Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при секретаря Вяра Баева и в присъствието на
прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12838 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
иск с
пр.осн. чл. 59 от ЗЗД:
Ищецът - Е.И. Т., твърди, че бил
собственик на недвижим имот, който се намирал в гр. София, бул. „*******,
представляващ ателие-жилище на 5-и тавански етаж, със застроена площ от 79,80 м2.
Била лишена от възможността да го ползва поради това, че жилището се обитавало
от брат ѝ – ответникът - И.И.Н..
С оглед изложеното, моли да се
осъди ответникът да му заплати сумата от 42 400 лева, обезщетение за това, че е
лишен от възможността да ползва имота си за периода от 30.10.2015г. до 23.11.2010г.
Претендира още законната лихва и
разноски.
Ответникът
– И.И.Н., оспорва иска:
- ответникът не бил поканен редовно –
поканите били с непълен адрес;
- ответникът нито владеел, нито
ползвал имота; и
- евентуално бил придобил имота по
давност;
- прави възражение за давност; искът
бил и недопустим.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че ищцата е
едноличен собственик на Ателието, описано в исковата молба, видно и от Протокол
от 14.06.1994г. на СРС 57 с-в. по гр.д. № 1678/94г. Съсед отдолу е И.И.Н., който вероятно е бащата на страните по делото. И.Н. и
две други съделителки получават същи помещение –
таванско № 6.
До ответника са пращани нотариални
покани през 2015г. и 2020г., които са съобщени по реда на чл. 47 от ГПК. При
втората са събрани сведения от съсед, който е заявил, че не познава ответника (не
познава лице с такова име).
Първата покана действително е до
бул. „*******, но във втората адресът вече е пълният адрес – л. 18, включително
ет. 5.
Депозирано е заключение на СТЕ,
оспорена от особения представител, и приета от съда, като компетентно
изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 08.02.2022г. се
установява, че средният пазарен наем за жилището за периода от 30.10.2015г. до
30.10.2020г. е 46 594,49 лева.
Оспорването е неоснователно, тъй
като вещото лице няма достъп до жилището. При позвъняване и на двата звънеца
(сем. Начеви) не е било отворено. Вещото лице не може да бъде принуждавано да
посещава сградата в произволни (не е ясно как определени часове от процесулания представител на ответника), за да изпълни
задачата си. Към този момент се предполага, че ищцата няма достъп до жилището.
Самото оспорване, като довод, има отношение към поведението на г-жа Т., за
което ще бъде взето становище по-долу в от „правна страна“. Иначе експертизата
въобще не е повърхностна и е изготвена добросъвестно.
Депозирано е и второ заключение,
оспорено по същия начин. От него, както и от разпита на експерта в о.с.з. от
14.02.2023г. се установява, че обезщетението възлиза на 42 366 лева.
Към 29.09.2022г. ищцата е във владение
на жилището (Молба, с която искът с пр. осн. чл. 108 от ЗС е оттеглен – л.
144).
Ищцата представя ел. кореспонденция,
за която твърди, че е с брат ù от 2016г. Кореспонденцията е двустранна,
а не само изявление на ищцата, както се сочи в становището на особения
представител (Становище от 23.02.2022г.). Г-жа Т. се интересува от продажбата
на апартамента си (л. 97); освен това била сменена бравата. Проблемът е че диалогът
с *****@legacom.eu е
„разкъсан“ и е трудно да се схване връзката на писмата, ако такава е налице (л.
96-8). Възражение в тази насока е изложено и от особения представител.
След това започна SMS кореспонденция
с +359 89 3595011. Ищцата обвинява брат си за 10 годишни задължения, свързани с
консумативи и данъци на апартамента. Тя сменила обаче бравата (л. 101). Следва
заплашване, че ако не ù предостави ключове, то тя отново ще смени
бравата (л. 105). В крайна сметка е договорено предаване на ключовете (л. 108-10).
Следва спор относно собствеността на таванското помещение.
Като цяло, не може да се направи
категоричен извод, че този, с който се комуникира е ответникът. Ако е
ответникът, вече при SMS-ите има елементи на диалог,
но не може да се установи кога са пращани.
Събрани са гласни доказателства –
разпитан е св. Стоянова. От показанията ù се установява, че познава
семейството. Помагала на майката на страните по делото, която била стара, сляпа
и болна (тази помощ продължила към 5-6 години). Там виждала ответника. Той се
грижел за майка си, а ищцата, която живеела в Германия, идвала през лятото да
се види с майка си. Тя живеела на последния 5 или 6-и тавански етаж – съответно
и там виждала брата на ищцата. Апартаментът имал скосяване на покрива. Имало и
второ жилище, но го били взели. Ищцата отсядала в същия апартамент, в който били
майката и брат ù. Тя си имала ключове и това се случвало до преди 2-3
години.
Съдът кредитира изцяло тези
показания може би с едно изключение относно броя на обектите, притежавани от
семейството в сградата. Свидетелят дава показания за това, с което е била
наясно или каквото са ù споделили.
При съобразяване с
ел.кореспонденцията, има (или поне е имало) някакво допълнително таванско помещение,
което е различно от процесното жилище. И постоянния и настоящ адрес ***. Според
първата експертиза, табелките „Начеви“ са две. Според сайта на САК, ответникът
е лишен от права, а адресът му е: България,
обл. София, общ. Столична, 1606 София, бул. *****. В ел.кореспонденцията се споменава, че
ответникът е адвокат; Справка от АП – л. 75-8.
от
правна страна:
... всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването (чл. 59, ал. 1 от ЗЗД). Обогатяване означава и
спестяване – в случая на наем. По тази причина и дължимото обезщетение се
съизмерва със средно дължимия за подобен имот наем.
Няма ангажирани доказателства, от
които да е видно, че ищцата е била възпрепятствана да влиза в жилището си. Ако
се приеме за достоверна ел.кореспонденция, то тя е имала ключове (или
най-малкото не се е притеснявала, ако бравата е сменена, и тя, от своя страна,
да я подмени). Както бе посочено по-горе, въобще не е ясно кога се е случило
това. До доказване на противното и то именно от ищеца (чл. 154 от ГПК), следва
да се приеме, че тя е притежавала ключове преди датата на депозиране на иска –
23.11.2020г.
Тази кореспонденция действително
е трудно съвместима (съобразно довода на особения представител) с показанията
на свидетеля. В жилището на ищцата до около преди 2-3 години е живеела майката
на страните, а свидетелят и синът са я посещавали за да ѝ помагат, тъй
като е била много възрастна жена. Това е хипотеза на заем за послужване (чл.
243 и сл. от ЗЗД), като договорът е сключен между ищцата и майка ù.
Ответникът само е посещавал, както бе отбелязано, майка си. И двете деца са
осъществявали моралния си дълг – предоставено е било жилище и житейска подкрепа
(ако все пак става въпрос за един и същи обект в етажната собственост).
Междувременно, в рамките на 5-6 години преди смъртта на възрастната жена,
ищцата е имала достъп до жилището.
Ако става въпрос за друг обект в
етажната собственост, въобще ни е установено че то се е ползвало от ответника.
По-вероятна е първата хипотеза – дъщерята е отсядала в собствения си
апартамент, за да бъде при майка си.
Ако това е вярно, то ищцата е
могла да осигури достъп до жилището още към момента на изготвяне на първата
експертиза. Неоказването на съдействие на вещото лице може да се приеме като
хипотеза на чл. 161 от ГПК.
Във всеки случай няма
установяване при условията на пълно главно доказване на фактическия състав на
чл. 59 от ЗЗД.
Към момента на изготвяне на
втората СТЕ, нарушението на чл. 3 от ГПК е очевидно. Ищцата е следвало, тъй
като със сигурност е имала достъп до жилището, да съдейства за оглед.
Съобразно изложеното, искът е
неоснователен.
само за пълнота следва да се
отбележи и следното:
Ако претенцият
можеше да бъде уважена, сумата по заключението на второто в.л. щеше да бъде
редуцирана с 25 % само с оглед процесуалното поведение на ищеца (чл. 161 от ГПК
- Доколкото заключението на вещото
лице е доказателствено средство, то, като всички такива, се преценява и обсъжда
от съда в мотивите на решението заедно с другите доказателства по делото, без
последният да е длъжен да го възприеме (чл. 202 ГПК), дори и когато страната не
е направила възражения срещу него - Решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г.,
ІV г.о. на ВКС).
Особеният представител няма
правната възможност да навежда довод за евентуална придобивна
давност.
Вземане за наем действително се
погасява с 3-годишна давност, но това не е такова. Претендира се на
извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване), съизмеримо с месечен
наем. При такова задължение се дължи за всеки един момент, в който собственикът
не би могъл да ползва собствеността. Месецът, като период, се ползва за
удобство, а давността е 5 годишна, тъй като вземането не е периодично
(например: Решение № 2908 от 26.10.2022г. на СГС по в.гр.д. № 7948/2021г.).
Поне трикратно терминът „алтернативно“
е употребен неправилно от особения представител – л. 74, л. 128-гръб, и л. 151
(Решение № 97/08.02.2013г. по
т.д. № 196/11г. на І т.о.).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И. Т., ЕГН **********,***,
ул. „*****(надпартерен) - чрез адв.
М.Р.М., САК (Адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.”), E-mail: ********, срещу И.И.Н., ЕГН **********, чрез особен представител адв. В.Д.,***, р-н Сердика,
ул. „*********, тел.: **********, e-mail: vsd@abv.bg,
иск с пр.осн. чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 42 400 (четиридесет и две хиляди и четиристотин) лева,
обезщетение за това, че е лишен от възможността да ползва имота си (ателие,
находящо се в гр. София, бул. „*******, представляващ ателие-жилище на 5-и
тавански етаж, със застроена площ от 79,80 м2) за периода от
30.10.2015г. до 23.11.2010г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
председател: