Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр. Сливен, 06.04.2022 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публичното заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и с
участието на прокурора…………… като разгледа докладваното
от съдията Бозукова административно дело
№ 63 по описа за 2022 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.27 от Закона за общинската собственост ЗОС/.
Образувано е по
жалба на А.Н.Н. *** срещу Заповед № РД-15-188/08.02.2022
г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен 24
кв. м. земя, м. “Среди дол“, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор 67338.404.351 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, землище гр. Сливен, във връзка с
изграждането на обект публична общинска собственост - улица от о.т. 374 до о.т.
375 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение №
807/22.12.2005 г. на Общински съвет – Сливен, като е определено дължимо парично
обезщетение за предвидената за отчуждаване земя и подобрения в размер на 2 170,00
лв., което следва да се изплати по сметка на А.Н.Н..
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, в
противоречие с материално правни разпоредби- чл.21 ал.1 и чл.22 от ЗОС, както и
несъответствие с целта на закона. Твърди, че
закупила имота през 2016г. и не е била уведомена за предвидените
процедури за отчуждаване. Сочи, че от заповедта не става ясно от коя част на
имота е предвидено отчуждаване. Счита, че при определяне на обезщетението не
били съобразени разпоредбите на чл.22 ал.5 от ЗОС и определеното обезщетение не
било равностойно. Моли съда да постанови решение, с което отмени
изцяло оспорената заповед, алтернативно измени заповедта, като завиши оценката.
В съдебно
заседание оспорващата се представлява от адв. С. С.–
АК Сливен, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Ответната по
жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител -
ст. юрисконсулт Е. М. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно нот. акт № 80 т.I д. № 14/2016 г. на нотариус при РС
Сливен, /л.14 от делото/ и скица № 15-388975/12.04.2021г. от СГКК Сливен /л.13/
А.Н. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 67338.404.351 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание
„Изгрев”, местност „Среди дол“.
Отчуждителното
производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект
публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица от о.т. 374 до
о.т. 375 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с
Решение № 807/22.12.2005 г. за осигуряване на достъп до имоти в местността местност
„Среди дол“, за който липсват данни да е обжалван от оспорващата или праводателя й /л.10/. Отчуждителното
производство е започнало и във връзка със заявление вх.№ 9400-10207/17.06.2013
г. / л.7/ и заявление вх.№ 9400-5459/17.03.2021г. / л.9/ на П. Б.от гр.Сливен,
за да се осигури достъп до имота му /л.7/.
По отношение на
подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била
изготвена на 03.12.2021 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с лицензиран оценител
и. М. П., съгласно която отчуждаваните 24/705 ид.
части от имота на оспорващата, представляващи ПИ 67338.404.351 са оценени на 2
170 лв. /л.16 и сл./. За да определи пазарната цена на отчуждаваната част от
имот в общ размер на 2 170 лева, лицензираният оценител е ползвал стойност при
използване на нормативния метод и метод на пазарните сравнения (сравнителен
подход с аналози).
С обявление ОРД
03-1056/16.12.2021г., /л.26/, процедирано по реда на
чл.25, ал.1 от ЗОС, са уведомени собствениците, че се открива процедура по
отчуждаване на имотите за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде
задоволена по друг начин. Обявлението е публикувано в два централни (вестник
„24 часа", вестник „България Днес" от 21.12.2021 г. – л.27-28) и един
местен вестник (вестник „АЛО Сливен" - л.29), както и на интернет страницата и
таблото на общината (л.30-л.31 по делото).
Изготвена е
скица-проект във връзка с частичното прилагане на плана за уличната регулация
на м.“Среди дол“ , СО Изгрев. / л.11-12/.
Със Заповед № РД
15-188/08.02.2022 г. на Кмета на Община Сливен, /л.43 от делото/ на основание
чл. 25, ал.2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване
на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в
съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за
обществени мероприятия и устройствени зони на
местностите „Хисарлъка ” , „Градището“ и „Среди дол“, СО „Изгрев”, землище
Сливен, одобрен с Решение № 807/22.12.2005 г. на Общински съвет – Сливен,
предвиждащ реализиране на улица от о.т. 374
до о.т. 375 за осигуряване на достъп до имоти в местността „Среди дол“ и при
спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се отчужди в
полза на Община Сливен част от имот,
собственост на оспорващата - 24 кв. м.
земя и подобрения, м. “Среди дол“, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор 67338.404.351 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, землище гр. Сливен, като е определено
дължимо парично обезщетение за предвидената за отчуждаване земя и подобрения в
размер на 2 170 лева, което следва да се изплати по сметка на А.Н.Н..
Процесната
заповед на кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата и таблото на
общината (л.32 – л.33 по делото) и е изпратена на оспорващата с писмо изх. №
9400-2851/10.02.2022 г./л.34/ и получена от нея на 17.02.2022г. /л.35/.
По делото е прието
заключение на съдебно- техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И.,
от което се установява, че според действащият към момента „ПУП-план за
регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности в селищно образувание
„Изгрев", землище гр. Сливен", одобрен с Решение № 807/22.12.2005 г.
на Общински съвет Сливен, се предвижда провеждане на улица от о.т.374 до о.т. 375 в местност „Среди дол“. За тази цел, видно от
представената на л. 11 по делото скица-проект, се отчуждава част от имот, собственост
на оспорващата - 24 кв. м. земя, м. “Среди дол“, представляваща част от
поземлен имот с идентификатор 67338.404.351 с пазарна стойност в размер на 2
170 лв. Вещото лице е установило, че в оценителния доклад оценителя е описал
подобренията в имота, но реално не е дал оценка за тях, а за съседния имот
67338404.349.
|
От огледа на
място на 16.03.2022г. вещото лице е установило, че отчуждителното
мероприятие ще засегне част от имота, собственост на оспорващата Н., който е
705 кв.м. На място имотът има трайно материализирани граници. В предвидената
за отчуждаване част от него има подобрения – ограда и дворна настилка от
бетон с армировъчна мрежа. Оградата е масивна монолитна от тухлена зидария, без
мазилка. Експертът сочи, че оградата е в много добро експлоатационно състояние.
Настилката е с площ 15 кв.м. и също в много добро състояние. В предвидената
за отчуждаване част от имота няма трайни насаждения. |
Вещото лице сочи,
че предвиденото с оспорената заповед отчуждаване на част от имота на А.Н. е
изцяло съобразено и в съответствие с предвижданията на действащия за
територията и влязъл в сила ПУП /л.43 от делото/, предвиждащ реализиране на
улица от о.т.374 до о.т. 375 за осигуряване на достъп до имоти.
Използвайки метода
на сравнителната стойност и съобразявайки нормата на чл.22 от ЗОС вещото лице
дава заключение относно размера на дължимото обезщетение за предвидения за
отчуждаване част от имот, собственост на оспорващата -24 кв. м. земя, м. “Средни
дол“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.404.351, както
следва: пазарната стойност на земята – 1 106 лева; пазарна стойност на
подобренията – 2 143 лева. Експертът дава заключение за справедлива пазарна
стойност на предвидената за отчуждаване част от имота на А.Н. в общ размер на 3
249 лева.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени
доказателства, изслушаната, приета и неоспорена от страните експертиза, която
съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Въз основа
на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно
обжалване. Административният акт предмет на делото е получен от оспорващата на 17.02.2022
г. Жалбата е подадена до съда на 22.02.2022 г. т. е. подадена е в срока по
чл.27 ал.1 от ЗОС. Оспорващата се легитимира като собственик на засегнатия от
отчуждаването имот, адресат на акта е, поради което има непосредствен правен
интерес от оспорването.
По
основателността на жалбата:
Жалбата, подадена срещу
заповедта, в частта за определената оценка, е основателна.
Производството е
във връзка с отчуждаване на имот - частна собственост, за предстоящо изграждане
на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОС. За да
отговори на възражението на оспорващата относно извършеното отчуждаване със
заповедта, съдът следва да отбележи, че същото е извършено въз основа на влязъл
в сила План за улична регулация, одобрен с Решение № 807/22.12.2005 г. на
Общински съвет Сливен, за който липсват данни да обжалван от оспорващата или от
нейния праводател. В случая планът, одобрен на
основание чл. 16,
ал. 7 от ЗУТ (в относимата
редакция), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната
регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите.
Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът
по чл. 16,
ал. 7 от ЗУТ е
такъв по чл. 110,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ и
той няма незабавно отчуждително действие и за него са
неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16,
ал. 1-6 от
закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или
по реда на чл. 17 от ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или
по реда на ЗДС и ЗОС вр. чл. 205 от ЗУТ, респ. чл. 209 от ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на
публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)
Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните
процедури по ЗДС и ЗОС за израждане на обекти – публична държавна или
публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10
години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата
инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и
общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение №
4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете
предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и
изтичането им преклудира възможността за отчуждаване
по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил
отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен
срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след
като е преклудирана възможността за отчуждаването на
имота по реда на ЗОС.
Съобразно обаче
разпоредбата на чл. 208,
ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ,
отчуждително производство по Закона за
държавната собственост или по Закона за
общинската собственост, започнало след
изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на
подробния устройствен план на основание чл. 134, ал.
2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за
съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен
план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване
на отчуждителното производство. Очевидно, приетата
след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете
по чл. 208,
ал. 1 от ЗУТ. Доколкото по делото липсват данни, че оспорващата
е инициирал процедура за изменение на ПУП, съдът приема, че липсва основание за
спиране на производството по отчуждаване.
Общинска
собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1
т.1 от ЗОС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА.
Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности
от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОС са публична общинска
собственост. Отчуждителното производството е
осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, извършено е въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост, което се установи от приетото и неоспорено
заключение по делото и в този смисъл съответства на целите и основанията
посочени в чл.21 ал.1 от ЗОС.
Оспорената Заповед
№ РД 15-188/08.02.2022 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен
за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му,
съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25,
ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59,
ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като
е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за
издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила,
съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно
закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура
по отчуждаване. Заповедта е съобразена и с целта на закона и с принципа, че
задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от
собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата
собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Съдът следва да
отбележи, че независимо, че е инициирано по искане на собственик на съседен
имот, отчуждаването е предприето за реализация на обществено мероприятие по
чл.205 т.1 от ЗУТ – улица, която става публична общинска собственост.
Основателен е
обаче доводът на оспорващата, че определената оценка на обезщетението е
занижена. Изслушаната по делото експертиза изготвена от вещото лице И.Х.И. е
дала оценка на предвидената за отчуждаване част от малко по-висока от
определената от административния орган. В заключението на вещото лице са
съобразени разпоредбите на чл.22 от ЗОС, местоположение на имота, неговия
статут, извършени сходни продажби на недвижими имоти в близък период, както и
подобренията в имота – ограда и настилка. В този смисъл съдът приема, че оценката,
определена от вещото лице И.Х.И. – 3 249 лева, съответства в пълна степен на
изискването по чл.22 ал.5 от ЗОС, като равностойното парично обезщетение следва
да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на
имота преди влизането в сила на подробния устройствен
план. Следователно, съобразявайки заключението на вещото лице, което изцяло
кредитира, съдът следва да завиши определената оценка и размера на дължимото
парично обезщетение със сумата от 3 249 лева.
Изложеното налага
извод, че оспореният административен акт, в частта, в която е определена
оценката за отчуждената част от имота, собственост на Н. в общ размер на 2 170
лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал.
1 от ЗОС. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се
увеличи оценката на отчуждавания имот от 2 170 лв. на 3 249 лв.
С оглед уважаването
на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Сливен следва да заплати
на оспорващата направените по делото разноски. На възстановяване подлежат
разноските за депозит за експертиза в размер на 350 лв. и за адвокатски хонорар
в размер на 350 лева. Предвид изложеното Община Сливен следва да заплати на
оспорващата А.Н. сумата от 700 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед
№ РД-15-188/08.02.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждават в
полза на Община Сливен 24 кв. м. земя, м. “Среди дол“, представляваща част от
поземлен имот с идентификатор 67338.404.351 по кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, землище гр. Сливен,
във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост - улица от
о.т. 374 до о.т. 375 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП,
одобрен с Решение № 807/22.12.2005 г. на Общински съвет – Сливен, и е определено дължимо парично обезщетение за
предвидената за отчуждаване земя и подобрения, което следва да се изплати по
сметка на А.Н.Н. в размер на 2 170 лв, като ЗАВИШАВА
оценката на дължимото парично обезщетение от 2 170 лева на 3 249 / три хиляди двеста четиридесет и
девет/ лева.
ОСЪЖДА Община
Сливен да заплати на А.Н.Н. ЕГН ********** ***, сумата
700,00 (седемстотин) лева, направени по делото разноски.
Решението да се
съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.
Решението на
основание чл. 27 ал.6 от ЗОС не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: