РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело
№ 20212001000144 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Е.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Сл, ул. Б. № *,
представлявано от управителя О.Ф. чрез адв. Р. с адрес за връчване: гр. Б., ул.
„Ю.В.“ № *, против решение № 74/ 15.03.2021г., постановено по т.д. № 290/
2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е прогласен за нищожен
сключения между М.“ ООД и „Е.“ ООД предварителен договор за покупко-
продажба на вещни права, сключен на 08.06.2016 год., с предмет 19
самостоятелни обекта в сграда, на основание чл.26 ал.2, предл.второ от ЗЗД.
Въззивникът навежда оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост на обжалвания съдебен акт и
допуснати съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Твърди се, че първоинстанционният съд е приел в нарушение на
материалния закон, че не е налице съгласие на управителя за сключване на
процесния предварителен договор, доколкото същия не е подписан от Е.М..
Сочи се, че за да стигне до този извод решаващият съд неправилно е възприел
1
фактическата обстановка и се е позовал единствено на съдебно-почерковата
експертиза, според заключението на която подписът срещу продавач в
предварителния договор не е изпълнен от М. а е имитиран. Сочи се, че по
неприключилото т.д.№123/20 год. по описа на АС Бургас са изпълнени две
експертизи, вкл.тройна, които мотивирано и обосновано са установили, че
подписа на продавача е на управителя М.. Предвид липсата на специални
знания у съда, логично е било да се допусне и назначи повторна съдебно-
почеркова експертиза. Заявява се, че в съдебното заседание на 22.02.2021 год.
единичната експертиза е била надлежно оспорена като неправилна и
необоснована и е поискано назначаване на тройна, което искане е било
отклонено от БОС незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните
правила. Заявява се, че преценката на БОС не е съобразена с редица
релевантни обстоятелства – че вещото лице е работила върху сравнителен
материал, за който не е доказано, че изпълнен от М. че разликите в частните
признаци не са устойчиви и не могат да обосноват извод за имитация на
подписа, че иззетите сравнителни образци показват недобросъвестност при
полагането им и очевиден опит да се прикрият характерни особености на
подписа. Посочва се, че без да се знае в какво положение е бил пишещият и
при какви обстоятелства е положен подписа, с какво темпо и в какво
състояние, е невъзможно да се обясни от вещото лице кое колебание и
движение е обяснимо и кое не. Твърди се, че всички, установени от вещото
лице различия в частните признаци, са израз на вариативност и не са
характерни за подписа на М.. Нито едно само по себе си, нито всички в
съвкупност, могат да обосноват извод за имитация. В жалбата се излага, че
експертизата е изготвена въз основа на сравнителен материал, в който
подписа не е удостоверен по безспорен начин – напр.нотариални актове,
договори с нотариална заверка на подписа и пр. Сочи се, че ползваните от
вещото лице документи, представени пред МВР, са съставени през 2017 год.,
т.е. след като отношенията между страните са се влошили и са започнали
съдебните дела. Освен това тези документи не са приложени по делото. Сочи
се, че ползваните от експертизата частни документи също не са приложени и
приети по делото. На последно място изводите се оспорват с довод, че вещото
лице не е обосновало използваните методи, уреди и начини на изследване.
Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила ОС Бургас е кредитирал
единичната експертиза и не е допуснал назначаването на тройна такава, което
2
от своя страна е обосновало напълно неправилния извод за липса на съгласие
при сключване на предварителния договор.
При постановяване на обжалваното решение, според въззивника е
допуснато и второ процесуално нарушение, състоящо се в неправилен анализ
на доказателствата. ОС Бургас е приел, че не са представени доказателства за
правото на собственост, както и че липсва осчетоводяване на процесния
предварителен договор от „Е. ООД и каквото и да е плащане по същия. Сочи
се, че е поискано прехвърляне правото на собственост по съдебен ред и е
образувано т.д.№123/20 год. по описа на АС Бургас, а въпросът за
осчетоводяването на процесния предварителен договор няма никакво
отношение към действителността му.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
М.“ ООД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност, съответно
– за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.
Страната поддържа, че при постановяване на решението си БОС се е
позовал на заключението на съдебно-почерковата експертиза, според което
подписът не е положен от управителя на въззиваемото дружество. Това
заключение, според въззиваемия, е обосновано, непротиворечиво,
убедително и ясно, като при това е дадено въз основа на оригинала на
процесния предварителен договор и сравнителен материал от множество
официални и неофициални документи, подписани от управителя на
въззиваемото дружество, преди и след датата, посочена в предварителния
договор, а не както се твърди във въззивната жалба, със сравнителен
материал, за който не било ясно дали е подписан от Е.М., и документи, които
били изготвени след подписването на предварителния договор.
Посочва се, че действително от Бургаски окръжен съд не е била
допусната тройна съдебно-почеркова експертиза, но причината за това е, че
искането е било въпросната експертиза да отговори на същия въпрос, но
работейки само и единствено с документи, представени от въззивното
дружество, както и е формулиран допълнителен въпрос дали подписът под
договора е положен от управителя на дружеството-купувач.
3
Според въззиваемия не са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, които да
обуславят отмяна на постановения съдебен акт. Твърди се неоснователност и
на оплакванията за допуснати неправилен анализ и преценка на събраните
доказателства. Заявява се, че Бургаският окръжен съд е обсъдил събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в мотивите си е
засегнал и безспорно установените факти, извън установената липса на
съгласие, както следва: че договорът е подписан само на последна страница,
че не е налице каквото и да е плащане от „Е.“ ООД в изпълнение на
процесния предварителен договор, включително липсва осчетоводяване на
договора, че дружеството ответник не е декларирало каквато и да е дейност за
финансовата 2016 година, когато се твърди, че договорът е подписан, че е
налице явна и значителна нееквивалентност на престациите, накърняваща
добрите нрави и обуславяща нищожност при условията на член 26 ал.първа,
предл. 3 от ЗЗД.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът М.“
ООД поддържа, че предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 08.06.2016 год., сключен между М.“ ООД и „Е.“ ООД, е
нищожен поради липса на съгласие, евентуално – поради противоречие с
добрите нрави. От фактическа страна твърди, че управителят на М.“ ООД
Е.М. не е подписвала договора и той представлява неистински, фалшив
документ, както и че продажната цена на общо 19 имота, предмет на
договора, е близо 13 пъти по-ниска от пазарната, което представлява
очевидна нееквивалентност на престациите.
С обжалваното решение претенцията за прогласяване на нищожност е
уважена на главното заявено основание, поради липса на съгласие за
сключване на договора, като е прието от съда въз основа на съдебно-
почерковата експертиза, че подписа за продавач в предварителния договор не
е положен от управителя М..
Представя се предварителен договор от 08.06.2016 год., с предмет 19
4
самостоятелни обекта в сграда, находящи се в гр.С., за които продавачът М.“
ООД, действайки чрез управителя си Е.М., е поел задължение за прехвърляне
на купувача „Е.“ ООД в срок до 08.08.2016 год., на цена от 100000 евро.
Договорът се състои от девет страници, като на последната са поставени
подписите на договарящите.
От справка по партидата на продавача в ТР се установява, че от 2010
год. като управител на М.“ ООД е вписана Е.М., която е един от
съдружниците.
От приложените в делото документи е видно, че между страните е
висящ друг спор, по който „Е.“ ООД е предявил иск против М.“ ООД за
обявяване на същия договор за окончателен. Към момента е висящо в.т.д.
№123/2020 год. на БАС, образувано след като с решение №107/02.07.2020 год.
по гр.д.№2461/19 год. на ВКС ІV г.о. е отменено решение №11/11.02.2019 год.
по в.т.д.№281/19 год. на БАС, потвърждаващо решението по т.д.№517/16 год.
по описа на БОС.
За страната, която твърди, че процесния предварителен договор е
нищожен, съществува интерес да установи нищожността в нарочен процес,
още повече, че са предприети действия от насрещната страна за упражняване
по съдебен ред на правото за сключване на окончателен договор.
Юридическото лице формира и изразява воля чрез управителния си
орган, който може да се състои от едно или няколко физически лица –
носители на психологическа воля. Законът определя за воля на юридическото
лице да се счита изявената воля от физическото/ физическите лица. В
писмения документ волята се изразява чрез полагане на саморъчен подпис от
физическото лице, в случая – управителя.
От назначената и изпълнена пред настоящата инстанция тричленна
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа за „продавач“ в
процесния договор не е изпълнен от М. а е имитиран. Това заключение се
кредитира изцяло от въззивната инстанция поради неговата обоснованост и
последователност. То е изпълнено въз основа на сравнителен материал,
предоставен от страните в настоящата инстанция, както и въз основа на
документите, съдържащи се в т.д.№123/20 год. на БАС и съответното
първоинстанционно т.д.№517/16 год. на БОС, вкл.оригинали на документи,
подписани от М. пред служители на МВР при снабдяване с документи за
5
самоличност през 2012 год. Изследваните от тричленната експертиза образци
са подписани преди или близо до датата на договора, като е отчетено
твърдението на въззивника в жалбата, че след влошаване на отношенията
между страните М. умишлено е променила подписа си и от единичната
експертиза са били изследвани само образци, съставени през 2017 год., т.е.
след изостряне на отношенията. Вещите лица са изследвали подписа в
оригинала на договора, който се намира на л.110 – 118 в т.д.№123/20 год. по
описа на БАС. В таблицата на стр.7 от заключението е направено сравнение
между общите признаци на оспорения подпис и сравнителните образци, като
е отчетено различие единствено в степента на обработеност – средна в
изследвания подпис и висока в сравнителните образци, като това различие е
послужило за основание да се направи изследване на темпа и координацията
на движенията. Видно е от наслагването на подписите по метода „на просвет“
чрез съответната софтуерна програма, че при голямо увеличение се
установяват забавяне на темпа с необосновани колебливи движения при
изписване на различни части на елементи в строежа на подписа, точки на
спиране и продължаване на движенията, което е основание за извод, че
подписите не са положени от едно и също лице. След сравнително изследване
на интензитета на натиск със софтуерна програма за анализ на плътността на
щрихите чрез отложеното средство за писане, с помощта на хистограми на
оспорения подпис и сравнителния образец, който е най-близък по строеж, се
установява разлика от 3 017 пиксела, което означава, че в оспорения подпис
има повече отложено средство за писане (химикална паста), увеличен
интензитет на натиск, плътност на щрихите и намален темп. Отделно са
изготвени и хистограми само на част от редовия полуовал на главна буква
„Е“, при които разликата е 60 пиксела и свидетелства за по-бавен темп при
отлагане на пишещото средство. Така в резултат на двете изследвания на
интензитет на натиск и плътност на щрихите вещите лица са стигнали до
извод, че оспореният подпис е имитиран, чрез възпроизвеждане „на просвет“
– преминаване на светлина през двата обекта и рисуване на щрихите върху
горния, като дори посочват кой е използвания първообраз – образец от
подпис и съгласие по чл.141 ал.3 от ТЗ, заверен от нотариус Бакърджиева на
15.11.2010 год. (този документ е представен и по настоящото дело от
въззивника като копие на л.62). Сравнителното изследване на частните
почеркови признаци на оспорения подпис и сравнителните образци също
6
показва различия. Самите вещи лица предварително са установили
вариативност при подписването на М. която е изчерпателно посочена на
стр.6 (главна буква „Е“ и малка буква „м“), но въпреки тази вариативност
има постоянство при полагането на подписа в сравнителните образци с три
прекъсвания. Установени са различия в частните признаци по 9 пункта, като
са отчетени и вариантите при изписването на „Е“ и „м“, илюстрирани с
отметки в червено. Въз основа на описаните различия в частните признаци на
почерка е направен извод, че оспорения подпис не е изпълнен от управителя
на М.“ ООД Е.М..
Тук следва да се посочи, че изводите на тричленната експертиза не са
направени въз основа на заснемане с мобилен телефон, както се твърди в
съдебно заседание от въззивника, а след задълбочени изследвания на темп,
координация на движения, интензитет на натиск и плътност на щрихите, не
само чрез наблюдение при голямо увеличение, но и чрез разработване на
модели с помощта на съответните компютърни програми, позволяващи да се
изготвят графики на растерното изображение във вид на хистограма. В
самото заключение вещите лица са посочили кой е оригиналния подпис
(първообраз), послужил като основа в имитацията, което е още едно
основание за пълно кредитиране на изводите – общоизвестно е, че писмено-
двигателните навици на индивида са устойчиви, но човек никога не се
подписва по един и същ начин, най-малкото поради различните условия, при
които го прави. Следва да се отбележи, че единичната експертиза е стигнала
до същите изводи, но при използване на друг метод на анализ – с помощта на
видеоспектрален компаратор са установени колебливи движения, разлика в
натиска при полагане на подписа – обект на изследване и сравнителните
образци, забавен темп и точки на необосновано спиране, различие в степента
на обработеност и сходства в останалите общи признаци. По делото са
депозирани две заключения, които не си противоречат и се допълват, а
заключението, дадено по другото дело между същите страни, макар и да е
послужило като мотив за назначаване на повторната почеркова експертиза, не
може да послужи като доказателство за тезата на въззивника, поддържана и в
двата процеса – че оспорения подпис е положен от управителя.
В обобщение въззивната инстанция намира, че не е изразена воля от
дружеството-продавач за сключване на сделката в писмена форма за
валидност чрез нейното подписване от управителя, а при договорите липсата
7
на воля на едната страна е равнозначна на липса на съгласие, водеща до порок
под формата на нищожност.
Достигайки до същите правни изводи като първоинстанционния
съд, въззивната инстанция следва да потвърди обжалваното решение, без да
обсъжда евентуалното основание, на което се атакува сделката –
противоречие с добрите нрави.
От въззиваемия не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 15.03.2021 г. по т.д. № 290/2020
г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8