Решение по дело №20/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 260068
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20213220100020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 24.09.2021г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря Марияна Димова ……………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00020 по описа за 2021г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

    

      Предявена е искова молба от Х.В.В.  ЕГН********** ***, чрез пълномощник адв. И. Р. с адрес ***   срещу А.Й.Х. ЕГН ********** *** с искане да се постанови решение, с което да бъде прекратен с развод сключеният между страните граждански брак, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.  Предявени са съединени брачни искове, с които местоживеенето на роденото от брака дете Й. Х. В. ЕГН **********  да бъде определено на адрес гр. Г.Т., ул.“А.З.“ №5, който е административния адрес на ищеца, да се предоставят на ищеца упражняването на  родителските права по отношение на роденото от брака дете Й., да се определи обичайния режим на лични отношения между детето и ответницата, като ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за  детето Й. в размер на 250 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Предявено е искане по чл.149 от СК за заплащане на месечна издръжка за минало време за роденото от брака дете в размер на сумата от 250 лв.

Претендират се сторените разноски по делото.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е представен отговор на исковата молба. В приложения отговор представителят на ответницата  намира исковете за допустими. Оспорва изцяло единствено предявените съединени брачни искове за определяне на местоживеенето на роденото от брака дете Й. Х. В. ЕГН ********** на адреса на ищеца,  искането  да се предоставят на ищеца упражняването на  родителските права по отношение на роденото от брака дете Й., да се определи обичайния режим на лични отношения между детето   и  ответницата, като ответницата  да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за  детето Й.  в размер на 250 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба,   до  настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и предявеното  искане по чл.149 от СК за заплащане на месечна издръжка за минало време за роденото от брака дете в размер на сумата от 250 лв. Намира предявените съединени брачни искове за недоказани и неоснователни.

Претендират се сторените по делото разноски.

Към отговора е предявен насрещен иск от ответницата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното  дете Й.  срещу ищеца с искане да се постанови решение, с което да се предоставят на ответницата упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, да бъде определено  местоживеенето  на детето в гр.В.Т., където понастоящем живее ответницата по първоначалния иск, да се определи обичайния режим на лични отношения между детето Й. и  ищеца, ищецът по първоначалния иск  да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детото Й. в размер на   250, 00 лв., до  настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,

С първоначалната искова молба е предявен иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК и съединени брачни искове с правно основание чл.127,ал.2, във вр. с чл.59, чл.142, 143 и чл.149 от СК. Исковете за допустими.

С насрещен иск е предявено искане по  чл.49,ал.1 от СК и съединени брачни искове с правно основание чл.127,ал.2, във вр. с чл.59, чл.142, 143 от СК. Исковете за допустими. 

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните са сключили граждански брак на 15.07.2000г. в пред ДГС гр. Г.Т.  От това  брачно  съжителство имат родени деца: М. Х. В., която понастоящем е навършила пълнолетие и Й.  Х. В. ЕГН **********, роден на ***г.  

От приложеният по делото социален доклад се установява, че понастоящем детето Й.  живее на посочения административен адрес на бащата   в едноетажна  къща, собственост на неговия баща,  в добър външен и технически вид. Къщата  се   състои от три стаи, кухня,  хол  и сервизни помещения. Обособена е  детска стая. Осигурени са необходимите удобства, съобразени с възрастта и нивото на развитие на детето. Налице са добри битови условия за живеене. В дома съжителстват  пълнолетната дъщеря на страните, както и родителите на ищеца, като бащата на ищеца  му оказва подкрепа в домакинството. Според проведената социална анкета бащата Хр. В. е трудово ангажиран, като разчита на доходи, от около 700 лв. месечно.

През периода на присъствено обучение детето посещава редовно Основно училище „Хр. С.“ в гр. Г.Т.. Справя се с поставените му задачи. Умее да спазва правилата  в училище. Общува нормално с връстниците си, не е конфликтна личност. През периода на обучение on line, който съвпаднал с раздялата между двамата родители, детето рядко присъствало при този тип обучение, а когато присъствало  не  вземало  активно участие.   

По данни на социалния доклад, съставен от  АгСП „Отдел закрила на детето“ гр. В.Т., към момента на съставянето на социалния доклад,  местоживеенето на майката е в гр. В.Т., където съжителства с друго лице. От момента на раздялата с детето Й. подържа връзка само по телефон и чрез социалните мрежи.  По данни на анкетираната, тя  изпращала месечно колети с дрехи и обувки за детето, както и сумата от 100 лв., Същата е декларирала, че  работи като санитар и получава месечен доход от около 700 лв.

При проведеното изслушване  от съда на навършилото десетгодишна възраст дете Й., то изразява желание да остане да живее при баща си на досегашния административен адрес, където живее, откакто е родена, и където има познати и роднини. Заявява, че има подкрепа от пълнолетната си сестра, с която живеят заедно. Детето отговаря спокойно, без колебания.

По делото са разпитани две групи свидетели. В показанията си  първата група свидетели С.Й.И., сестра на ответницата по първоначалния иск, и Ж. Ж., без родствена връзка със страните, заявяват, че от месец март 2020г. страните са във фактическа раздяла, като ответницата А. Х. напуснала семейното жилище и заживяла в друг град. Преди това  често  отсъствала от семейното жилище за няколко поредни дни. От момента на раздялата страните не са подържали контакти, като майката общувала с децата по телефон.    След раздялата детето Й. останало да живее при баща си, който полага грижи по нейното отглеждане и възпитание, както има подкрепата от по-голямата пълнолетна дъщеря, както и на неговия баща.

Свид. И. В., учителка на детето Й., няма лични и конкретни впечатления относно междуличностните отношения на съпрузите. Дава показания относно обучението на детето Й. в училище, като  заявява, че никога не е виждала майката, в качеството на родител,  контактувала с нея само по телефон, като последният коткат с нея бил в края на учебната година-месец юни 2020г.

Свид. М. Хр. В., дъщеря на страните по делото, заявява, че след   като майка й напуснала семейното жилище, бащата полага грижи за детето Й., като свидетелката също окозвала подкрепа. Майката изпращала чрез свидетелката месечно от около стотина лева за детето, както и дрехи. Двете осъществявали връзка само по телефон.

От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Приложените по делото  доказателства мотивират съда да приеме, че  в брачните отношения между страните липсва взаимна привързаност, уважение и доверие, както и стремеж с общи усилия  и разбирателство да се осигури  благополучие в семейството. В отношенията между съпрузите са възникнали чувства на студенина, безразличие, неразбирателство и недоверие, което доказва формалното съществуване на брачната връзка, лишена от дължимото според закона  и морала.

Причина за така създалите се отношения между съпрузите са  честите отсъствия на ответницата по първоначалния иск, която впоследствие през месец март 2020г. окончателно напуснала семейното жилище. Това нейно

 поведение е    надхвърлило  границите на житейски допустимите семейни  отношения.  

 В процесния случай  ответницата по първоначалния иск   не е  проявила необходимото за семейните отношения   разбиране,  търпение и толерантност.

Съобразявайки тези доказателства, съдът намира за установено, че в брачните отношения между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.

 Според приложените доказателства   до настоящия момент детето живее  при баща си, който се грижи за нея с помощта на по-голямата си дъщеря и своя баща.  За малолетното  дете са осигурени дом, който е собственост на  родителите на бащата,   подходящи дрехи и обувки, съобразени с възрастта на детето сезона и неговия пол,  храна, здравни грижи, редовни посещения в училище, лични вещи и принадлежности. Бащата  проявява в достатъчна степен  адекватни грижи за детето, изразяващи се в задоволяване на ежедневните му потребности-подходяща храна и облекло.

Към настоящия момент условията за живот на детето, които е създал бащата, грижите които полага са в необходимия обем  и съответстват изцяло на потребностите на детето.

От друга страна майката  на детето е  с  местожителство ***, където съжителства с друго лице в жилище, собственост на третото лице.  Тази несигурност относно   местожителството на майката  не би могла да гарантира трайна и последователна грижа по отглеждането, образованието и възпитанието на детето Й.. 

Следва да се отчете резултата от проведеното изслушване на детето, което без колебание изразява желанието си да живее при бащата.

 Поради това родителските права върху детето следва да се упражняват от него, като местоживеенето на детето бъде определено на административния адрес на бащата.  Личните отношения между майката   и детето Й. следва да бъдат уредени в обичайния режим.

За  месечната  издръжка за детето са необходими парични средства в глобален размер от около 300 лв. месечно,  поради което  и на осн. разпоредбата на чл.142,ал.ІІ от СК майката  следва да заплаща  месечна издръжка за детето Й.  размер на сумата от 200, 00 лв., считано от датата на фактическата раздяла, тъй като е предявено искане по чл.149 от СК.  Останалите средства по издръжката  до нейния глобален размер следва да се осигуряват от бащата. Приоритетното парично участие на майката   в издръжката на детето   се определя както  от безусловния характер на дължимата издръжка по чл.143 от СК, така и поради факта, че в тежест на бащата са непосредствените грижи за отглеждането  и възпитанието на детето и  липсата на други алименти / задължение да издържа други низходящи/ на майката.

Поради тези обстоятелства  предявеният от  Хр. В.  иск по чл.49,ал.1 от СК   и първоначалните съединени искове по  чл.127,ал.ІІ от СК във вр. с чл. 59, чл.142 и чл.143 от СК са основателни и следва да се уважат, като бракът между страните следва да прекратен по  вина на ответницата по изложените съображения. Няма законова причина след прекратяването на брака съпругата да носи фамилното си име преди брака-К..

Съответно предявените от А. Й. Х.  насрещни искове по чл.127,ал.ІІ от СК във вр. с чл. 59, чл.142 и чл.143 от СК са недоказани, съответно  и  неоснователни  по посочените съображения, поради което следва да бъдат отхвърлени

С оглед изхода на спора  основателно е искането на ищеца по първоначалните искове  Хр. В. за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на сумата от 625 лв.

Като взе предвид всичко изложено съдът :

                          

                                             Р        Е         Ш       И        :

     

             Прекратява с развод сключеният граждански брак на 15.07.2000г.  пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община  Г.Т.  между Х.В.В.   ЕГН ********** *** и А.Й.Х.  ЕГН **********,   поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство по вина на  съпругата А.Й.Х..

 

Предоставя на бащата Х.В.В. ЕГН **********     упражняването на родителските права по отношение на детето Й. Х. В. ЕГН **********   

 

Определя   местоживеене на детето Й. на  адрес гр. Г.Т., ул.“А.З.“ №5, който е административния адрес на бащата Х.В.В., като предоставя ползването на семейното жилище на посочения административен адрес на Х.В.В..

 

Определя следния режим на лични отношения между  майката А.Й.Х. и  детето Й.  : всяка първа и трета събота и неделя    от месеца от 10, 00 часа  до 17, 00 часа,    през  ваканциите  на детето, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време със съгласието на детето и двамата му родители, детето се предоставя за упражняване на родителски контакти на майката А.Й.Х..

 

Осъжда А.Й.Х.  да заплаща на  детето Й., чрез неговия баща  и  законен представител Х.В.В.  месечна издръжка в размер на 200, 00 лв., считано от дата на фактическата раздяла 16.03.2020г. като отхвърля искането за присъждане на месечна издръжка в частта на разликата над този размер до претендирания размер от 250, 00 лв.

 

Постановява след прекратяването на брака съпругата А.Й.Х.    да носи фамилното си име преди брака: К.. 

 

Отхвърля  като неоснователни предявените от А.Й.Х., лично и като родител и законен представител на малолетното дете Й.,   срещу Х.В.В.   съединените брачни  искове с правно основание чл.127,ал.ІІ от СК във вр. с чл. 59, чл.142 и чл.143 от СК.

 

Осъжда А.Й.Х.  ЕГН **********  да заплати по сметка на съда сумата от 144, 00 лв., държавна такса по делото, представляваща 2%  върху тригодишните платежи по издръжката.

 

Решението може да се обжалва  пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

 

                                                  

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :