РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав,
в публично заседание на 18 май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
административно дело № 616 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 148, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
Образувано е по
жалба на Е.Д. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С. К. ***,
против Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни
от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от
18.09.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОДБХ) - Русе, с който за убитите животни, посочени в позиции от № 1 до
№ 8 е определено обезщетение в размер на 4 436 лева.
Претендира се да се
измени акта по отношение на размера на определеното обезщетение, като същото се
определи по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, в редакцията на разпоредбата
към датата на издаване на оспорения акт, а именно обезщетението следва да се
определи по пазарна цена към месеца, предхождащ настъпилото събитие.
Претендира
и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските (л. 134 от делото).
Ответникът
в производството – Директорът на ОДБХ - Русе, чрез процесуален представител, излага
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена по подробно
изложени съображения. Претендира и присъждане на направените по делото разноски
по представен списък на разноските на л. 120 от делото.
По фактите
На 26.07.2019 г. в изпълнение на Заповед №
678/20.07.2019 г. на Директора на ОДБХ - Русе в животновъден обект с рег. №
7055-0137, находящ се в с. Просена, община Русе, област Русе са били умъртвени
общо 118 бр. животни, собственост на Е.Д.Д., т.к. животните били отглеждани в 3
км. предпазна зона около огнище на АЧС. За умъртвяването, респ. загробването на
свинете са били съставени и съответните протоколи по реда на чл. 143 от ЗВМД, удостоверяващи броя,
теглото, възрастта и предназначението на унищожените животни. Протоколите са представени по
делото (л. л. 20 - 23 от делото).
На 29.07.2019 г. на основание чл. 147, ал. 1 от
ЗВМД и чл. 9, ал. 1 от Наредбата, Е.Д.Д. подава заявление до Директора на ОДБХ - Русе, с което иска изплащане на обезщетение
за 118 бр. свине, унищожени поради заболяването „Африканска чума по свинете“,
установено с Протокол от изпитване изх. № ДДД-02-2206/19.07.2019 г. на
Изпитвателна лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“ при НДНИВМИ, гр.
София (л. 14 от делото).
С Писмо изх. №
07-04-784 от 26.08.2019 г. на Председателя на Националния статистически
институт (НСИ) на л. л. 18 - 19 от делото е била предоставена
следната информация, отнасяща се до цени на производител на живи животни от
рода на свинете за м. юни 2019 г., важащи за цялата територия на Р България:
|
№ по |
Показател |
Измерителна |
Средна цена |
|
ред |
|
единица |
|
|
1 |
Прасета - млади, до 20 кг. (до 2 месеца) |
лева/тон |
4 823,35 |
|
2 |
Прасета млади,
от 20 до 50 кг. (от 2 до 4 месеца) |
лева/тон |
3 145,80 |
|
3 |
Свине с тегло от
50 до 80 кг. (от 4 до 8 месеца) |
лева/тон |
1 732,00 |
|
4 |
Свине с тегло от 80 до 110 кг. (над 8 месеца) |
лева/тон |
2 502,86 |
|
5 |
Свине с тегло над 110 кг. за угояване |
лева/тон |
1 795,31 |
|
6 |
Свине - майки за разплод |
лева/брой |
245,09 |
Освен това в информацията, предоставена от НСИ е
посочено, че данните са от тримесечното Наблюдение
за цените на производител в селското стопанство. Цената е средна за страната и не
включва разходи за доставка, съхранение, транспорт и други подобни, възникнали
при продажбата на селскостопанските продукти/животни. Цената не включва
получените субсидии (ако има такива), ДДС и други. Посочено е, че методологията
на наблюдението осигурява представителни данни за цените единствено на
национално ниво. Цени на селскостопанските животни по породен състав не се
наблюдават.
Същата информация е предоставена и по искане на настоящия съдебен състав
(л. 35 от делото).
На 18.09.2019 г. Директорът на ОДБХ – Русе издава Акт за обезщетение
на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който за убитите
животни, посочени в позиции от № 1 до № 8 е определено обезщетение в размер на
4 436 лева. (л. л. 16 и 17 от делото).
По искане на жалбоподателя съдът е събрал гласни доказателства във
връзка с установяване на твърдението му, че три от свинете-майки са били
заплодени към момента, когато са били умъртвени животните. От показанията на
св. Д. Д. (баща на жалбоподателя) се установява, че той е присъствал по време
на умъртвяването на животните. Свидетелят сочи, че са били умъртвени всички
животни в свинарника, като имало седем броя свине-майки, които имали ушен
идентификатор, като три от тях били заплодени и до седмица щели да се опрасят.
От друга страна от разпита на св. Н. Н. (на длъжност началник отдел
„Здравеопазване на животните“ в ОБДХ - Русе) се установява, че той е бил
председател на назначената комисия във връзка с умъртвяването на животните и че
в изготвените протоколи и описите към тях не е било отразявано състоянието на
свинете-майки, както и че няма как да бъде отразено дали някои от тях са били
заплодени (л. л. 37 и 38 от делото).
По искане на
жалбоподателя съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която да се изготви от
специалист в следните два варианта:
І вариант: какви са средните пазарни цени на умъртвените животни по
оспорения акт за област Русе за м. юни 2019 г. и
ІІ вариант: какви са средните пазарни цени на умъртвените животни по оспорения
акт за област Русе за м. юни 2019 г., като вещото лице следва да съобрази
индивидуализиращите признаци на умъртвените животни, съдържащи се в акта и
събраните гласни доказателства в о.с.з. на 25.11.2019 г.
При назначаване на експертизата съдът е посочил, че вещото лице следва да
изготви заключението си като съобрази действително реализирани продажби между
независими търговци /лица, които не са свързани помежду си/, като използва
данни за аналогични, реално сключени сделки, с предмет стокови животни, описани
в оспорения акт. Вещото лице следва да използва като източници на информация
фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, които установяват
осъществяването на съответните реални
сделки по конкретни цени.
По делото е прието,
като не е оспорено от страните заключението на вещото лице по назначената и
изготвена съдебно-икономическа експертиза (л. л. 54 - 72 от делото),
включително заключение по извършена допълнителна експертиза (л. л. 124 – 131 от
делото), като по последната вещото лице е дало заключение по вариант първи на
поставената му задача като при определянето на средната пазарна цена за
свине-майки за м. юни 2019 г. е изключило от Приложение № 8 към основното
заключение позиции № 3 и № 5 в графа „Наименование на стоката“ и е изготвило
заключение за средна пазарна цена към м. юни 2019 г. за умъртвените животни по
т. 8 „бозайници“ от оспорения акт, при съобразяване броя, теглото и възрастта
им, както са отразени в акта и в представения опис към протоколите за унищожени
и загробени животни, като при изготвяне на заключението вещото лице е
използвало всички налични данни на Асоциацията на свиневъдите в България, както
и по негова преценка данни, относими към поставената му задача от други
източници. Съдът цени заключението на вещото лице като изготвено обективно и
незаинтересовано от компетентен в съответната област специалист. В о.с.з. на
18.05.2020 г. експертът дава отговор и на допълнителни, уточняващи въпроси. Посочва изрично, че при изчисляване
на втория вариант е имал предвид освен европейския пазар, и цените на територията
на Р България, като е имал данни за реални сделки. Изрично уточнява, че в
Приложение № 1А цените, които е посочил и изчислил, са взети след проучвания,
направени от експерта и след това изчисления за територията на целия ЕС и за
територията на Р България, като цената за свиня-майка възраст смесена за разплод
е 3,64 на кг. живо тегло, и тази цена е актуална за месец юни 2019 г. (л. 137 от делото).
По правото
Жалбата
е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за
съдебен контрол административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен
орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Русе,
в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от
ЗВМД, в съответната писмена форма, съдържа мотиви – фактически и правни
основания за неговото издаване, като е издаден по образец, съгласно Приложение
№ 5 към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на
разходите, свързани с епизоотичните рискове и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден. При издаването на акта са
спазени процедурните правила предвидени в чл. 147 от ЗВМД, като
административният орган не e допуснал съществени нарушения, които да ограничат
правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и
отмяната на частично оспорения акт само на това основание.
При извършване на оценката и определянето на
обезщетението за
умъртвените животни, посочени в позиции от № 1 до № 8 по оспорения акт, собственост
на Е.Д.Д., обаче АО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
довело и до нарушаване на материалния закон.
Съгласно константната съдебна практика,
обективирана в Решение № 12626 от 18.10.2018 г. по адм. д. № 11411/2018 г. на
ВАС, Решение № 6673 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 949/2015 г. на ВАС и Решение
№ 9300 от 01.09.2015г. по адм. д. № 9358/2014 г. на ВАС, съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към датата на издаването му, като при осъществяването на съдебния
контрол върху законосъобразността на административния акт не следва да бъдат
вземани предвид последващи изменения, дори и да уреждат материята, в областта
на която е издаден обжалвания административен акт по друг, различен от
досегашния, ред. Противоречието на обжалвания административния акт с
материалноправните разпоредби е основание за неговата отмяна като
незаконосъобразен (Решение № 12626 от 18.10.2018 г. по адм. д. № 11411/2018 г.
на Върховния административен съд).
Следователно към обжалвания административен акт
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, съгласно
редакцията й, действаща към датата на издаване на акта, която гласи, че дължимото
обезщетение за умъртвените животни се определя по пазарни цени за месеца, който
предхожда възникването на болестта, или по оценка, включително по породна
принадлежност и развъдна стойност, направена от „Изпълнителната агенция по селекция
и репродукция в животновъдството" - за такива животни, за които се прилага
развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или
от компетентен орган на друга държава членка.
Съгласно приложената
от АО правна норма на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на
разходите, свързани с епизоотичните рискове (отм. 05.05.2020 г.), обезщетението за
стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм
живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически
институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, (ал. 3) а в
случаите, когато за даден вид и категория животни няма средна пазарна цена,
обезщетението се определя от лицензиран оценител.
Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, редакция ДВ бр.
58/2017 г., действала към момента на издаване на административния акт
обезщетението за животни се определя по два начина:
1. по т. 1 по пазарни цени за
месеца, който предхожда възникването на болестта или
2. по т. 2 по оценка, включително по породна
принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по
селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага
развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните
Налице е
противоречие между действащата към момента на издаване на частично обжалвания в
настоящото производство административен акт разпоредба на чл. 144, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗВМД и цитираната по-горе наредба, която като подзаконов нормативен
акт въвежда допълнителни и непосочени в закона условия, което е недопустимо и
административният орган е бил длъжен да не спазва методиката по чл. 6 от
Наредбата, която очевидно противоречи на ЗВМД, а съобразно разпоредбата на чл.
15, ал. 3 от ЗНА да приложи по-високия по степен нормативен акт - чл. 144, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗМВД, като определи дължимото обезщетение съгласно пазарните
цени към м. юни 2019 г., а не съгласно данни от Националния статистически
институт, които не носят информация относно пазарната цена на погиналите
животни към м. юни 2019 г.
Следва да се има предвид и че „пазарна цена", това е цената по смисъла
на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни
цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или
услуга, по сделка между лица, които не са свързани и определена по следните
методи: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана
в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим
партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на
увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като
стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на
транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба.
Съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, която възприема като компетентно и
обективно дадена.
Вещото лице изрично сочи, че въз основа на
извършеното от него проучване е установило, че пазарът в България основно касае
угоени прасета или тези от категория 100+ и че липсва пазар за малки прасенца, затова и
европейският пазар е бил единственият източник на информация, която експертът е
могъл да приеме за своите изчисления по т. 8 от оспорения акт. Следва да се
посочи, че вещото лице действително е установило данни за сключени сделки на
територията на област Русе с животни от категорията „свине-майки", но всички
анализирани сделки са за „свине-майки", представляващи технологичен отпад,
бракувани и негодни да бъдат използвани по предназначението на описаните животни,
а именно - „за разплод". Вещото лице също така категорично заявява, че
през м. юни 2019 г. на територията на област Русе не са сключвани сделки с
животни от категорията „свине-майки", които да са с предназначение „за
разплод".
В условията на установената по делото липса на
пазар на всички категории животни не само на регионално ниво, но и на
национално такова, в условията на единен европейски пазар и еднаквите пазарни
условия за всички страни, участващи в Европейския съюз, то дължимото
обезщетение съгласно чл.144, ал. 1 от ЗВМД следва да бъде изчислено по пазарни
цени, валидни за територията на Европейския съюз.
При изготвянето на заключението си вещото лице е
използвало изключително голям обем от данни за реални сделки, сключени не само
на територията на Р България, но и на територията целия Европейски съюз.
Посочените пазарни цени от заключението са
формирани след изключително задълбочен анализ на информация от стокови тържища,
борси, данни за реални сделки и информация, предоставена от браншови
организации.
Използваните данни за изготвяне на заключението
дават изключително богата информация за оценяваните животни, като позволяват
търсената пазарна цена за животните по позиции от № 1 до № 8 от акта да бъде
формирана след обстоен анализ на предназначението, възрастта и теглото на
оценяваните животни.
От значение при определяне на дължимото
обезщетение е и безспорно установеният от вещото лице факт, че посочените
пазарни цени са били прилагани при сключването на сделки на територията на Р
България.
С оглед приетото от
съда заключение на вещото лице по извършената СИЕ изготвената оценка, съответно
дължимото обезщетение за животните по позиции от № 1 до № 8, вкл. от оспорения акт е в размер на 14 048.00
лева (Справка – Приложение № 1А на л. 131 от делото).
Гореизложеното
налага изменение на акта и увеличаване на определената оценка и
обезщетение
за животните по позиции от № 1 до № 8, вкл. по оспорения акт, собственост на Е.Д.Д.,
от 4 436.00 лева, на 14 048.00 лева.
От жалбоподателя са поискани направените по делото
разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 134 от делото) в общ
размер на 1 172.40 лева. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, такива му се дължат от ответника в посочения размер.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1
и ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
ИЗМЕНЯ по оспорване на Е.Д. *** Акт за
обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински
произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 18.09.2019 г.,
издаден от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Русе, с
който за убитите животни, посочени в позиции от № 1 до № 8, включително е
определено обезщетение в размер на 4 436.00 лева, като увеличава определената
стойност на обезщетението от 4 436.00 лева на 14 048.00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните - Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Русе - 7003, ул.
„Марица“ № 3, представлявана от Георги Дяков - директор, да заплати на Е.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сума в
размер на 1 172.40 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.
Съдия: