№ 665
гр. Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100100270 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Н. Н. с
ЕГН:********** от с.К. общ. В. ПРОТИВ МБАЛ „Св. Анна-Варна" ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.В. ул.******, с правно основание чл.49 от
ЗЗД и цена на иска 50 000 лева.
В исковата молба ищеца твърди, че ответната болница е работодател на
д-р М.. В изпълнение на възложената й от ответника работа д-р М.
неправилно е диагностицила ищеца с „Параноидна шизофрения“, вписана в
История на заболяването под № *** и Епикриза № ***. Невярната диагноза е
поставена по време на лечение провеждено на ищеца вследствие на настъпила
черепно мозъчна травма. Диагнозата е поставена без знанието на ищеца и
предварителното му изследване. Това действие му е причинило
неимуществени вреди, които оценява на 50 000 лева.
Моли съда за постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 50 000 лева, представляващи обезщетени
неимуществени вреди за извършени неправомерни действия от страна на д-р
М., като лице на което ответника е възложител на работа, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 07.06.2018 год.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично.
Поддържа иска и моли съда да го уважи изцяло, като му присъди и
1
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника по делото, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли като такъв.
В отговора се твърди, че диагноза „параноидна шизофрения“ на
ответника не е поставяна Поради извършената консултация, е записано
„ОБСЕРВАЦИО“ пред диагнозата, което означава „съмнение“, като след
изписване може да бъде потвърдена или отхвърлена. Ответника твърди, че е
честа практика при пациенти с подобно поведение и анамнеза.
Предполагаема диагноза, която след изписване и вследствие на допълнително
наблюдение подлежи на потвърждаване или отхвърляне. В процесния случай
липсва основната предпоставка, а именно- противоправно деяние от страна на
визирания в исковата молба медицински специалист - д-р М., която към
днешна дата е покойница.
В съдебно заседание ответника се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който моли съда да отвърли предявения иск.
Претендира направените по делото разноски.
На основание чл.219 от ГПК, в процеса е привлечено в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника, неговия застраховател
Застрахователно акционерно дружество „Дал Бог Живот и Здраве" АД, ЕИК
******, на основание валидно сключена застраховка „Професионална
отговорност на медицински персонал" по Застрахователна полица №
******год., действаща към момента на проведеното лечение на В. Н. Н..
По делото е депозирано становище, с което оспорав иска.
В съдебно заседание третото лице помагач редовно призовано се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
изразеното становище. Моли съда да отхвърли иска Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователени недоказан.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
На 04.06.2018 год. в 13.50 часа ищеца е бил приет по спешност в
ответното болнично заведение след възникнало ПТП, с „фрактура на черепа-
инпресонно-деприсионна. Епитурален хематом /операция/.
2
В продружаващи заболявание е посочено че ищеца страда от „obs-
параноидна шизофрения“.
Тези обстоятелства съдът установи от история на заболяването на
ищеца № *** на ответното задравно заведение по кл. п. 209.
Изписан е на 08.04.2018 год. в 12.34 часа, с подобрения.
На 07.06.2018 год. по искане на лекуващия лекар ищецът е консултиран
със специалист психиатър - д-р М.. В консултацията е записано, че данните от
анамнезата са събрани от пациента и сестра му, която му е придружител.
Последва написан Психичен статус по сфери психомоторика, съзнание,
ориентация, мислене, емоционална сфера, памет и интелект, работна диагноза
и диференциална диагноза.
В искория на заболавянето е записана консултацията Dg.0bs
„Параноидна шизофрения, ДД. Параноя. В искория на заболявено е посочена
забележка да не се пише в епикризата, порадинеобходимост от време и
обст.анамнеза за доказване на диогнозата. Последа подпис на лекаря с който е
извършена консултацията д-р М..
В издадената епикриза е посочено като придружаващи заболявания
obs.параноидна шизофрения.
По делото е представена справка, че д-р П. М. е починала на *** год. ,
за което е съставен акт за смърт № ****** год.
Съдът с определние е приел, че Д-р М. е работила в ответната болница
по силата на сключен трудов договор.
По делото е допусната и приета съдебно-психиатрична експертиза от
вещото лице д-р Т. К. А., според което, даденото от д-р М. заключение в
м
историята на заболяването под № *** на МБАЛ"Св.Анна"-Варна" АД,
съобразно обсервация на заболяването Параноидна шизофрения на В. Н. Н. е
съобразено с Правилата за добра медицинска практика, с утвърдения
Медицински стандарт по психиатрията в РБългария и критериите на МКБ 10
ревизия, Раздел Р00 - Р99 Психични поведенчески разстройства.
Според вещото лице - Поставянето на диагноза, диференциална
диагноза и съмнението /обсервацио/ за заболяване са етапи от диагностичния
процес.
При липсата на предходни психиатрични прегледи, достатъчно
3
обективни анамнестични данни и проследяване д-р М. е записала като
работна диагноза: „obs. /Обсервацио/ Параноидна шиозфрения“.
Този израз се използва обичайно в медицинската практика в смисъла на
предположение или съмнение и Д.Д. /диференциална диагноза/ Параноя -
термин, историческо понятие, към което в съвременните квалификации и
номенклатура се включва Налудно разстройство код Р22.0 от МКБ 10р.
Вещото лице е категорично, че даденото от д-р М. заключение в
историята на заболяването под № *** на "МБАЛ"Св.Анна-Варна", е
съобразено с Правилата за добра медицинска практика, с утвърдения
Медицински стандарт по психиатрията в Р.България и критериите на МКБ 10
ревизия, Раздел Р00-Р99 Психични поведенчески разстройства.
По делото от разпита на свидетеля Р. Н., който е бил лекуващия лекар
на травмата след ПТП. Според свидетеля изготвил епикризата използваното
съкращение „obs“, съкращение от думата „обсервацио“, се използва в
медицинската документация, като съмнение. Ищеца е приет с фрактура на
главен мозък. Там е написано: „данни за фрактура на лява темпорална кост,
проследима париетално и фронтално с импресия на костни фрагменти
париетално. Фрактура на дъгата на лява зигоматична кост, фрактура на
латерална стена на лява орбита. Предна стена на ляв максиларен синус и
предна и задна стена на фронтален синус в ляво..“, „..фрактура на горен и
долен орбитен ръб в ляво. Според свидетеля ищца няма патологични промени
на мозъчния паренхим. Свидетеля като лекуващ лекар е назначил
консултация с психиатър, защото имал много GSM-устройства в раницата си,
голяма сума пари в брой, което породило съмнение за телефонни измами, но
свидетеля е нямал контакт с пациента.За да се изключи наличието на
психично заболяване е искана консултация и доктор М. изказала съмнения.
По данни на ищеца „има много причини да бъде убит, изпитва страх и е
напрегнат“. В епикризата свидетеля като лекуващ лекар е написал
„обсервацио параноидна шизофрения“.
От разпита на св. К. М. Д. сестра на ищеца, съдът установи, че ищеца е
пострадал при ПТП. полицейска кола блъска автобус, загива колега н ищеца
/бивш полицай/ на място. Ищеца е бил и в затвора, като неуточнява
причината. При последвалото ПТП-то с посетила ищеца в болницата.
Говорила с доктор М.. Госпожата го прегледала и каза, че той не е добре и че
4
е за хапчета. Твърди, че с брат си-ищеца имат спорове за имот. Твърди, че
брат й, ищеца има мания да съди различни хора по различни поводи.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от заключението н вещото лице,
което кредитира изцяло.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Предявения иск е за обезщетение за причинени неимуществени вреди,
причинени на ищеца, от лице на което ответника е възложил, при и по повод
на изпълнение на тази работа вследствие незаконосъобразно поставената
диагноза „параноидна шизофрения“.
Причинените неимуществени вреди, представляват търпените от ищеца
болки и страдания вследствие на нарушаване на личните му човешки права;
нарушаване на психичното му здравословно състояние, уронване на престижа
и авторитета му като личност и гражданин на Република България, пред
съдебните институции, прокуратурата и полицията.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и без виновна, тъй като е
отговорност за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-
гаранционна функция.
По реда на пълно и главно доказване, ищеца въпреки възложената
докозателствена тежест, не успя да докаже: наличие на противоправно деяния
от д-р М., което да е противоправно в пряка причинно следствена връзка с
увреждането.
Вменето от ищеца увреждащо действие на прекия причинител на вреди
се изразява с това, че прекия причинител на вреди в лицето на д-р М., лице на
което е възложена работа от ответника по специалност „психиатрия“, в
нарушние за закона, морали и добрите медицински практикиго е
диагностицирала т.е. дала е заключение че ищеца страда от заболяване
„Параноидна шизофрения“ в история на заболяването.
Съобразно заключението на вещото лице, според мед. стандарти и
добра мед. практика, при извършения преглед д-р М. при прегледа и
отразенето в история на заболяване при прегледа на ищеца е посочила
5
съмнение/обсервацио/ за заболяване, което е етап от диагностичния процес
Д-рМ. съобразно медицинските стандарти и добрата медицинска
практика в процеса на извършената консултация и в процеса на
диагностицирането е отразила „obs. /Обсервацио/ Параноидна шиозфрения“
т.е. като етап от диагностицирането е поставила обструкция, като съмнение за
заболяване, което не е диагноза.
В изложения смисъл не е налице виновно противоправно деяние на д-р
М. като пряк причинител на вреди, на което е възложена работа от ответники
и които то отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД.
Възникването на отговораността по чл.49 от ЗЗД, е обусловена от
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗ/
деяние – действие или бездействие, притивоправно, виновно и причинената
вреда и връзка между деянието ивредата , включителто и възлагането а
работа от ответника къв причинитела на вреда.
Ллипса само на един от елементите от фактическия състав на чл.49 от
ЗЗД изключва отговорноста на ответника, а предявени иск е неоснователен.
По отношение на разноските.
Съдът следва да присъди в тежест на ищеца направените от ответника
разноски в размер на 2175 лева.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от
В. Н. Н. с ЕГН:********** от с.К., общ. Варна против МБАЛ „СВ. АННА-
ВАРНА" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ******, за
сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетени неимуществени вреди, от
извършени неправомерни действия от страна на д-р М., като лице на което
ответника е възложил работа, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.06.2018 год., на основание чл. 49 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника МБАЛ „СВ. АННА-ВАРНА" ЕАД, Застрахователно
акционерно дружество „Дал Бог Живот и Здраве" АД, ЕИК ******, на
основание валидно сключена застраховка „Професионална отговорност на
6
медицински персонал" по Застрахователна полица № ******год.
ОСЪЖДА В. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „СВ. АННА-ВАРНА" ЕАД
сумата от 2 175 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез съда постановил решението пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7