№ 171
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20231001001038 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АРМЕРОС“-ЕООД чрез
назначения особен представител адв.В. С. против решение №1437 от
22.11.2023г. на СГС, ТО, VI-8 състав, постановено по т.д. №1151/2023 г., с
което е уважен иска на СГП по чл.155,т.3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството.
Жалбоподателят чрез особения си представител излага съображения
за незаконосъобразност на решението, като в жалбата липсват конкретни
оплаквания в какво се състои порочността на решението.Моли за отмяната му
и отхвърляне на иска като неоснователен.
Препис от жалбата е връчен на ищеца СГП, като в срока по чл.263
ГПК е постъпил писмен отговор, в който са развити подробни доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Тъй като в нея не се сочели конкретни
оплаквания за порочността на решението, то съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд следва да ограничи проверката си само за валидност и
допустимост на решението, както и спазване на императивните норми на
материалния закон, а за правилността е ограничен само в рамките на
релевираните оплаквания.
Софийският Апелативен съд, като провери решението във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния срок и е
1
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно
и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Фактите са правилно
изяснени на база събраните доказателства, правните изводи кореспондират с
установената фактическа обстановка и относимите законови разпоредби,
поради което въззивният съд изцяло споделя изложените съображения и на
основание чл.272 ГПК препраща към изложените от първоинстанционния съд
мотиви.
Независимо от това, във връзка с оплакванията на дружеството-
жалбоподател чрез неговия особен представител намира следното:
Ищецът Прокуратура на Република България чрез СГП е предявил
срещу „АРМЕРОС“-ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че едноличният
собственик на капитала и управител на ответното дружество К. Б. Т., ЕГН
********** е починал на 19.06.2020г. Сочи, че след смъртта му,
дружеството е без управител за период, по-дълъг от три месеца. Ищецът
счита, че са налице предпоставките за прекратяване на търговското
дружество по съдебен ред по иск на прокурора.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. В. С.,
в отговора на ИМ сочи, че се противопоставя на искането на Прокуратурата и
го оспорва като неоснователно. Заявява, че наследницата на починалия
управител и едноличен собственик на дружество П. К., вероятно вече е
вписана като нов управител, но в случай, че не е, предлага да й бъде даден
срок да го направи, защото вероятно все още е в траур от смъртта на своя
баща и не е в състояние да извърши проверка на неговите задължения.
За да уважи иска и прекрати дружеството ответник, съдът е приел,
че са налице предпоставките на чл.155,т.3 от ТЗ – едноличният собственик на
капитала и управител на ответното дружество К. Б. Т. е починал на
19.06.2020г. и към момента на предявяване на иска, респ. към момента на
приключване на устните състезания, дружеството няма вписан управител.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция.
Нормата на чл.155, т.3 от ТЗ постановява, че по решение на
окръжния съд по седалището на дружеството последното може да бъде
прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
дружеството няма вписан управител.
Във фактическия състав на чл.155, т.3 от ТЗ са включени
кумулативно два елемента: дружеството да няма вписан управител в ТР и да
са изтекли три месеца от настъпването на това обстоятелство. Процесуално
легитимиран да предяви иска по чл.155, т.3 ТЗ е прокурор от съответната
окръжна /градска прокуратура.
2
В настоящия случай са налице предпоставките по чл.155,т.3 от ТЗ за
прекратяване на дружеството – много повече от три месеца от смъртта на
управителя К. Б. Т. на 19.06.2020г., същото няма вписан управител. Смъртта
на управителя е установена по несъмнен начин от представеното от ищеца
препис - извлечение от акт за смърт. При служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че ответното дружество “Армерос”
ЕООД, ЕИК ********* е с управител и едноличен собственик на капитала К.
Б. Т., които обстоятелства не са променени до приключване на съдебното
дирене и до постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.157, ал.1 от ТЗ, еднолично дружество с
ограничена отговорност се прекратява със смъртта на физическото лице -
едноличен собственик на капитала, ако не е предвидено друго в учредителния
акт или наследниците не поискат да продължат дейността. В случая обаче
повече от три години след смъртта на управителя и едноличен собственик на
капитала, наследниците не са поискали продължаване на дейността, нито са
предприели действия за поемане на дяловете и назначаване на управител.
В Търговския регистър по партидата на ответното дружество не е
вписано прекратяване на дружеството и откриване на производство по
ликвидация. Доколкото решенията относно прекратяване на дружество с
ограничена отговорност влизат в сила след вписването им в Търговския
регистър съгласно нормата на чл.140, ал.3 от ТЗ, то вписването има
конститутивно действие по отношение на прекратяването на дружеството.
Липсата на вписване на прекратяване на дружеството води и до липса на
правни последици за прекратяване.
Законодателят не е предвидил възможност длъжностното лице по
регистрацията да извършва служебно вписване в Търговския регистър на
прекратяване на търговско дружество при смърт на управителя му. Напротив,
в лимитативно определените в закона случаи, прекратяването се извършва по
решение на съда, включително по иск на прокурора по чл.155, т.3 от ТЗ.
Прокурорът също не е активно легитимиран да подаде заявление пред
Агенцията по вписванията, нито да заявява в Търговския регистър
настъпилата смърт на управителя/едноличния собственик на капитала на
еднолично дружество с ограничена отговорност и да заявява прекратяване на
дружеството. Единственият легитимен ред за това е редът по чл.155,т.3 ТЗ – с
решение на съда, по иск на прокурора. В този смисъл е и ТР №1/2020г. на
ОСТК на ВКС – прекратяването на еднолично ООД при смърт на едноличния
собственик на капитала, който е и негов управител, и при бездействие на
наследниците му по смисъла на чл.157,ал.1, предл. последно ТЗ не настъпва
автоматично, по силата на закона, а с решение на съда в производството по
чл.155,т.3 ТЗ.
Следователно, при твърдение за настъпила смърт на едноличния
собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена
отговорност и при липса на данни лицата, които имат правен интерес от това,
3
да са поискали вписване на същото обстоятелство по партидата на
дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът
като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви
иск по чл.155, т.3 от ТЗ (така в Определение № 302/28.06.2018 г. по ч.т.д. №
1280/2018 г. по описа на ВКС, I ТО).
Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител
на ответното дружество, изложени в жалбата, че законосъобразното развитие
на настоящото производство предполага гарантиране участието в него на
наследниците на починалия управител на дружеството. Бездействието на
съдружниците или наследниците на едноличния собственик на капитала да
изберат управител и да впишат това обстоятелство в търговския регистър
повече от три месеца, е единственото релевантно за разрешаване на спора
обстоятелство. Причините за подобно бездействие не подлежат на изследване
в този процес и са без значение за изхода му, поради което не е предвидено
като страни в него да участват наследниците на починалия управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството.
Нормата на чл.155, т.3 ТЗ гарантира и брани обществения интерес и
сигурността на оборота, а не човешките права или правото на наследяване
или собственост на наследниците на починалия управител и едноличен
собственик на капитала.
С оглед изложеното и при съвпадане на изводите на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, ответникът
“Армерос” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски Апелативен съд разноски по делото в
размер на 540 лева, от които 40 лева - държавна такса съгласно чл.18 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 500
лева - възнаграждение на особения представител на ответника по делото,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса
в размер на 5 лева съгласно чл.11 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1437 от 22.11.2023г. на СГС, ТО, VI-8
състав, постановено по т.д. №1151/2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „АРМЕРОС”- ЕООД,
ЕИК- *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски Апелативен съд разноски по делото в размер на 540
лева, от които 40 лева - държавна такса и 500 лева - възнаграждение на
4
особения представител на ответника по делото, и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5