Р Е Ш Е Н И Е
№ 481 19. 12. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 19. 11. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
Антон Игнатов
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 694 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1028 / 26. 06. 2019г., постановено по гр. д. № 08362 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд са отхвърлени като
неоснователни исковете,
предявени от “Кредит респект” ООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ”Лагера”, ул. “Кюстенджа” №6, ет.4, ап.7, срещу Р.А.Г.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 230,00лв., представляваща главница по
запис на заповед от ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
20.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед №3823 от 23.07.2018г. по ч.г.д. №5073/2018г. на ПРС.
С решението е
осъденo „Кредит респект“ ООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление : гр. София , ж.к. „Лагера“, ул.
„Кюстенджа“ № 6, ет.4, ап.7, да заплати на Р.А.Г., с ЕГН ********** и адрес ***,
сумата 850лв., представляваща направени разноски по делото разноски, от които
сумата от 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и
сумата от 350лв. заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното
производство.
Недоволно от
решението е останало „Кредит респект“ ООД, което чрез юрисконсулт С.К., го е обжалвало изцяло. С жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено
като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и предявеният
установителен иск да бъде уважен. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение и разноските за държавна такса пред Пернишкия окръжен съд.
Поддържа жалбата и в съдебно заседание чрез адвокат З. И. и моли да му бъдат
присъдени направените пред Пернишкия окръжен съд разноски.
Р.А.Г., чрез
адвокат Г.Т., e подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Моли
обжалваното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
За да постанови
решението си Пернишкият районен съд
е приел следното :
Приел е, че
предявеният иск е допустим.
Отбелязал е, че
между ответника и “Кредихелп” ООД е сключен индивидуален договор за паричен
заем № *** от ***, по силата на който дружеството заемодател е предоставило на
заемателя Р.А.Г. сумата в размер на 102,26 евро или тяхната левова
равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева срещу
задължението на последния да погаси заема в рамките на 1 месец. Посочил е, че общият
размер на всички плащания по заема е изчислен на 206,00лв., като в договора е
предвидена и клауза, съгласно която при неосигуряване от страна на заемателя на
трето лице, което да отговаря като солидарен длъжник за изпълнението на
задължението по договора, заемателят ще дължи неустойка в размер на 24,00 лв.
Съдът е отбелязал, че единственото задължено лице по договора е ответникът Р.А.Г.,
от което следва, че задължението му към дружеството заемодател се равнява общо
на сумата от 230,00лв.
Посочил е, че издаденият
запис на заповед с издател Р.А.Г. и с поемател “Кредихелп” ООД е от *** -
същата дата, както и датата на сключване на индивидуален договор за паричен
заем № *** и за същата сума - 230,00лв. Отбелязал е, че съгласно чл. 7 от
сключения между същите страни Договор за предоставяне на допълнителни
услуги във връзка със сключен договор за
паричен заем № *** от ***, страните се съгласяват изпълнението на задълженията
за заплащане на всичко дължимо по договора за паричен заем да бъдат обезпечени
от заемателя, чрез издаването на запис на заповед. С оглед изложеното е приел,
че процесният запис на заповед е бил издаден в обезпечение на посоченото от
ответника каузално правоотношение.
Съдът е посочил, че
записът на заповед е прехвърлен на 20.06.2018г., чрез джиро, обективирано на
гърба на менителничния ефект от джиранта “Кредихелп” ООД на джиратаря и настоящ
ищец по делото “Кредит респект” ООД. Приел е, че джирото притежава всички
необходими реквизити, включително и подпис на джиранта, положен от Л.Р. -
управител на “Кредихелп” ООД.
Съдът е отбелязал,
че с декларация с нотариално заверен подпис от 31.05.2019г. Л.Р., в качеството
си на управител на “Кредихелп” ООД, е декларирал, че подписът на джиранта на
гърба на процесния запис на заповед е положен собственоръчно от него като
управител на “Кредихелп” ООД и че прехвърлянето на правата по горепосочения
запис на заповед е извършено лично от него в качеството му на управител на
“Кредихелп” ООД, като правата са прехвърлени на джиратаря “Кредит респект” ООД,
на което дружество Л.Р. също е управител.
С оглед изложеното
Пернишкият районен съд е направил своите правни изводи :
Посочил е, че
съобразно константната практика на ВКС, длъжникът по записа на заповед може да
релевира на поемателя лични възражения, черпени от каузалното правоотношение,
за обезпечение на което е поето абстрактното задължение. Отбелязал е, че в този
смисъл е Решение № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 г., II т.
о., ТК, в което се приема, че “последователно е поддържаното от ВКС становище,
че абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не
следва да се абсолютизира.” Посочил е, че в същата насока са и решение №
149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на I т. о., решение № 108/22.07.2011 г.
по т. д. № 813/2010 г. на II т. о. и решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. №
672/2010 г. на II ТО.
Районният съд е
посочил, че съгласно чл. 465 ТЗ длъжниците по менителницата не могат да
противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им
отношения с издателя или с някои от предходните приносители, като същото правило
важи и за записа на заповед съгласно разпоредбата на чл. 537 ТЗ, в смисъл, че
издателят (който е и платец) на записа на заповед не може да противопоставя на
поемателя (джиратаря) възражения, които са основани на личните му отношения с
някои от предходните приносители (джиранти).
Съдът е отбелязал,
че от този принцип има изключение: издателят може да предяви на джиратаря
личните си възражения, основани на каузалните отношения със своя кредитор
(първи поемател на записа на заповед и джирант) само ако джиратарят е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл.
289 и чл. 465 ТЗ. Посочил е, че възраженията по чл. 465 ТЗ са противопоставими
на недобросъвестния приносител (джиратар), като недобросъвестността се определя
към момента на придобиване на менителничния документ. Съдът е отбелязал, че
няма легална дефиниция на “недобросъвестност”, но съгласно теорията и
практиката недобросъвестността означава знание на фактите, на които се
основават възраженията на длъжника от отношенията с предходния притежател на
менителничния ефек, т.е. недобросъвестността е правно релевантен факт, ако е
съществувала към момента на придобиване на ценната книга, в настоящия случай
към момента на джирото – 20.06.2018 г.
Въз основа на
декларацията с нотариално заверен подпис от 31.05.2019г. на Л.Р., съдът е
отбелязал, че същият декларира, че лично той, действащ в качеството си на
управител на джиранта “Кредихелп” ООД, прехвърля правата по процесния запис на
заповед на джиратаря “Кредит респект” ООД, като изрично е заявил, че е
управител и на дружеството “Кредит респект” ООД. С оглед на това обстоятелство
съдът е приел, че е налице недобросъвестност на джиратаря - налице е знание от
страна на последния, че вземането, което му е било прехвърлено от джиранта по
записа на заповед, е именно такова, което обезпечава изпълнението на задължение
по договор за паричен заем. С оглед на това е направил извод, че допустими ще
са възраженията, направени от ответника (издател на записа на заповед) на
недобросъвестния джиратар “Кредит респект” ООД във връзка с каузалното
правоотношение по договора за паричен заем.
С оглед на
изложеното е направил извод, че възражението на ответника, направено в отговора
на исковата молба, че задължението му е частично погасено, се явява допустимо.
Съдът обаче е приел, че то се явява неоснователно, тъй като от представените
три броя разписки за извършени плащания от Р.А.Г. е видно, че тези документи
доказват единствено факта на предаване на посочената сума, като заплащането на
вноската по паричния заем към “Кредихелп” ООД ще се счита за извършено в
момента на постъпването на сумата по банковата сметка на дружеството заемодател.
Посочил е, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка.
Съдът е отбелязал, че само в една от представените разписки (№ ***) става ясно
във връзка с кой договор за заем е направено плащането на вноската, а в
останалите две разписки няма посочване на номера на договора за кредит/заем,
във връзка с който е извършено плащането, поради което няма как да се направи
извод, че вноските са направени именно за погасяване на задължението по договор
за паричен заем № *** от ***
Съдът е обсъдил възражението
на ответника, че джиросването от страна на “Кредихелп” ООД на записа на заповед
съставлява заобикаляне на закона - на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗПК :
Отбелязал е, че съгласно
чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит, на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Съдът е посочил,
че в конкретния случай договорът не съдържа такава уговорка. Отбелязал е, че не
е изпълнено и изискването на чл. 26, ал. 4 ЗПК, съгласно което кредиторът е
задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането. Съдът е посочил,
че тези разпоредби на Закона за потребителския кредит са императивни, поради
което следва да намерят приложение и в случаите, в които прехвърлянето е
станало с джиросване на издадения в обезпечение на задължението по договора
запис на заповед в полза на трето лице, тъй като това следва от принципа за
засилена защита на потребителите.
Съдът е посочил, че
джирото е специален /търговскоправен/ способ за заместване на носителя на
субективното право, материализирано в заповедна ценна книга, с друг. Отбелязал
е, че за разлика от цесията, действието на джирото спрямо длъжника, с оглед
осигуряването на бързина на търговския оборот, не е обусловено от съобщаването
му на последния. Посочил, е че в конкретния случай обаче, подобно на цесията в чл. 99, ал.
4, специалният ЗПК, в императивната разпоредба на чл. 26, ал. 4, също изисква
изрично уведомяване на длъжника. Въз основа на изложеното е направил извод, че
прехвърлянето на правата по издадения с обезпечителна цел запис на заповед,
чрез джиро, без това да е предвидено в договора за потребителски кредит и без
кредиторът да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, съставлява
заобикаляне на императивната норма на чл. 26 ЗПК, поради което процесното джиро
като едностранна сделка е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 във вр. с
чл. 44 от ЗЗД. Посочил е, че съгласно мотивите на ТР № 5/28.11.2012 г. по т.д.
№ 5/2012 г., ОСГК, заобикаляне на закона е налице, когато чрез извършването на
една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на
повелителните правила на закона, се достига до забранен от закона резултат,
като страните съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от
закона резултат, тъй като извършват сделката не за да получат типичните правни
последици, а за да достигнат друга цел, прякото осъществяване на която би
противоречала на закона.
Съдът е приел, че този
забранен резултат се състои именно в прехвърлянето на вземането по договора без
да е била предвидена такава клауза в договора и без потребителят да е бил
уведомен за това от стария кредитор. Отбелязал е, че джиросването на
обезпечителния запис на заповед не следва да облекчава кредитора, отпуснал
потребителски кредит и да води до заобикаляне на специалните норми на ЗПК.
Отбелязал е, че ако бъде използвано джирото като търговскоправен способ за
заместване на носителя на субективното право по обезпечителен запис на заповед,
джирантът трябва да изпълни допълнителните специални изисквания на ЗПК. Посочил
е, че нищожността на джирото, като едностранна сделка, води до извода, че то не
е породило визираното в чл. 317, ал. 1 във вр. с чл. 469, ал. 1 ТЗ
прехвърлително действие, т.е. правата по менителничния ефект, респективно по
договора за потребителски кредит, не са били прехвърлени в полза на ищеца и
същият не е активно материално легитимиран да води иска.
Въз основа на
изложеното, съдът е приел, че доводите, наведени в отговора на исковата молба
за заобикаляне на закона са основателни, поради което предявеният от “Кредит
респект” ООД установителен иск е неоснователен, а с оглед на това неоснователен
е и акцесорният иск за лихва.
Съдът е отбелязал,
че независимо, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК изрично е
изключено приложението на посочения закон по отношение на договори за кредит,
респ. заем, със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се
дължат незначителни разходи, то това не
означава, че тези договори са изключени от приложното поле за Закона за защита
на потребителите. Отбелязал е, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПК,
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон,
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според
т. 12, б. "б" от цитираните ДР на ЗПК /ред. ДВ, бр. 18/2011 г./,
"Финансова услуга" е и всяка услуга, свързана с дейност по отпускане
на кредит, в т. ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека.
Посочил е, че анализът на визираните разпоредби води до извод, че предлаганите
от ответника заеми представляват финансова услуга, предоставяна на физически
лица, имащи качеството потребители, поради и което договорите са подчинени на
ЗПК. В този смисъл се е позовал на Решение № 4 от 2.03.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 2371/2017 г., II т. о., ТК.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК съдът е определил разноските в исковото и в заповедното
производство в тежест на ищеца.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 02235 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. След връчване на
поканата за доброволно изпълнение, в срок е постъпило възражение от длъжника,
както и в срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Пред Пернишкия окръжен съд не се спори по отношение на
фактическата обстановка, а именно :
На *** е бил сключен индивидуален договор за паричен заем
№ ***, въз основа на който „Кредихелп“ ООД е предоставило на Р.А.Г. сумата
102,26 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за
еврото спрямо лева, срещу задължението на последния да погаси заема в рамките
на 1 месец; общият размер на всички плащания по заема е изчислен на 206,00лв.,
като съгласно чл.12, ал.1 вр. с ал.4 от договора, при неосигуряване от страна
на заемателя на трето лице, което да отговаря като солидарен длъжник за
изпълнението на задължението по договора, заемателят ще дължи неустойка в
размер на 24,00 лв.; длъжникът не е осигурил поръчител или солидарен длъжник,
поради което от което задължението му към дружеството заемодател е станало в
размер 230лв.; на същата дата *** е издаден запис на заповед с издател Р.А.Г. и
с поемател “Кредихелп” ООД, на основание чл. 7 от сключения между същите страни
и на същата дата – *** Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен
заем № *** от ***, и който служи за обезпечение обезпечение на заемателя по
каузалното правоотношение (индивидуален
договор за паричен заем № *** от ***); записът на заповед е прехвърлен на 20.06.2018г., чрез
джиро, обективирано на гърба на менителничния ефект от джиранта “Кредихелп” ООД
на джиратаря “Кредит респект” ООД, което джирото притежава всички необходими
реквизити; с декларация с нотариално заверен подпис от 31.05.2019г. Л.Р., в
качеството си на управител на “Кредихелп” ООД, е декларирал, че подписът на
джиранта на гърба на процесния запис на заповед е положен собственоръчно от него
като управител на “Кредихелп” ООД и че прехвърлянето на правата по
горепосочения запис на заповед е извършено лично от него в качеството му на
управител на “Кредихелп” ООД, като правата са прехвърлени на джиратаря “Кредит
респект” ООД, на което дружество Л.Р. също е управител.
Пред въззивната инстанция се спори по правните последици
от тази фактическа обстановка. Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да
имат решаваща функция, а не проверяваща такава, намира следното :
С писмения отговор на ответника са представени три броя
разписки за извършени плащания от Р.А.Г. към “Кредихелп” ООД, като в първите
две не е посочено основанието за плащане, а в третата разписка с № ***, е отбелязано, че е направено плащане
по кредит № *** /л.23 от първоинстанционното производство/. Ищецът не е
направил възражение в провелото се първо съдебно заседание, че ответникът е
имал и други правоотношения с дружеството, поради което тези разписки не
доказват плащане по процесния договор за кредит, както и не е направил такива
във второто съдебно заседание, преди да се даде ход на устните състезания. Едва
в хода на устните състезания е изразил такива доводи, когато ответникът не е
имал възможност да ангажира доказателства в противната насока. Следователно при
липса на надлежни твърдения, че тези разписки не доказват плащания по процесния
договор за кредит, Пернишкият окръжен съд намира, че те доказват плащането на
общата сума от 135лв. на ищцовото дружество, именно на основание задължението на
ответника да изплати отпуснатия му кредит по процесния договор за заем.
Освен, че е ответникът е погасил част от задължението си
в общ размер на 135лв., с което мотивите на Пернишкия окръжен съд не съвпадат с
тези на Пернишкият районен съд, то въззивният съд следва да отбележи, че крайният
резултат по решението на Пернишкия районен съд, съвпада с този на Пернишкия
окръжен съд, но по съвсем различни мотиви :
В конкретния казус е установено, че записът на заповед
обезпечава едно каузално правоотношение – изпълнението на индивидуален договор
за паричен заем № *** от *** Вземането на „Кредихелп“ ООД по този договор не е прехвърлено на „Кредит Респект“ ООД, поради
което джирото на записа на заповед не е произвело прехвърлително действие по
отношение на дължимата част от вземането по индивидуален договор за паричен
заем № *** от ***, тъй като няма как да бъде прехвърлено обезпечението, без да
бъде прехвърлено самото обезпечено вземане.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено по тези различни
мотиви.
С писмения отговор на въззивната жалба въззиваемият
ответник Р.Г. претендира присъждането на разноски, но такива не са сторени в
настоящето производство, поради което няма какво да му се присъжда.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во
от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение № 1028 / 26. 06. 2019г.,
постановено по гр. д. № 08362 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: 1.
2.