Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер       1268        Година  2018, 07.06          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 28.02.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1536 по опи­са за 2017 година и като обсъди :  

 

                                      Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Г.И.Б. *** срещу решение №2153-15-87 от 17.05.2017г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу раз­пореж­дане №55 01154440, взето с Протокол №2140-15-101/28.02.2017г. на Ръко­во­ди­тел “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което му е отказано отпускането на лична пен­сия за осигу­рителен стаж и възраст по негово заявление вх. №2113-15-5041 /30.10. 2016г.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­разност, поради което настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив намира същата за не­ос­нователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражде­ние.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

   С оспорваното решение Директорът на ТП на НОИ – Плов­див е отхвър­лил като неоснователно обжалвано от страна на Б. разпореж­дане, из­да­де­но от Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е отказано да се отпус­не на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и въз­­раст по негово заяв­ление вх. №2113-15-5041 /30.10.2016г., тъй като е приел, че от представе­ни­те, вкл. и до­пъл­нително пред него писмени доказателства, не се установява то да отго­варя на изискването на чл.69б ал.2 КСО/в приложимата му редак­ция/ - за работа при условията на втора категория труд за поне 15 години към датата на по­даване на заявле­нието за отпускане на този вид лична пенсия и възраст от 57 години и 10 месеца/ал.2,т.2/.

 От своя страна оспорващият твърди, че ответникът необосновано не е за­чел като положен при условията на втора категория стажа му за времето от: 03.11.1975г. – 12.04.1984г.; 07.07.1987. – 11.08.1987г. и от 29.09.1987г. до 01.07.1993г., положен все на длъжност „машинист на фадрома“ в предприятие „Механизация и автотранспорт“ към АПК „Тракия“ - Пловдив.

От представената като пълна административна преписка се установява, че със заявление вх. №2113-15-5041/30.10.2016г. Б. поискал от ТП на НОИ – Плов­­див отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при усло­вията и предпоставките на действащата тогава редакция на чл.69б ал.2,т.2 на КСО.

Съгласно последната новела “Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придо­би­ли право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването си по чл.4в“ и са: и са изпълнили в случая условията на т.2, което за Б. към дата­та на входиране на искането за отпускане на пенсията означава – да е навър­шил 57 г. и 10 месеца.

В казуса с оспорващия единствен спорен е въпроса с достигане на изиск­ва­нето за работа за период поне от 15 години при условията на втора катего­рия, тъй като при него е прието от ответника, че отработени са само 13г. 02 м. и 13 дни. Т.е. безспор­но е нали­чие­то на възрастта/лицето има навърше­ни към да­­­та­та на входиране на заявле­нието 61 години и 9 месеца/.

С жалбата си до съда Б. счита, че за посочените там периоди необос­новано пенсионният орган, а и ответника при осъщественото задължи­тел­но ад­министративно обжалване, не са изследвали всички възможности за отнасяне на същите към втора категория на труд и по-специално се настоява, че изпъл­ня­ва­ните функции попадат в обхвата било на  т.26, т.53а или т.66и, а също така  не била съобразено възможността за приложение на правилото на т.67 от от­ме­не­ния, но приложим Правилник за категоризиране труда при пенсиониране /ПКТП/. 

В тази връзка при съдебното дирене се представиха от приемника на един от работодателите писмени доказателства, които обаче касаят неспорен пе­риод на работа на лицето в чужбина, зачетен при условията на втора катего­рия. Разпитани бяха в о.с.з. на 20.11.2017г. свидетелите В.,И., Г. и Д., работили през спорните периоди с лицето, а също така бе прието пълното и неоспорено заключение на в.л. М.. 

В тази връзка от фактическа страна безспорно се установи, че и през три­те спорни периода Б. е работил в предприятие „Механизация и авто­транс­порт“ към АПК „Тракия“ - Пловдив на длъжност „машинист на фадрома“ /“шофьор на фадрома“ в последния.

По конкретните възможни категоризирания на стажа за периодите, то следва да се посочи, че в решението на пенсионния орган са налице или оскъд­ни, или никакви мотиви, от които да се установи защо се отречени част от застъпваните хипотези по конкретни точки на отменения, но приложим ПКТП.

В решението на ответния Ръководител се съдържат мотиви, но тези по т.66и сякаш не касаят/не обсъждат конкретната фактология по случая. Съще­вре­менно не са изложени/обследвани и други възможности-напр. приложението на т.52б ПКТП.

По отделните хипотези.

По отнасянето на труда към т.26 ПКТП.

Посочената норма изисква кумулативно наличие на: заемане лицето на длъжност машинист на различните видове строителни или пътни машини, а освен това необходимо е трудът да е по­ложен именно в отрасъл “строителство и строителна индустрия”, както изисква мястото на т.26 от отменения ПКТП.

Последното е особено съществено, тъй като само така може да определи Б. като лице, из­пълнявало длъжности “машинист на строителни или пътни машини”.

В тази връзка следва да се посочи, че още с решение №4443 от 07.05. 2007г. на ВАС по адм. д. № 1651/2007г., VI отд. е прието, че машинистите на всички видове строителни и пътни машини ползват при пенсиониране правата на втора категория труд по т.26 ПКТП/отм./, но само при условие, че работят в строително-монтажни предприятия и фирми, а освен това е необходимо тези машини да се използват именно като строителни или пътни в посочения отра­съл. Именно с оглед на това и в този влаган смисъл тези машини следва да се счи­тат за строителни по смисъла на т.26 ПКТП/отм./.Подобни са били и изводи­те на друг състав на ВАС на РБ, направени в решение №3037 от 4.03.2013г. на ВАС по адм. д. №14893/2012г., VI отд., където изрично е посочено, че издаде­ният и по приложението на тази точка Списък на професиите и специалностите от селското стопанство за прекатегоризиране на труда при пенсиониране съг­ласно ПКТП, утвърден от началника на ГУ „Социално осигуряване”, Зам. Ми­нис­търа на земеделието и хранителната промишленост и Председателя на Фе­дерацията на независимите синдикати на трудещите се от земеделието на ви­довете строителни и пътни машини не е задължителен, а е указателен, поради което от втора категория следва да се зачита трудът на машинисти и на други видове строителни и пътни машини в строително-монтажни предприятия и фирми, невключени в този списък. Но важното е трудът да може да се отнесе в от­ра­съл строителство и машините да се използвани единствено като строи­телни или пътни.

Ясно е от събраните по делото доказателства, че посоченото предприя­тие е част от АПК, което се отнася към отрасъл „Селско стопанство“, поради кое­то очевидно не може да обоснове и законосъобразен извод за приемане, че положеният труд следва да се отнесе по записа на т.26 ПКТП.

По приложението на чл.53а ПКТП.

Разпоредбата сочи, че тук се отнасят „Водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьо­ри на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьо­ри от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната“. Претен­цията на лицето е с оглед факта, че същият е заемал длъжността шофьор на машина, която е и превозно средство с голяма товароподемност.

Тук зачитане може да е налице само, ако товароподемността е поне 12 тона.

Видно е в тази насока от пълното и неоспорено заключение на в.л. М., че в случая на зачислената и управлявана машина от Б. - фад­рома/или челен товарач/ е само 7 тона. Или и тази хипотеза правилно е била изклю­че­на от ответника.

Що се отнася до приложението на т.66и ПКТП, въведена с изменение на Правилника през 1990г., според която се приравнява на втора категория труда и на работещи, които се пенсионират при трудов стаж, положен в тези отрасли и дейности, при 25 години за мъжете и възраст 57 години за тях, като са посо­чени в записа и „механизаторите в селското стопанство“, то тази норма следва да се съпостави и с нормата на т.52б ПКТП, според която от втора категория е труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици.

Тук следва да се посочи в по – общ план, че с т.66и ПКТП/отм./ от втора ка­тегория е категоризиран трудът на механизаторите в селското стопанство.

В групата на механизаторите в селското стопанство влизат и шофьорите, работили на товарни автомобили – бордови, специализирани, за превоз на го­риво – смазочни материали и самосвали. В този смисъл е цитираният по-горе Списък на професиите и специалностите от селското стопанство за кате­го­ризиране на труда при пенсиониране съгласно ПКТП/отм./.

 Макар и да няма задължителна сила, този Списък утвърждава застъпе­ното в теорията и практиката становище относно категоризирането на труда на шофьорите/машинистите в АПК/ТКЗС.

По този начин с разпоредбата на т.66и от раздел четвърти на ПКТП/отм./, действа­ща до 01.01.2000г., е създаден преференциален режим за пенсиони­ране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности.

Предвидено е мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и от­расъл, и възраст 57 години без да е налице изискване трудът да е полаган не­посредствено в производството на селскостопанска продукция.

Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанс­кото производство, се е зачитал от втора категория на основание т.52б от ПКТП /отм./.

При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механиза­торите по т.52б от ПКТП /отм./ се включват непосредствено заетите в селско­сто­панс­кото производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП /отм./ - обслужващият селс­ко­­стопанското производство технически персонал, в който попадат например шофьори­те, превозващи селскостопанската продукция.

В тази връзка от представените по делото писмени доказателства, катего­рич­но се установява, че лицето е заемало длъжността „машинист/шофьор” на фад­рома в предприятие част от  АПК, т.е. трудът се полаган в селското сто­панст­во.

От показанията на разпитаните по делото свидетели научаваме, че дейностите, които е извършвал с поверената фадрома през спорните периоди са били различни, но все свързана със специфичната работа в този отрасъл. Така Б. е извършвал от доставка на инертни материали за изграждане на кравеферми, до участие в кампаниите по прибиране на селско-стопанските ре­колти от зърно, арпа, царевица и т.н.

При това положение следва да се посочи, че от разясненията в цитирания списък/т.52б и т.66и на ПКТП/ се установява, че по първия запис може да се отнесе труда на тракториски-машинисти на мелиоративни машини-багери, авто -грейдери, фронтални товарачи/каквато е управляваната от лицето машина според в.л. М./, но за отнасянето по тази точка е необходимо заетостта да е непосредствена и през целия период в селскостопанското производство, което не може да каже за Б., тъй като често същият е участвал и в превоз­ването на продукцията, което пък се отнася към т.66и ПКТП. Това е съвсем въз­можно, след като в същия Списък за т.66и е посочено, че това са шофьори на бордови автомобили, специализиран товарен автомобил и въобще товарни ав­то­мобили, но до 12 тона.

В тази връзка, макар и вписано впоследствие от правоприемник на прео­бразуваното предприятие, предложението в трудовата книжка на лицето за отнасяне на труда по записа на т.66и ПКТП е съвсем резонно. Всъщност е без съществено значение дали трудът на Б. за трите спорни периода ще се от­несе към т.52б/която въобще не е обсъдена от ответника в решението му/ или т.66и, тъй като и в двата случая този стаж ще се зачете като положен при усло­вията на втора категория труд.

По отношение изложените в акта на ответният Ръководител мотиви по приложението на т.66и ПКТП, то същите вече се отбеляза, че сякаш не касая настоящия случай, тъй като в тях се разсъждава за работници в строително-монтажни фирми и организации, които отчитат своята дейност в отрасъл „Строи­­телство“, а очевидно централен момент на обсъждане е следвало да бъде записа „механизаторите в селското стопанство“.

При това положение на нещата необосновано трудът на жалбоподателя за спорните три периода не е бил признат за такъв положен при условията на т.66и ПКТП, с оглед на което и последващо незаконосъобразно е бил форми­ран извод, че не са налице поне 15 години положени при условията на втора категория.

Консеквентно това обосновава и извода на този състав на съда – за от­мяна на решението на ответника, като преписката следва да се изпрати на пен­сионния орган - за постановяване на нов акт, съобразен с мотивите на това съдеб­но решение.

На жалбоподателят ще следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на общо 550 лева/400 лева за адвокат и 150 лева са експер­тиза/.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ решение №2153-15-87 от 17.05.2017г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Г.И.Б. *** срещу раз­пореж­дане №**********, взето с Протокол №2140-15-101/28.02.2017г. на Ръко­во­ди­тел “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което му е отказано отпускането на лична пен­сия за осигу­рителен стаж и възраст по негово заявление вх.№2113-15-5041/30.10.2016г., като НЕЗА­КО­НО­СЪОБРАЗ­НИ.

ИЗПРАЩА преписката по заявление вх. №2113-15-5041/30.10.2016г. от Г.И.Б. ***–на Ръководител “Пен­сионен отдел” при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по направеното със заявлението искане, при спазване на указанията по тълкува­нето и прилага­не­то на закона, дадени с настоящото решение.

 ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Лю­бен Каравелов”№7 да заплати на Г.И.Б. *** сумата от общо 550/петстотин и петдесет/ лева раз­носки по дело­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :