НОХД № 1077/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Т. ЖФИЛИПОВ Я. *** за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че в с. Ч., обл. Пазарджик, след
като е бил осъден с решение № 327/ 05.05.2016 г. по гр. дело № 3623/ 2015 г. по
описа на PC - Пазарджик, влязло в сила на 05.05.2016 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си В.Т.Ф., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител М.Б.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски по 140 лв. за периода
05.05. 2016 г.-м. април 2019 г. включително, общо за сумата от 4 900 лв.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично.
Признава се за виновен и дава обяснения, като моли съда за справедливо решение.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда и
определяне на наказанието като се вземат предвид както смекчаващите, така и
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Т.Я. и св. М.С. се запознали през м. януари 2006
г., харесали се и започнали връзка. В края на 2007 г.- началото на 2008 г.
двамата заживели на съпружески начала в дома на родителите на Я. ***. От
съжителството им на 25.06.2009 г. се родило детето В.Т.Ф., което подс. Я.
припознал. Отношенията между подс. Я. и св. С.били добре до 2012 г., когато
между двамата се породили проблеми. Родителите на подсъдимия също обтегнали
отношенията си със св. С., която разбрала и за връзка на подс. Я. с друга жена.
Последното станало причина тя да се скара с подсъдимия и заедно с детето им
напуснали семейното жилище. Св. С. и детето отишли да живеят в дома на нейните
родители в гр. С.. След време подс. Я. също напуснал дома на родителите си и с
новата си жена се установили да живеят в с. Д., обл. Монтана, като преустановил
всякакви контакти с родителите си от една страна и със св. С. и детето си В.-
от друга.
Междувременно св. С. срещнала друг мъж, с когото през
2014 г. заживяла на съпружески начала в с. Ч., обл. Пазарджик. Понеже подс. Я.
не се интересувал от детето си и не давал никакви пари за него, св. С. подала
срещу него искова молба. Така било образувано гр. дело № 3623/ 2015 г. по описа
на PC - Пазарджик, по което по силата на решение № 327/ 05.05.2016 г., влязло в
сила на същата дата родителските права по отношение на детето В.Ф. били
възложени за упражняване на св. С., а подс. Я. трябвало да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка чрез неговата майка и законна
представителка в размер на 140 лева. Подсъдимият въпреки, че бил призован лично
за съдебното заседание по делото, не се явил и неучаствал в него. По силата на
чл.238 ал.1 от ГПК било постановено неприсъствено съдебно решение. Подс. Я. не
получил съобщение за изготвянето му и не бил уведомен за изхода на делото.
Междувременно той заминал да работи в Германия.
Поради това, че не се интересувал за детето си и неплащал
издръжка на детето В.Ф., св. С. ***, станала повод да извършването на проверка,
в хода на която подсъдимият не бил установен от полицейските служители. Те
обаче се свързали с неговата майка св. В.Я.. От полицаите тя разбрала, че синът
й е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 140 лева.
Тогава св. Я., през месец декември 2018 г. се свързала с
подсъдимия по телефона, който все още бил в Германия и му предала, че е осъден
и дължи издръжка за детето си и трябвало да я плаща.
Поради всичко това било започнато настоящето наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на обясненията на подс. Я., показанията на свидетелите М.С. и В.Я., както
и приетите по делото писмени доказателства, между които и материалите по гр.
дело № 3623/2015 г. по описа на ПзРС.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
т.к. същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се. От същите става ясно, че
подс. Я. след осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева на
малолетната си дъщеря В.Ф., не е изплатил нито една вноска. Безспорно се
установява от посочените доказателства, че заплащането на издръжката на малолетната
низходяща от подсъдимия се дължи въз основа на влязъл в сила съдебен акт, който
обаче не е бил обявен на подсъдимия и той е разбрал за това осъждане едва през
м. декември 2018 г., от който момент обаче не е платил нито една вноска или
общо сума в размер на 700 лева равняваща се на пет месечни вноски.
Обстоятелството, че същият е бил безработен и не е
имал достатъчно доходи за да заплаща този размер на издръжката, също не го
оневинява. Бил е уведомен лично за с.з. по делото и е разполагал с възможността
да участва по същото, да ангажира доказателства и да претендира за определяне
на по-нисък размер на издръжката. Освен това след като е разбрал за това, че е
осъден, не е предприел съответните законови действия за намаляване на нейния
размер, ако той е непосилен за него.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. Т.Я. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в с. Ч., обл. Пазарджик, след като е бил осъден с
решение № 327/ 05.05.2016 г. по гр. дело № 3623/ 2015г. по описа на PC -
Пазарджик, влязло в сила на 05.05.2016 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си
В.Т.Ф., чрез нейната майка и законен представител М.Б.С., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5
месечни вноски по 140 лв. за периода от м. декември 2018г. до м. април 2019г.
включително, общо за сумата от 700 лв.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е осъден
с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка на свой
низходящ- малолетната си дъщеря, както и че независимо, че е в млада възраст,
работоспособен, дори работи, не изпълнява това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен
характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна
подсъдимия, тъй като се установи, че той е в работоспособна възраст. Вярно е,
че през инкриминирания период от време е бил и безработен, но задължението за
плащане на издръжка на родените от брака, респ. съвместното съжителство деца
обаче е безусловно, особено след като е постановено с влязло в сила съдебно
решение. След като подс. Я. не е предприел действия за намаляване или
прекратяване на дължимата издръжка, намира се в работоспособна възраст и не
страда от психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да
полага труд, съдът прие, че не съществуват обективни причини за неплащането на
дължимата издръжка.
Съдът оправда подс. Я. по първоначално
повдигнатото му обвинение, а именно за неплащане на издръжка за периода от
05.05.2016 до месец ноември 2018г. включително за сумата от 4200 лева. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че той е разбрал за това, че
дължи издръжка на детето си и нейния размер, едва на по-късен етап. Няма спор,
че той не е участвал по гражданското дело и съдебното решение не му е било
съобщено. След сезирането на прокуратурата с жалба от св. С., подс. Я. е бил
търсен от полицейските органи, които не са го открили, но са установили
неговата майка- св. В.Я. и са разговаряли с нея, като са й връчили и книжата,
предназначени за подс. Я.. Тя от своя страна се свързала с подсъдимия и му
предала, че той дължи издръжка за детето си и трябва да я плаща. Този разговор
се състоял през м. декември 2018 г. От този момент реално подс. Я. е разбрал,
че е осъден да заплаща издръжка на своята малолетна дъщеря В.Ф.. При това
положение той не е съзнавал, че дължи издръжка за предходния период от време,
посочен по-горе, включен в обвинението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Т.Я. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената
опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и
непълнолетните и се застрашава тяхното физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан, а характеристичните данни за него са добри- не е криминално проявен и
по местоживеене се ползва с добро име. Има семейство, за което се грижи.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
съдът прецени чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни,
оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи, направените
самопризнания, тежкото му семейно положение и материално състояние. Отегчаващи
обстоятелства- не малкият размер на издръжката, дезинтересирането от
малолетната пострадала и неполагането на никакви грижи за същата за един
продължителен период от време.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на подсъдимия Т.Я., следва да
се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в санкционната
част на чл.183 ал.1 от НК, при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно
„Пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца при периодичност на
явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца.
При определяне на размера на изтърпяване на отделните
пробационни мерки, съдът прецени възможността да организира трудовата си
заетост и получаването на доходи, за да изпълнява задължението си по изплащане
на дължимата издръжка, както и обстоятелството, че има семейство и други деца,
за които се грижи.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: