирани доказателства, че ищцата е развалила договорната връзка преди завеждане на делото. Подавайки исковата молба обаче, ищцата е направила недвусмислено волеизявление за разваляне на правоотношението и с оглед приетото, че в нейна полза е съществувало правото по чл.265, ал.3 от ЗЗД да развали договора с ответника, съдът приема също така, че то и законосъобразно е упражнено.

 Предвид изложеното съдът счита, че всяка от страните дължи връщане на престираното от другата страна по разваления договор. Поради това и ответника дължи връщане на платеното му възнаграждение, което се установи, че е в размер общо на 5900 лв.

Ето защо, съдът намира, че предявената искова претенция по чл.55, ал.1, във вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД се явява основателна и доказана  и следва  да бъде уважена. Върху присъдената сума е дължима и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както е претендирано.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 736,00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.Д.Й. ЕГН ********** *** да заплати на И.Ц.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ***  обща сума в размер на обща сума в размер на 5900,00 лева,  дадени на отпаднало основание по развален договор за изработка, от които: 2900 лева за  изработка и монтаж  на кухненско обзавеждане, 1000 лева за израбтока и монтаж на гардероб и 2000 лева за изработка и монтаж на паркет, които е следвало да бъдат изрботени и монтирани в недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се *** ,ведно със законната лихва  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.265, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА С.Д.Й. ЕГН ********** *** да заплати на И.Ц.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, *** сумата от 736.00 лв, представляваща сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

        Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: