Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87
гр. Р., 8.03.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска колегия,
в публичното заседание на първи март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Мариета
Цонева като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 105 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.Л.И. чрез адв.
В.М. и адв. С.П.,***, против решение № 1861/22.11.2018
г., постановено по гр. д. № 967/2018 г. на Р.нския районен
съд, с което са отхвърлени предявените от него против Община Р. искове за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 442,72 лв. и за неимуществени
вреди в размер на 15000 лв. в резултат на злополука на 3.07.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и върху
него са възложени разноските на насрещната страна. Твърди, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно
като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила, за което излага подробни съображения. Иска отмяната му и постановяване
на ново, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Претендира разноски пред двете инстанции.
Ответникът по жалбата Община Р. чрез юрк. В.Н. счита
жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че решение № 1861/22.11.2018
г., постановено по гр. д. № 967/2018
г. на Р.нския районен съд е валидно
и допустимо.
При извършване
на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред Р.нския районен съд по гр. д. № 967/2018 год. е образувано по
предявени от И.Л.И. *** искове за
заплащане на претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие претърпяна
от него злополука на 3.07.2017 г. – силен удар от клон, от който паднал по очи
на земята. Твърди, че Община Р. не е изпълнила задълженията си по контролиране
поддържането и ремонта на вегетативни и невегетативни структурни елементи на
паркове, градини, на прилежащите озеленени площи към улици, булеварди и др., което ангажира отговорността й да го
обезщети за претърпените от инцидента вреди.
Ответникът Община Р., представлявана от
кмета П.С. взема становище за неоснователност на иска по съображения, че злополуката
е настъпила в резултат на форсмажорно обстоятелство (непреодолима сила) -
силен, буен и променлив вятър с пориви до 62 км/ч, който причинил падането на
дървесния клон. В условията на евентуалност твърди, че претендираният размер за
неимуществени вреди е прекомерен.
От приетата без възражения от страните съдебно-техническа
експертиза безспорно се установява, че на 03.07.2017 г.
около 16:35 часа при движение на ищеца по левия тротоар на ул. “Б.” в гр. Р. в
посока от Централна ЖП гара към магазина за хранителни стоки “Пацони”, подминавайки
заведението за хранене “Пиле на грил”, внезапно фронтално върху него паднал
клон от дърво, изключително голям, със сложна структура от клони, част от
уличното озеленяване и го съборил на земята. По това време валяло дъжд и
дърветата по ул. “Б.” се клатели от вятъра. Веднага бил натоварен в линейка от
намиращ се в близост екип на “Спешна помощ” и транспортиран до УМАБЛ Р.. Бил
приет в в отделение “Неврохирургия” с
диагноза “Травма на коренчетата в лумбалната област. Контузио регио лумбалис”,
където пролежал до 7.07.2017 г. Последното се установява от приложената на л.
10 от делото епикриза.
Видно от СМЕ,
изготвена въз основа на приложените по делото медицински документи и личен
преглед, вещото лице е установило затруднено самостоятелно придвижване на ищеца
с помощно средство – бастун, както и че носи лумбален ортопедичен колан, изписан
му от лекар-неврохирург. Дава заключение, че установените у ищеца при престоя
му в болницата непосредствено след злополуката фрактури на 12-ти торакален и
4-ти лумбален прешлен се дължат на остеопороза и са настъпили хронично в период
от време преди злополуката. Вещото лице е категорично, че остеопоротичните
фрактури ги е имало преди инцидента на 03.07.2017 г. като обяснява, че при
директния удар отзад би могло да се получат счупвания на дъгите на прешлените
или израстъците им, каквито не са установени. Болките на ищеца непосредствено
след травмата се дължат на директната контузия на меките тъкани, мускулите и на
нервните коренчета на фона на предшестващи дегенеративни промени в целия
гръбначен стълб. Заключението на вещото лице е, че последствията от травмата на
03.07.2017 г. се дължат на наслагване на остър травматичен момент върху
хронично увреден гръбначен стълб. Болките и затрудненията на ищеца при движение
не могат да изчезнат изцяло, по-скоро може да се очаква влошаване на тези
оплаквания в бъдеще поради напредващите необратими дегенеративни промени в
прешлените, ставите и интервертебралните дискове, остеопорозата и променящата
се биомеханика на целия гръбначен стълб.
В подкрепа на твърденията на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди, по делото е разпитана свидетелката Д.П.И.
- негова съпруга. Дава показания за интензитета на болките и страданията на ищеца вследствие
причинените му телесни увреждания от процесната злополука. Установява по
безпротиворечив начин, че тези болки, неудобства и притеснения продължават и
понастоящем. Показанията на св. Д.П., съдът анализира от аспекта на възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид обстоятелството, че
е съпруга на ищеца като намира, че следва да ги кредитира изцяло като
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от останалия
доказателствен материал.
По
делото е приета и метеорологична експертиза, от която се установява, че в
периода 02.07 - 03.07.2017 г. метеорологичната обстановка в района на гр. Р. е
била усложнена, силно нестабилна, с много неустойчива стратификация, при рязко
изразени мощни конвективни процеси с формиране на значителна и плътна
кълбесто-дъждовна облачност. В резултат на преминаване на бързо подвижни със
средна скорост 40-45 км/ч, добре изразени, основни и вторични студени и
оклюдирали студени фронтове в Южна Румъния и Северна България е настъпила
чувствителна промяна в стойностите на метеорологичните елементи и са
регистрирани някои опасни явления – резки температурни промени, краткотрайни
гръмотевични бури, краткотрайни дъждове с голяма интензивност, даващи
значително валежно количество, проява на шквал с пориви до 18 м/сек. (65 км/ч)–
регистриран на 2.07 привечер, на 3.07 в интервала 03:00-03:10 и между 14:20 и
14:30. Разяснява, че когато има шквал посоката на вятъра е трудно установима,
тъй като се касае до многократни резки промени в посоката на вятъра с рязко
усилване и движение около хоризонтална ос, което създава своеобразно усукващо
движение, способно да нанесе щети не само на дървета, но и на много обекти. Според
скалата на Бофорт на 9-та степен отговаря много силен, бурен вятър между 20-24
м /сек., а 10 степен е щормов, силен бурен вятър между 24,5 – 28, 4 м /сек.
Заведената от станцията ИА „ППД“ 24 м/сек. е между 9 –та и 10- та степен по
скалата на Бофорт като при 9-та степен се чупят големи клони на дърветата, а
при 10- та е възможно някои дървета да бъдат повалени и/или изкоренени. В о. с.
з. на 23.10.2018 г. вещото лице
уточнява, че падналото за две денонощия количество валежи надвишава месечната
норма. От особеностите на метеорологичната обстановка на 02/03.07.2017г.,
предхождаща времето на инцидента, вещото лице допуска, че много от дърветата в
града, вкл. причинилото вреди на ищеца, са били много силно овлажнени и
обмокрени от продължителните интензивни дъждове с голямо количество и изложени
на неблагоприятното въздействие на резките температурни промени. Вещото лице д-р
И. дава заключение, че счупването на дървото, увредило ищеца около16:35 ч. на
03.07.2017 г., напълно възможно и най-вероятно да е настъпило в резултат на
природно бедствие, породено от проявата на опасни метеорологични явления, като
силен вятър и шквал, със значителна честота, продължителност и интензивност,
съпътстващи силно динамичната и усложнена синоптична обстановка над гр. Р.. В
о. с. з . на 23.10.2018 г. уточнява, че на 03.07.2017 г. точно в 16.35 ч. не е
имало природно бедствие. Вятърът е бил по-скоро умерен, около 5-6 м/сек. като последният силен порив на вятъра е бил
около час и половина преди това.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Правилно, с оглед наведените в
исковата молба и уточнението към нея фактически твърдения, първоинстанционният
съд е квалифицирал претенциите на ищеца И.Л.И. по чл. 49 ЗЗД - за обезщетяване
на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие удар от
паднал върху него клон от дърво, което Община Р. има задължение да опазва и
поддържа, като част от зелената система на територията й.
Между
страните не се спори, че процесното дърно е притежание на ответника като част
от декоративната растителност в рамките на Община Р.. Няма спор също така, че
на 3.07.2017 г. около 16:30 часа при движение по тротоар по ул. „Б.“ в гр. Р.
ищецът претърпял злополука – паднал по очи на земята след силен удар от клон на
дърво. Безспорно установени по делото от СМЕ, медицинската документация, свидетелските
показания и съдебно-икономическата експертиза, са претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди вследствие инцидента.
Правилото да не се вреди другимо
включва както действия, така и бездействия. Твърди се по делото, че деликтното
деяние се е изразило в бездействие, което е в корелативна връзка с настъпилата
вреда, поради което на установяване подлежи кое е било дължимото активно
поведение на деликвента като възложител, за да предотврати вредата. Отговорност
има, когато бездействието се състои в пропускане да се вземат предпазни мерки,
които се налагат от една обикновена предвидливост, предвид положението на
вещите, мястото и обстоятелствата, както и при неизпълнение на задължения във
връзка с възложените отговорности. Дължимото поведение на възложителя е
нормативно установено в ЗУТ – чл. 61 и сл. и приетата от Общински съвет гр. Р.
Наредба № 3 за организация и развитие на комунално – битовата дейност в Община Р..
От нея се установява, че самото поддържане се осъществява от специализирано
общинско предприятие – фирма „Паркстрой“.
От
значение за ангажиране на отговорността на възложителя е поведението му не
въобще във връзка с поддържането на посочената система, а това във връзка с
вменените му задължения по осигуряване безопасна градска среда за жителите, т. е.
такава зелена система, която не застрашава сигурността, здравето и живота им. В
този смисъл на преценка по делото подлежи дали твърдяното от ищеца бездействие
на възложителя е налице, респективно резултат на това бездействие ли са
получените от ищеца травматични увреждания.
Неоснователно според настоящия състав
ищецът счита, че фактът на счупване на клон от дървото е достатъчен да обоснове
извод за бездействие на ответника относно задължението му по чл. 23 от
цитираната по-горе Наредба. Нито се твърди, нито пък се доказва, че процесното
дърво е застрашавало сигурността на гражданите от преди инцидента, още по-малко
че е било изсъхнало, болно или старо.
Наличието
на предпоставки за отсичането на процесното дърво или на клон от същото не са
установени по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за доказано релевираното от ответника възражение, че вредоносният
резултат е следствие от случайно събитие. От заключението на вещото лице -
метеоролог по изготвената съдебна експертиза и поясненията му в о. с. з. от
23.10.2018 г. се налага изводът, че се касае до случайно стечение на
обстоятелства, на преплитане на външни внезапни фактори с присъщите белези на
непреодолимост и непредвидимост, които изключват отговорността на Общината.
Съвкупното и необичайно проявление на природни сили, насочено към дървото е
провокирало увреждането от него, които сили ако бъдат елиминирани, вредите не
биха настъпили.
Каква ще бъде бурята като интензитет и
обхват и кога ще настъпи, общината не може да предвиди, нито да предотврати. В
този смисъл, дори и да се следи метеорологичната прогноза, необосновано е да се
очаква, че непосредствено след края на бурята, когато ищецът излиза /около час
и половина след последния силен порив на вятъра/, Общината обективно може да
реагира, за да установи какви са пораженията по декоративната растителност,
така щото те да бъдат отстранени и/или да бъдат обезопасени. Невъзможността за
реакция на Общината е обективна, а не субективна. Не е налице бездействие или
неполагане на дължимата грижа.
След
като вредоносният резултат не е произтекъл от противоправно бездействие, а от
случайно събитие, не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на Общината
по реда на чл. 49 ЗЗД. Въззивната жалба е неоснователна, а решението е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на правния спор и неоснователността на жалбата, на Община Р. като ответник по
подадената жалба се дължат направените по делото разноски. Съобразно нормата на
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., което следва да се
присъди на ответника по жалбата.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА № 1861/22.11.2018 г., постановено по гр. д. № 967/2018
г. на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА И.Л.И., егн ********** ***, ЕИК 00053062, представлявана от кмета П.С.
със седалище и адрес на управление: гр. Р., пл. “Свобода” № 6 сумата от 300
/триста/ лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението в
частта, с която е отхвърлен искът на И.Л.И. *** за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи по проведено лечение в размер на 442.72 лв, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 03.07.2017
г. до окончателното изплащане е
окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: