РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при
секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА т.д. № 172 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана пред
ПлОС е искова молба от искова молба
от „Т.“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник,
срещу „Д.“ООД със седалище гр.Плевен, в която се твърди, че страните по делото
са сключили договор ***** от 30.11.2018 г., по силата на който ищецът е в
качеството на изпълнител, а ответникът в качеството на възложител.Съгласно
предмета на договора, ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу
възнаграждение да достави Стационарна инсталация за трошене и пресяване на
инертни материали.В раздел ІV т.4.1 и 4.2 от договора страните са се
споразумели ищецът като изпълнител да предостави гаранция, обезпечаваща доброто
изпълнение на договора в размер на 3% от стойността или в размер на 64 500
лв. без ДДС, която гаранция е представена от ищеца като изпълнител във вид на
парична сума, преведена по банковата сметка на ответника като възложител, видно
от приложеното преводна нареждане от 30.11.2018 г.Твърди се, че ищецът е изпълнил точно
задълженията си по процесния договор, поради което ответникът е одобрил
извършването на доставката.На 21.02.2019 г. страните са изготвили приемо-предавателен протокол съгласно изискването
на т.6.1 от договора, в който е посочено, че всички услуги са извършени и
предоставени съгласно договора с изпълнителя
и заданието.Страните не са констатирали недостатъци/несъответствия на
доставката с техническия протокол и не е съставен двустранен протокол с
оглед на т.6.3 от договора.Ответникът
като възложител не е упражнил правото си по т.6.4 от договора и не е правил
рекламации пред ищеца като изпълнител за констатираните дефект или появили се
недостатъци в осъществената доставка, както и не е искал подмяната й.Ответникът
е одобрил и приел изпълнението на договорното задължение на ищеца, като е заплатил
напълно договорената цена в размер на **** лв. съгласно раздел ІІІ т.3.1 от
договора, което е видно от приложените пет броя фактури и извлечение от
разплащателна сметка – фактури от **** г., от *** г., от ** г., от ** г. и от **
г.Като потвърждение за точното изпълнение на договорните задължения на ищеца по
процесния договор за доставка е и фактът, че ответникът е получил цялата
финансова помощ за получената доставка за процесната инсталация съгласно
договор за безвъзмездна финансова помощ №***.Поради това след 21.02.2020 г. за ответното дружество е
възникнало задължението по т.4.3 от процесния договор да освободи внесената от
ищеца гаранция в размер на **** лв. без ДДС в 12 месечен срок, считано от
подписване на приемо-предавателния протокол от 21.02.2019 г.Ответникът не е извършил
освобождаване на гаранцията и не е превел сумата от *** лв. на ищеца.Твърди се
също така, че освен посочения договор от 30.11.2018 г. страните са имали и други
търговски отношения, по силата на които ищецът е доставял стоки и услуги на
ответника, като за извършените доставки ищецът е издал фактури, както следва:
1.Фактура № *** г. с падеж 28.02.2019 г. за доставка на стоки на стойност *** лв. с ДДС, която е включена в
дневника за продажбите на ищеца по ДДС, в справката декларация за ДДС и е
заплатен ДДС на 12.03.2019 г.На
20.01.2020 г. ответникът е платил частично
задължението си в размер на *** лв. с ДДС и остатъкът по фактурата към
13.11.2020 г. е бил в размер на 6 610 лв. с ДДС; 2.Фактура № ***/31.05.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. за доставка на стоки на
стойност *** лв. с ДДС, която е включена в дневника за продажбите на ищеца по
ДДС, в справката декларация за ДДС и е платил ДДС на 12.06.2019 г., като посочената фактура към 13.11.2020 г. не е била платена изцяло; 3.фактура № *******/30.11.2019
г. с падеж на 23.12.2019 г. за доставка на стоки и услуги на стойност *** лв. с
ДДС, която е включена в дневника за продажбите на ищеца по ДДС, в справката
декларация за ДДС
и е платил ДДС на
12.06.2019 г., като посочената фактура не е била платена изцяло.С оглед
изпълнение на горепосочените задължения на ответника ищецът е изпратил до
ответника писмено уведомление, получено от него на 13.11.2020 г.На 30.11.2020
г. ответникът е превел на ищеца цялата сума от ** лв. с ДДС по първата фактура
№ **, вместо остатъкът от ** с ДДС
и по този начин е надвнесъл ** лв., поради което ответникът с писмо от
09.12.2020 г. е поискал ищецът да му върне сумата.С уведомление, получено от
ответника на 11.12.2020 г., ищецът го е уведомил за извършеното прихващане на
основание чл.103 ЗЗД.Със сумата от ** лв. с ДДС, платена на 30.11.2020 г. по
фактура ***/12.02.2019 г. ищецът е извършил прихващане, както следва: 1.По фактура № ***/30.11.2019 г.
ответникът дължи на ищеца сумата от ** лв. с ДДС.Цялата тази сума е прихваната
с част от преведената на 30.11.2020 г. в повече сума от **** лв. с ДДС, при
което положение е погасено изцяло задължението по фактура №** **/30.11.2019 г. и има остатък от преведената
от ответното дружество сума в размер на *** лв. с ДДС; 2.По фактура № **/31.05.2019 г. ответникът дължи на ищеца сумата
от ** лв. с ДДС, като от нея е
прихванат остатъкът от ** лв. с ДДС, поради което задължението на ответника към
ищеца по посочената фактура остава в размер на ** лв.Ответникът не е заплатил
сумата от ** лв. освободената гаранция и сумата от ** лв. остатък по фактура № **/31.05.2019
г., т.е. претендира се общо сумата в размер ** лв. главница.Прави се искане да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от ** лв. без ДДС,
представляваща внесена гаранция за добро изпълнение по договор *** от 30.11.2018 г., както и
сумата от ** лв. с ДДС, представляваща остатък от задължение за доставка на
стоки по фактура № ***31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху двете
суми, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване и ведно с
направените разноски по производството.
Депозиран е отговор на ИМ от ответника „**“ООД, в който
се изразява становище, че съгласно т.8.1 от раздел VІІІ.Гаранционни срокове, гаранционно
обслужване и сервиз, гаранционният срок на доставеното оборудване е 24 месеца и
започва да тече от датата на подписване на приемо-предавателните протоколи по
т.6.1, а в т.8.2 изпълнителят е поел задължение да осигури надеждно гаранционно
сервизно обслужване и поддържка на доставката в срока по т.8.1.Почти
непосредствено след въвеждането в експлоатация на Стационарна инсталация за
трошене и пресяване на инертни материали са се появили първите дефекти и
повреди, което е налагало честото спиране на работата на инсталацията за
тяхното отстраняване.Видно от представената гаранционна карта на
трошачно-пресевна инсталация, гаранцията обхваща всеки дефект, който е
възникнал вследствие на неправилно подбран материал, изработка и монтаж на
машините и съоръженията.Ответникът счита, че не дължи плащане по фактура № **/31.05.2019
г., тъй като става въпрос за изпълнение от страна на ищеца на гаранционно
задължение за подмяна на ситата, които са били първоначално монтирани на
доставената Стационарна инсталация за трошене и пресяване на инертни
материали.Позовава се на няколко протокола за изпитване на зърнометричния
състав: * от 17.04.2019 г., при
което преминалата фракция трябва да е 100%, а при това изпитване не е преминала
никаква фракция и цялата изпитвана маса е останала в ситото; * от 07.05.2019
г., при което преминалата фракция трябва да е 100%, а при конкретното изпитване
не е преминала никаква фракция и цялата маса е останала в ситото; ** от
07.05.2019 г., съгласно който задържаната фракция трябва да е 10%, а
преминалата фракция да е 90% а при
конкретното изпитване се е установило 1% на задържаната фракция; *** от
07.05.2019 г., съгласно който задържаната
фракция трябва да е между 1 и 10%, а преминалата фракция да е 90% и 99%, а при
конкретното изпитване не е преминала никаква фракция и цялата изпитвана маса е
останала в ситото.С оглед на посочените протоколи за изпитване ответникът е
уведомил ищеца, че фракциите, които се получават от монтираните сита не
отговарят на изискванията на БДС ** и въз основа на него е извършена доставката
по фактура № ***31.05.2019 г., а не е отделна търговска сделка, както твърди
ищеца.Тъй като се касае за отстраняване на дефекти, които се поемат от
гаранционното обслужване, то
ответникът не дължи плащане на ищеца по тази фактура.Също така ответникът не
дължи плащане на ищеца по фактура № ***/30.11.2019 г., тъй като става въпрос за
отстраняване на дефекти, които са в рамките на гаранционния срок.Счита, че
стоките и услугите, описани в горепосочените две фактури от 31.05.2019 г. и от
30.11.2019 г. не подлежат на плащане от ответника, тъй като същите са включени
в техническата спецификация и техническия паспорт на стационарната инсталация и
подлежат на подмяна в рамките на гаранционния срок, съгласно издадената от
ищеца гаранционна карта, за което ищецът е уведомен с писмо от 22.12.2020 г.Във
връзка с фактура № ***12.02.2019 г. на стойност *** лв. с ДДС, ответникът
счита, че се касае за техническа грешка в плащанията, тъй като с платежното
нареждане от 30.11.2020 г. е преведена цялата сума по фактурата, като не е
съобразено извършеното частично плащане на 20.01.2020 г. на сумата от ** лв.,
за което ищецът е уведомен с писмо от 09.12.2020 г.Почти непосредствено след
въвеждане в експлоатация на стационарната инсталация са се появили първите
дефекти и повреди, което е налагало честото спиране работата на инсталацията за
тяхното отстраняване.През 2020 г. за тях са съставяни протоколи: на ** г.; на **
г.; на ** г.; на ** г. и на ** г., като част от техническите проблеми по
експлоатацията на стационарната инсталация продължават и понастоящем и като
такива могат да бъдат посочени, без да са изчерпателно изброени-не работи централизираната
система за смазване и това налага ръчното смазване на отделните детайли, както
и обезпрашителната система, осигуряваща прахопогасяване с водна мъгла.Съгласно
проформа фактура №**/07.12.2020 г. общият размер на пропусната полза от престой
на стационарната инсталация възлиза на ** лв. с ДДС.Към това парично задължение
следва да се прибави и надпреведената сума в размер ** лв., като общият размер
на паричното задължение на ищеца към ответника възлиза на *** лв. с ДДС.Ответникът
не дължи плащане на ищеца за сумата в общ размер на ** лв. с ДДС по
представените с ИМ два броя данъчни фактури №***/31.05.2019г. и №*/30.11.2019г.,
а дължи единствено връщане на гаранцията в размер на сумата от ** лв.Налице е
насрещно задължение на ищеца към ответника в размер на сумата от *** лв. с ДДС,
поради което прави и възражение за съдебно прихващане на задължението на ищеца
към ответника със задължението на ответника към ищеца в размер на сумата от ***.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца „Т.“ООД.Изразено
е становище, че до 21.02.2020 г., 12 месеца след подписване на двустранния
приемо-предавателен протокол от 21.02.2019г. ответното дружество е следвало да
изпълни задължението по т.4.3 от процесния договор и да освободи внесената от
ищеца гаранция в размер на *** лв. без ДДС в уговорения 12 месечен срок,
изтекъл на 21.02.2020 г.Ответникът не е извършил освобождаване на гаранцията и
не е превел сумата от *** лв. на ищеца и до момента.Оспорва всички фактически
основания в отговора на исковата молба, както и всички доводи и възражения
срещу предявените искове като неоснователни и недоказани.Възражението за
съдебно прихващане е неоснователно и недоказано.Оспорва изцяло твърдението на
ответника, че е претърпял „пропуснати ползи от реализация на оборот“.Не е
налице нито един елемент от фактическия състав на чл.82 ЗЗД.Пропусната полза
представлява реална вреда.Претендира се пропусната полза за „престой „ от 17
дена от *** лв. без ДДС, т.е.за един ден се реализира продукция за *** лв. и
това е пропусната полза.В счетоводния баланс на ответника към 31.12.2019 г. е
посочено текуща печалба от ***., т.е. на ден печалбата на ответника е *** лв.
До момента не са констатирани никакви дефекти на доставената от ищеца
инсталация.Приемо-предавателният протокол от 21.02.2019 г. е съставен след
доставката на инсталацията на 08.02.2019 г., след инсталирането й в периода от
08.02.2019 г. до 13.02.2019 г. и след приключване на проведеното обучение на
ответника на 16.02.2019 г.Ответникът е признал точното изпълнение на договора
от страна на ищеца, като след тази дата е извършил и окончателното плащане на
инсталацията с фактура № ***21.02.2019 г.Ищецът твърди, че оплакванията на ответника
за повреди на инсталацията започват след 13.11.2020 г.Ответникът не е изправна
по договора страна, тъй като не е изпълнил задължението си по т.4.3 от договора
и не е освободил внесената от ищеца гаранция за добро изпълнение в размер на ***
лв., а срокът за това е изтекъл на 21.02.2020 г., поради което няма основание
да претендира от ищеца да изпълнява своите останали задължения по договора,
включително и относно гаранционната отговорност.Ако има проблем с фракциите и
стандарта по БДС, то е вследствие на характеристиките на материала, който се
преработва от ответника.Ответникът неоснователно спори, че не дължи исковата
сума по фактура № **/12.02.2019 г.Ответникът дължи и сумата по фактура № **/31.05.2019
г., като стоките по фактурата-23 броя сита са му доставени от ищеца не за
подмяна поради гаранционната му отговорност, а защото ответникът е искал да има
резерв от сита.Според техническата характеристика на машината тя има пет на
брой сита.Ответникът дължи и сумата по фактура № ***/30.11.2019 г. на ищеца от ***
лв. с ДДС, като доставените стоки не са в резултат на гаранционна отговорност,
а поради износване на доставените части, което е извън обхвата на гаранционната
отговорност.Правилно и законосъобразно е извършено прихващането от страна на
ищеца с уведомлението, получено от ответника на 11.12.2020 г.
От ответника е депозиран допълнителен писмен
отговор.Неоснователна е съпоставката по т.1.2 от ДИМ относно размера на
пропусната полза и реализираната печалба за 2020 г.Печалбата се формира от
приходите и разходите за дейността и след като вследствие на престоя поради
често възникващите аварии не е произведена продукция и съответно същата не е
реализирана, то това ще доведе до намаляване на печалбата.Налице е пропусната полза
от престой на стационарната инсталация, която съгласно проформа фактурата от
07.12.2020 г. възлиза на *** лв.Проблемът с фракциите и стандарта по БДС не е
вследствие на характеристиките на материала, който се преработва и съответно
ответникът не е искал да има резерв от сита, а защото фракциите, които се
пресяват в първоначално доставените сита не отговарят на размерите, които
следва да се получават съгласно изискванията на БДС.
Съдът намира за установено
следното.
Не се оспорва, че между ищеца и ответника има договор
***** от 30.11.2018 г., по силата на който ищецът в качеството си на
изпълнител, а ответникът в качеството си на възложител и съгласно предмета на
договора ответникът е възложил, а ищецът приел срещу възнаграждение да достави
Стационарна инсталация за трошене и пресяване на инертни материали - 1 бр. съгласно техническата
характеристика и ценово предложение от офертата, като дейностите по договора
включват и доставка на мястото съгласно т.5.3 от договора-с.Д., обл.Плевен,
като ответникът се е задължил да плати на ищеца цената на доставената
инсталация в размер на *** лв. без ДДС, съгласно раздел ІІІ т.3.1 от договора.
Не е
спорно също така между страните, че ответникът е заплатил напълно на ищеца
договорената цена в размер на *** лв., съгласно раздел ІІІ т.3.1 от договора.
Не се спори също така, че в раздел ІV т.4.1 и т.4.2 от
договора страните са се споразумели ищецът като изпълнител да предостави
гаранция, обезпечаваща доброто изпълнение в размер на ** лв. без ДДС, като
гаранцията е предоставена от ищеца като изпълнител във вид на парична сума,
преведена по банкова сметка ***ареждане от 30.11.2018 г.
Не се оспорва, че ищецът „Т.“ЕООД не е извършвал плащания
по проформа фактура ***/7.12.2020 г.
Не е спорно, че е налице задължение на ответника към
ищеца по фактура №
***/12.02.2019 г. на стойност 10 934.52 лв.
с ДДС, като на 20.01.2020 г.
ответникът е платил сумата в размер на *** лв. с ДДС, а на 20.01.2020 г. е платил сумата в размер на ***
лв.
Първият предявен иск от ищеца срещу ответника е
осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД
за заплащане на сумата от ***. без ДДС, представляваща внесена гаранция
за добро изпълнение по договор *** от 30.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 64 500 лв., считано от предявяване на иска ( от 21.12.2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
Сумата от *** лв. се
претендира от ищеца поради нереализиране (неангажиране) от страна на ответника като
възложител на гаранционната отговорност на ищеца като изпълнител по договора от
30.11.2018 г., договорена между страните в раздел ІV”Гаранции и начин на
плащане” в срока по т.4.3 от договора - 12 месечен, считано от 21.02.2019 г.,
когато е съставен приемо-предавателен протокол, до 21.02.2020 г., с оглед на чл.79, ал.1 ЗЗД.
В процесния случай между страните е създадена
облигационна обвързаност от смесен договор от 30.11.2018 г., съдържащ елементи
на договор за търговска продажба съгласно чл.318 и сл ТЗ и на договор за
изработка съгласно чл.258 и сл ЗЗД, с оглед на чл.5 от процесния, включващ
доставка на Стационарната инсталация и монтаж и пускане в експлоатация на актива.
Основателно
се сочи от ищеца, че съществува разлика между „гаранцията за добро изпълнение”
за 64 500 лв. по чл.4 от договора от 30.11.2018 г. и „Гаранционните срокове,
гаранционно обслужване и сервиз” съгласно чл.8.1 и чл.8.2 от договора.
Гаранционната отговорност възниква по
силата на договорни съглашения или съответни законови и подзаконови нормативни
актове.Съгласно ТР № 88/84 г., ОСГК на ВС, гаранционната отговорност
включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието
на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който
период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при
условие, че са спазени изискванията за правилното й съхранение и надлежна
употреба.В процесния случай такъв
характер има отговорността по чл.8.1 и 8.2 от сключения между страните договор.
От заключението на ВЛ В., неоспорено от
страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че
в изпълнение на договорните задължение по раздел ІV, т.4.1 и т.4.2 от договора
от 30.11.2018 г., сключен между ответника в качеството му на възложител и ищеца
в качеството му на изпълнител за предоставяне на гаранция, обезпечаваща доброто
изпълнение в размер на 3% от общата договорена стойност, на 30.11.2018 г. по
банковата сметка на възложителя е постъпила сумата в размер на ** лв.
Съгласно раздел ІV, т.4.3 предоставената гаранция за
добро изпълнение е освободима до 12 месеца от датата на приемо-предавателния
протокол за въвеждане на обекта в експлоатация, който е подписан на 21.02.2019
г., като в него е посочено, че всички услуги са извършени и предоставени на адрес:кариера
с.Д., обл.Плевен.
Договорената цена на доставката в размер на **** лв. е
платена изцяло от възложителя.12-месечният период за освобождаване на
гаранцията за добро изпълнение е 21.02.2020 г.
В чл.4.3 е предвидено, че срокът за
плащане по т.4.4 се спира, когато сумата
не е дължима поради липсващи и/или некоректни придружителни документи или
наличие на дефекти в техническото оборудване.В процесния случай такива не са
констатирани.
Условията и сроковете за задържане на гаранцията
за добро изпълнение не са нормативно установени, а се уреждат във всеки
конкретен договор, като страните са свободни да изберат дали тя гарантира само
качеството на изпълнената работа към момента на предаването й или обезпечава и
гаранционната й поддръжка (определение №
547/23.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4281/2013 г., І т.о.).
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че страните са уговорили гаранция за добро изпълнение, предвидена в
чл.4 от договора и гаранционна отговорност, предвидена в чл.8 от договора.
За ответника
е възникнало задължение по т.4.3 от договора след 21.02.2020 г. да освободи
внесената от ищеца гаранция в размер на *** лв. без ДДС в 12 месечен срок,
считано от подписване на приемо-предавателния протокол от 21.02.2019 г., т.е.
до 21.02.2020 г.
Предявеният иск е
основателен и следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от ***
лв. без ДДС (64 500 - 1 068.14), представляваща внесена гаранция
за добро изпълнение по договор **** от 30.11.2018 г. ведно със законната лихва
върху нея, считано от предявяване на иска - 21.12.2020 г. до окончателното
изплащане, като за разликата над *** лв. **** лв., т.е. за сумата от *** лв.,
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен като погасен чрез
прихващане, с оглед на направеното от ответника възражение за прихващане.
Ищецът е предявил срещу ответника
осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ във вр. с
чл.318, ал.1 ТЗ заплащане на сумата от ** лв. с ДДС, представляваща остатък от
задължение за доставка на стоки по фактура № ***/31.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от ** лв., считано от предявяване на иска (от 21.12.2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
От заключението на ВЛ В. се
установява, че общата стойност на непогасените задължения на ответника по
процесните три фактури, издадени от ищеца, е в размер на 8 745.98 лв.
Фактура № **/12.02.2019 г., издадена от ищеца на клиента
„Д.”ООД, с предмет на доставката - кабели и гофрирана тръба на обща
стойност ** лв.Фактурата е отразена в дневника за продажбите, респ. в дневника
за покупките на двете дружества.
По фактурата са извършени две плащания в общ размер на **
лв.: на 20.01.2020 г. – ** лв. с основание „частично по ф-ра №**; на 30.11.2020
г. ** лв. с основание „по фактура № **/12.02.2019 г.”.
Надвнесената сума е в размер на ** лв.
ВЛ е посочило, че фактура № ***/31.05.2019 г., издадена
от ищеца на ответника, с предмет на доставката - ситова пресевна повърхност с
различни отвори, вторичен ротор и транспорт е на обща стойност ** лв.Фактурата
е отразена в дневника за продажбите и покупките на двете дружества, като по нея
не са извършвани плащания.
В отговор на писмо от 09.12.2020 г., с което ответникът е
поискал от ищеца връщане на надвнесената сума по фактура № */12.02.2019 г. е в
размер на ** лв. е изпратено уведомление за извършено прихващане на вземания
със задължения на основание чл.103 ЗЗД.
С надвнесената сума по фактура № ***/** г. са покрити
задължения по фактура № **/31.05.2019 г. в размер на *** лв. и по фактура № ***/30.11.2019
г. в размер на *** лв.
Неразплатената част по фактура **/31.05.2019г. ** лв.
Ответникът твърди, че не дължи плащане на ищеца на сумата в общ
размер на ** лв., тъй като стоките и
услугите по фактура № **/31.05.2019 г. и фактура № ****/30.11.2019 г. са
включени в техническия паспорт и техническата спецификация на Стационарната
инсталация по договора от 30.11.2018 г. и подлежат на подмяна в рамките на
гаранционния срок - 24 месеца, считано от 21.02.2019 г., с оглед на т.8 от
раздел VІІІ”Гаранционни срокове, гаранционно обслужване и сервиз” от договора
от 30.11.2018 г., предвиждаща 24 месечен гаранционен срок на оборудването, т.е.
намира правното си основание чл.322 ТЗ.
Следва да се приеме, че ищецът е поел задължението да
поддържа и ремонтира трошачно-пресевната инсталация за срок от 24 месеца,
считано от 21.02.2019 г. при условията, посочени в гаранционната карта.Именно
това гаранционно обслужване представлява необходимия сервиз според търговската
практика, който съгласно чл.322 ТЗ продавачът е бил длъжен да осигури.
От друга
страна, процесуалните предпоставки за
упражняване на възражението за прихващане са наличие на висящ процес, правен
интерес, обусловен от твърдяното с
възражението за прихващане вземане и право на компенсация.Като процесуално
действие възражението за прихващане е искане от съда за разрешаване на спора по
прихващането и отхвърляне на предявения иск.При направено възражение за
прихващане съдът следва да го разгледа, като обсъди всички факти и обстоятелства,
отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се установи, че вземането
на ищеца съществува, съдът следва да се произнесе относно съществуването и
изискуемостта на насрещното вземане на ответникът и въз основа на него да
отхвърли изцяло или отчасти предявения иск.Ответникът е направил възражение за
прихващане за сумата от *** лв. с ДДС,
от която сумата *** лв. по проформа
фактура № **/07.12.2020 г. и надпреведена сума в размер на ** лв.
Относно възражението на ответника, че не дължи плащане
по фактура № 1**от 31.05.2019 г., тъй
като става въпрос за изпълнение от страна на ищеца на гаранционно задължение по
подмяна на ситата, които са били първоначално монтирани на доставената
Стационарна инсталация за трошене и пресяване на инертни материали, следва да
се приеме следното.
По делото са представени четири
протокола за изпитване от „Технотест” - строителна изпитвателна лаборатория, по
отношение на които на основание чл.193 ГПК е открито производство по оспорване на
истинността (верността) на тези официални свидетелстващи
документи - протокол за изпитване № 8.1 от 17.04.2019 г., протокол за изпитване № 23.1/1.1 от
07.05.2019 г., протокол за изпитване № 24.1/1 от 07.05.2019 г., протокол за изпитване № 25.1/1.1 от 07.05.2020 г., което е неоснователно, тъй
като от страна на ищеца, върху който лежи доказателствената тежест, не са
ангажирани доказателства, установяващи неистинността (неверността на същите).
Първият протокол за изпитване № 8.1 от 17.04.2019 г. е
относно сито от 63 милиметра, вторият № 23.1 от 07.05.2019 г. относно сито от 8
милиметра, третият № 24.1 от 07.05.2019 г. относно отвор на ситото от 12.5
милиметра, а последният № 25.1 от 07.05.2019г. е за сито от 22.4 милиметра.
С писмо от 22.12.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че
по фактура № ***/31.05.2019 г. доставените сита следва да заменят първоначално
доставените и монтирани сита съгласно договора, като подмяната на ситата се е
наложила, тъй като съгласно горепосочените протоколи за изпитване резултатите
показват несъответствие на изискванията на БДС.
Според становището на ищеца, когато се прави поръчка за
инсталация, се пита клиента какви точно фракции иска да се произвеждат и се
записва в договора.На място се поръчват други сита, за да има възможност да се
произвеждат други фракции, освен тези, които са по офертата и договора.
Ищецът оспорва на основание чл.301 ТЗ протоколи по т.12,
т.13, т.14 и т.15 от доказателствената част на отговора на ИМ, а именно:
протокол от 14.04.2020 г., протокол от 17.06.2020 г., протокол от 27.11.2020
г., протокол от 08.12.2020 г.
Съгласно чл.301 ТЗ когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията си, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Два от протоколите - от 14.04.2020 г. и от 17.06.2020 г.
са подписани от М.И..Той пояснява, че повредата по двата протокола е отстранил
за един ден.
Относно становището на ищеца, че е недоказано твърдението
на ответника, че имало повреда на хидрофорната система на Стационарната
инсталация от 20.09.2020 г. и е имало престой на машината, както и
представените от него писмени доказателства в тази насока, не следва да се
анализират.Няма представен протокол от 20.09.2020 г., както и като дата на престой
от ВЛ И. не е посочена същата.
За
изясняване на спорните обстоятелства са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля М.И., който работи при ищеца
като механик, се установява, се е участвал в монтажа на машината, бил е В.-началник
на кариерата, изпробвали са я, работела е и са я приели.Ходил е 3-4 пъти през
2020 г. да поправя машината.М. му доставя частите и той ги монтира, като Д. не
плаща частите, те са гаранционни части.Отстранил е повредата по протокола от
14.04.2020 г.Сменили са лагера и бързата връзка, където се е била запушила
гресьорката е не е влизала грес, М. е доставил лагера, а Д. не са го платили,
защото е гаранционен.Той е подписал и протокола от 17.06.2020 г., като тази
повреда е отстранил за един ден, тъй като мангановата плоча, която тежи към тон
и половина, се е била изместила на една страна, като за един ден е отстранена и
повредата по протокола от 14.04.2020 г.Инсталацията има две сита, налага се да
се доставят още сита, тъй като са консумативи и подлежи на смяна - ситовите
пресевни повърхности от т.1 до т.10 по фактура № **/31.05.2019 г., а набойните
плочи по т.12 и т.13 , се сменят, тъй като се износват и те също са
консумативи.
Във връзка с извършваните ремонтни работи от свидетеля са
представени от ищеца трудов договор от 16.10.2018 г., фактура от 10.04.2020 г.,
проформа фактура от 13.04.2020 г. във връзка с лагер, фактура за лагера от
14.04.2020 г., фактура от 16.06.2020 г.
От показанията на свидетеля С.С., който работи при
ответника от 2019 г., се установява, че в момента работи системата за
гресиране, но близо два месеца е отказала да гресира автоматично и се е
гресирало ръчно, сменяли са лагери.В момента хидрофорната система не работи -
спира хидрофорната помпа и не може да напълни инсталацията, като е изпратил
същата на адрес.С мангановата плоча нямат проблеми.Почиствани са ситата със
синджири, защото те се задръстват.
От показанията на свидетелката Н.И., която работи при
ответника като главен счетоводител се установява, че по двете фактури **и **
имат задължения, а по фактура № *** трябва да е надвнесена сумата над ***
лв.Трите фактури са осчетоводени при тях като покупки, включени са в дневника
по ДДС.
От показанията на свидетелката Р.Р., която изпълнява и
длъжности при ответника, се установява, че след като новото съоръжение е било
монтирано е следвало да се направят изпитвания на произвежданите материали чрез
изпращане в лабораторията „Технотест”.След първите изпитвания инж.Димитрова й
се е обадила, че има проблем с фракциите и трябва да се обърне внимание на
ситата, да се огледат и да се сменят с други като трябва, но трябва да се влезе
в стандарта по изискванията за фракциите.
От показанията на свидетеля Е.С., работил при ответника,
се установява, че около 18.02.2019 г. са започнали да монтират инсталацията и
на 01.04.2019 г. са я пуснали в експлоатация.Към онзи момент са гресирали на
ръка.Хидрофорната уредба тогава е работила.Подменяли са сита, защото се е
изисквало от рецептата на асфалтовата база.Започнали са стандартна работа и е
следвало да се подменят ситата по рецептите, които са изисквали различните
фракции.
От показанията на свидетеля В.Н. се установява, че е
работил на стационарната инсталация, която реално е започнала да работи от
м.април 2019 г.В началото е възникнал проблем със ситата, не са излизали
материалите, които трябва да са по БДС.Били са давани проби в лабораторията във
Враца и от там са установили, че не са по БДС, уведомен е ищеца и затова са се
поръчали нови сита и след тях пробите са си излизали без проблем.Проблемите с
автоматичното гресиране на системата е
довело два пъти до сриване на лагерите и са подменяни с нови.Хидрофорната
система на инсталацията не е работела.
Показанията на свидетелите следва да се
кредитират като обективни, тъй като те имат непосредствени впечатления от
работата на процесната стационарна инсталация.
Основателно е възражението на ответника, че по фактура №
**********/31.05.2019 г. не дължи плащане, тъй като става въпрос за изпълнение
от страна на ищеца на гаранционно задължение
по подмяна на ситата, които са били първоначално монтирани на
доставената Стационарна инсталация за трошене и пресяване на инертни материали.
Съгласно гаранционната карта на трошачно-пресевната
инсталация, гаранцията обхваща всеки дефект, който е възникнал вследствие на
неправилно подбран материал, изработка и монтаж на машините и съоръженията,
като е посочен и типа на машината.
С оглед на показанията на свидетеля Ибрямов следва да се приеме,
че инсталацията има две сита-двудеково и тридеково сито със съответните размери
на пресевната повърхност съгласно техническата спецификация и техническия
паспорт.
Въз основа на показанията на свидетелката Р. и Н. съдът
приема, че след изследванията на лабораторията във Враца инсталацията вече
работи с други сита и пробите отговарят на стандартите по БДС.
Доставените ситови пресевни повърхности от т.1 до т.10 от
фактура № ***31.05.2019 г. биха били консуматив, който подлежи на смяна и заплащане от ответника, тъй като според
горепосочената гаранционна карта в гаранцията не влизат щети, възникнали от
нормалното износване, но ако съответстват на тези, посочени в техническата
спецификация и технически паспорт на машината, което не се установява.Аналогично
това следва да се приеме и по отношение на набойните плочи, тъй като след
извършената доставка по фактурата фракциите, произвеждани от инсталацията,
отговарят на БДС.
Отразяването на фактура ***/31.05.2019 г. в дневника за
продажбите на ищеца, респ. в дневника за покупките на ответника, не води до
извод за дължимост на сумата в горепосочения размер от ответника, тъй като
става въпрос за изпълнение от страна на ищеца на гаранционно задължение по
подмяна на ситата, които са били първоначално монтирани на доставената
Стационарна инсталация за трошене и пресяване на инертни материали, за да бъдат
достигнати установените стандарти по БДС.Евентуалното неправилно почистване на
ситата с вериги от ответника не влияе не неоснователността на претенцията в
тази част, тъй като след смяната на ситата не е имало проблем с установените
стандарти по БДС.Има остатък от надпреведената сума от ответника на ищеца в
размер на ** лв.Основателно е направеното възражение за прихващане от ответника
за сумата от *** лв.
Относно възражението на ответника, че не дължи плащане на
ищеца по фактура № **30.11.2019 г., тъй като става въпрос за отстраняване на
дефекти, които са в рамките на гаранционния срок, съдът намира следното.
Във фактурата са
включени: разпорна плоча за челюстна трошачка, транспорт, дюзи за оросяване и
лепене на транспортна лента.
Според свидетеля Ибрямов се касае за консумативи, части,
които се износват.Според свидетеля С. разпорната плоча бързо се износва.Според
свидетеля С. късали са се ленти - те са четири, което става в процеса на
работа, тъй като е тежко
производство.Според свидетеля Н. износвана е разпорната плоча и е сменяна.
Съдът счита, че горепосочените повреди са настъпили в
срока на гаранционната отговорност на ищеца, но съгласно гаранционната карта се
касае за щети, възникнали от нормалното износване на посочените във фактурата
части на трошачно -пресевната инсталация, поради което подлежат на заплащане от
ответника.
По фактура № ****30.11.2019 г. ответникът дължи на ищеца
сумата от *** лв. с ДДС.Цялата сума е прихваната с част от преведената на
30.11.2020 г. в повече сума от *** лв. с ДДС, като е погасено изцяло
задължението на ответника.
Въз основа на
гореизложеното съдът счита, че следва да се отхвърли като неоснователен
предявеният от ищеца срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ заплащане на сумата от ** лв.
с ДДС, представляваща остатък от задължение за доставка на стоки по фактура **/31.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от ** лв., считано от
предявяване на иска (от
21.12.2020 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Възражението
за съдебно прихващане на ответника е основателно за сумата от 1 068.14 лв.,
като за разликата над тази сума до *** лв. е неоснователно.
Ответникът твърди, че съгласно проформа
фактура № ***/07.12.2020 г. ищецът има парично задължение към ответника в
размер на сумата от 156 246 лв. с ДДС (пропуснати ползи от престой на
Стационарна инсталация за трошене и пресяване на инертни материали в кариера Д.
за периода от м.04.2019 г. до м.11.2020 г.).Това намира своето правно основание
чл.82 ЗЗД, според която обезщетението обхваща пропуснатата полза (единият от двата вида имуществени
вреди заедно с претърпяната загуба), доколкото тя е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и е могло да бъде предвидена при пораждане на задължението.
Ответникът твърди, че към
горепосоченото парично задължение следва да се прибави и надпреведената сума в
размер на *** лв., като общият размер на паричното задължение на ищеца към
ответника възлиза на сумата от **** лв. с ДДС.Ответникът твърди, че приложената
данъчна фактура № ***/12.02.2019 г. е на стойност ** лв. с ДДС, по която с два
броя платежни нареждания са извършени следните плащания:на 20.01.2020 г. е
платена сумата от ** лв. и на 30.11.2020 г. е платена сумата от ** лв., т.е. по
отношение на сумата от *** лв. следва да се приеме, че извършеното плащане е
осъществено без основание (чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД – „получено нещо без основание“).
За изясняване на спорните обстоятелства в тази насока са
събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Н.И. се установява, че тя
е съставила проформа фактура № 192, тя е първичен счетоводен документ.Ползвала
е ежедневните отчети на работниците и справки, които имат за разбитата скална
маса за съответните периоди.Всеки един работник си попълва такъв ежедневен
отчет за месеца, който се подписва от ръководителя на кариерата за Форма 76 и
когато е имало протоколи, че не е работил и че е имало някакъв
ремонт.Дружеството е на печалба.За доставки и за услуги се издават фактури по
ЗДДС, както и за получени авансови преводи според конкретен договор по договор
за доставка и за услуга.Проформа фактурата е осчетоводена, тя е за бъдещо
вземане, което бъдещо вземане произтича от пропуснати ползи.
От заключението на ВЛ И., неоспорено от страните, което
съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че проформа
фактурата е отразена задбалансово, но това не води до счетоводно задължаване на
ищеца.Тя не е данъчен документ и основното й предназначение е да предизвика
плащане, т.е. би могло да се счете като „покана” за извършване на плащане.Тя
няма счетоводно изражение в балансовите сметки, т.е. не подлежи на
осчетоводяване като данъчна фактура.
ВЛ е
посочило, че за установяване дните на престой са й били предоставени
Присъствена форма 76, от която се установяват дните, на които работниците на
дружеството са били на работа и чрез които се отчита явяването на работа, както
и лични сметки за отчитане на работното време на работниците за претендираните
месеци април 2019 г., май 2019 г., април 2020 г., юни 2020 г. и ноември 2020
г.В личните сметки на посочените четирима работника за претендираните дни на
престой е отразено, че на определени дати е имало ремонт, като на база на тези
данни ответникът е посочил дните за престой, като на тези дни те са били на
работа и са получили ТВ.Пропуснатата полза възлиза на *** лв., като получените
количества добита продукция са разделени на дните, за които са добити, като се
получава среден добив на ден в тон.Този среден добив се умножава по дните на
престой (17 дена) и по средната продажна цена през
съответния период.ВЛ е пояснило, че съществува разлика между пропуснати ползи и
печалба.Печалбата се формира от приходи минус разходи, изчислява се по друг
ред.Пропуснатите ползи нямат отношение към годишните отчети и към формираните
там печалби на дружеството.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по
тълк.д.№ 3/2012 г., ОСГТК, пропуснатата полза е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение.Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение
на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде
постигната целта на предвиденото в чл.82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят
претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка
на длъжника.
Посочено е също така, че кредиторът следва да докаже, че
при точно изпълнение на задължението със сигурност би получил увеличаване на
имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица
правоотношения във връзка с обекта по
повод ползването с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата
на длъжника или като установи, че конкретните пазарни условия в периода на
забавата е съществувала реална възможност за получаване на доходи чрез
използването му за осъществяване на търговска дейност.
Основателността на възражението на ответника предполага
установяването на две кумулативни предпоставки от ответника: реалната
възможност за увеличаване на имуществото му и стойността (размера) на пропуснатата полза.
Проформа фактурата се приема в повечето случаи като
предложение, отправяне на оферта за извършване на доставка.Тя не представлява
данъчен документ по смисъла на чл.112-114 ЗДДС.Тя има характер на покана по
смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД за плащане на посочената в нея сума (решение № 69/27.07.2015 г. на ВКС
по т.д.№ 119/2014 г., ІІ т.о., определение № 563/8.07.2016 г. на ВКС по т.д.№
1940/2015 г., ІІ т.о.).
В процесния случай доказването само на размера на средния
добив на ден в тон – 17 925 тона и стойността на пропусната полза от
130 205 лв. за 17 дни престой не е достатъчно, за да обоснове пропуснати
ползи.Липсват ангажирани от ответника доказателства за наличие на
правоотношения между ответника и трети лица за реализация ( напр.покупка или др.) на 17 925 тона, тъй като
само дължима на ответника престация по
сключен договор/договори е сигурен, а не предполагаем доход, от който
ответникът би бил лишен по вина на ищеца.
В
процесния случай не е доказано сигурното и реалното получаване на доходи и
блага от ответника.При извършването на търговската дейност релевантният факт,
при който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропуснатата
полза, е икономическият резултат от дейността.Печалбата, както е посочило ВЛ,
се формира от приходи минус разходи, но в процесния случай такава претенция не
е предявена (определение
№ 358/29.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1461/2014 г., ІІ т.о., определение №
313/29.05.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4392/2013 г., ІІ т.о., определение № 89/23.02.2018 г. на ВКС по
т.д.№ 2165/2017 г., І т.о., определение № 100/27.01.2017 г. на ВКС по гр.д.№
3623/2016 г., ІV г.о.).
При този изход на процеса са дължими в полза на ищеца
разноски по делото съгласно чл.78, ал.1 ГПК в размер на 6 841.55 лв., а на
ответника съгласно чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 605.86 лв.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
разноски по делото по компенсация в размер на 6 235.69 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД
ответника „Д.”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Българска авиация”№ 25, да заплати на ищеца „Т.”ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Инж.Иван И.”№ 70, вх.Б, ет.3,
ап.10, сумата от *** лв. без ДДС, представляваща внесена гаранция за добро
изпълнение по договор ***** от 30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска ( от 21.12.2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над **** лв.
до *** лв., т.е. за сумата от *** лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
иск като погасен чрез прихващане.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от ищеца „Т.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Инж.Иван И.”№ 70, вх.Б, ет.3, ап.10, срещу
ответника „Д.”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Българска авиация”№ 25, иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от *** лв. с ДДС, представляваща остатък от
задължение за доставка на стоки по фактура № ****/31.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска ( от 21.12.2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
Осъжда ответника „Д.”ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Българска авиация”№ 25, да
заплати на ищеца „Т.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Инж.Иван И.”№ 70, вх.Б, ет.3, ап.10, разноски по делото по
компенсация в размер на **** лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: