Р Е Ш Е Н И Е
№
………... г.,гр.Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
публичното заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ДАРИНА НИКОЛОВА
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
в.гр.д. № 506 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 175/25.09.2018 г. по гр.д.№ 327/2018
г. по описа на Районен съд-Тетевен, съдът признал, на основание чл.422, ал.1,във
вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземане
на „Иви 2008“,с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление в гр.Тетевен, ,,ул.“Христо
Ботев“ № 11, представлявано от И.С.Х.,***, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Тетевен, „пл.“Сава Младенов“ № 9, представлявана от
Кмета д-р М.Ц.Б., в размер на 3723.00 лева, представляваща разликата между
авансово преведена продажна цена по Договор № 241/16.07.2014 г. за покупко-продажба
на дървесина на корен, за добив на общо 326 кум.м. дървесина и реално добитото
от ищеца количество дървесина от 279.53 куб.м. дървесина, за което вземане е
издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 272/2018 г. по описа на
РС-Тетевен и отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Иви 2008“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.Тетевен, ,,ул.“Христо
Ботев“ № 11,представлявано от И.С.Х.,***, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление в гр.Тетевен, ,,пл.“Сава Младенов“ № 9, представлявано от Кмета
д-р М.Ц.Б., иск в частта на вземане в размер на 636.32 лева, представляващо
лихва за забава за периода от 18.07.2016 г. до 23.03.2018 г. Със същото решение осъдил ответника да заплати на ищеца
сумата 1249.84 лева, представляващи сторени разноски в
исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.дело № 272/2018г по
описа на РС-Тетевен, определени по съразмерност и компенсация, от които
840.07 лева в исковото производство
и 409.77 лева в заповедното производство,
намалил, поради прекомерност и на основание чл.78,ал.5 от ГПКС, заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение по исковото производство-гр.дело № 327/2018г по
описа на РС-Тетевен, от 1000.00 лева до размер на сумата от 690.61 лева и
намалил поради прекомерност и на основание чл.78,ал.5 от ГПК, заплатеното от
заявителя адвокатско възнаграждение по заповедното производство-ч.гр.дело № 272/2018г
по описа на РС-Тетевен, от 700.00 лева на 360.31 лева.
Недоволен
против така постановеното съдебно решение останал въззивника Община гр.Тетевен, представлявана
от Кмета д-р М.Б., който чрез пълномощника си ст.юрисконсулт Й.В. подал
въззивна жалба. Моли въззивния съд да отмени частично обжалваното решение, в
частта, с която признава на основание чл.422,ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1
от ГПК, съществуване на вземане на „Иви 2008"
ЕООД срещу Община Тетевен, сумата в размер на 3723,00 лева, представляваща разликата
между авансово преведена продажна цена по Договор №241/16.07.2014г. за
покупко-продажба на дървесина на корен за добив на общо 326 куб.м. дървесина и
реално добитото от ищеца количество дървесина от 279,53 куб.м. дървесина, за
което вземане е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №272/2018г. по
описа на PC Тетевен и осъжда община Тетевен да заплати на ищеца разноските по
делото в размер на 1249,84 лева, сторени в исковото и в заповедното
производство.
Счита, че решението е едностранно и никъде в него не е
взето предвид нито вида на сечта по договора - санитарна, нито срокът за
изпълнение първоначално, нито многократното неизпълнение в договорените
срокове, последвало от многократно удължаване на договора, при което едрата
строителна дървесина се похабява и преминава в по-нисък клас, което е изцяло,
по вина и поради забава на купувача „ИВИ 2008" ЕООД. Не е съобразен факта,
че от похабената и неусвоена дървесина по договора, община Тетевен търпи
финансова загуба, която тя е покрила със задържане на внесената сума по
договора, съгласно подписаното допълнително споразумение от купувача.
Твърди, че съдът неправилно и едностранно е приложил
чл.55 от ЗЗД, че в случая е налице неоснователно обогатяване на община Тетевен.
Посочва, че има констатирани с протокола налични неотсечени стоящи маркирани
дървета в отдела, поради което на основание т.З от Допълнително споразумение №
241.3/14.01.2016г. към Договор № 241/16.07.2014 г. за покупко-продажба на
дървесина на корен за обособена позиция № 1421, отдел 217, подотдели
"в", "д", "ж" за удължаване срока за сеч и извоз с шест месеца за обща кубатура 66 м3 плътна
дървесина, община Тетевен правилно и законосъобразно задържа остатъка от
внесената сума по договора в размер на 3 102,87 без ДДС или 3 723,44 с ДДС, тъй
като продавачът не дължи връщане на внесените суми по договора за неусвоените
количества дървесина, по вина на купувача. Счита, че с процесното решение
неоснователно се обогатява купувача „Иви-2008” ЕООД, тъй като той е отговорен
за похабяване на годната едра строителна дървесина във времето, а Община
Тетевен е ощетена, тъй като дървесината вече е погинала. В протоколите за
освидетелстване в колоните «наличност в сечище» и «наличност на временен склад»
се отразява налична отсечена дървесина, а не налична неотсечена дървесина. В
този смисъл е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че графите не са
попълнени от длъжностното лице.
Моли въззивният съд да
съобрази, че протоколът на комисията не подлежи на обжалване. Комисията е
колективен орган, чиито действия не подлежат на обжалване.
На следващо място посочва, че е изтекла погасителната
давност по ЗЗД и са изтекли сроковете за обжалване на действията на комисията
по АПК. Видно от протокол от 18.07.2016 г., комисия от представители на Община
Тетевен и с участието на управителя на "Иви-2008" ЕООД гр.Тетевен - И.С.Х.
е извършила уточняване на резултатите от изпълнение на Договор № 241/16.07.2014
г за покупко-продажба на дървесина на корен за обособена позиция №1421, отдел
217, подотдели „в", „д", "ж", в териториалния обхват на ТП
ДГС-Рибарица, между Община Тетевен и "Иви-2008" ЕООД гр.Тетевен,
наричан купувач. Крайният срок на договора е продължаван на три пъти с
подписани от страните допълнителни споразумения до 30.06.2016 г. Или общият срок
за изпълнение на договора за добив на 326 мЗ
дървесина е изпълняван в продължение на общо 24 месеца или цели 2 години.
Представеният протокол установява, че преди да бъде освидетелстван отдела в
горния край на насаждението е имало неусвоена дървесина. При освидетелстването
от вещото лице инж.С. също е имало не отсечени маркирани дървета, което е
отразено в протокола за освидетелстване. Посочва, че внесената сума по договора
за неусвоените количества дървесина е задържана правомерно, законосъобразно и в
съответствие с подписания договор между страните, което е мотивирано в
заключителната част на протокола в т.5. По подписания от купувача протокол няма
постъпили писмени възражения до Кмета на Община Тетевен за връщане на
задържаната сума по договора, което е видно от приложената справка за
приключване на договора. След две години, на 27.03.2018г. е образувано ЧГД
№272/2018г. - заповедно производство, по което е подадено възражение от Община
Тетевен в срок и частна жалба до ОС Ловеч в частта за разноските.
На следващо място счита, че настоящият иск е погасен
по давност, тъй като протоколът на комисията не подлежи на обжалване. Освен
това е изтекъл срокът за обжалване действията на комисията пред Кмета на Община
Тетевен, респективно пред съда по АПК. Ако купувачът има претенции по клаузите
на договора, приети с решение на ОбС Тетевен е
следвало като заинтересована страна да обжалва решението на ОбС-Тетевен.
Твърди, че неоснователността на иска се доказа освен от приложените безспорни
писмени доказателства по делото, частично от експертизата по делото. Изложените
доводи бяха потвърдени и от разпитаните свидетели на община Тетевен.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното в частите, с които е признато съществуване на вземането
на ищеца по отношение на ответника за сумата в размер на 3723,00 лева и е
осъдена Община Тетевен да му заплати разноските по делото. Възразява и срещу
размера на присъдените разноски като счита същите за прекомерни и моли за
тяхното намаляване. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответната страна, „Иви 2008”
ЕООД, представлявано от управителя И.С.Х., чрез пълномощника адв.С.П. от САК.
Със същия се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Счита
обжалваното решение на съда за правилно и законосъобразно, обосновано с всички
събрани доказателства, и следва да бъда оставено в сила. Основанията му за това
са следните: Ищецът „Иви 2008" ЕООД и ответната
община сключили Договор № 241/16.07.2014г. за продажба на дървесина на корен,
по силата на който общината се задължила да продаде определено прогнозно
количество дърва, едра, средна и дребна дървесина срещу цена от 12502 лева без ДДС.
Количеството е прогнозно, тъй като при сключване на договора не се знае точно
какво е количеството на маркираната в сечището дървесина, която купувачът има
право да отсече и извози. Точното сортиментиране и
измерване на количествата дървесина става, след като бъдат отсечени и бъдат
извозени маркираните дървета от сечищата. Именно по тази причина и съгласно
т.3.2. от договора, правото на собственост върху дървесината преминава от
продавача върху купувача от момента на издаване на превозен билет, т.е. след натоварване
на дървесината на превозно средство от временния склад. Плащането на цената
става предварително - преди преминаването на собствеността върху предмета на
продажбата. Ищецът се задължава да добие и извози дървесината и да плати
определената цена. Купувачът превежда по сметка на продавача цената на вноски,
съгласно определения в договора график. По време на сечта били правени
множество проверки от служители на продавача, но нарушения не са констатирани.
Ищецът-купувач спазвал всички срокове по договора и стриктно изпълнявал
задълженията си. Видно от т.4 от Протокол от 18.07.2016г. Община Тетевен
признава, че от извършените проверки не са констатирани нарушения на ЗГ.
Продавачът не е съставил акт за установяване на административно нарушение на
купувача, нито му е налагал някаква санкция. Работниците на дружеството
отсичали и извозвали само маркирани дървета. Добитите количества дърва били
експедирани от служители на Община Тетевен, които съставяли превозните билети и
маркирали с контролна горска марка експедираните дърва. от протокол от
18.04.2016г. в голямата си част „едрата" дървесина не е излязла съгласно
маркирането, като при предвидени 170 куб. м. са добити и експедирани само 79,05
куб.м., т.е. с 90,95 куб.м. по-малко. Това предполага, че маркиращите служители
на продавача са измерили и сортиментирали грешно
дървесината при маркиране. За сметка на това са добити средна с 32,06 куб.м.
повече от предвидените, дребна с 1,32 куб.м. повече, дърва с 11,10 куб.м..
Вместо предвидената за продажба по договор едра дървесина, действително в
сечищата е била налична само средна дървесина и дърва. Видно от таблицата към
т.1.2. от Договора цената на един куб.метър „едра" дървесина е 57 лева, а
на един куб.метър дърва е 15,35 лева. От Позволително за сеч № 0286173 от 21.01.2016г.
предвидените количества в отдел 217, подотдел „В" са предвидени за сеч
47,9 куб.м. едра дървесина. Няма предвидени нито един куб.метър дърва или
средна дървесина. Твърди, че гора, в която има само едра дървесина никъде няма.
Съответно съгласно протокола за освидетелстване № 0285142 от 15.07.2016г.
реално са добито 19,5 куб.м. дърва за огрев и нито един куб.метър едра
дървесина, тъй като такава няма реално в сечището.
Посочва, че същото се отнася и за отдел 217, подотдел
„д", което е изрично признато от представител на продавача в официален
документ. В отдел 217, подотдел „Ж", видно от протокол за освидетелстване
на сечище № 0223087 от 04.08.2015г. от предвидени за сеч 42 куб.м. едра
дървесина, действително добити са 19,66 куб.м. В същото време са добити в
повече със 7 куб.м. средна и дребна строителна дървесина. Твърди, че сечта и извоза на дървесина във всички гореописани сечища е
извършена в срока по договора и съответните анекси към него, подписани от
купувача и продавача. Продължаването на сроковете е мотивирано с непреодолима
сила, действаща по време на изпълнение на договора. Продавачът изрично се е
съгласил, че е действала непреодолима сила, като е подписала анексите за
продължаване сроковете за сеч и извоз. Купувачът е
спрял да сече и извозва дървесина, тъй като е отсякъл и извозил цялото
количество маркирани стъбла в сечищата. За отдел 217, подотдел „Д", това е
безспорно и се признава от продавача още с протокол за освидетелстване на
сечище № 0223089 от 04.08.2015г., приложен по делото. Вещото лице по делото в
заключението си бил категоричен, че в процесните сечища няма маркирани
неотсечени и неизвозени стъбла. Нещо повече -на стр.5, трети абзац от
заключението, експертът изрично сочи, че „Не е възможно масата, която не е
добита по ДППДК да е на корен в момента...".
На следващо място
твърди, че Община Тетевен съставя нов протокол, от назначена от нея комисия, в
която участват четирима члена от Общината и само един от страна на продавача.
Същата комисия решава, че разликата се дължала на неотсечени маркирани дървета.
Решава също да не върне неправомерно надвнесените суми от купувача,
представляващи цена за прогнозни количества дървесина съгласно договора в
размер на 3723,44 лева с ДДС. Моли въззивния съд да постанови решение, с което
потвърди обжалваното такова. Претендира разноски за въззивната инстанция в
размер на 700 лева.
Настоящата инстанция намира, че
жалбата е подадена от надлежна страна в
процеса, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт и
същата е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е
основателна.
В съдебно
заседание въззивника, редовно призован, се представлява от пълномощника си
ст.юрисконсулт Й.В., който поддържа жалбата по изложените в нея правни доводи. Представя
писмени бележки и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият, редовно призован, се представлява
от пълномощника си адв.С.П. от САК. Изразява становище, че оспорва въззивната
жалба и поддържа депозирания писмен
отговор по изложените в него правни доводи. Претендира присъждане на разноски
по делото за въззивната инстанция.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата,
становището на страните и събраните доказателствата, приложени по гр.д. № 327/2018
год. на РС-Тетевен, ч.гр.д.№ 272/2018 г. на РС-Тетевен и в.ч.гр.д.№ 161/2018 г.
на ОС Ловеч, приема за установени следните фактически обстоятелства:
По иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Районен съд Троян е сезиран с искова молба от
„Иви 2008” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Тетевен, ул.”Христо Ботев” № 11, представлявано от управителя
И.С.Х. ***, ЕИК *********, седалище: гр.Тетевен, пл.”Сава
Младенов” № 9, представлявана от кмета М.Ц. Б.-Н., с посочено
правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и цена на иска 3723 лева и иск по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 636,32 лева. Първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с
правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 636,32 лева не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
По иска с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните
са налице облигационни отношения, обективирани в
сключен договор № 241 за покупко-продажба на дървесина на корен от 16.07.2014
г. в обособена позиция № 1421, отдел
217, подотдел „в”, „д” и „ж“ с прогнозно количество 326 куб.м. лежаща
маса дървесина, в териториалния обхват на ТП ДГС – Рибарица на стойност
12502,00 лева без ДДС. Продавачът е поел задължение да прехвърли на
купувача собствеността върху маркираната дървесина на корен, а купувачът да
добие и извози дървесината и да заплати договорената между страните цена. Посочва, че ищецът-купувач изсякъл всички маркирани
дървета и поискал освидетелстване на сечището. Били съставени протоколи за
освидетелстване, в които не били констатирани нарушения по ЗГ. Твърди, че съгласно
разпоредбата на т.1.2 от договора и съставения от комисия протокол от
18.04.2016 г. „едрата” дървесина не е излязла съгласно маркирането, поради
което се явила разлика в цената в размер на 3116,35 лева без ДДС или 3723,44
лева с ДДС, които са внесени от купувача в повече за сметка на маркираното
по-малко количество едра дървесина.
С отговора на
исковата молба ответника Община Тетевен е оспорил
исковете. Твърди, че първоначално сключения между страните срок на договора е
бил до 16.01.2015г., но след това е удължаван общо три пъти с допълнителни
споразумения за общо 18 месеца. От протокола на комисията за приключване на
договора за продажба на дървесина на колен от 16.07.2014 г. се установява
разлика за добитите количества дървесина – минус 3102,87 лева без ДДС. Тази
разлика комисията установила, че се дължи на неусвоеното количество маркирана
дървесина по протоколите за освидетелстване на сечище №№ 0285142/15.07.2016 г.
и 0223087/04.08.2015 г. Между страните било сключено допълнително споразумение
№ 241/14.01.2016 г. и по т.3 от същото продавачът-ответник по делото задържа
остатъка от внесената сума по договора за продажба на дървесина на корен за
неусвоените количества дървесина по вина на купувача.
По делото е приет като доказателство сключения между страните на 16.07.2014г. договор №
241 за покупко-продажба на дървесина на корен, и три броя допълнителни
споразумения към него от 16.01.2015 г., 13.07.2015 г. и 14.01.2016 г. С договора
страните уговорили, че продавачът поема задължение да прехвърли на купувача
собствеността върху маркираната дървесина на корен, а купувачът да добие и
извози дървесината и да заплати договорената между страните цена. Страните са
конкретизирали категориите дървесина, начални цена, общото количество прогнозна
дървесина в размер на 326 куб.м. и цена без ДДС в размер на 12502.00 лева
съгласно чл.1.2 от договора. Срокът на договора е до 16.01.2015 г. – чл.1.4, като
срокът за сеч е от 21.07.2014 г. до 16.01.2015 г. и за извоз
в този период. Правото на собственост върху дървесината преминава върху
купувача от момента на издаване на превозен билет-чл. 3.2 от договора.
Купувачът се е задължил по силата на чл.5.15 от договора да изпълнява
натуралните показатели по месеци съобразно приложен график между страните. В
чл.7.1.4 от договора е предвидено, че при неизпълнение на натуралните
показатели по т.5.15 от раздел V на договора три поредни месеца, като купувача
не е уведомил своевременно и в писмен вид продавача за обективните причини
довели до това обстоятелство, гаранцията за изпълнение се задържа. Съгласно
чл.8.1. от договора гаранцията за изпълнение на същия е 625 лева.
От приложените
по делото три броя писмени молби от 16.12.2014 г., 13.07.2015 г. и от
13.01.2016 г./стр.119-121/, се установява, че ищецът, сега въззиваем е поискал удължаване на срока за добив на
дървесина по договора поради проливни дъждове и валежи от сняг. В резултат на
тези молби са били сключени три допълнителни споразумения към договора от
16.01.2015 г.. С първото от 16.07.2014 г. срокът е удължен до 30.06.2015 г., с
второто от 13.07.2015 г. срок е удължен до 30.12.2015 г. и с третото от
14.01.2016 г. срок е удължен до 30.06.2016 г. В трите споразумения е включен
график за изпълнение на натуралните показатели по месеци в табличен вид. С третото
допълнително споразумение № 241.3/14.01.2016 г. към договор № 241/16.07.2014 г.
страните са договорили нова клауза – т.3, че при неспазване на крайния срок по
него продавачът не дължи връщане на внесените суми по договора за неусвоените
количества дървесина по вина на купувача и последните остават на разпореждане
на продавача. И трите допълнителни споразумения са подписани от И.Х., в
качеството й на управител на дружеството-ищец, сега въззиваем.
Видно от приетите по делото протоколи за освидетелстване на сечище №№ 0185247,
0185261, 0185253, трите от 23.12.2014 г., №№ 0209522, 0209524, 0209527, трите
от 27.10.2015 г., №№ 0223089, 0223087, 0223083, трите от 04.08.2015 г., № 0267409/12.01.2016
г. и № 0285142/15.07.2016 г. се установява, че в отдел 217, подотдели „в”, „д”
и „ж” , кад.№ 62579.237.102 провеждането на сечта е незадоволително
и само по три от протоколите от 27.01.2015 г. провеждането на сечта е
задоволително. Всички протоколи са подписани от представител на ищцовото дружество – Т.Д.С.
Със заповед № 670/20.09.2016 г. на Кмета на Община
Тетевен е определена комисия от служители на общинската администрация, която да
изготви протокол за приключване на процесния договор за покупко-продажба на
дървесина на корен.
От протокол от 18.07.2016г. на
комисия към Община-Тетевен с представители на служители от общинската
администрация и управителя на ищцовото дружество – И.С.Х.
е видно, че са установени разликите в количествата дървесина по видове по
договор и действително добитата такава по категории, като е вписана добита в по
- малко едра дървесина с 90,95 кум.м. и повече добита средна, дребна и дърва
или общо разлика от 46.47 куб.м. по-малко добита дървесина на стойност без ДДС –
3102,87 лева. Внесената сума по договор от купувача-ищец е 12502,98 лева без
ДДС, стойността на добитата дървесина е 9399,11 лева или разлика в по-малко 3102,87
лева. В протокола е вписано, че от извършените периодични проверки в
насажденията за спазване на правилата за сеч и извоз
няма констатирани нарушения по ЗГ. Разликите между действително добитата и разчетена по
количество дървесина се дължи на неусвоеното количество маркирана дървесина по
договора. В протокола на комисията по т.5.1. е записано, че на основание тези
констатации, договора между страните и допълнителното споразумение от
14.01.2016 г., за процесната обособена
позиция № 1421, отдел 217, поотдели „в”, „д” и „ж”, за удължаване на срока за
сеч и извоз с шест месеца, за обща кубатура 66 куб.м.
плътна дървесина, Община-Тетевен задържа остатъка от внесената сума по договора
в размер на 3102,87 лева без ДДС или 3723,44 лева с ДДС. Управителят на ищцовото дружество И.Х. е подписала протокола без
възражения.
Първоинстанционният съд е събрал и
обсъдил гласни доказателства и назначил съдебно-техническа експертиза. От
показанията на свидетеля Т.С.е видно, че същата е работила по договор като
частен лесовъд и в качеството на представител на купувача-ищец, изрично
посочена в чл.5.1 от договора, е присъствала при издаване позволителните за
сеч. От показанията на свидетелката дадени в съдебно заседание, проведено на
29.08.2018 г. се установява, че подписите върху вложените по делото протоколите
за освидетелстване на сечище и позволителните за сеч /от стр. 46 до стр. 56/ са
положения от нея и вписаното съдържание на протоколите отговарят на
установеното състояние на сечището: „...Към момента на датата на констатациите
са така нещата, както е вписано...Нарушения по ЗГ не са констатирани...не си
спомням към приключване на този договор дали е имало неусвоена дървесина....Не
си спомням дали съм ходила за подписване на крайния протокол...Сечта е
санитарна в процесния договор.”
От
показанията на свидетелите Ц.Т.С. и Д.С.Д., се установява, че в сечището на
отдел 217, подотдели „в”, „д” и „ж” не е предвидено в горско-стопанския план на
общината да се извършват дейности или сечи. След извършена проверка на терена
през 2014 г. от служители на лесозащитна станция е установено нападение от
т.н.корояд. Лицензиран лесовъд на ищцовата фирма е Т.Д.С. Усвояването на тази
дървесина е ограничаване нападението от корояда. Първоначалният срок е бил 6
месеца и периодично продължаван по различни причини. Причината за похабяването
на дървесината след сключване на договора за покупко-продажба с ищеца по делото
не е в общината, а на фирмата, която не се е организирала по усвояването.
Периодично са правени проверки на сечището от
служители на общината, които установили, че части от насажденията не са
усвоени, дървесината от усвоената част не събира и не се почиства сечището. Свидетелите
заявяват, че по причина на забавяне на добиването на дървесината тя се е
похабила, тъй като стоящата на корен дървесина след удължаване 3 пъти по 6
месеца за период от една година се е похабила. Показанията на свидетелите
съответстват с приложените по делото рапорти до Кмета на община Тетевен за
извършените проверки на място от служители на общинската администрация за
периода от 17.04.2015 г. до 18.04.2016 г.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че периода за
усвояване на дървесината е от 18.07.2014 г. до 30.06.2016 г. като при огледа на
сечището на 04.07.2018 г. вещото лице инж.К.С.е констатирал, че има изоставени
части от стъбла и корени, „някои от тях разкроени на секции – най-вече с
дължина 1 м......от сечта са минали 3-4 години....повредена дървесината, която
е била годна за добив....”. Тези данни се припокриват с твърденията на
изслушаните свидетели, както и констатациите по протоколите за освидетелстване
на сечищата от 2014-2016 г. Същите водят до извода на въззивния съд за
неизпълнение на договора от купувача.
От приетото като доказателство ч.гр.дело № 272/2018 год. по описа на РС-гр.Тетевен
се установява, че на основание чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение от 27.03.2018 год., по силата на която
длъжникът Община Тетевен, със седалище пл.”Сава Младенов” № 9, представлявана
от Кмета М. Цв.Б. следва да заплати на кредитора „Иви 2008” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.Тетевен, ул.”Хр.Ботев” № 11, представлявано от управителя И.С.Х.
сумата от 3723,44 лева главница, законната лихва върху тази сума, начиная от 23.03.2018
год. до изплащане на вземането, сумата 636,32 лева лихва за забава за периода
от 18.07.2016 г. до 23.03.2018 г., сумата 788,00 лева разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: надвнесена сума, представляваща цена за
продадени прогнозни количества дървесина по договор № 241/16.07.2014 г. за
продажба на дървесина на корен.
В срока по чл.414 от ГПК, в заповедното
производство е депозирано писмено възражение от ответника Община Тетевен, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане от 11.04.2018 год. по ч.гр.д.№ 272/2018 год. на РС-гр.Тетевен,
заповедния съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника, като довнесе дължимата държавна такса. Предупредил го е също, че при
непредставяне на доказателства за предявяване на иска в законният срок,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена частично или изцяло. Препис от
цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 13.04.2018 год. и
получено лично от пълномощникът на последния, видно от разписката, приложена
като доказателство по ч.гр.д.№ 272/2018 год. по описа на РС-Тетевен, а исковата
молба, в настоящото производство е депозирана на 13.04.2018 год., т.е. спазен е законоустановения срок за предявяване на
установителния иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В хода на производството по
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,
следва да бъде установено със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника в претендирания размер по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.03.2018 год.,
издадена по ч.гр.д.№ 272/2018 г. на РС Тетевен. По своята същност
производството по чл.422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване
на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на
длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува,
неговия размер и дали е изискуемо. В
тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая
документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя, е договор за продажба
на дървесина на корен № 241/16.07.2014 г., сключен между Община Тетевен, в
качеството на продавач и „Иви 2008” ЕООД гр.Тетевен,
в качеството на купувач, като продавача се задължава да прехвърли на купувача
собствеността върху маркираната дървесина на корен обособена позиция № 1421,
отдел 217, подотдели „в”, „д” и „ж” с прогнозно количество 326 куб.м. лежаща
маса, а купувачът се задължава да заплати цената от 12502,00 лева без ДДС или
15002,40 лева с ДДС по реда и съгласно условията на договора. В исковата молба
ищецът твърди, че добитата дървесина на корен е по-малко по количество и
качество и е надвнесъл сумата в размер на 3102,87 лв.без ДДС или 3723,44 лева с
ДДС.
Първоинстанционният съд с
атакувания съдебен акт е приел, че ищецът е доказал исковата си претенция и е
уважил иска с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК в пълен размер.
Въззивният
съд намира, че искът е недоказан и неоснователен.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на сключения договор за покупко-продажба на дървесина на корен от 16.07.2014 г. Неоснователно е възражението на ищеца, че се касае до алеаторен договор, при който предварително е заплатена цената на количеството дървесина в размер на 12502,00 лв. без да е известен обема на тази дървесина. В предмета на процесния договор е включено добиването на прогнозно количество дървесина - 326 куб.м. лежаща маса, която е посочена в табличен вид по дървесен вид категория на дървесина, единични цени, общо лежаща маса в чл.1.2 от договора. Безспорно се установява, че въззиваемият не е успял в договорения срок до 16.01.2015 г. да извърши сечта и извозването на добитата дървесина и това е наложило с три последователни писмени споразумения страните да удължават срока на договора за периода 2015 - 2016 г.
Видно от т.3 на допълнителното споразумение от 14 януари
2016 г. се установява, че страните са
уговорили, че при неспазване на крайния срок
в споразумението 816.06.2016 г./, продавачът няма да дължи връщане на внесените
суми като цена на дървесината по договора за неусвоените количества дървесина по
вина на купувача. От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че
ищецът-купувач по договора за продажба на дървесина на корен не е отсякъл всички
маркирани дървета, не е прочистил сечището по определения начин в технологичния
план и позволителното за сеч. Тези обстоятелства са били последователно отразявани
в протоколите за освидетелстване на сечище, които са подписани от представители
на общинската администрация и на купувача-ищец. Между страните не е имало спор и те са подписали протокола от 18.07.2016 г. за
освидетелстване на сечище /за купувача-ищец се е подписал неговия управител – И.С.Х.
и върху нейния подпис е положен печата на фирмата/. В същия страните приели в
изпълнение на т.3 от допълнителното споразумение от 14.01.2016 г., че Община-Тетевен
задържа остатъка от внесената като цена на прогнозната дървесина сума в размер на
3102,87 без ДДС или 3723,44 лв. с ДДС. Въззивната инстанция счита, че купувачът
е бил неизправна страна в сключения договор от 16.07.2014 г., предвид писмените
и гласни доказателства, че сечта и почистването на сечището е незадоволително и
това обстоятелство е довело до похабяване на дървесината.
Настоящата инстанция намира, че посочените обстоятелства
по писмените молби на купувача-ищец от 16.12.2014 г., 13.07.2015 г. и 13.01.2016
г. не попадат в хипотезата на така наречените форсмажорни обстоятелства. Определение
на понятието „форсмажорно обстоятелство” съгласно пар.23
от ДР на НУРВИДГТДОСПДНГП е определено като природно бедствие, производствени аварии,
военни действия, ембарго правителствени забрани, стачки бунтове и безредици,
които не зависят от волята на страните. Посочените в молбите причини да
продължаване на срока на договора за лошата метеорологична обстановка не съставляват
форсмажорни обстоятелства.
Въззивната инстанция намира, че
искът с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК предявен относно съществуването на
вземане на „Иви 2008“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Тетевен, ул.“Христо Ботев“ №11, представлявано от
управителя И.С.Х.,***, с ЕИК *********, със седалище гр.Тетевен, пл.“Сава
Младенов“ № 9, представлявано от Кмета д-р М.Ц.Б., в размер на 3723,44 лева, представляваща
главница за авансово надвнесена продажна цена по Договор № 41/16.07.2014 г. за
покупко-продажба на дървесина на корен, за добив на общо 326 кум.м. дървесина и
реално добитото от ищеца количество дървесина от 279,53 куб.м.дървесина, за
което вземане е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 272/2018 г. по
описа на РС-Тетевен, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до различен извод в обжалваното решение и е уважил
предявения иск, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен в тази му част и вместо него, на основание чл.271, ал.1 от ГПК да бъде
постановено ново решение, с което искът бъде отхвърлен.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в
размер на 840,07 лева и разноски за заповедното производство в размер на 409,77
лева съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При тези правни изводи на въззивната инстанция и на основание чл.78,ал.8
от ГПК, във вр.
с чл. 37 от ЗПП и чл.25 и чл.26 от НЗПП, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за
първата инстанция в размер на 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и
сумата в размер на 300,00 лева разноски за въззивната инстанция, както и 110,92
лева държавна такса или общо за двете съдебни инстанции в размер на 710,92
лева. Неоснователно е искането на въззивника за присъждане на сумата 15,00 лева
за внесена държавна такса по в.ч.гр.д.№ 161/2018 г. по описа на ОС Ловеч, тъй
като производството по делото е прекратено поради недопустимост на частната
жалба.
Водим от
горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 175/25.09.2018 г. по
гр.д.№ 327/2018 г. по описа на Районен съд -Тетевен, В ЧАСТТА МУ, с която е признато
за установено по отношение на Община гр.Тетевен, с ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр.Тетевен, пл.»Сава Младенов» № 9,
представлявана от Кмета д-р М.Ц.Б., че дължи на „Иви 2008” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Тетевен, ул.”Христо Ботев” № 11, представлявано от управителя И.С.Х.,
сумата 3723,00 лева, представляваща разликата между авансово преведена продажна
цена по договор № 241/16.07.2014 г. за покупко-продажба на дървесина на корен, за добив на общо 326
куб.м. дървесина и реално добитото от ищеца количество дървесина от 279,53
куб.м. дървесина, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.03.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 272/2018г. по описа на
Районен съд гр.Тетевен, както и В ЧАСТТА МУ за разноските по делото И ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ МУ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК от „Иви 2008” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Тетевен, ул.”Христо Ботев” № 11, представлявано от управителя И.С.Х.,***,
с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Тетевен, пл.»Сава Младенов» № 9,
представлявана от Кмета д-р М.Ц.Б., с който
се иска да бъде признато за установено, че Община
гр.Тетевен, с ЕИК *********, с горните данни,
дължи на „Иви 2008” ЕООД с ЕИК *********, с горните
данни, сумата 3723,00 лева, представляваща
разликата между авансово преведена продажна цена по договор № 241/16.07.2014 г.
за покупко-продажба на дървесина на
корен, за добив на общо 326 куб.м. дървесина и реално добитото от ищеца количество
дървесина от 279,53 куб.м. дървесина, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.03.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 272/2018г. по описа на
Районен съд гр.Тетевен.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Иви 2008” ЕООД с ЕИК *********, с горните данни, да му
бъдат заплатени от Община гр.Тетевен, с ЕИК *********, с горните данни, разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата 840,07 лева и разноски за заповедното производство в размер на 409,77 лева
Решение № 175/25.09.2018 г. по гр.д.№ 327/2018 г. по
описа на Районен съд -Тетевен, в останалата му част е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА „Иви 2008” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Тетевен, ул.”Христо Ботев” № 11,
представлявано от управителя И.С.Х. ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.Тетевен, пл.»Сава Младенов» № 9, представлявана от Кмета
д-р М.Ц.Б., разноски направени за първата инстанция в размер на 300,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и сумата в размер на 410,92 лева разноски за въззивната
инстанция, от които 110,92 лева държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение или общо за двете съдебни инстанции разноски в размер на 710,92
лева.
Препис от настоящото решение
след влизането му сила да се изпрати за прилагане по ч.гр.д.№ 272/2018 г. по
описа на РС-Тетевен.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.