№ 1637
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110214311 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Й.Д. срещу електронен фиш серия Г № 0029336, издаден от
СДВР, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането/К3/ за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата се сочи, че електронния фиш е издаден в нарушение на закона, като са нарушени
материалния закон и административно производствените правила. Намира, че е нарушено
правото на защита на наказаното лице, тъй като от съдържанието на ел.фиш не може да се
разбере какво е извършеното нарушение, както и липса на пълно описание на твърдяно
нарушение. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява
процесуален представител, последния депозирал молба, с която дава съгласие за даване ход
на делото в отсъствие, като взема становище и по същество. Моли да се отмени обжалвания
електронен фиш.
Въззиваемата страна -СДВР, редовно призована, не изпраща представител. Взема писмено
становище по жалбата, като намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде
потвърден. Моли се да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2021 г. в 10.42 часа с автоматизирано техническо средство 11743с7 e заснето, че
1
моторно превозно средство – товарен автомобил " Ивеко Дейли" с рег. № ********, се
движи в гр.София, по бул.Цариградско шосе 86/ до м-н Метро/, с посока от бул.Ал.Малинов
към ул.Павел Краснов.
Направена е справка за собственост в системата на СДВР, след което на жалбоподател е
съставен атакуваният електронен фиш серия Г № 0029336, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.
638, ал. 4, вр. 638, ал.1,т.2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и
приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.
Събраните по делото писмени доказателства единно и непротиворечиво установяват
възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им
анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
В случая нарушението е установено от автоматизирано техническо средство 11743с7,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна
камера и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, като в чл. 647, ал. 3 от КЗ
изрично е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага,
тоест не е предвидена възможност собственикът на заснетото МПС да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, което е управлявало автомобила, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство и на това лице да бъде издаден ел. фиш. В
2
случая наказанието винаги е за собственика на превозното средство, тъй като съгласно чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, "договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение", тоест
задължението за сключване на застраховката е на собственика и той понася отговорност, ако
не го е изпълнил, независимо кой е управлявал процесното МПС към момента на
заснемането му. За разлика от ЗДвП, в който не е предвидено налагане на имуществени
санкции на юридически лица, то по КЗ такава възможност е предвидена в чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ и субект на нарушението може да бъде собственик юридическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от
законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява
нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като няма отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в
електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН,
относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно
постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното
нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на
нарушителя. Ясно и недвусмислено е описано, че е било установено управление на МПС,
регистрирано в Република България, което не е спряно от движение и за което собственикът
не е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като ясно са посочени
марката, модела и регистрационния номер на превозното средство. Макар и да не е
използвана конкретно думата "управление", с оглед цялостното описание на нарушението
недвусмислено става ясно, че е било налице движение на това МПС по посочения булевард,
тъй като в противен случай няма как да бъде заснето от АТТС, т. е. "да е установено
нарушение". Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на
жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел. фиш. Напротив, правата
му са напълно защитени, тъй като във фиша се съдържат всички изискуеми по закон
реквизити и има ясно описание на извършеното деяние. Предвид на това са неоснователни
възраженията на защитника за неяснота при описание на нарушението.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол № 68-С-ИСИС от
01.10.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол и приложеното
Удостоверение за вписан тип средство за измерване се установява, че система за
видеоконтрол е мобилна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на
нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол.
Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите
има задължителен характер. Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, "договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
3
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение". По делото категорично се доказа от обективна страна,
че на 11.03.2022 г. в 10.42 часа с автоматизирано техническо средство 11743с7 e заснето, че
моторно превозно средство – товарен автомобил " Ивеко Дейли" с рег. № ********, се
движи в гр.София, по бул.Цариградско шосе 86, с посока от бул.Ал.Малинов към ул.Павел
Краснов.
По делото е приложена снимката с дата и час, а писмено доказателство за извършвания
видеоконтрол е и приложеният Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система от 11.03.2021 г. В него ясно е описано мястото, където се е
осъществявал контрол. Съставителят на протокола – длъжностното лице АНТ.СТ. се е
подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните
пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла
на чл. 93, т. 5 от НК съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата
му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства. Видно от приложената по
делото справка за собственост от масивите на Пътна полиция, заснетото превозно средство
товарен автомобил " Ивеко Дейли" с рег. № ******** е собственост на юридическото лице
"Емдием Табако“ ЕООД. От приложената справка от Гаранционния фонд е видно, че към
11.03.2021г. не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за МПС с рег. № ********. Предвид така установените обстоятелства, то
от обективна страна е налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да
бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към която освен наличието на вина
спадат причините и мотивите за неговото извършване. В случая те са ирелевантни. Без
значение е кой е управлявал автомобила при заснемане на нарушението и дали въобще
автомобилът се е движел, то след като същият е регистриран на територията на Република
България и не е спрян от движение, за него е задължително да има такава застраховка, тоест
за съставомерността не е нужно дори да има управление на превозното средство, а само то
да е регистрирано на територията на Република България и да не е спряно от движение.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ гласяща, че на лице
по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция
от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Наказанието е фиксирано, поради
което съдът не може да изменя неговия размер.
Макар съставът на извършеното нарушение да не предвижда настъпването на вредни
последици и самото нарушение да е формално, то същото не може да се счете за маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, понеже при евентуално настъпване на ПТП по вина на
водача на незастрахования автомобил, липсата на застраховка "Гражданска отговорност" би
препятствала възможността на увредения да получи обезщетение за причинените му вреди
от застрахователя, тоест затруднява се в значителна степен репарирането на вреди в резултат
4
на ПТП. От друга страна нарушението се явява типично, обичайно, тоест не се отличава с по
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният
електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател във връзка с извършването на това нарушение и същият следва
да бъде потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но въззиваемата страна
има право и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0029336, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.
638, ал. 4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането/К3/ за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Д.Й.Д. да заплати на СДВР сумата от 150 (
сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен срок
от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5