мотиви към присъда № 1836/ 05.07.2011г. по н.о.х.д. №
1935/ 2011г. по описа на Бургаския
районен съд
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Бургаска районна прокуратура, съдържащ обвинение
против П.В.М. с ЕГН ********** за
престъпление по чл.196, ал.1,т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението от правна и фактическа страна изцяло,
така както е въведено с обвинителния акт. Пледира за виновност на подсъдимия и
индивидуализация на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от 6 години,
което да бъде намалено с 1/3, като така наложеното наказание от 4 години
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на
изтърпяване. Моли съда да вземе предвид при определяне на наказанието обремененото
съдебно минало на подсъдимия и утвърдения модел на престъпно поведение, а като
смекчаващо обстоятелство - направеното
самопризнание.
Защитникът
на подсъдимия моли съда да определи наказание към минимума, като при определяне на наказанието да вземе предвид,
като смекчаващи обстоятелства самопризнанието на подсъдимия, младата му възраст
и здравословното му състояние .
Подсъдимият признава фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства тях по смисъла на чл.371, т.2 от НПК. Моли съда съдебното
следствие се проведе по реда на глава двадесет и седма.
След поотделна и съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелите
М. Р. Т. и Й.М.Т. живеели
заедно с дъщеря си – свиетелката А. Й. Т. в жилище, находящо се в гр.Б. Свидетелката А. Т. се познавала с подсъдимия.П.В.М., с когото била в приятелски
отношения.
На 15.09.2010г. подсъдимия М. отишъл в дома на Т. Споделил им, че се е скарал с родителите си и няма къде да
отиде, като помолил родителите на свидетелката А. Т. да остане у дома им за
няколко дни. Родителите и - свидетелите М. Т. и Й.Т. се съгласили и го поканили у дома си.
На 01.10.2010г. свидетелите М. Т. и Й.Т. ***, като в жилището останали свидетелката А. Т. и подсъдимия..
Подсъдимият.П.В.М. се нуждаел от парични средства, които
решил да си набави по престъпен начин, като се възползва от доверието, което му
оказали свидетелите М. Т. и Й.Т.
В изпълнение на взетото решение на
03.10.2010г. сутринта подсъдимият излязъл от дома на Т.
и посетил заложна къща, находяща се в гр.Б. По същото време в заложната къща се
намирали свидетелите
С. Д. К., който бил клиент на заложната къща и свидетелката.М. В. - касиер в заложната къща. Подсъдимият М. заявил на свидетеля В., че желае да заложи
компютър. Последният му отговорил, че трябва първо да види компютъра. Тъй като подсъдимият М. се познавал със свидетеля.К. го помолил да му помогне
да пренесе компютъра до заложната къща. Свидетелят К. се съгласил и двамата отишли до дома на Т., като по пътя подсъдимият М. казал на К., че отиват до дома на
приятелката му.
Когато отишли в дома на Т., свидетелката А. Т. била в жилището. Малко по-късно
последната излязла от дома си, като преди това се уговорила с подсъдимия М. да я изчака, докато се върне.
След като свидетелката Т. напуснала дома си, подсъдимият М. поръчал такси и помолил свидетелят К. да му помогне да изнесат
от жилището компютърна конфигурация
марка „Hyundai excellence 3200-452” и LCD монитор марка „Xerox”, модел „ХА7-17”, собственост на свидетелите Й.Т. и М. Т. Подсъдимият М. казал на
свидетелят К., че тези вещи са негови. Двамата посетили отново същата заложна къща. На
място под предлог, че не носи лична карта подсъдимият М. помолил свидетеля К. вещите да бъдат заложени на негово име, като
последният се съгласил. В тази
връзка свидетелят М. Й. В. изготвил заложен билет №
8450250 от 03.10.2010 г. за сключване на договор
за паричен заем.
След като се върнала свидетелката А. Т. установила, че вратата на жилището и е заключена и
изчакала идването на родителите си. Впоследствие,
когато родителите на свидетелката се върнали, тримата влезли в жилището и установили, че от хола на
жилището е извършена кражба на компютърна конфигурация марка „Hyundai excellence 3200-452” и LCD монитор марка „Xerox”, модел „ХА7-17”, за което съобщили на органите на МВР.
На 04.10.2010г..
свидетелите М. Т. и Й.Т.
посетили заложни къщи, като установили процесиите вещи в заложната къща,
находяща се в гр.Бургас, ж.к.”Меден рудник”, бл.436, вх.Г, партер, за което съобщили в полицията.
На 04.10.2010г.
с протокол за доброволно предаване свиетелят М. Й. В. е предал процесиите вещи на полицейския служител при Ч. РУП
при ОД на МВР - гр.Б.
Впоследствие на 29.12.2010г. процесиите вещи с разписка са върнати на свидетелката М. Р. Т.
От изготвената по делото съдебно-оценъчна
експертиза е видно, че стойността на отнетите от подсъдимия М. вещи към инкриминираната дата -03.10.2010г., е както следва : компютърна конфигурация марка „Hyundai excellence 3200-452” е на стойност 459.00 лева, a LCD монитор марка „Xerox”, модел „ХА7-17” е на стойност 156.00
лева, като общата стойност на процесиите вещи е 615.00 лева.
Подсъдимият е осъден със споразумение по НОХД 247/2007г. на Окръжен съд - гр.Б.,
влязло в сила на 11.12.2007г.., за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода” за срок от 2 години
и 6 месеца и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.23,
ал.1 от НК му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал разгледан поотделно
и в съвкупност, а именно : протоколи от разпити на свидетелите М. Р. Т., А. Й. Т., М. Й. В., С. Д. К., Й.М.Т., и др. доказателства и самопризнанието
на подсъдимия П.М..
Правна квалификация :
С
описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият П.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на 03.10.2010 год. от апартамент, находящ се
в гр. Б., ***, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи, а именно 1 бр. компютърна конфигурация марка
"Hyundai excellence 3200-452" на стойност 459.00 /четиристотин петдесет и девет/ лева и 1 бр. LCD монитор марка "Xerox",
модел "ХА7-17" на стойност 156.00 /сто
петдесет и шест/ лева, всички вещи на обща стойност 615.00 /шестстотин и петнадесет/
лева от владението на Й М.Т., ЕГН ********** без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като в тази насока
посочената от Бургаска районна прокуратура правна квалификация е правилна и
законосъобразна.
Процесното деяние е извършено от подсъдимия в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” от НК, тъй като същият е осъден със споразумение по
НОХД 247/2007 год. на Окръжен съд - гр.Б.,
влязло в сила на 11.12.2007 г., на осн. чл.198, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и по чл.339,
ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, като на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален „общ”режим.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината
пряк умисъл по чл.11, ал.2 от НК. Същият е
съзнавал, че отнема чужди движими вещи, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от деянието си - а именно, че лишава собственика
от възможността да се разпорежда с вещите си и е искал тези последици. Налице е
и намерение у подсъдимия вещите противозаконно да бъдат присвоени.
Определяне на наказанието :
При определяне на наказанието съдът
съобрази степента на обществена опасност на престъплението, като деяние с оглед
на конкретните условия, място, време, обстановка на осъществяване, размера на
причинените вреди. От друга страна прецени подсъдимия, като лице с висока
обществена опасност, с оглед на обременено съдебно минало и осъжданията квалифициращи деянието, като опасен рецидив. Налице са данни характеризиращи личността на
подсъдимия, като личност с утвърден престъпен модел на поведение. Смекчаващо вината обстоятелство се явява
направеното самопризнание и младата възраст на подсъдимия. Предвид
горните съображения съдът на основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок 4 години. Същото редуцирано
по реда на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, бе намалено от съда на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде търпяно при първоначален строг режим в затвор.
Разноски:
Съдът, след
като намери подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение на основание
чл.189, ал.3 от НПК възложи в негова тежест направените по делото разноски в
размер на 40,00 лева.
Мотивиран от изложените съображения съдът
постанови присъдата.
Председател
:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.