Р Е Ш Е Н И Е № 280
гр.
Сливен, 14.01.2020
год.
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на шестнадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 442 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002018007771-091-001 от 05.08.2019 г.,
потвърден с Решение № 183/14.10.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ
на НАП гр. Бургас, с който са установени задължения на оспорващия по ЗДДС в общ
размер 72062,86 лева главница след извършено прихващане - 67770,05 лева и лихви за просрочие в размер
на 12462,53 лева за отчетните периоди месец февруари 2016 до месец август 2018
г. и за месец октомври 2018 г..
Жалбоподателят
„Атрон Груп“ ЕООД гр. Сливен обжалва издадения ревизионен акт в потвърдената
част като нищожен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон. В жалбата се твърди, че са допуснати нарушения на
процесуалния закон, водещи до нищожност на обжалвания ревизионен акт. Заявява,
че за посочените данъчни периоди са издадени актове за прихващане и
възстановяване, които са влезли в сила, същите били индивидуален
административен акт с декларативно действие и в случая ревизия можело да се
проведе само при изискванията на чл. 134, ал. 1-4 във връзка с чл. 133, ал. 1-2
от ДОПК, каквато в случая не била проведена. Заповедта за възлагане на ревизия,
както и последвалите три броя заповеди и самия ревизионен акт били извършени по
общия ред, като заповедта била издадена от началник сектор, а не от
компетентния по чл. 134, ал. 4 от ДОПК орган – териториалния директор, поради
което счита, че ревизионният акт е нищожен. Заявява, че същият е издаден в
нарушение на материалния закон. Органът по приходите не признавал право на
данъчен кредит по доставки, свързани с ремонт на автомобили „втора ръка“.
Признава, че действително е извършвал дейности по покупко-продажба на МПС
„втора ръка“, които внасял от ЕС и продавал на клиенти от страната. Заявява, че
отговарял на изискването на законовото определение за дилър на стоки втора
употреба. След като законът допускал към цената да бъдат прибавяни и други
суми, то следвало да се признае и правото за прибавяне към тази цена и
разходите във връзка с леки козметични ремонти на внесените автомобили. Счита,
че е недопустимо три години след издаването на актовете за прихващане или
възстановяване да се промени позицията на данъчния орган. Заявява, че разходите
са реално извършени, доставките са реални и начисленото ДДС е заплатено. Моли
съда да постанови решение, с което отмени оспорения ревизионен акт в
обжалваната част.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от п. - адв. С. П.от ***, която
поддържа жалбата. Заявява, че доставчиците
по фактурите предмет на ревизионния акт са местни лица, а не такива по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Ремонтите са правени на територията на нашата
страна, след като е осъществен вноса. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът
- директор на Дирекция "ОДОП"- Бургас се представлява от гл. юриск.
Л. И., която оспорва основателността на жалбата. Заявява, че независимо от
издаването на АПВ задълженията за данъци и осигурителни вноски се установявали
с ревизионен акт, както било сторено. Счита, че констатациите в ревизионния акт
са правилни и законосъобразни. Ставало въпрос само за определяне на нова
данъчна основа на доставки на стока „втора ръка“ - маржа, който бил определен
от органа по приходите бил по-висок от този определен от самия жалбоподател и
съответно бил начислен по-висок размер на ДДС от този начислен от
жалбоподателя. Твърди, че не са оборени констатациите в ревизионния акт. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-02002018007771-020-001/13.12.2018 г., изменяна със
Заповеди № Р-02002018007771-020-002/27.02.2019., № Р-02002018007771-020-003/28.03.2019
г. и № Р-02002018007771-020-004/25.04.2019 г. (л.652, 400, 397, 316), е
възложено извършването на ревизия на търговското дружество „Атрон Груп“ ЕООД
гр. Сливен, с предметен обхват - установяване на задължения за КД и ДДС за
периода 01.01.2015 г. - 30.11.2018 г. Заповедите са издадени от орган по
приходите определен да издава заповеди за възлагане на ревизии, на основание
чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК със Заповеди № РД-834 от 01.10.2018 г. и № РД-3 от
02.01.2019 г. на директора на ТД на НАП Бургас (л.653-656). Резултатите от
ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02002018007771-092-001/17.06.2019
г. (л.87-125), като въз основа на съдържащите се в него фактически
констатации е издаден процесният РА № Р-02002018007771-091-001 от 05.08.2019 г.,
с който, в тежест на ревизираното дружество са установени допълнителни
задължения по ЗДДС в размер на ДДС за данъчните периоди от 01.02.2016 г. до
31.10.2018 г. в общ размер на 72062,86 лв. и лихви - 12 462,53 лв., както и
недължимо внесен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. общо 1 411,36 лв. (л.36-53).
РА е съобщен на жалбоподателя на 06.08.2019 г. (л.35)
Против РА е подадена жалба до горестоящия
административен орган на 15.08.2019 г. в частта относно констатирани задължения
по ЗДДС в размер на 72062,86 лева главница след извършено прихващане - 67770,05 лева и лихви за просрочие в размер
на 12462,53 лева за отчетните периоди месец февруари 2016 до месец август 2018
г. и за месец октомври 2018 г., както и относно установения корпоративен данък
за 2016 г. и 2017 г.. (л.28-30) При оспорването по административен ред
ревизионният акт е потвърден с Решение № 183/14.10.2019 г. на изпълняващ
длъжността директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП относно
констатирани задължения по ЗДДС в размер общо на 77 257,21 лева и лихви в
размер на 12 462,53 лева за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 31.10.2018 г.,
както и надвнесен корпоративен данък: за 2016 г. в размер на 1194,86 лв. и за
2017 г. в размер на 216,50 лв..
На „Атрон груп" ЕООД са издавани АПВ, а именно:
за м. 02.2016 г. - АПВ № П- 02002016047464-004-001/31.03.2016 г. с възстановен
ДДС, за м.03.2016 г. - АПВ № П-02002016069191-004-001/05.05.2016 г. с
възстановен ДДС, за м.04.2016 г. - АПВ № П-02002016105904-004-001/27.06.2016 г.
с възстановен ДДС, за м.06.2016 г. - АПВ № П-02002016125338-004-001/22.07.2016 г.
с възстановен ДДС, за м.07.2016 г. - АПВ № П- 02002016148057-004-001/31.08.2016
г. с възстановен ДДС, за м.08.2016 г. - АПВ № П-02002016168211-004-001/06.10.2016
г. с възстановен ДДС, за м.09.2016 г. - АПВ № 02002016183960-004-001/27.10.2016
г. с възстановен ДДС, за м. 10.2016 г. - АПВ №
02002016207039-004-001/07.12.2016 г. с възстановен ДДС, за м.11.2016 г. - АПВ №
02002017032831-004-001/09.03.2017г. с възстановен ДДС, за м.12.2016 г. - АПВ №
02002017032831- 004-001/09.03.2017 г. с възстановен ДДС, за м.01.2017 г. - АПВ
№ 02002017032831-004-001/09.03.2017 г. с възстановен ДДС, за м.02.2017 г. - АПВ
№ 02002017081785-004-001/05.06.2017 г. с възстановен ДДС, за м.03.2017 г. - АПВ
№ 02002017081785-004-001/05.06.2017 г. с възстановен ДДС, за м.04.2017 г. - АПВ
№ 02002017081785-004-001/05.06.2017 г. с възстановен ДДС, за м.05.2017 г. - АПВ
№ 02002017139998-004-001/05.09.2017 г. с възстановен ДДС, за м.06.2017 г. - АПВ
№ 02002017139998- 004-001/05.09,2017 г. с възстановен ДДС, за м.07.2017 г. -
АПВ № 02002017139998-004-001/05.09.2017 г. с възстановен ДДС, за м.08.2017 г. -
АПВ № 02002017196770-004-001/05.12.2017 г. с възстановен ДДС, за м.09.2017 г. -
АПВ № 02002017196770-004-001/05.12.2017 г. с възстановен ДДС, за м.10.2017 г. -
АПВ № 02002017196770-004-001/05.12.2017 г. с възстановен ДДС, за м.11.2017 г.
АПВ № 02002018030842-004-001/08.03.2018 г. с възстановен ДДС, за м. 12.2017 г.
- АПВ № 02002018030842- 004-001/08.03.2018 г. с възстановен ДДС, за м.01.2018
г. - АПВ № 02002018030842-004-001/08.03.2018 г. с възстановен ДДС, за м.03.2018
г. - АПВ № 02002018109546-004-001/04.07.2018 г. с възстановен ДДС, за м.04.2018
г. - АПВ № 02002018109546-004-001/04.07.2018 г. с възстановен ДДС, за м.05.2018
г. - АПВ № 02002018109546-004-001/04.07.2018 г. с възстановен ДДС, за м.06.2018
г. АПВ № 02002018160620-004-001/ 04.10.2018 г. с възстановен ДДС, за м.07.2018
г. - АПВ № 02002018160620- 004-001/ 04.10.2018 г. с възстановен ДДС и за
м.08.2018 г. - АПВ № 02002018160620-004-001/ 04.10.2018 г. с възстановен ДДС.
(л.679-779)
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е
установена от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на
страните.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен
ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156
ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.
Горестоящият административен орган се е произнесъл и
по отношение определеното задължение за ДДС за данъчен период 09.2018 г. в
размер на 2515,39 лв., въпреки, че не е имало жалба против РА в тази му част. В
диспозитивната част на РА липсва такова определено публично задължение. В
същото време в тази част не е подадена жалба от оспорващия против РА и
потвърждаващото го решение, поради което съдът не е сезиран и не дължи
произнасяне в тази му част.
Горестоящият административен орган е потвърдил РА,
като е приел, че определеното задължение за ДДС за данъчен период 10.2018 г. е
в размер на 4622,02 лв. и лихва 142.50 лв., въпреки, че в РА задължението за
ДДС за този данъчен период е в размер на 1943,06 лв. и лихва 142.50 лв.
Задължението в решението е посочено без приспадане на ДДС за възстановяване за
периода 2326,95 и за предходния период в размер на 352,01 лв. В този смисъл
липсва изменение на задължението по РА във вреда на оспроващия.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП.
Органът, възложил производството е имал това правомощие по чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК. Актът е издаден в
преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с
квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад № № Р-02002018007771-092-001/17.06.2019
г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на
дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Не се констатираха нарушения на процесуалните
правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на
ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното
производство са надлежно връчени. В хода на ревизията са установени всички
релевантни за спора факти, които не се оспорват и в жалбата.
При административното обжалване РА е потвърден от
изпълняващ длъжността директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на
НАП, чиито правомощия произтичат от Заповед № ЗЦУ-ОПР-25 от 16.06.2017 г. на
ИзпД на НАП, поради отсъствие на титуляра на длъжността. (л.17-18)
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
заповедта за възлагане на ревизия е издадена от некомпетентен орган.
Обстоятелствата, че относно процесните данъчни периоди са издадени 15 бр.
актове за прихващане и възстановяване (АПВ) не означава, че последваща ревизия
за същия данъчен период е допустима само при условията на чл.134 ал.1 - 4 във
връзка с чл.133, ал.1-2 от ДОПК. Съгласно чл.129 ал.3 изр.второ от ДОПК
независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато
актът за прихващане и възстановяване е обжалван, задълженията за данъка или
задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на
ревизия. Именно такъв е и настоящия случай, при който независимо, че за
ревизираните периоди има издадени АПВ е допустимо задълженията за ДДС да се
установят, чрез ревизия, която следва да се извърши по общите правила, а не по
тези предвидени за задължения определени с влязъл в сила ревизионен акт, който
не е бил обжалван по съдебен ред – чл.133 от ДОПК. В този смисъл е
неоснователно твърдението, че оспорения РА е нищожен.
Спорът е правен и касае материалната законосъобразност
на определянето на нова данъчна основа
на доставки на стока „втора ръка“, представляващ маржа на цената.
Съгласно изложеното в РА/РД, органите по приходите са
констатирали, че за ревизираните данъчни периоди проверяваното дружество е
отчитало приходи от продажба на употребявани автомобили, за които прилага
специалния ред за облагане на маржа на цената. Ревизираното дружество е
документирало извършените доставки по специалния ред на облагане на маржа на
цената с издаването на фактури и известия към тях, в които като основание за
неначисляване на ДДС е посочило „чл.143 от ЗДДС". Прието е, че за
проверявания период от 01.02.2016 г. до 31.10.2018 г., „Атрон груп'" ЕООД
неправилно е прилагало разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДДС относно формиране
маржа на цената, вследствие на което е формирало грешна данъчната основа на
доставките на МПС втора употреба. В случая от общата сума, която дилърът е
получил от клиента са приспаднати както сумата, която е платена за получените
стоки, така и всички други разходи за ремонт.
Въз основа на представените документи, ревизиращият
екип съобразявайки се с изискванията на разпоредбата на чл. 145, ал.1, т. 1 и
т.2 от ЗДДС е установил действителния размер на дължимият ДДС по периоди,
подробно описани в РД (стр.44-69). В резултат на което на основание чл.86, ал.2
от ЗДДС във връзка с чл. 145 от същия закон е определен допълнително ДДС в общ
размер на 72062,86 лв. за данъчните периоди от 01.02.2016 г. до 31.08.2018 и от
01.10.-31.10.2018 г.
Органите по приходите са установили, че от
ревизираното дружество с фактура № 17-513/19.08.2017г. е закупен товарен
автомобил Мерцедес на стойност 2800 евро (5 476,32 лв.) от дружество в Холандия
с ******************. B издадената фактура е посочено, че се прилага общия
режим на облагане и при извършена проверка в ПП VIES е установено, че
холандското дружество е декларирало ВОД към „Атрон груп" ЕООД. Последният
не е декларирал ВОП, а е приложил специалния ред на облагане на маржа по глава
17 от ЗДДС. Закупеният товарен автомобил по посочената по-горе фактура е
продаден с фактура № **********/05.06.2018г. на стойност 13 000,00 лв., по
която получател е „Анди М" ЕООД. Издадената във връзка с продажбата
фактура е включена в протокол № 6/30.06.2018 г. изготвен от проверяваното
дружество и е начислен ДДС в размер на 78,03 лв. Предвид, че е осъществен ВОП,
който не е деклариран от дружеството и покупката не е укрита, то за извършената
последваща продажба, ревизиращият екип на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС във
връзка с чл.67, ал.3 от ЗДДС е начислил ДДС в размер на 2 088,64 лв. [(13000,00
лв. х 20%): 120 - 78,03 лв.] за данъчен период от 01.06.2018г. до 30.06.2018г.
За определените задължения по ЗДДС на основание
чл.175, ал.1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в общ размер на 12 462,53
лв.
От установената в хода на ревизията фактическа
обстановка се констатира, че жалбоподателят e прилагал разпоредбата на чл. 145,
ал. 1 от ЗДДС относно формиране маржа на цената, като от общата сума, която е
получил от клиента са приспаднати както сумата, която е платена за получената
стока, така и всички други разходи за ремонт на внесените МПС.
По делото не е спорно, че „Атрон груп" ЕООД,
извършвайки търговия с употребявани автомобили, се явява дилър на стоки втора
употреба по смисъла на ЗДДС. За извършените от него доставки са приложими
разпоредбите на чл. 143-151 от ЗДДС. Съгласно същите, лицето може да прилага
специалния режим на облагане или общия ред на облагане. При прилагане на
специалния режим се облага маржът на цената, определен като разлика между
продажната и покупната цена, съгласно чл. 145 от ЗДДС.
В чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изрично са изброени
разходите, които следва да се калкулират в продажната цена на моторни превозни
средства втора употреба в случай на формиране на данъчна основа по глава
седемнадесета от ЗДДС. В т. 2 на същата разпоредба, законодателят е указал
формирането на сумата, с която при определянето на данъчната основа да се
намали продажната цена като "сумата, която е платена или ще бъде платена
за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и ал. 3 стоки, включително данъка по
този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително
данъка по този закон", т.е. законодателят не е предвидил данъчната основа
на доставката да включва допълнителните разходи, свързани с осъществяването на
същата. Същевременно е разпоредил същите разходи да се калкулират при
определянето на продажната цена по чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като в ал. 3 е
поставено условие данъчната основа определена по този начин да не е отрицателна
величина.
В този смисъл много по-ясно и точно са формулирани
съответните разпоредби за изчисляване на маржа в раздел 2 Специални режими за
данъчнозадължени дилъри, Подраздел 1 Режим за облагане на маржа на печалбата от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност. Съгласно чл. 315, изр. 2, вр. чл. 312, маржът
на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната
цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена, като: "продажна
цена" означава всичко, което съставлява насрещната престация, получена,
или която ще бъде получена от данъчнозадължения дилър от клиента или от трето
лице, включително субсидии, пряко свързани със сделката, данъци, мита, налози и
такси, съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и
застраховка, начислявани от данъчнозадължения дилър на клиента, но без сумите,
посочени в член 79; а "покупна цена" означава всичко, което
съставлява насрещната престация, която доставчикът е получил или ще получи от
данъчнозадължения дилър.
В този смисъл разходите по ремонт следва да бъдат
включени в покупната цена, само ако същите представляват съпътстваща доставка,
осъществявана от доставчика, но не и ако са извършени от данъчнозадължения
дилър за негова сметка или е използван друг доставчик на ремонтни услуги,
различен от доставчика на стоките втора употреба. (В този смисъл Решение № 17202
от 27.12.2011 г. по адм. дело № 4925/2011 г. на Първо отделение
на ВАС)
В глава седемнадесета ЗДДС „Специален ред на облагане
на маржа на цената" е предвиден специален режим за извършваните от дилъри
доставки на стоки втора употреба. Този режим съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от ЗДДС се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора
употреба, включително и за превозни средства, различни от „нови превозни
средства". В §1,т. 19 от ДР на ЗДДС е посочено, че „стоки втора
употреба" са употребявани движими вещи. Съгласно чл. 143, ал. 1 от закона
разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на
стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции,
антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията
на друга държава членка от конкретно изброени в този текст категория лица. Видно
от цитираната разпоредба специалният ред за облагане на маржа на цената уреден
в глава седемнадесета от закона се прилага за доставки, извършени от дилър на
стоки втора употреба, доставени на същия на територията на страната или от
територията на друга държава от посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС
лица. В случай, че лицата установени на територията на другата държава членка и
извършените доставките не отговарят на определените в чл. 143, ал. 1 от ЗДДС,
този режим не е приложим по отношение на тези стоки втора употреба.
При продажба на автомобили втора употреба, когато
дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, редът и
начинът за определяне на данъчната основа е регламентиран в чл. 145 от ЗДДС,
съгласно който данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът
на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък,
между: продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или
ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и
финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите
разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика
на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; сумата, която е
платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3
стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната
основа при внос, включително данъка по този закон.
От изложената разпоредба е видно, че за да се определи
данъчната основа, върху която да се начисли ДДС, когато дружеството прилага
специалния ред на облагане на маржа на цената, следва да се вземе предвид
сумата, която е платена или ще бъде платена от дилъра за покупката на самата
стока втора употреба. В тази сума не се включват извършените услуги направени
допълнително във връзка със закупената стока, като ремонти и резервни части.
От изявленията на пълномощника на оспорващия дадени в
съдебно заседание се установи, че доставчиците по фактурите предмет на
ревизионния акт са местни лица, а не такива по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.
Относно правото на данъчен кредит следва да се има
предвид, че съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДДС, за придобитите или внесени от
дилъра други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по
глава седемнадесета от същия закон е налице правото на приспадане на данъчен
кредит. Правото на данъчен кредит за тези други стоки възниква и се упражнява
по общия ред, регламентиран в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 и чл. 73а от
същия закон, независимо от кое лице е изискуем данъка - доставчик, вносител или
получател.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 5 от ЗДДС ограничава
правото на приспадане на данъчен кредит за дилъра само по отношение на стоките,
за които се прилага специалният ред на облагане на маржа.
Предвид изложеното по-горе въз основа на представените
от ревизираното дружество във връзка с ИПДПОЗЛ от 08.05.2019 г. документи -
фактури за покупки и продажби и известия към тях, договори за покупко-продажби
и други съпътстващи доставките документи, протоколи по чл.90, ал.2 от ППЗДДС за
извършените доставки по специалния ред на облагане на маржа на цената, както и
хронологични и аналитични извлечения от счетоводния регистър на счетоводни
сметки 7021 „Приходи от продажба на автомобили" и 4532 „Начислен ДДС за
продажбите" органите по приходите са изготвили таблица, която съдържа
информация за протокол №/дата, фактура №/дата, продажна цена, покупна цена,
други разходи, деклариран марж, данъчна основа, деклариран ДДС, установен марж,
установен ДДС, разлика и дължим ДДС. В резултат на съпоставката между
декларирания и установения ДДС за всеки данъчен период е определен допълнително
ДДС в общ размер на 72062,86 лв. на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл.145, ал.1 от същия закон.
Изводите на органа по приходите съответстват на
разпоредбите на материалния закон, като правилно е прието, че оспорващия неправилно прилага разпоредбата на чл. 145,
ал. 1 от ЗДДС относно формиране маржа на цената, вследствие на което определя
грешна данъчна основа на доставките на МПС втора употреба, тъй като от общата
сума, която е получил от клиента са приспаднати както сумата, която е платена
за получената стока, така и всички други разходи за ремонт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде
оставен в сила, а жалбата като недоказана и неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на
данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за
осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно
от ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за материален интерес
84525,39 лв., те се констатираха в
размер на 3065 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен
съд Сливен,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Атрон Груп“ ЕООД гр.
Сливен, ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул."Байкал" № 1, против Ревизионен акт №
Р-02002018007771-091-001 от 05.08.2019 г., потвърден с Решение № 183/14.10.2019
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Бургас, с който са
установени задължения на оспорващия по ЗДДС в общ размер 72062,86 лева главница
след извършено прихващане - 67770,05
лева и лихви за просрочие в размер на 12462,53 лева за отчетните периоди месец
февруари 2016 до месец август 2018 г. и за месец октомври 2018 г..
ОСЪЖДА „Атрон Груп“ ЕООД гр. Сливен, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул."Байкал" № 1, да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите сумата от 3065 лв. (три хиляди шестдесет
и пет лева) за осъществена юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните,
чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: