РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Павликени, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело №
20234140100123 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, предявена от Д. Б. Г.,
чрез адвокат Д. Р. Д. от ВТАК, против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК
***, с която е предявен иск за присъждане на неимуществени вреди с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът основават претенцията си на твърдения, че на ***2022 г. около 10:40 ч. в
гр. Б. Ч., л.а. „Опел Астра“ с ДК № ***, собственост на И.Й.П. управляван от И. Д. Д.,
е бил паркиран на ул. ***, срещу магазин***, в лявата част на платното за движение,
при което водачът на лекия автомобил предприема маневра „обратен завой". В този
момент мотоциклет „Хонда“ ГЛ1800Ц с ДК № ***, управляван от ищеца Г. се движел в
посока към с. В. във възможно най-дясната част на пътното платно. Посочва се, че по
време на осъществяваната маневра „обратен завой" водачът на л.а. „Опел Астра“ отнел
предимството на мотоциклет „Хонда“ ГЛ1800Ц управляван от ищеца и ударил
мотоциклета в задната му лява част, като след инцидента ищецът е преустановил
движението на мотоциклета, който е останал в изправено положение и не е падал на
земята. Твърди се в исковата молба, че следствие на удара настъпва съприкосновение
освен с мотоциклета в лявата му част и с крака на спътницата на ищеца, неговата
съпруга - З.К.К.-Г.а, която се возела зад съпруга си Д. Б. Г..
1
След настъпилия пътен инцидент ищецът е преустановил движението на
мотоциклета. Мотоциклетът е останал в изправено положение и не е паднал на земята.
Следствие на удара е посочено, че е причинена травма на ляв долен крайник в областта
на подбедрицата на З.К.К.-Г.а.
Ищецът твърди, че следствие на посоченото ПТП са нанесени щети на неговото
ППС Хонда ГЛ1800Ц с ДК № ***, а именно- предпазна слюда ляв крак; страничен ляв
спойлер среден; заден калник; ауспух хром; степенка лява алуминиева. Ищецът на
следващо място посочва, че вследствие на пътния инцидент е изживял силна уплаха, в
активна форма и към момента на подаване на исковата молба, довела до нарушение в
съня, сънуване на кошмари, повишено кръвно налягане и сърцебиене. Ищецът сочи, че
е изпитал силен страх и за съпругата си, която е пострадала при пътния инцидент,
наложило се тя да бъде транспортирана до гр. П. за извършването на операция с голям
обем и сложност на ляв долен крайник. След изписването на З. К.-Г., ищецът посочва,
че трябвало да се грижи за нея и домакинството им, което продължавало и към
момента на подаване на исковата молба. Твърди, че изпитва страх от шофиране,
поради което посетил психиатър, който установил симптоми на Остра реакция на стрес
и преживяно Посттравматично стресово разстройство, поради което на ищеца и
съпругата му- пострадала от ПТП-то била изписана обща терапия, с една рецептурна
бланка на именото на З. Г..
Ищецът твърди, че към датата на пътния инцидент виновният водач е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество за
л.а. „Опел Астра“ с ДК № ***, собственост на И.Й.П., поради което е подал до него
писмени претенции по смисъла на чл. 380 КЗ. Сочи, че ответният застраховател е
образувал по заявлението му преписки по щета № ***, но не изплатил следващото се
застрахователно обезщетение. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за
търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в гореописаните страдания,
страх и сърцебиене в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от
***2022 г.- датата на поканата за плащане на обезщетението към ответника до
окончателното му изплащане. Претендира и заплащане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание проведено на 31.10.2023 г. при наличието на
предпоставките по чл. 214, ал.1 ГПК след надлежно сезиране от процесуалния
представител на ищеца съдът е допуснал изменение на предявения иск- в частта
касателно размера му, като същият се счита за предявен за сумата от 10 000 лева-
представляваща обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат
на процесното ПТП, ведно със законната лихва от ***2022 г.- датата на поканата за
плащане на обезщетението към ответника до окончателното му изплащане.
2
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск,
намира го за основателен и изцяло доказан.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Не оспорва настъпването на процесното ПТП, но оспорва
твърдения от ищеца механизъм. Посочва в отговора на исковата молба, че са налице
много несъответствия и необясними твърдения, тъй като не е ясно кое МПС удря
другото, намира несъответствия между твърденията на ищеца и описаното във втория
протокол за оглед от ***2022 г., предвид твърдяното наличието на увреждания по
мотоциклета. Твърди, че ищецът е напуснал местопроизшествието с процесния
мотоциклет, като по този начин е осуетил навременното установяване на твърдените от
него щети, както и че на проведения оглед на следващия ден разследващите органи не
са установили твърдените увреждания, а единствено наличието на протриване от черно
вещество с неправилна форма върху заден калник на мотора, като посочва, че
процесният лек автомобил е с бял цвят, също така твърди, че не е установено има ли
съответствие във височината на протриването при мотоциклета с откритото вещество
на фара на автомобила. На следващо място ответникът намира, че е невъзможно
ищецът да не е получил удари при изложения от него механизъм на ПТП-то.
Възразява застрахованият при него водач да е имал виновно и протИ.правно поведение
при настъпване на ПТП, тъй като по признание на ищеца, процесният мотоциклет не е
паднал, а е продължил движението си, поради което твърди, единствената вероятна
хипотеза за съприкосновение на крака на съпругата на ищеца и МПС-то застраховано
при него да е, че кракът на пътуващата зад ищеца е бил „стърчащ" странично, което
само по себе си е предизвикало настъпилото съприкосновение, а не виновно и
протИ.правно действие от страна на застрахования при него водач.
На следващо място в отговора на исковата молба се обективира и възражение за
съпричиняване на инцидента от страна на ищеца, твърди се, че е имал техническата
възможност да възприеме лек автомобил и да предприеме навреме действия, с които да
предотврати инцидента, но не го е сторил, поради което поведението на ищеца се сочи
да е в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. Твърди, че лекият
автомобил е бил или в покой, или се е движел с изключително ниска скорост, което е
дало възможност на ищеца да реагира адекватно, за да избегне инцидента, но същия не
го е направил, а освен това в нарушение на чл.123 ЗДвП се посочва, че е напуснал
местопроизшествието. Оспорва да са търпени неимуществени вреди от ищеца, тъй
като същият не е търпял реални болки и страдания следствие на ПТП-то, а твърденията
за изпитан силен страх, намира, че не са самостоятелно основание за присъждане на
обезщетение. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски, в условията на евентуалност моли същият да бъде редуциран като
неоснователно завишен, като бъде отчетено и значителното съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
3
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Oт приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
материални щети от ***2022 г. /л. 7-8 от делото/, протокол за оглед на ПТП от ***2022
г. /л. 9-16 от делото/, протокол за оглед на местопроизшествие от ***2022 г. /л. 17-19 от
делото/ и от показания на свидетелите И. Д. и З. К.- Г. се установява, че на ***.2022 г.
около 10,00 часа, а и това обстоятелствено е безспорно по делото, в гр. Б.ч. на ул. ***
срещу магазин ***е настъпило ПТП между л.а. „Опел Астра“ с ДК № ***, собственост
на И.Й.П. управляван от И. Д. Д. и мотоциклет „Хонда“ ГЛ1800Ц с ДК № ***,
управляван от ищеца Д. Г.. В констативния протокол като обстоятелства и причини за
настъпване на пътния инцидент е отразено, че водачът на л.а. „Опел Астра“ с ДК №
*** поради отнемане на предимство и промяна на движение от ляво на дясно е
реализирал ПТП с материални щети и леко пострадали. В резултат на ПТП не са
причинени видими материални щети по мотоциклета, а на лекия автомобил е
установена деформация на предна централна дясна решетка. Посочено е, че е
пострадала З. К.- Г.- с диагноза фрактура на лява подбедрица. Пробите за алкохол и на
двамата водачи били отрицателни. В констативния протокол е вписано, а и между
страните не се спори, че водачът на л.а. „Опел Астра“ с ДК № *** е застрахован при
ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност", полица № *** със срок
на валидност до ***2023 г., това се установява и от справка извършена на интернет
страницата на „Гаранционен фонд“ /л. 30 от делото/. Отразено е, че е образувано
досъдебно производство № *** от ***2022 г. Видно от приложена по делото справка с
дата ***.2023 г. от ст. разследващ полицай П.М. /л. 48 от делото/ е че ДП № ***/2022 г.
по описа на РУ П. е образувано във връзка с процесното ПТП настъпило на ***.2022 г.
в град Б. ч. за деяние с правна квалификация по чл. 343, ал.1 б. „б“, във вр. с чл. 342,
ал.1 НК, пострадал от ПТП-то е З. К., като се установява от справката, че към момента
на изготвянето й няма привлечено обвиняемо лице по досъдебното производство.
След ПТП-то свидетелката З.К.- Г. била свалена от мотоциклета, тъй като не
можел сама да слезе и незабавно прегледан от дошлия на място екип на Спешна
помощ- град П., които установили, че кракът й е премазан- лява подбедрица от глезен
до коляно, била откарана в болницата в град П., където превързали крака й с бинт и
лонгет, но поради естеството на травмата, сложността на лечението и възможността от
загуба на долен крайник свидетелката и съпругът й били посъветвани тя да постъпи на
лечение в специализирано лечебно заведение болница „Сърце и мозък“ град П., където
по-късно същия ден била откара по спешност от ищеца с личния им автомобил.
От медицинско удостоверение, издадено от д-р А. Л.- ЕТ- „ИПСМП“-
Психиатър от ***.2022 г. /л. 20 от делото/ се установява, че ищецът бил прегледан на
4
същата дата, като след претърпяно на*** 2022 г. ПТП е посочено, че в момента на
прегледа е установена Остра реакция на стрес, като му е поставена диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“.
По заявление на ищеца от ***.2022 г. /л. 24-25 от делото/ за процесния инцидент
в ответното дружество е образувана застрахователна преписка № ***, по която
застрахователят е отказал да удовлетвори претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, следствие на процесното ПТП от ***.2022 г.,
тъй като е намерил, че не са налице доказателства, касателно изясняването на фактите
и обстоятелствата относно ПТП-то, в частност вината на водача, управлявал
застрахования при него автомобил, посочено е, че след получаване на допълнителни
документи ответното дружество ще преразгледа претенцията на ищеца /л. 29 от
делото/. От посочените документи безспорно се установява, че ищецът е сезирала
ответника с оглед изискванията на чл. 380 КЗ със спазване на надлежната процедура,
представил е наличната към момента документация, с която е разполагал, посочил е и
банкова сметка, по която желае да му бъде изплатено обезщетение.
От показанията на свидетеля И. Д. – застрахования при ответника водач на л.а.
„Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че през лятото на 2022 г. ходил да пазарува до
магазин в гр. Б. ч. с наименование ***, бил паркирал автомобил си до тротоара на
посочения магазин, като посоката му на движение била с. В., имало доста спрени коли
и бусове, включително и бус, който го изчаквал да освободи мястото за паркиране, за
да го заеме, бусът бил от дясната страна на свидетеля Д.. Свидетелят посочва, че искал
да паркира автомобила си на място обусловено за паркиране, намиращо се отсреща на
местоположението му, като обаче не видял навреме мотоциклетът управляван от
ищецът, който дошъл от посока град П. В момента в който „изправил“ колата си
перпендикулярно на платното за движение, за да тръгне да паркира, пресичайки го,
забелязал мотоциклета и натиснал спирачки. Ищецът се опитал да избегне удара, като
завил малко надясно, но не успял- следствие на което последвал удар в предна дясна
маска на колата му на крака на свидетелката З.Г.. Свидетелят дава показания, че
моторът не се е удрял в колата му, че не е падал, както и че свидетелката също не е
падала от мотоциклета. Ищецът спрял мотора, а той преместил автомобила си, за да не
стои на средата на пътното платно. По неговия автомобил и по мотора свидетелят
заявява, че не е имало следи- единствено имало малко черно петно по неговия
автомобил от панталона на пострадалата пътничка, който бил от промазана материя,
свидетелят уточнява, че левият крак на пътничката бил засегнат, както и че след идване
на линейка същата била откарана в болницата в град П., а след това от ищеца в
болница в град П. И.дава сведения че инцидентът е станал през месец август 2022 г.
около 10.00 часа, като времето било слънчево, а пътната настилка суха, тъй като не е
валяло дъжд.
5
От показанията на свидетелката З.К.- Г. – съпруга на ищеца се установява, че на
***.2022 г. тя заедно със съпруга си пътували от град П. за град С. с мотор, управляван
от ищеца, а тя стояла седнала зад него. Движили се по околовръстното на град Б.ч., в
дясната пътна лента- за движение на мотоциклета, когато от нейната лява страна
видяла кола, която с левия си фар, мигач, маска и броня премазала левия й крак, като
поради местоположението си седнала отзад на мотоциклета не е успяла да възприеме
какво точно се е случило. С периферията си напред видяла, че автомобилът, който я е
удари, бил перпендикулярно на двете пътни платна. Усетила премазване на крака й и
започнала да вика, тъй като изпитвала силна болка. Ищецът спрял мотора, насъбрали
се много хора, които помогнали на свидетелката да слезе от мотора, сложили я да легне
отстрани в тревата, дали й вода. Свидетелката споделя, че не можел да си мърда крака,
тъй като бил премазан. Установено било от дошлите лекари, че травмата е в лявата
подбедрица от коляното до глезена й, като лекарите казали на съпруга й- ищецът Г., че
при такова премазване на крака може да се случи най-страшното, а именно загуба на
крайник, тъй като всички – кости били извън панталона й, доста натрошени. Били
посъветвани да постъпи на лечение в гр. П., където след като била превързана и
обезболена в болницата в град П., била откарана незабавно от ищеца- в болница
„Сърце и мозък“ гр. П. Свидетелката споделя, че след инцидента ищецът постоянно се
притеснявал, тъй като ситуацията била стресова, наложило се да й помага, тъй като в
продължение на 4 месеца ползвала патерици да се придвижва. Намира, че след ПТП-то
съпругът й е по-нервен, обезпокоен, почти не излизали никъде, тъй като била с
патерици и било невъзможно. Видно от показанията й се установява, че се наложило тя
и ищецът да посетят психиатър – д-р А.Л., тъй като и двамата били изключително
стресирани, не можели да спят по цели нощи тя от болки, а ищецът от притеснение от
случилото се ПТП. Свидетелката установява, че близо година след инцидента,
съпругът й много рядко кара мотора си при това само на близки разстояния в града и
почти не ходи никъде с мотора си.
Видно от епикриза на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, П. /л.132-135 от делото/ е,
че се е наложило свидетелката Г. да претърпи отново оперативни процедури с голям
обем и сложност на таза и долния крайник, следствие на нанесената й травма при
процесното ПТП на ***2022 г., наложили болничен престой за периода ***.2023 г.-
***.2023 г.
Свидетелят К.Д.- дългогодишен приятел на ищеца споделя, че разбрал за
процесното ПТП от социалните мрежи, знае, че в болница в град П., е била съпругата
му тъй като била тежко пострадала- счупен бил кракът й и я оперирали след
инцидента. Според свидетеля след процесното ПТП се наблюдава промяна при Д. Г.,
тъй като според Д. той станал съвсем друг човек, стресиран, започнал да получава
сърцебиене, спрял да пуши, да пие, да излиза, почти не карал вече мотора си, а ако се
случело било много рядко и с голям страх, притеснявал се, че жена му не може да се
6
движи. Свидетелят споделя, че знае, че ищецът след инцидента се наложило да
посещава психиатър – д-р Л., тъй като не можел да спи, страдал от безсъние, бил
стресиран.
От заключението на изслушаната по делото СПЕ се установява, че в резултат на
процесното ПТП от ***.2022 г. ищецът е получил Остра стресова реакция, която е
преминала в Посттравматично стресово разстройство, като дори при прегледа
осъществен на ***.2023 г. вещото лице е установило, че при изследваното лице Г. се
наблюдава вътрешно напрежение. Експертът е посочил, че Острото стресово
разстройство е психично състояние, което може да възникне веднага след травматично
събитие и да предизвиква редица симптоми като може да доведе до посттравматично
стресово разстройство, като съществува тясна връзка между острото стресово
разстройство и посттравматичното стресово разстройство, които мога да бъдат
определени като лека телесна увреда. Според вещото лице фактът, че ищецът
постоянно контактува със съпругата си, която към момента на изследването не се е
възстановила напълно е обстоятелството, което го кара да си спомня за инцидента, а
това задълбочава състоянието му, но според експерта след като се реши
здравословният проблем на съпругата му се очаква в рамките на няколко месеца да се
подобри състоянието на ищеца. При изследването вещото лице е установил, че Г. често
се връща към травмиращото изживяване, има спомени и кошмари, както и че има
депресивни преживявания в психологичното му състояние и към момента на
експертизата ***2023 г. Според вещото лице при ищеца не са констатирани
прекомерно негативни убеждения за себе си или света, срам или вина. В заключение д-
р Г. е посочил, че Д. Г. страда от „Остра стресова реакция“, която е преминала в
„Посттравматично стресово разстройство“, което може да се класифицира като лека
телесна увреда. Очаква се, според експерта, след като се реши здравословния проблем
на съпругата му, състоянието на ищеца да се подобри в рамките на няколко месеца.
Пред съда вещото лице е посочило, че ПТП-то е причината за състоянието на пациента.
От заключението на приетата по делото САТЕ и обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че ПТП-то е реализирано в град Б.ч., ул. „***“, до
магазин „***“, като там пътното платно за движение е двупосочно, с по една пътна
лента за всяка посока, без разделителна линия, с обща широчина 9 метра. От западната
страна е изграден циментов тротоар с широчина 4,40 м, а в източната страна на пътя е
изграден частично тротоар от базалтови плочки в зоната на магазин „***" с широчина
4,67м. и банкет- затревен. При оглед вещото лице не е установило пътни знаци,
хоризонтално начертана пътна маркировка в района на произшествието. От
експлоатационно–техническа гледна точка причината за възникване на ПТП е
движението на лекия автомобил- в източната пътна лента (пътна лента, която не му се
полага за спиране, насрещна пътна лента за него), като е предприел маневра потегляне
с навлизане почти перпендикулярно на платното за движение върху западната,
7
полагаща се за движение пътна лента на мотоциклета на ищеца, и пресичане на
траекторията за движение на мотоциклета. Водачът на лекия автомобил не е
пропуснал движещият се в полагащата му се западна пътна лента от юг към север
мотоциклет. Ударът е настъпил в резултат на взаимното пресичане траекториите на
движение на двете превозни средства, той е челен за л.а. „Опел", с предна челна част,
предна маска и десен фар, със странична лява част на мотоциклета в областта на
разположения ляв крак на возещата се като пътник З. К.- Г.. След удара л.а. „Опел"
спира на място, а мотоциклетът нарушил динамичното си равновесие, но овладяно от
водача Г. спира на около 10м след мястото на удара. Според вещото лице контактът
между двете превозни средства е настъпил индиректно, косвено, непряко между тях,
основно чрез левия крак на пътника на мотоциклета З.К.- Г. и частично с предна челна
част на лекия автомобил и със заден калник в ляво. Според вещото лице в момента на
удара застрахованият при ответника лек автомобил е бил в движение в момента на
реализиране на ПТП, като скоростта му на движение е била около 8,8 км/ч, а тази на
мотоциклета 34,2 км/ч, като при тази скорост опасната зона за спиране на мотоциклета
е 18,9 м. Вещото лице е изчислило, че при горепосочена скорост на движение, опасната
зона за спиране на мотоциклета и разстоянието на което се е намирал лекия автомобил,
то ударът между превозните средства е неизбежен, като водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. Според вещото
лице предвид скоростите на движение на двете превозни средства и съумяването на
водача Г. да запази динамичното равновесие, не е задължително при наличието на
съприкосновение непременно мотоциклетът да падне. Според разясненията на вещото
лице, обективирани в съдебно заседание, движението на мотоциклета не е в причинна
връзка с настъпилото ПТП, тъй като разстоянието, при което мотоциклетистът е
забелязал лекия автомобил е по-малко от разстоянието, при което е могъл да
предотврати произшествието, като предприеме спиране.
Съдът кредитира като компетентно изготвени и обективни описаните две
заключения, които не са оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на
изискванията на чл. 380 от Кодекс за застраховането. Застрахователят по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
8
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования (чл. 493, ал. 1 КЗ). Основателността на предявения иск, е предпоставена
от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП- протИ.правно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите, както и спазване на изискванията на чл. 380
КЗ, а именно лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, с която да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в
исковата молба дата- ***.2022г., е настъпило пътно–транспортно произшествие,
причинено от свидетеля И. Д. в резултат, на което ищецът е получил в резултат на
преживяното травматично събитие и нанесените телесни увреждания на съпругата му
увреждания на психичното здраве от рода на Остра стресова реакция, преминала в
Посттравматично стресово състояние, като са установени следствие на инцидента и
депресивни преживявания в психологичното му състояние и към момента на
експертизата, а именно повече от година след него- ***.2023 г. Механизмът на ПТП-
то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите съдебно-
психиатрична експертиза и съдебно автотехническа експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Не са събрани по делото
доказателства и в подкрепа на твърдяното от ответното дружество съпричиняване, тъй
като според вещото лице от техническа и експлоатационна гледна точка ударът за
мотоциклетистът е бил непредотвратим, тъй като лекият автомобил неправомерно е
навлязъл в територията за движение на мотора, като разстоянието при което ищецът е
забелязал колата е било по-малко от разстоянието, при което е могъл да предотврати
произшествието, а и с оглед установената скорост на движение на мотора 34, 2 км/ч в
населено място, при липса на други въведени ограничения с пътни знаци то същата е
дори по-ниска от позволената според чл. 21, ал.1 ЗДвП скорост за съответната
9
категория МПС, а именно 50 км/ч. По делото безспорно е установено- САТЕ и от
показанията на свидетеля Д. и свидетелката Г., че ищецът се е предвижвал с
мотоциклета си в полагащата му се за движение пътна лента- западната такава. В
конкретния случай ищецът по никакъв начин не е установено да е боравил технически
с мотоциклета си в разрез със законоустановените правила, което от своя страна да е
допринесло за настъпване на процесното ПТП, както твърди голословно ответната
страна. Поведението на ищеца не се установява и да е в разрез с разпоредбата на чл.
123 ЗДвП, както твърди ответника- същият видно от Констативния протокол за ПТП е
установен на мястото на ПТП и дори ищецът е изпробван за употреба на алкохол. Това
се подкрепя и от показанията на свидетелите И. Д. и З. К.- Г., както и от заключението
на автотехническа експертиза. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било протИ.правно, в
частност- в нарушение на ЗДвП и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в
конкретната хипотеза ще е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият с
поведението си е допринесъл за осъществяването им. При липса на доказан принос на
увреденото лице и то при условие на пълно и главно доказване, приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само
предполагаем, вероятен- в този смисъл Решение № 151 по т. д. № 1140/2011 г. на ІІ т.
о., Решение № 169 по т. д. № 1643 / 2013 г. на ІІ т. о., Решение № 166 по т. д.№ 60/2013
г. на ІІ т. о. и Решение № 99 по т. д.№ 44 / 2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и др.
Доказателствената тежест за установяване на това е на ответника, но доказване не е
осъществено.
В случая следва да се приеме за доказано, че към датата на процесното ПТП
***.2022 г. между ответният застраховател и собственика на л.а. „Опел Астра“ с ДК №
*** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност". Това обстоятелство не е оспорено от ответната
страна и е в съответствие с вписаното в КП за ПТП, че застраховката е със срок на
валидност до 18.03.2023 г., което е извършено от полицейския служител, обработил
произшествието, а и е видно от справка от интернет страницата на „Гаранционен
фонд“ – /л. 30 от делото/ от която се установява, че автомобилът управляван от
свидетеля И. Д. е застрахован при ответното дружество със срок на валидност от
***.2022 г. до ***.2023 г. По силата на застрахователния договор застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
10
неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на
извод, че водачът на застрахованото при ответника МПС е имал виновно и
протИ.правно поведение довело до настъпване на процесното ПТП. КП за ПТП,
протоколите за оглед, показанията на свидетелите – очевидци- Д. и Г.а и САТЕ в
своята цялост безпротИ.речИ. установяват, че на процесната дата и място е настъпило
ПТП поради пресичане на траекторията за движение на мотоциклет с ДК № ***,
управляван от ищеца, който се движи направо по ул. „***“ посока с. В. със скорост от
34, 2 км/ч, след като свидетелят Д. е предприел маневра потегляне с навлизане почти
перпендикулярно на платното за движение върху западната пътна лента, полагаща се
за движение на превозното средство управлявано от ищеца, като по този начин
неправомерно е пресякъл траекторията за движение на мотоциклета, като за пълнота на
изложението следва да се посочи, че автомобилът управляван от Д. е бил паркиран
върху източната пътна лента- насрещна за него и която не му се полага за движение с
оглед нормата на чл. 94, ал.3. ЗДвП, предвиждаща „За престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя…“.
Водачът на л.а. „Опел Астра“ с ДК № ***, е предприел маневра потегляне и пресичане
на пътното платно, по която се движи правомерно мотоциклетът, управляван от ищеца.
Сблъсъкът е настъпил преди свидетелят Д. да довърши предприетата от него маневра
изцяло в платното за движение на мотоциклета. Предвид така установения механизъм
на ПТП следва, че действията единствено на водача на л.а. „Опел Астра“ с ДК №
***представляват нарушение на правилата за движение по пътищата и принос за
настъпване на увреждащото събитие. В съответствие с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП
свидетеля Д. като водач на МПС, изпълняващ маневра пресичане на пътна лента е бил
длъжен преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение и при извършване на маневрата, която в случая е свързана с
пресичане на пътна лента, водачът е бил длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея- в конкретния случай мотоциклетът управляван от
ищеца Г.. Следва да се посочи, че доколкото по делото има данни, че видимостта на Д.
евентуално е била ограничена от друго превозно средство- неустановен микробус, то
същият е бил длъжен с оглед посочените разпоредби на ЗДвП да предприеме
маневрата след като се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Всичко това сочи на виновно нарушаване на правилата за движение от
водача на застрахования при ответното дружество л.а. „Опел Астра“ с ДК № ***и
наличие на поведение довело до увреждащото събитие. Последното не би настъпило,
11
ако свидетелят се беше убедил в безопасността на предприетата от него маневра
установявайки, че при пресичане на пътната лента полагаща се за движение на
мотоциклета, по същата не се придвижва друго МПС, а ако беше установил това, то е
следвало да осъществи маневрата си след като пропусне движещото се по платното
МПС.
Доказателствено необезпечено остана твърдението на процесуалния
представител на ответника, касателно единствената вероятна хипотеза за
съприкосновение на крака на съпругата на ищеца и МПС-то застраховано при него е,
че кракът на пътуващата зад ищеца е бил „стърчащ" странично, което само по себе си е
предизвикало настъпилото съприкосновение, а не виновно и протИ.правно действие от
страна на застрахования при него водач. Нещо повече видно от приетата и неоспорена
САТЕ причината за настъпването на ПТП-то е предприетата маневра от страна на
свидетеля Д. за преминаване от едната пътна лента- неполагаща му се за движение
перпендикулярно през пътното платно, като пресича траекторията на движение на
мотоциклета, управляван от ищеца, като по делото не са събрани доказателства,
относно твърдението на ответната страна, че левият долен крайни на пътуващата зад
ищеца пътничка е бил „стърчащ" странично, поради което съдебният състав намира
възражението на ответната страна за недоказано.
Съгласно чл. 380, ал.1, изр.1, във вр. с чл. 412 КЗ лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като това задължение се отнася и за застрахователя по
имуществен застраховка, встъпил в правата на своя застрахован срещу застрахователя
на отговорността на делинквента или отговорния за вредите. Отправянето на
извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал.1 КЗ е специална предпоставка
за допустимостта на иска срещу застрахователя (в този смисъл Определение №
165/24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017 г. на ВКС-II т. о. и др.). От представените
доказателства /л.24-29 от делото/ е видно, че ищецът, е депозирал искане, приложил е
към него документи и не е получил обезщетение. В искането е посочена и банковата
му сметка. По този начин предпоставката за допустимостта на иска е налице.
Следователно предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден неговият размер, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици. По делото се установява, че ищецът в резултат на преживяното
травматично събитие- процесното ПТП, в което е пряк участник, и нанесените телесни
12
увреждания на съпругата му при него, е получил увреждания на психичното здраве-
Остра стресова реакция, преминала в Посттравматично стресово състояние, като
оздравителният период съгласно заключението на вещото лице не е настъпил все още
към момента на прегледа- повече от година след ПТП-то, а именно към ***.2023 г., тъй
като същият се очаква да отшуми едва няколко месеца след пълното възстановяване на
съпругата на ищеца, която видно от приетата по делото Епикриза /л. 132-135 от делото/
за периода ***2023 г.- ***.2023 г. е била на болнично лечение, тъй като се е наложила
нова оперативна интервенция за възстановяването й от получените увреждания от
процесното ПТП. По делото е установена и остатъчна симптоматика от преживяното
ПТП- видно от показанията на свидетеля К.Д. и на свидетелката З.Г.- К. /ценени с
оглед нормата на чл. 172 ГПК/ ищецът се страхува да пътува с мотора си, което
опасение не е преодоляно и към момента, като много рядко и на съвсем кратки
разстояния го кара. По делото са събрани доказателства, свидетелските показания на
К.Д. и З.Г.- К., че уврежданията, настъпили в резултат на ПТП-то са ограничили и
съответно попречили на ежедневната дейност на ищеца- получавал сърцебиене, не
можел да спи, спрял да излиза. Наложило се ищеца да посещава психиатър- д-р Л.
При съобразяване на изложеното относно характера на психичната травма,
нейната продължителност, психическия стрес и емоционален дискомфорт,
установените от вещото лице д-р Г. депресивни преживявания в психологичното
състояние на Д. Г. и към момента на експертизата ***.2023 г. съдът намира, че
изискването за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 500.00 лв. При отмерването на този
размер на обезщетение съдът съобрази, че причинената емоционална травма не е
довела до необратими последици за здравословното му състояние, същата е с
положителна прогноза, като вещото лице очаква същата да отшуми няколко месеца
след като бъде преодолян здравословния проблем на съпругата му и че не се налага
към момента лечение.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че заместващо обезщетение в размер на
4 500 лв. е достатъчно за репариране на неблагоприятните морални последици
настъпили в патримониума на ищеца в резултат на увреждащото събитие.
Съгласно чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" дължи лихва за забава от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В производството по делото не се установи кога и
дали застрахованият е уведомил застрахователя за настъпването на събитието, а е
представено единствено доказателство за това, кога увреденото лице е предявило
застрахователната си претенция. Поради това дължимото обезщетение от 4 500.00 лева
13
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от ***.2022 г., дата на
която е обективирана застрахователната претенция на ищеца пред ответника, видно от
застрахователна претенция с вх. № *** от ***2022 г. поставен от ответника /л. 24 от
делото/.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото
искане е направила, а ищецът и е представил списък по чл. 80 ГПК.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, намира че
вписаните в списъка на процесуалния представител на ищеца разноски са реално
извършени и следва да бъдат присъдени съобразно уважената, респ. отхвърлената част
от иска. На присъждане обаче подлежат единствено заплатената държавна такса,
внесения депозит за възнаграждение за вещо лице, както и договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, претендираните от процесуалния представител на ищеца
заплатени такси в общ размер на 6.41 лева за банкови такси за парични преводи не
съставляват разноски за производството по чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК. В този смисъл е и
практиката на ВКС- Определение № 60382 от 23.12.2021 г., по гр.д. № 2584/2017г. по
описа на III г.о.- „… Банковите такси по извършените преводи на суми за съдебни
разноски не са съдебни разноски по см. на чл.78, ал.1 ГПК и чл.143, ал.1 АПК – в
практиката на съдилищата, която настоящият състав на ВКС споделя, се приема, че
на присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във
връзка с извършването на определени правни действия в процеса; направените от
страната разходи за банкови такси или куриерски услуги са за предоставени услуги
от трети лица, поради което те не представляват разноски по смисъла на горните
разпоредби и като такива са недължими за присъждане /опр. по адм. дело №3626/20
г. на ВАС, шесто отд./.“ С оглед на изложеното от направените от ищеца разноски за
производството в общ размер на 1850.00 лева, следва да му бъдат присъдени 832.50
лева.
Предвид сторените от ответника разноски по делото в размер на 630.00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00 лева, определено с оглед
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ, във вр.
с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в негова полза, с оглед
отхвърлената част от иска, следва да се присъдят разноски в размер на 484.00 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 от Кодекс за
застраховането, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *** , със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Г., с ЕГН **********, с
14
адрес град П., ул. ***, сумата от 4 500.00 лева (четири хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***.2022 г. в град Б. ч., община П., на
ул. „***“, срещу магазин „***“ при виновно поведение на И. Д. Д., с ЕГН **********,
водач на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ***, застрахован при ответника със
застрахователна полица със срок на валидност от ***2022 г. до ***2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от ***.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 4 500.00
лева до предявения размер от 10 000.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс, „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес град П., ул. ***,
сумата от 832.50 лева (осемстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс, Д. Б.
Г., с ЕГН ********** , с адрес град П., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
***, сумата от 484.00 лева (четиристотин осемдесет и четири лева), представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
15