№ 1907
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110122808 по описа за 2023 година
Ищецът „Д................“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка Каско и за
щети на застрахованото МПС БМВ модел ........... с рег.№ ..........., резултат от ПТП на
14.03.2022 г., заплатил обезщетение в общ размер на 9435.01 лв. ПТП настъпило поради
наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно /пропаднала
под нивото на асфалта улична шахта/ на ул. „С. Д.“ в гр. София, през която преминал
автомобилът. Тъй като на ответника – Столична община е възложено поддържането на
общинските пътища, ищецът поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение,
заедно с 15 лв. ликвидационни разноски. Плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли да
се осъди ответникът да му плати сумата от 9450.01 лв. представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че застрахователното обезщетение е
изплатено без основание поради липса на доказателства за сключен застрахователен
договор. Оспорва механизма на ПТП и твърди, че не е установено къде и как е настъпило,
съответно къде по пътното платно се намира шахтата. Твърди и че не е материално правно
легитимиран да отговаря за вреди от ревизионни шахти, които се поддържат от Софийска
вода АД. Оспорва вредите и стойността им. Въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС поради движение с
несъобразена скорост. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
1
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС БМВ модел ........... с рег.№ ..........., и срок на действие от 20.10.21 г.
до 19.10.22 г. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза Пълно каско,
която съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети при ПТП, и е уговорена
допълнителна клауза „доверен сервиз“.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 14.03.2022 г. при движение по ул. „С. Д.“ в гр.
София, след бул. Вл. Вазов, МПС попаднало в необезопасена и несигнализирана неравност
на пътното платно – дупка в участъка на улична шахта, при което се увредили предна броня,
калник, врата, радиатор и джанта. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ. На първо място, съдът може да
основе своите изводи на описаната в протокола за ПТП схема и на констатацията за
наличието на препятствие на пътното платно, доколкото са обстоятелства лично възприети
от длъжностното лице, което го е съставило, което обуславя и материалната доказателствена
сила на протокола относно тези факти. В случая в протокола за ПТП е отразено наличието
на дупка с шахта на пътното платно, както и в изготвената докладна записка по случая със
схема към нея. В уведомлението за щета водачът А. е отразил като механизъм на
произшествието преминаването на автомобила през пропаднал асфалт в участъка на улична
шахта. Разпитан като свидетел, той сочи, че ПТП, за което е съставен протоколът, настъпило
поради попадане на автомобила в неравност в средата на пътното платно, която не била
сигнализирана и представлявала дупка, пропадане на асфалта около шахта. След инцидента
сигнализирал МВР и бил съставен протокол. Според заключението на вещото лице
получените щети са резултат от този механизъм на ПТП.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице
неравност на пътя – пропадане на пътната настилка около улична шахта, необозначена по
начин, позволяващ избягването й.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е
заплатил 9435.01 лв. за ремонт на автомобила на 27.04.2022 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
2
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу
причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност –
пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Неоснователно е възражението, че шахтата е част от
ВиК структурата и не е собственост на общината, съответно тя не е отговорна за вредите от
нея. Първо, в случая се касае до пропадане на пътното платно, и второ, независимо дали то е
резултат от пропадане на самата шахта или не, е налице „препятствие на пътя“ по смисъла
на § 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност
за движението, която е следвало да бъде сигнализирана от община. Предвид нормата на чл.
167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, за ответната община е било налице задължение регулярно да
осъществява, включително и по своя инициатива, необходимите проверки за безопасността
на всички елементи от пътя, и при необходимост да сигнализира неизправностите до
отстраняването им. Бездействието на служителите на общината или на други лица, на които
тя е възложила изпълнението, във връзка с обозначаване на препятствието на пътя до
премахването му е довело до неизпълнение от страна на възложителя на задължението по
чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените при инцидента вреди. Евентуално
допуснати нарушения и от служители или други натоварени от собственика на шахтата лица
не могат да изключат отговорността на общината, защото съгласно чл. 53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, като ищецът сам преценява
дали и към кого да насочи иска си. По изложените съображения съдът намира, че
ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск и следва да носи отговорност по реда
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, автомобил БМВ е ремонтиран в
официален сервиз за марката и стойността за възстановяване съгласно фактура на сервиза е
9435.01 лв. с ДДС. Тази стойност отговаря и на средните пазарни цени за възстановяване на
автомобила. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
3
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Ако обаче автомобилът е бил в гаранционен срок и е бил отремонтиран в официален сервиз
на марката, тогава обезщетението се определя на база стойността на ремонта, отразена в
издадените от фирмения сервиз фактури. Това е така, защото в рамките на гаранционния
срок автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни
части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно
събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени
повредените авточасти с нови оригинални такива. В разглеждания случай се установи, че
процесният автомобил е бил в гаранционен срок към датата на увреждането /на четири
месеца/ и е бил отремонтиран в оторизиран сервиз. Тъй като делинквентът, респ.
застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави
увредения в положение отпреди реализирания деликт, обезщетението следва да се определи
по цени за ремонт, заплатени в оторизирания сервиз. Ето защо с платената от ищеца сума за
ремонт се съизмерява регресното му право, ведно с ликвидационните разноски от 15 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да не е могъл да избегне намиралата се по средата на платното дупка. По
тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
Доколкото ответникът не установи погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
378 лв., депозит вещо лице 360 лв., депозит свидетел 30 лв. и адвокатско възнаграждение
1494 лв., което не е прекомерно при минимален размер 1245 лв. съобразно цената на иска и
с включен ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ., представлявана от кмета на общината, ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.................“ ЕАД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
4
.........., на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 9450.01 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на МПС
БМВ модел ........... с рег.№ ..........., при ПТП настъпило на 14.03.2022 г. в гр. София, ведно
със законната лихва считано от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 2262.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5